Благодаря за бързия отговор!
Първото,което искам да ви кажа,за да бъда честна е,че за сега няма да тръгна на психотерапия.Не защото не вярвам,а защото смятам,че с помощ от ваша страна,ще успея и сама.Вярно че до сега сама не съм успяла,но все се лутах между различни методи и незнаех дали са правилни.
Това,което ми казвате,наистина съм го чувала и е вярно,че не съм толкова упорита във тренировките си.Все още не е станало част от живота ми и от характера ми.Но съм усетила удоволствието и ползата от медитацията(при мен е релаксация).Незнам защо,но все още го имам като неприятно задължение,въпреки че ми е приятно по време на самите упражнения.Сещам се за медитацията и уединението,когато ми стане страшно напрегнато.Тогава след 10-15 мин. ставам като чисто нова
.
Не се бях замисляла,че стоенето вкъщи,ми вреди.Аз не работя,но имам прекрасно хоби,което мечтая да ми стане професияАз нямам миг на скука,когато съм вкъщи..Но наистина станах раздразнителна на моменти,дори от нищото.Според вас това ще се оправи,ако започна да си налагам да излизам всеки ден,така ли?Аз излизам,но по задължение,за да свърша неюо и после обратно вкъщи.Другото,което трябва да правя е- упражненията с мислите,които ми казвате.
Ще ви моля за съдействие,защото съм се хванала за вас като удавник за сламка.
За мен най-големия успех,който имам е,че вярвам,че ще се оправя-просто съм убедена.Вече предусещам вкуса на свободата,все едно ми предстои да проходя за първи път!Толкова е хубаво!И списъкът ми с нещата,които ще направя тогава,става все по-голям...