pass_to

Напротив... Това е НАЧИНЪТ...

Има много начини човек да се държи с останалите, но само ЛЮБЕЗНИЯТ начин е добрият начин, според мен...
Защото човек го прави заради себе си...

В този смисъл - не е толкова важно как другите се отнасят с нас, а това - как ние се отнасяме с тях...
Не казвам, че това е лесно, защото е лесно да се каже, но е трудно да се приложи на практика...

Но виждам, че интуитивно и ти усещаш същото...
Следващият ти пост го доказва... :




Хората не са лоши по природа, нито желаят да са лоши, но не постъпват добре - просто защото не могат още другояче да постъпват...

Мнението на Учителя:

aми и аз не пуша...преди пушех.....но спрях и нямам намерение да почвам....
и аз като всички имам слаби моменти, в коити си позволявам 2 чаши червено вино и цигара, но те са доста редки в сравнение с преди ...просто няма нужда ...пък и смисъл няма, защо да се тровя и самозалъгвам....защо да си причинявам тези гадории на тялото...?

от доста време не бях пила алкохол никакъв.....миналата събота бях на сватба...там пих първо малко ракия...после и вино....
на другия ден ми беше доста тъпо ...чувствах се някак празна......почувствах се сякаш съм пропиляла нещо....

"Уви, много ученици както по-рано предпочитат бягството в илюзорния свят на своите фантазии, където те са по-често, отколкото им се струва. Работата по преобразуване на личността им се струва толкова трудна, тежка и обременяваща, че те предпочитат да махнат с ръка на всичко и по-скоро да избягат в духовния свят. Такива ученици, колкото и да е тъжно, въобще не са разбрали и не разбират смисъла на ставащото. Задачата на всеки е не да избяга от земната реалност в духовния свят, а да съумее да пренесе духовната действителност тук, в този физически свят, и тук да я приложи. Съвършено ясна и конкретна задача! Духовният свят и реалността не трябва да са откъснати от физическата действителност, а трябва да бъдат неизменна част от нея. Трябва да се учим на духовност не някъде другаде, а непосредствено тук, в самия физически свят – без да го напускаме, а живеейки в него, без да се отричаме от него, а като го извисяваме и разкрасяваме, демонстрирайки физическата си любовта към всичко и всеки и удържайки физически победи в борбата с всевъзможните всекидневни грижи и трудности. Само така ще можем да се развием като истински духовни служители на този физически свят.

Вместо това, много ученици предпочитат да се носят на крилете на мечтите си далеч от низките материи, ровят се в книгите, обграждат се със свой малък свят и изцяло потъват в собствените си малки проблеми. Те обичат да кокетничат, да подчертават колко са умни, великодушни и духовно богати, но околните, за щастие, рядко се хващат на тази въдица. Та нали е казано: по плодовете ще ги познаете. Само това е истинно. Само това е справедливо. Ако сме научили нещо, ако сме постигнали нещо, след като сме прочели или сме го чули, трябва непременно това знание да го приложим в живота, иначе то си остава безплодна, гола теория.

Нашата задача в менталния свят е да разкрасяваме и облагородяваме този свят чрез своите духовни знания и любов. Да не натрапваме на другите хора догми, да не им четем нравоучения, размахвайки наставнически пръст, а да излъчваме към тях любов и мъдрост, демонстрирайки не на думи, а с дела как сме се преобразили благодарение на знанията си. Тогава и у другите ще се появи желание да ни слушат, тъй като в този случай за тях ние ще бъдем духовно ръководство, ще ги вдъхновяваме и окриляме, а няма да им пълним мозъците със сухи проповеди и поучения. Забележете разликата!



Ученикът винаги, повтарям: винаги! – трябва да умее се справя със своята задача именно тук, в ниските материални светове. Именно тук трябва да премине всички изпитания и да издържи своя зрелостен изпит, който ще му даде пътен лист в по-висшата реалност. Именно тук той трябва да изплати и върне своите кармични дългове, които никога не би изплатил, ако непрекъснато бяга в “небесата”, в света на мечтите и илюзиите, където може да се забрави и да отхвърли временно неприятното бреме на отговорността. Да, той може да избяга в поднебесния свят и да бъде там колкото си иска, но така никога няма да се приближи към Вратата на Посвещението.

Всеки ученик трябва сериозно и отговорно да подходи към своята дхарма. Само тук: сред грънците, тенджерите, тиганите, парцалите за пода, кофите, боклука и разбира се, сред такива като него живи същества – само тук и никъде другаде той трябва да осъществява своята духовна мисия – като в суетата на ежедневието, бита и конкретните житейски ситуации грижливо претворява на практика, в живота своето духовно знание и чрез любовта да стане самото знание. Когато той стане самата мъдрост, когато я съхранява в огъня и грохота на човешките битки, схватки и сражения, тогава той става истински представител на Царството на Духа. В този случай той е Воин на Духа в действие, който използва всичките си енергии в съответствие със замисъла на Твореца."

Джуал Кхуул - "Огледалото на ученика"

...а когато е бил в пещерата, баща му изпратил един човек да го уговаря да се върне.Човека почнал да го уговаря, и Буда му казал: "Само ми отговори на един въпрос: щастлив ли си? Ако кажеш да, готов съм да те последвам. Но ако кажеш "не", трябва ти да ме последваш...
Историята също разказва и, че Буда, когато постигнал просветлението, бил много смутен и отчаян. Мислел си: "Струва ли си?... Кой ще чуе?.Кой ще разбере? От 100 000 10 ще чуят, 5 ще разберат, 1 ще постигне. Е, струва си, дори и заради този един...

А на твоя въпрос, Вал, за възприемането на света: въпрос на личен избор. Въпрос на вкус, казал дявола, и скочил гол в копривата.
Не, шегата настрана...наистина сами решаваме и си го избираме. Буда е търсил изходен път от страданието, и го е намерил. Ако и ние го търсим, и ние ще намерим. Първия закон в будизма е: не причинявай страдание.В щастлива среда и щастлив свят всеки може, така и баба знае...но героизма на Буда и на хилядите негови последователи, както и на всички нас... стои именно в това, че ние, въпреки лошите условия, се стремим да се развиваме, да се осъзнаваме , да помогнем където можем , и да живеем добре, а не само да създаваме за себе си и около себе си ад.

Здравейте,

завърнах се от пътешествието....беше много хубаво...
относно летенето....преди да се кача в самолета на летището много се притеснявах...получих някаква лека форма на паническа атака.....имах реакции...
след първия полет вече не ме е страх толкова....

Благодаря Ви....

Благодаря за съветите, за съжаление днес(четвъртък) съм на работа и няма как да изляза от работа, а вечерта ще пътувам с автобус за София...
сякаш малко се успокоих от снощи, но все още не съм сигурна .....
ще опитам с тези техники...за самовнушение, също ще си взема някоя много интересна книга....надявам се да ми помогне....
ако съм изморена и ми се спи ще е най-добре май, защото нямам да имам сили да си пълня главата с глупости....

Благидаря Ви отново г-н Баев, късметче и hip...
когато се върна ще пиша.....

съвестта ми е много силна и никога не мога да скрия нещо от себе си...винаги знам кога съм постъпила лошо и съм виновна....
винаги съм се съобразявала и действала според съвестта си...дори и да знам, че ще страдам....но от около 2-3 годин ако не и повече се опитвам да я пренебрегна и не се вслушвам в нея...опитвам се да избягам от себе си...преди не бях такава...
но също мисля, че тя по някакъв начин не ми и помага, защото точно заради нейното силно присъствие в мен...аз изисквам и от другите хора същото, а няма как да се получат нещата .......почти във всички случаи съвестта и чувстовото ми за справедливост са толкова силни, че по скоро ми е трудно да живея с другите хора..от там идват и проблемите с тяхното приемане такива каквито са....
това ми е един от основните проблеми....
другият е, че когато се чувстам безсилна или поставена в не справедливи условия ...започвам да ставам лоша, обиждам се...чувствам се много наранена и уязвима....и ми е трудно да се примиря...не искам лошите чувства в мен да вземат превес....и незнам как да се справя с това....
напоследък работя точно върху тези два проблема.....мога ли да стана толкова съвършенна, че да примам всичко с любов и разбиране....?