Не ме интересува нито старото, нито новото, интересува ме вечното. Тая опозиция старо-ново пак е някакъв фалшив дуализъм. Презумпцията, че новото е по-добро от старото е подвеждаща (т.е. полуистина), макар и широко да се използва в рекламата (ново!! тичай народе!) и културата на положителното мислене.
Например музиката. С какво например днешната поп-музика е по-добра от тази преди 30 или 50 години?
Почти всеки автомеханик ще ти каже, че колите правени през 1990-те са по-здрави от днешните.
В архитектурата също.
Избор на какво, добро и зло? Да но това са относителни категории (май трябва да си припомниш писмо на махатмите Nо 57). Доброто за един е зло за друг.
По същата причина аз негодувам от касапницата описна в Откровение на Йоан:
А може да се окаже, че за Бога това не е голяма драма. Но някак си, от човешка гледна точка, е гадно да наблюдаваш смъртта на много милиони хора, както е гадно да има световна война, например. Също така ми е трудно да възприема и такова отношение към човеците от Бога: