Латина

Наистина, предизвикателно формулирана тема. Без никакви претенции за правдивост или изчерпателност, бих могла да кажа примерно, че ако съм постъпила зле, а после съм си научила урока и съм взела разумно решение по-нататък да постъпвам добре, оказва се, че злото е направило услуга на доброто. Човек може да подчини всичките си грешки и лоши постъпки, да ги преодолее, за да властва доброто в душата му и така да еволюира. Ако злото е невежество, доброто е мъдрост, която го превъзхожда и винаги побеждава накрая, понеже я подкрепят Всемирните закони, Единството и Любовта. Съмнява ли се някой? Любов+Светлина+Мир+Радост

Така е, отчасти. Ама да не се повтарям... Кодексът е като огледало, в което може да се огледа човек. Кодексът е като щит, за да отвърне на евентуални нарушения. Официалното "анатемосване" на хората без морал, нарушили професионалната етика нищо ли е за тях? Професионалната етика би трябвало да е израз на по-висшата етика. Вярно, че реалността не е идеална. Да вземем за пример медиците и Хипократовата клетва /старичка е вече.../. Не че се спазва от всички, но представете си какво би било, ако я няма. Какво ли става в душите на онези лекари примерно /все още са малцина/, които са осъдени примерно за вземане на рушвет или за немарливост при изпълнение на служебните задължения? Ще посмеят ли отново да правят същото, ако все още имат права да практикуват? А какво става в душите на техни колеги, които са правили същото, докато проумеят, че не са напълно неуязвими и е възможно същото да сполети и тях? Накъде без правила и морал бе, хора?! Да не сме в Дивия Запад?

И аз бих искала да е толкова лесно и естествено!

А какво става, когато другият не ще и не ще да разбере?

Мисля, че не е пречка. Всъщност, да ми простят вегетарианците, по-скоро те имат скрупули спрямо всеядните, отколкото обратното. Просто това е показал моят опит.

Благодаря!

Бившият ми съпруг отначало беше вегетарианец по здравословни причини, заради упорито заболяване на кожата. След повече от две години такъв режим на хранене видима полза нямаше. Аз не бях вегетарианка, но приех съвсем толератно начина му на хранене и винаги се съобразявах с него, като готвех само постни яденета, а месни продукти се появяваха рядко на масата, донесени случайно отвън. Той направи няколко безуспешни опита по време на бременността да ме лишава от определени храни, които смяташе за отрова. Скоро след сватбата отидохме на почивка с осигурено хранене. Месо имаше всеки обед и вечеря, а понякога и на закуска. Аз отначало изяждах и неговото, но в един момент категорично отказах да поемам повече и нахранихме доста кучета в района. Неочакваният резултат за съпруга ми беше рязкото подобрение в здравословно отношение, което отдадохме на факта, че е получил нужни съставки от месните бульони. Така той сам се отказа от вегетарианството, без никакъв проблем или натиск от моя страна. Независимо от начина на хранене, той беше по-здрав, когато е спокоен. Преди години ни бяха дошли на гости четири вегетарианки и един всеядящ. Аз сготвих постно ядене /ориз с доста зеленчуци/. Горкият човек остана гладен, не го нагостих добре. Едва преглъщаше предимно оризено-доматената смес. Считам това за своя грешка, трябваше да се съобразя и с него. Понякога и отровата е лекарство. Любов + Светлина + Мир + Радост

Добър пример са ясновидците, понеже виждат нещо, което не се вижда с физически очи.Радиестезистите също, понеже измерват нещо, което е скрито. Човек дори да няма такива способности, като ги наблюдава реално проявени в някой друг и провери истинността им, започва да вярва. Мисля, че темата се върти изобщо за съществуването на духовните измерения и факта, че някои хора са убедени материалисти поради липсата /или отричането/ на духовни опитности. Не става въпрос сега дали в даден конкретен случай на духовно преживяване има заблуда /често наистина е така/, а дали изобщо има такова животно, наречено духовност. Венцислав, моля те да поясниш какво по-точно имаше предвид, че не съм сигурна дали те разбрах. Любов + Светлина + Мир + Радост

Защо да се отчайваме, ако нямаме лични духовни опитности /все пак не вярвам някой да е лишен от тях/? Има хора, чрез които такива опитности се проявяват и може да бъдат видяни, да се опита тяхната реалност. Какво по-лесно от това да вярваш в нещо, което виждаш с очите си?

Аз пък мисля, че и двамата сте прави. Сглобете двете половини и ще се получи цялото.

Е, съвсем разклатихте краката на представите и разбиранията ми. От Библията съвсем друго бях разбрала за Йехова. От какви източници бих могла да прочета алтернативна информация?

Любов+Светлина+Мир+Радост

Моля някой да даде повече информация, понеже нищо не съм чувала за въпросния човек! Поздрави!

Браво!

Много благодаря за споделеното, Иване! Съгласна съм по същество с нещата, които казваш. Аз бих използвала по-други думи, понеже напоследък съм чела повече християнска литература, отколкото окултна. Помогна ми отчасти да започна да оформям своето изказване, но преди това бих искала да видя и други мнения, ако има. Лена, ще ти отговоря на въпроса, но ми е нужно още време. Разбира се, ще изложа личното си мнение и опит, без претенции за академичност и изчерпателност. Желая благословен ден на всички!

Не мога да се съглася, че християнското тайнство кръщение не е нищо повече от миене с вода. Преживяла съм го и зная, че не е така. Това се отнася и за другите християнски тайнства.Не се чувствам силна обаче с думи да покажа значението му. Бих била благодарна, ако някой може да направи това по-добре от мене. Моля да ми простят от Бялото братство, ако кръщението не е признато при тях. Всъщност, духовно аз се чувствам част от Всемирното Бяло Братство, към което причислявам всички, които служат /или поне се стремят към това/ на Любовта и Истината, на Доброто, независимо от техните индивидуални вярвания. Не зная дали кръщението е задължително, но зная, че не е за изпускане.

Изобщо не съм съгласна. Първо, кой от нас им е светил, че да знае какво е ставало всъщност? Отказването от секса по принцип е заради възрастовите промени. Горе-долу по същото време голяма част от хората се мислят за много помъдрели. Нима трябва да се изключи възможността за духовно израстване, ако се практикува сексуална любов? Отказването от секса води до неадекватна едностранчивост. Как може да се препоръчва и възхвалява подобна практика, която противоречи на естествените закони на живота? Не зная да има животински вид на земята, способен на такова безумие, да работи срещу собственото си оцеляване, както хората. За мене вярвания, които са срещу живота, са всъщност сатанински. Господ е казал: "Плодете се!" Доста духовни водачи, представящи се за божии пратеници, изявяващи претенции за свят живот, са били изловени в разни хотели с проститутки. Някои, които се представят пред света за целомъдрени, всъщност съвсем не са такива и на практика, не само в мислите си. Подобно лицемерие обслужва разни вярвания, но по-лошото е, че на такава основа се промиват мозъцита на много други хора и се осакатява техния и на техни близки живот. Аз лично не смятам секса за грях или за грешка, или че спъва духовното развитие. Би могло да се получи такова нещо, но причината не е в секса сам по себе си, а в съсътстващите го обстоятелства /блудство, прелюбодеяние ... различните хора влагат различен смисъл в тези понятия/.

Не съм съвсем съгласна със следното твърдение: Подобни усещания се получават след секс без достатъчна емоционална и умствена връзка преди това, като секс между непознати. Не е задължително да има празнота, която да зейва. Ако е изградена душевна близост и е налице физическо привличане, сексът пост фактум не се усеща като грешка. Двамата се чувстват преизпълнени с радост, удовлетворени и силни, а не изчерпани. Зависи дали си с подходящ човек. Не се получава с всеки. Мисля, че водещо чувство при това трябва да е желанието да се даде израз на любовта, а не да се използва другия. Когато и двамата са настроени да дават, всеки от тях ще спечели, ще се получи такъв обмен на енергиите, че никой да не бъде ощетен, а и двамата да се уравновесят. Мъжът ще получи от жената липсващата му женска енергия, жената - липсващата й мъжка. Аз така си представям нещата. Освен това при секса е нужно търпение, двамата да се нагодят един към друг.

На слънцето не му пука от черния ревлив облак. Бъди слънце!

Здравейте, приятели! Каква навалица по темата!

Така е!

Вегетарианството е пълноценно дори и за децата, стига да уважаваме техните естествени инстинкти при избора на храна и да сме достатъчно грамотни за начините, по които можем да им осигурим нужните вещества от растителни продукти. В съвременния свят си има хора за всичко. Аз не само, че не коля животни, но и не поправям телевизори например. Когато преди време дъщеря ми каза, че не иска да яде пиленцата, понеже й е жал като ги колят, не съм й противоречала. Казах й, че на мене също ми е жал и не бих заклала пиле, освен в много краен случай /пък то ще бъдат съжаления, извинения, сълзи, благодарности, ... е тук някои пак ще ме обвинят в лицемерие, но бих се чувствала в правото си като майка да си нахраня децата, ако няма с какво друго/. Ако някое от децата ми някой ден реши наистина, че вече няма да яде месо, ще срещне пълна подкрепа от моя страна. С едно напомняне от мене да не чувства вина, каквото и да реши. Дъщеря ми все още има нужда от месо и си търси. Синът ми понякога определено се отказва от него, все едно, че го няма в чинията. Човек трябва да се научи да следва вътрешния си глас и по отношение на храненето. Решенията не бива да се взимат под външен натиск отвън според мене, още повече децата и въобще хората да се манипулират с чувство за вина. Решенията трябва да се взимат с любов и чувство за хармония с цялото, аз така усещам нещата. И не бързам, понеже ако взема важно решение в живота си, то трябва да е с чисти мотиви /вината не е чист мотив/, да е "узряло" дълбоко в мене. Не бойте се, все някой ден "шъ съ упрайм".

Православни, католици, протестанти и разни други, които смятат себе си за християни отричат доктрината за прераждането. Аз като човек не им отричам правото да са християни и по сърце, както и да бъдат спасени, каквото и да влагат в този смисъл. Може да има и хора, които не се смятат християни, но в техните сърца е изобразен Христовия дух, живеят по законите на Любовта - това е главното, както казва Христос. Матея 7 21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. 22 В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? 23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие. В основата на Христовото учение е законът на Любовта, а другите доктрини не са толкова съществени. Не толкова важно учението, макар то да помага донякъде, важно е какво става на практика в личния духовен живот. Има различни деноминации, които се наричат християнски, но не всички от тях са християнски по дух. Понякога казвам "християнски" заради наименованието, с което се представят пред света, а понякога имам предвид съдържанието. Кое точно е от двете може да се разбере от контекста. Разминаването между нас е по-скоро относно смисъла, който влагаме в някои понятия, но по същество съм съгласна с тебе. Всъщност и да греша в нещо от бързина и разсеяност, не го вземам навътре, от това не зависи човешки живот. Всеки мисли и решава за себе си. В Христовото училище и да нямам по всичко шест, пак може да завърша.

Здравейте! Сега нямам време, само ще нахвърля нещо. В предния постинг по същата причина се въздържах да споделя мнение за ролята на християнския живот /не религиозния, имам предвид чиста вяра и способност да се възползва човек от жертвата на Исус Христос/ в индивидуалната еволюция, прераждането, кармата. Благодаря на Иван, че го направи и всъщност изрази доста ясно това, което аз усещах смътно. Вярно е, че в Библията има достатъчно стихове, от които личи приемането на закона за кармата и преражданията като нещо нормално във времето на стария завет и ранното християнство. Самият Христос никъде не е отрекъл прераждането, всъщност по думите Му личи обратното. В друг постинг ще изведа примери. Вярно е също, че съвременните християнски учения в голямата си част отричат доктрината за прераждането, което е грешно, имайки предвид какво пише в библията. Може би в стремежа си да предпазят слабите духом ги поизлъгват малко, като им спестяват истината. Казвам малко, понеже наистина не е съществено дали има прераждане или не, съществено е как живеем сега и да не отлагаме доброто, което можем да направим днес, за някога. След великата мистерия на жертвата на Исус Христос, чрез която могат да се умият всички грехове, цикълът на преражданията наистина може да бъде прекратен в рамките само на един живот. Това е същественото. Не казвам, че отпада нуждата от каквото и да било усилие. Не е ли по-добре да дадеш милостиня, отколкото да ти ограбят къщата? Ние не живеем на тази земя само заради себе си и собствената си еволюция, ние живеем за общото благо. Велики светии са били готови да се откажат от собствената си награда на небето, само да бъдат полезни на някой нуждаещ се. Те не са били фанатици, постъпките им са били наистина учудващи, показващи, че е по-важно да стигнеш крайната цел, да живееш с Любов, а не да слугуваш на буква и закон. В Жития на светиите може да намерите много такива примери. Сещам се за един светец, който нарушил великденския пост, понеже се разболял, ял месо, пил вино и когато учениците му го попитали как може такова нещо, той им отвърнал, че по-важно е да оздраве, за да може да служи на Бога по-дълго и да стори повече добри дела. Много фанатици слагат ударението върху това какво може да се яде, какво да се пие, как да се молим, как да постим, къде да си държим ръцете, кога да почиваме, колко да раздаваме и какво ли още не. Ама не това е главното. Всичката тази енергия се влага в грешна посока според мене. Виж душата на човека, обичай го и го приеми независимо дали пие, пуши и ... не знам какво още, което всъщност не е съществено. Ех, наистина нямам повече време, но при възможност ще продължа. В заключение, ако беше важно и нужно човек да си спомня преражданията и да вижда бъдещето, Бог щеше да даде тези способности. Щом повечето хора ги нямат, редно е да се замислим защо. И за мене е удоволствие този разговор.

Това, което прочетох, Еленика, много ми хареса и ме накара да се позамисля малко. И аз смятам, че не е съществено точно колко стара е една душа, а колко е добра. Доколко е позволявала при изборите в своя живот да следва Божествения път в полза на Цялото /и съответно в своя полза/, доколко е търсила прошка за грешките си. Такава еволюция с чисто сърце може да се осъществи бързо, не са нужни много прераждания да се достигнат висши духовни нива. Представете си от друга страна една стара душа, която е вършила предимно злини. Каква полза, че е живяла много, когато не може да си реши задачите вярно и повтаря все едни и същи уроци, натрупва задължения и карма за изплащане. Дори такъв човек да е усъвършенствал и овладял някои сили, но е горд и властолюбив, той е по-назад от човек по-слаб, но с чисто сърце. Тук се сещам как Давид като малко момче победил Голиат само с една прашка и Божията помощ. Със смирение и чисто сърце духовната еволюция може да се осъществи изключително бързо. "И последните ще бъдат първи".