Брей, точно вчера се канех да пусна тема за отношението между интелект и духовност. Исках някой да ми ги обясни, защото за мен не са много ясни.
Какво е интелект, какво е духовност и най-вече каква е връзката между тях, как се проявяват едно спрямо друго. Интелектът функция на духовността ли е или духовността е квинтесенция на интелекта? Откъде идва енергията на т.нар. "интелектуалци" на които мисълта се лее свободно и по много, и в същото време разумно, т.е. филтрирана от религиозните предразсъдъци на културата (примерно, че торбалан ще те вземе ако не слушаш, или че твоя татко е по-по-най, или че земята е плоска, или че е грях да се яде свинско, или че е грях да се яде месо въобще, или че ако не си с Христос си против него, или че дядо Коледа обикаля с еленска шейна и раздава подаръци и т.н. и т.н.)? Откъде идва тяхната огромна ерудиция (един Макс Вебер да вземем например или нашите професори от Професорско каре) , как събират и обработват целия този фактологичен и исторически материал без да се объркат или да изпаднат в противоречие?
От друга страна, духовните лидери май са главната причина за войните. Появява се някой такъв и чертае някаква метафизична картина на света (примерно, че земята се крепи на 4 слона или че дяволите в ада имат рога и тризъбци с които бодат грешниците), която за обикновения човек е априори непроверима. После тая картина изпада в противоречие с някаква друга "божествена истина" на някой друго духовен лидер и почват кланетата.
В този смисъл, как да отличим доброто от злото, истината от заблудата, гласът на интуицията от гласа на комплексите, мераците и амбициите, как да отличим действителното от желаното, истинското от псевдоистинското (фалшивото) и т.н.?
Е, благодаря, Мона, тези твои съобщения хвърлят известна светлина върху въпроса. Надявам се да има още.