А, това е лесно - шамаросай се по бузата или задника.
Прав си, не е лесно. Днес ми се случиха неприятни неща. Първо, скочих с колата в една шахта по средата на пътя, която не беше направена като хората (нивото и беше 10 см под това на асфалта) и едва не си потроших окачването (всъщност, не се знае, ще си проличи). ОК, казах си че живея в България и такива работи може да се очакват. За да се оправят такъв вид проблеми трябва да се промени политическата структура и законодателството.
После, един автобус на СКГТ ми одра бронята с напълно забранена маневра като реши да ме заобикаля като джигит в насрещното платно. Не че го благослових, но не го гоних да се разправям. Защо? Защото като в първия случай ми стана ясно, че първо на първо е въпрос на инфраструктура. Ако проектантите бяха направили завоя по-добре (бордюри и маркировка), автобуса щеше да го вземе и нямаше да прави опити за глупави маневри. Второ на второ, спомних си, че сега е пълнолуние и хората правят всякакви щуротии.
Изненадата в случая е, че не се ядосах толкова, колкото очаквах. Даже може да се каже, че не се ядосах. Вероятно защото разбрах причините.
Око за две, зъб за чене!
Разбира се, че не трябва да се приемат буквално. Но чак шега не са.