Латина

Любов +Светлина+Мир+Радост

Точно така - липса на ЛЮБОВ! Семейството е място за интензивно обучение, което се съмнявам да е възможно, когато човек живее сам.

"Имало глава да пати", "Така било писано" - може би и това е отговор. Дали е "Горье от ума" или "Ничего не поделаешь", не знам. Не сте ли забелязали в живота, че понякога човек действа толкова необичайно, сякаш не е той и се довежда до ситуация, която е считал немислима за себе си. В някои ситуации съм се чувствала като кукла на конци и то в повратни моменти от живота, сякаш съм била подчинена на чужда воля. Прозвуча малко смахнато. Да кажем, че понякога ни направляват Отгоре. А понякога ни манипулират и изкривяват съдбата ни с т.н. магии, т.е. чуждо енергийно влияние. Не знам дали и това е част от разумния план. Някой с претенции за интелигентност може да се посмее над думите ми, но не ми пука. Господари сме на себе си, ама не съвсем. На други хора пък още по-малко, били те и близки роднини, с които живеем под един покрив. Той, човекът, ако много държи да е крив, да се налага, да тормози другите, не можеш да му попречиш, само можеш да се махнеш /или да го махнеш/.

И преди си беше ясно. Исках да кажа, че е Божа работа кой кога ще си отиде, не моя или ваша.И да го мисля, и да не го мисля, все тая, никого не мога да върна. Чели сме в Библията за Божии хора, които са възкресявали мъртъвци, но аз не съм от тях и не познавам друг такъв. Не споря, само уточнявам.

Страданията са неизбежни. Щастието понякога ни спохожда като подарък, неочаквано, и също толкова бързо може да си отиде. Да бъдеш щастлив понякога е лесно, понякога е трудно. Трудно е, когато човек си науми , че само определено нещо и нищо друго може да го направи щастлив. Лесно е, когато не очаква нищо конкретно, а светът за него е пълен с изненади, коя от коя по-интересни, някои трудни, други лесни. Ще решим задачата, когато се научим да минаваме през страданията без да губим щастието, че сме живи, че дишаме, че усещаме по някакъв начин Божия свят, че сме част от Жива, Разумна, Любяща Вселена. Щастлива съм, когато съм с децата си, когато съм сред природата, когато решавам задачи, когато свърша нещо полезно, когато направя добро, когато простя, когато се уча, когато общувам, когато се моля, когато Бог е с мене. Наистина голямо щастие е насред голямо изпитание да получиш доказателство, че не си изоставен, че си обичан и че ти се помага. За Бога трябва да сме готови и на страдание, такава жертва никак не е напразна. Така можем да покажем колко е голяма любовта ни.

Аз го усещам по друг начин. Не съм повече от другите, но не съм и по-малко. Заслужавам любов и зачитане като всички Божии създания.Уважавам Бога в себе си и другите.

Има болящо учене и любящо учене. Второто се възприема по-добре. Важи и за хора, и за животни.

Универсална рецепта няма. Аз също избрах раздялата и наистина опитах всичко друго преди това. Понякога просто не е възможно да се запази семейството. Жертвите понякога стават непоносими, ножът опира до кокала. Освен да бягаш, за да оцелееш, друго не ти остава. И като бягаш, да спасиш и децата си от кошмара. Трудно е, но наистина е несравнимо по-добре от предишния ад. Спокойствие и здраве с нищо не можеш да замениш. Познавам обаче и някои семейства, които на младини не са се разбирали, огорчавали са се, изневерявали са си, но нещо в късната зрелост се случва в умовете и сърцата им и сякаш се преоткриват един друг. Сякаш изведнъж прозряват, че човекът до тях е най-важният за тях и наистина искат да бъдат заедно с него докрай. И в двата варианта хората имат другар до себе си.

Мозата е симпатяга, дечко. Харесва ми да й чета свежарските изказвания. Това е положението. Тук не сме да се учим на правопис и да си натякваме грешките. Любов+Светлина+Мир+Радост

Понякога само единият от двамата родители е готов да плати цената за положителна промяна в семейството, а другият си държи на ината. Понякога нещата просто няма как да се получат, понеже в тази работа са нужни двама, човек не може да се справи с всичко сам. А може би е Божа работа понякога двама да се разделят, понеже ги очаква друг благословен живот с други хора.

Браво на тебе! Възхищавам се на куража и силата ти! Ти ще бъдеш благословение за хората! Бъди жива, здрава и все така добра! Желая ти щастие и успех в живота!

Какво ще кажате за ситуация , в която човек си пази работата дори да чувства, че тя не е за него, просто защото трябва да си храни децата?

Извинявайте, че се намесвам, но съвсем наскоро мислих по подобен проблем. Не е ли възможно просто да се информират съответните специализирани служби за това, макар и анонимно? Те ще свършат своята работа, а добросъвестният човек няма да остане без хляб. Макар че междувременно може да си търси и друга работа. Няма смисъл от излишни открити битки и врагове за цял живот, понеже може да са наистина безогледни. Човек трябва да е разумен и предпазлив, освен почтен и справедлив. Да не си изпатят добрите накрая, искам да кажа.

И все пак разсъжденията на Петьо за бебетата много ми харесват! Приятелски поздрав!

Понякога нищо не може да се направи. Мене абсолютно тихо ме издебнаха две кучета откъм гърба, докато отивах на работа в осем сутринта. Бях съвсем спокойна, не изпитвах някакви отрицателни емоции. Едното куче ме захапа изотзад за крака и започна да ръфа, а другото да лае - така разбрах за тях. Видях се в чудо, не знаех какво да правя. Разтресох си крака - не пуска, тогава започнах "да лая" и аз срещу него. Кучето ме изгледа учудено и ме остави. От входа на магазина, където работех /беше на църквата/, само гледаха сеир. Никой не помръдна дори и така се убедих колко им е човещината на тия "християни". По-късно научих, че тези кучета се хранят от един човек и вероятно са насъскани нарочно. Чудех се какво би имал той срещу мене. Едната причина би могла да е тази, че съм християнка и отказах да ходя с някакви чичковци в близкия подлез /нямам представа дали той беше един от тях/. Другата възможна причина би могла да е тази, че съм християнка и не го крия. Ползвахме склада на магазина за молитвено помещение. Чувало се е и отвън, когато се молим, понеже са ни правили намеци за това. Как иначе за "Воини на Христа" - според тях колкото повече се вика, по-добре чува Господ. Това е едно от разногласията, които имахме, а също и за молитвите по задължение и график - не са сладки и угодни Богу според мене. Най-добре човек да се моли с искрено желание и любов, да отива с радост при Бога. Всичко друго е много обидно. Най-хубавите ми молитви са били абсолютно безмълвни. Аз, мисъл, енергия и Божият Дух. Е, ако въпросният човек е мразел християните и християнството по принцип, това е достатъчна причина да насъска куче срещу някой от тях.

Докато бях без работа колко пъти се появяваха обяви за работа в администрацията на местен комбинат за месо, а аз стоях безработна и никога не се обадих. Странно за всеядно същество като мене, но фактът си е факт. Не бих издържала там. А какви гадни реклами има от сорта: "Веселото пиле", "Щастливите прасета"... направо извращения, садизъм, подигравка с живота! Не само, че хората не са благодарни за жертвите, ами сякаш животните трябва да им благодарят, че са техни жертви.Просто наистина не успях да изразя възмущението и отвращението си, не ми стигат думите!

Не ми е работа да се замислям, отговорът е непостижим за мене, затова.

Трудно е да се отговори конкретно, понеже не се знае за какво по-точно става въпрос. С някои неща бих могла да направя компромис, а с други - не. Не съм съдник на хората, не са длъжни да живеят според моите принципи. Обаче ако тези неща ме засягат лично, ако някой иска от мене нещо, което не е морално според мене, ще има да чака...Ще ти кажа от пресен опит, че ако искаш нещата да се променят, ако си позволиш да мислиш различно от началника и му го покажеш, ако не му дадеш това, което очаква от тебе, а се пънеш да искаш от него нови конкретни неща /един вид да се правиш на по-умна и заинтересована от него/, може да останеш без работа. По този случай моят презрително се изрази така: "Не ме интересува личното ти мнение!" Много началници се изживяват над закона. Ако си позволиш да си търсиш правата, аут! Много още мога да изприказвам, но нека се огранича дотук. Човек трябва и с колегите си да се разбира, но не винаги това е лесна работа, защото много подли хора има по света. Все някъде трябва да се работи, а да променяш хората и ситуациите към по-добро е велико изкуство.

Има една хубава книжка по темата, "Радостта от раждането", написана от майка на пет деца.

Не съм съгласна с предното твърдение. В интерес на истината улични кучета са убивали, ранявали и заразявали хора. И ще продължават, понеже проблемите с тях не са решени. Особено уязвими са малките деца! Не ви ли е жал за тях? Нямат ли право да бъдат защитени? И изобщо хората? Тук нали искаме да говорим истината, дори да е нелицеприятна? Проблемът е какво да се прави, за да не ставаме убийци на свой ред, но и да се защитим като хора? Как ще се почувствате, ако разберете примерно, че детето ви е нахапано от кучета, че е с тежки разкъсвания, че е заразено, че е обезобразено, че се нуждае от операция? Какво ще е, ако видите това с очите си? Или пък ако някой ден няколко кучета ви вземат за жива закуска?! Това се е случвало и ще продължава да се случва. И ако искате си позволете да ме упреквате, когато наистина преживеете нещо такова и после намерите сили още да обичате уличните кучета и да ги храните! Аз не позволявам в мое присъствие дори да се заплашва куче, макар и на игра, щом то не прооявява никаква агресия. Нужна е Разумна, Действена Любов с Отворени Очи, а не такава, която само говори хубави приказки. Нека бъдем хуманни не само към животните, но и към хората! Къде е здравият природен Разум?! Любов+Светлина+Мир+Радост

Започнах да пиша, но ме досрамя и го изтрих. Беше прекалено обстоятелствено като за публично изказване, а няма друг начин да обясня. Обади се на latina4@abv.bg

Съгласна съм с Таня, че агресията у животните често се дължи на лошо отношение или възпитание от страна на хората. Ама после друг невинен може да си изпати.

Мисля, че amenti също е един от нас.Достатъчно широко скроени сме, за да не подгоним някого оттук, понеже си пада малко краен. Това придава колорит, освен това и той допринася за изясняване и обогатяване на темата.Донка е абсолютно права и дано зад чувството за хумор се види и добронамереността й. Всички ние тук се учим на общуване. Аз самата имам напредък, я как се обиждах и дърпах отначало... Дори да има нещо, няма нищо, приятели! Любов+Светлина+Мир+Радост

Благодаря!

Наистина разумните сили действат и чрез животни. Колко чиста и безрезервна любов получаваме от тях, дето само от малко дете може да се получи. Това е голям дар, за който съм копняла, молила съм се и съм плакала по времето, когато не ми беше позволено в къщи да гледаме каквото и да е животно. Понякога действието на Разумните Сили чрез животните не е приятно, но винаги е за добро. Някъде тук наскоро разказах случка с ухапало ме куче, която беше част от по-висш план да изляза на правия път. Все пак платих голяма цена за това напътствие, понеже от стреса се разстрои функцията на надбъбречните жлези, за кратко време напълнях с двадесет килограма, погрознях, кожата ми се увреди страшно, имах високо кръвно, промених си характера, станах раздразнителна, често изпадах в депресия. Успях да преодолея тези последствия с чужда помощ няколко години по-късно. Явно не съм могла да разбера от по-малко. Факт е обаче, че даже и мухи или комари са ме будили от сън, когато трябва или са ме довеждали до идеята, че не ми е мястото да живея на определено място, което в действителност е било за мое добро. Абе, щом магаре проговори... Животните изглежда често са по-послушни на Божията воля от нас, хората. Какво все пак ще кажете за случаите, когато кучета са разкъсвали жестоко хора по улиците, дори малки дечица в колички? Когато не можем да се движим спокойно в уж човешките си територии, които те считат за свои? В човешки свят ли живеем или в кучешки? Изглежда те понякога ни взимат за врагове или за храна. По улиците се разразява война между видовете и ние хората сме уязвими, понеже сме се цивилизовали до такава степен, че не смеем да ударим в самозащита. Трябва да защитим и своя вид, да защитим децата си! Наскоро и дъщеря ми беше ухапана от куче пазач в един двор. И тя, и аз много обичаме всякакви животни. С моя помощ детето прости на животното, разбра, че просто си е гледало работата, но стресът, който преживя, наистина беше голям. Кучето беше голямо колкото нея. Децата си играели с топка, тя паднала край кучето, дъщеря ми отишла да я вземе, но в този момент то скъсало каишката си и я нападнало, нахапало я по ръчичката и коремчето. Тя се е мъчила сама да се защити, ритала го е и го е удряла. Аз не видях това, само чух ужасяващия й плач... Друг проблем са заразите. В нашия квартал виждах кола на служба за защита на уличните животни. Двамата мъже бяха излезли пред нея и си хапваха банички. Те видяха с очите си това, което последва и не реагираха по никакъв начин. Аз, приятелката ми и дъщеричката й, която е на две годинки, вървяхме по тротоара от другата страна на шосето. Детето имаше бисквитка в ръката си и си хапваше. В това време едно улично куче се приближи, просто лапна бисквитката от ръката й и докато успеем да реагираме, тя на свой ред по инерция лапна празната си, облизана от уличното куче ръчичка. Не казвам, че кучетата трябва да се избиват. Има други мерки, които, ако бяха приложени своевременно, досега проблемът да е решен. Съзнавам, че ще си спечеля върли опоненти с това изказване, но как ли биха се чувствали те на мое място и на мястото на тези малки деца? Повтарям, че обичам животните, така възпитавам и децата си. Храним ги, когато има с какво, вкъщи си имаме домашни любимци /гълъб и хамстер - живеят на съседния етаж у майка ми, понеже синът ми е с астма/. Според мене популацията на уличните животни трябва да бъде ограничавана. Тези от тях, които са били агресивни, трябва да се прибират в приюти. Не трябва да се позволява отглеждането на глутници свободни кучета, които някои частни фирми и предприятия хранят и ползват като пазачи. Иска ми се да карам колело в индустриалната зона в края на града, но ме е страх да не ме погнат пак няколко от тях. Ние хората изглежда сме напъдени от собствения си човешки свят. Сами сме си виновни, понеже сме изгубили здравите природни инстинкти за защита на вида.