Канел

Е, Мона, тук не си права - точно през последните 100 години бяха най-големите войни (две световни + студената). Не знам откъде имаш тая информация, но моите баби и дядовци, мир на душите им, са били по 5-6 деца в семейство средно. Сега тази тенденция на многодетност се е запазила в арабския свят, Африка, части от Латинска Америка и Азия. Оттам идва и този прираст. Колкото до катаклизмите, май наистина ни чакат такива, колкото и да ми се иска да не е така. Просто цялата социално-икономическа система е толкова прогнила, че срутването и няма как да не предизвика война, глад, безработица, паника и вероятно смърт в промишлени количества. Съжалявам, може би съм под влиянието на тъмни мисли, но пък се дразня от "позитивно мислене" тип "тайната" дето аха да си наумиш желание и то ще се сбъдне. Сякаш ако ми се прище утре да се събудя рус и със сини очи, ще стане. Ами няма как. Има нещо, което се нарича "обективна реалност". Да вярваш и се надяваш е едно, кармата е нещо друго.

Мона, вчера и аз си задавах подобни въпроси в тази тема.

Ами! Имаш късмета, че прилича на феникс или на кадър от Нешънъл Джиографик. За роклята не съм много съгласен. Има момичета, които изглеждат страхотно и в джинси.

Ами да, темата е за модата и аз изказвам мнението си за съвременната мода. Какъв е проблема освен може би негативната ми оценка? В интерес на истината, тая рокля, която си показала, ми харесва, за разлика от онова, което виждам по-горе. Това вече е наистина чудо.

Мона, значеш, че "красиво" е абстрактно понятие. За един гроздето е сладко, за друг кисело. Аз също обичам красивите неща. Но не смятам тия чучела дето ги лансират за манекенки за красиви. Е и? Кой е прав и кой е крив? Или пак опираме до въпроса за властта?

Това, което писах, са принципни постановки. В живота енергиите (мъжка и женска) са смесени по различен начин и хората проявяват съответните им черти. Съгласявам се и с албатрос. Мъжът, като символ на духа, е извор и трябва да има къде да се излее (буквално и преносно ). Мъжът отдава, жената приема. Иначе почва да клокочи и може да се удави в собствените си води.

Мили жени, защо се връзвате на тия моди дето днеска са така, а утре инак? Да започнем само с това, че повечето съвременни манекенки приличат на зомбита или бездушни кукли в най-добрия случай(т.е. гледат с мъртвешки поглед). Мажете се с Нивея и ще разберете откъде идва красотата.

Надеждата сега е в революция на съзнанието. В крайна сметка какво му трябва на човек? Любов, приятели, малко храна, дрехи и място, където да развива творчески потенциал. И още любов.

Не. Така съм чувал де.

Не, не е това, което може би си помислихте. Става въпрос за трилогията Каци [Коянискаци (1982 г.), Поаккаци (1988 г.), Накойкаци (2002 г.)] плюс Барака (1992 г.). Ако сте ги гледали, можем да ги коментираме поотделно или заедно. Ако не сте, има ги в колибка.ком (за желаещите да ги гледат, разбира се). Горещо препоръчвам първия и последния. Смятате ли че рушим, потребяваме, цапаме и безчинстваме твърде много по планетата Земя? Ще съумеем ли да прескочим трапа? Как виждате бъдещето на децата и внуците си?

Да, точно така! Ти си го обидил като не си зачел неговия избор да сложи край на живота си (на теб ако някой дойде да ти се бърка в плановете и да ти натрапва помощ как ще се чувстваш, а?) и ти е ударил един, за да се научиш да зачиташ правата на другите. В крайна сметка не е викал за помощ, нали? Е, може и да е викал, то в такъв момент се задействат всякакви инстинкти за самосъхранение. Но намерението му е било друго.

Е, че ти си ясен - човека решил да си ходи, ти се опитваш да го спреш, т.е. да му развалиш работата, той се ядосал и ти ударил една тръба в главата. Какво неясно има?

Искаш да кажеш с някакъв еталон може би?

И аз разбрах нещо - тия книжки (със спомените) трябва да се четат не с едно, а с две наум.

А, не, просто вчера си говорихме за отговорността в една друга тема.

Добре, може да намалим броя на замесените и да опростим (?!) нещата. Може би си спомняте този епизод от началните кадри на филма "Катерачът". Нека анализираме него.

Измъкнах го. По-добре виж колко гледания има - близо 2 млн.

Компания пътува с кола по първокласен път. Говорят си, смеят се, пеят. Шьофорът не забелязва дупка на пътя, гумата влиза в нея, колата подскача и влиза в насрещното платно. Всичко е на път да се размине, защото виждат насрещната кола чак на 150 метра. Само че не знаят, че тя се движи с 200 км/ч. Двете коли започват да лъкатушат в опит да избегнат удара. В крайна сметка се удрят полустранично и изскачат от пътя. Първата кола се забива в дърво - шофьорът се спасява с изкълчено рамо, но друг от пътниците умира докато чакат линейката час и половина, втори загубва двата си крака, а при третият се отключват психически отклонения. Втората кола изхвърча на туристическа пътека, минаваща наблизо и помита детето на една от туристките, които са излезли да се разходят в този прекрасен слънчев ден. Пита се в задачата: как да се разпредели отговорността за станалото? Това е само фикция, но всички сме гледали филми за подобни по смисъл истории. А тези пък филми отразяват реални случки от всекидневието, различни катастрофи, буквално и преносно, които хората преживяват в живота си. За отговорността, вината, престъплението, наказанието, прошката, проклятието, неизбежността, избежимостта, и т.н. и т.н. Предполагам, че и в този форум има хора, които са преживели подобни дълбоко драматични и трагични ситуации. Моля, споделете вашите мисли по въпроса.

Дорбе, благодаря, че си поговорихме.

Ами хем искаш да съм Себе си, хем ми лепваш отговорност, която е атрибут на Егото. Нещо не можах да схвана и затова помолих за изяснение. Бог има ли отговорност? И ако има, пред кого отговаря?

ЦЪК

Няма нужда друг да те учи на отговорността да бъдеш себе си, и ако друг те учи, то тогава ти не би бил себе си, а ще се превърнеш в копие на другия! Нещо не мога да разбера. Може ли да го дешифрираш, моля?

Е, хубаво де, отговорността в известен смисъл е и дълг. Но най-лошото е, че човек никога не знае точно докъде се простира неговата отговорност. В една фабрика отговорността е малко или много дефинирана под формата на права и задължения - ти ще правиш това и това, ще работиш от еди колко си до еди колко си, ще почиваш тогава и тогава. Но в живота? Например, ако някой изтрещял политик (тук, в Близкия Изток, САЩ или където и да било) тръгне да прави война и ме викнат на фронта, къде е моята отговорност и къде неговата? Къде тази на Папата и къде тази на ООН? Къде на земната кора и къде на слънчевата активност? Ако си купя маратонки дали не участвам в експлоатацията на детски труд или безотговорно изхвърляне на токсични отпадъци в океана? Идеята ми е, че човек не е сам на тоя свят, за да може изцяло да контролира живота си. Неговата отговорност е преплетена с тази на околните, както и животът му. Следователно и отговорността се размива. Ако някой ме научи как да отделям отговорностите, ще му бъда безкрайно благодарен.

А бе защо постоянно искате да натоварите хората с отговорности? Всеки ти слага чували, мотики, камъни, кръстове на гърба, иска да те направи на магаре. Не са ли в крайна сметка просветлението и освобождението освобождение от отговорност? Ами така де, за какво ми е да се издигам като рисковете ще се увеличават?

Т.е. 1 на 1618 е щастлив? Или 1 на всеки 1,68?