Здравейте, приятели! Темата е много интересна и от прочетените ви мнения видях различните ъгли на въпроса. Сега и аз ще допълня нещо от моя скромен опит като родител. Макар че работата ми е свързана с деца, аз едва от година съм родител. Детето ми е дете като всички други, не го намирам различно или уникално, но е такова за МЕН самата. То е моето дете и затова е толкова специално за мен.Вече казах, че съм работила с деца и от страни се вижда много за възпитанието и за отношенията в къщи. Да ви кажа откровено, аз нямах ни най-малка представа как точно трябва да гледам детето си и как да го възпитавам. Нищо не знаех, а и нямаше кого да питам - поне в първите месеци. Затова го подкарах на интуиция... Забравих какво ми казвах в болницата за кърменето (на точно определени часове), какво ми говориха за плача (че като реве да го оставям да реве, защото нямало бебе, което да не реве) и всичко друго. Аз усетих, че всички тези напътствия са грешни, защото докато не дойде на белия свят, аз съм била неговият свят и не е редно да не съм до него, когато има нужда от мен; да не го гушна и да не заспи до мен, когато плаче, да не го нахраня когато е гладно. И ето на... днес, който види детето ми е очарован, защото тя е толкова уверена в себе си, кротка е, мило дете, което се усмихва на всеки, който я погледне. Педиатърката е очарована от нейното психическо и физическо развитие и много ни се радва на консултациите. Това ми дава вътрешна увереност, че съм на правилния път. А той започна от там, че докато още бяхме неразделени, аз и казах, че съм тук, за да и помагам и че от мен ще има подкрепа във всяко едно нейно решение; че ще уважавам личността и и никога няма да и натрапвам личните си амбиции и интереси (макар че баща и вече е решил да я прави адвокат ); че ще съм до нея във всеки един момент. Затова детето ми е толкова сигурно, защото вярва в мен и ми се доверява, а аз знам, че то ми е пратено, за да му бъда майка, а майчинството е отговорност!!! Виждам други деца на нейната възраст - в очите им се четат вече заповедите и желанията на родителите им... Лошо, защото как би се оформила една личност, ако не и оставим свобода да се прояви първо, а после и да се разгърне? Аз не бих направила такова нещо с детето си. Дано има повече духовно узрели хора, които да станат родители!!!