Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Eli Blagova

Участници
  • Общо Съдържание

    12
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от Eli Blagova

  1. "За безчуствието ни понякога"

    Ако ми позволите, ще Ви поправя -допуснала сте правописна грешка: изговаря се "безчуствие", но се пише "безчуВствие" :)

    ------------------------

    Извинявай, Ели - вместо да ти отговоря, редактирах. :)

  2. Интересено е кои са психологическите причини за членуването в такива тайни и загадъчни организации?

    Много често някои духовни ученици зациклят в сложни и завъртяни обяснения, от които не само не могат да излязат, но и не допринасят за вътрешното им съзряване, нито духовно освобождаване. В този смисъл преди време попаднах на простата и ясна мисъл на един изключителен психолог- Томас Харис, използващ например в книгата си "Психология на човешкото всекидневие" термините "Дете", "Родител", "Възрастен", "Естествено Дете", влагайки в тях специфично значение. Към края на въпросната книга, той пише следното :

    "Следният откъс от. „Новото битие" на Тилих, изглежда, се: доближава до определянето на това, как се усеща религиозното преживяване. Той започва с въпроса: „Знаеш ли какво значи да си пронизан от божията милост?" (Бих искал да перифразирам: Знаеш ли какво значи да изпиташ чувството АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР?) И той отговаря: Това не означава, че ние изведнъж сме повярвали, че Бог съществува или пък че Исус е Спасителят, или пък че Библията съдържа истината. Да вярваме, че нещо действително съществува, почти напълно противоречи на смисъла, който се влага в божията милост. Нещо повече — божията милост не означава просто, че ние имаме напредък в нашия морален самоконтрол, в нашата борба с обществото. Моралният прогрес би могъл да бъде резултат от божията милост; но това не е самата божия милост и той може дори да ни попречи да получим божията милост... И положително божията милост не се получава... дотогава, докато все още смятаме, изпаднали в собственото си самодоволство, че нямаме нужда от нея. Божията милост ни спохожда, когато изпитваме силна болка и безпокойство.-Тя ни спохожда, когато вървим из тъмната долина на един безсмислен и празен живот. Тя ни спохожда, когато усещаме, че изолирането ни от света е по-дълбоко от обикновено, защото сме внесли смут в живота на някого. Тя ни спохожда, когато нашето отвращение от собственото ни съществуване, от нашето безразличие, от нашата слабост, от нашата враждебност и нашата липса на ориентация и самообладание са станали непоносими за нас. Тя ни спохожда, когато с годините не настъпва жадуваното съвършенство на живота, когато старите натрапчиви импулси ни обладават, както е било вече десетилетия, когато отчаянието разрушава цялата радост и смелост. Понякога в такъв момент лъч светлина се втурва в нашия мрак и като че ли един глас казва: „Теб те приемат, приет си от нещо, което е повече от теб и името" на което ти не знаеш. Не питай за името сега; може би ще го разбереш по-късно. Не се опитвай да правиш каквото и да било; може би по-късно ще направиш много. Недей да търсиш нищо; не изпълнявай нищо; не предприемай нищо. Просто приеми факта, че те приемат! Ако това наистина се случи с нас, ние изпитваме божията милост. След такова изживяване може и да не станем по-добри от преди и може и да не вярваме повече от преди, но всичко е вече променено. В такъв момент благородството побеждава греха и помиряването хвърля мост над залива на отчуждението. За това преживяване не се изисква нищо; никакви религиозни, морални или интелектуални предпоставки — нищо, освен че те приемат. В светлината на тази божия милост ние възприемаме нейната сила както по-отношение на другите, така и на себе си. Способността да погледнем честно в очите на другия ни позволява да изпитаме чудодейната б.ржия милост — сливането на твоя живот с живота на другия".

  3. Интересено е кои са психологическите причини за членуването в такива тайни и загадъчни организации? Да не си знаеш шефа си е доста екстремно. И названието "Велик архитект" отправено към Бога не е много точно, защото Бог от Себе Си създаде света и присъства навсякъде, във всеки атом. ...

    Но по интересно е това залитане по тайното - избрани, подбрани, уникални...своего рода елитаризъм.

    ".....човек трябва да бъде искрен в себе си, да съзнава, че Бог работи в него, а той външно само се проявява...Където е Любовта, където е доброто, там Бог се проявява. Любовта, доброто е реалното в света, затова и Бог казва: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“...

    от беседата "Човекът на новото"

    "...И така, човек трябва да се откаже от навика си да рови. Например, когато човек пита за въпроси, които не може да разбере, той рови."

    от беседата "Човекът на новото"

    Едно е да се рови човек, друго е да търси Духовни мостове. Според мен духовните мостове са станали реалност само за онези, осъществили среща между Бялото Братство и масоните от Холандия на 22 септември.

    Онова, което ме накара да вляза в този форум е неправилно зададеният въпрос в самото начало на темата: "Какво мислите за масоните ?"- как може да имате правилна мисъл за нещо, което не познавате и за което питате от любопитство ?!

    За масоните не може да се пита с общи въпроси, защото масонски ложи има безброй и всякакви.

    Аз познавам (в Южна Франция) тази, в която се практикува шотландският християнски ритуал и се свързва с езотеричното християнство, особено в своите по-висши степени. Такива ложи има малко, разпространени в цяла Европа.

    Не се интересувам от съществуването на друг тип ложи- политически клубове, интелектуални, египетски и прочие формирувания.

    Моят духовен път е белязан от 18-та ми година единствено от Христовото начало. Не се наричам "масон", в сърцето си се чувствам духовен ученик.

    Едно от качествата на сериозните франк-масони е, че в разговор те изслушват без да те прекъсват и за миг, държат да чуят как и какво мислиш. Относно тайната на франк-масонските ложи: тя е необходима, само дотолкова, доколкото не ползва с нищо онзи, когото не я познава; смятам , че това е едно от добрите страни във франкмасонството, защото духовният процес е интимен и сакрален, в противоположност на днешното масово надприказване на духовни теми.Според мен всички духовни форми, влизащи в обсега на нашия социален живот, независимо дали водят началото си от векове или са все още млади- всички тези духовни общества, имат свое определено място и смисъл в общата еволюция на човечеството и по-специално, в петата култура на петата коренна раса.

  4. Щом има кармична зависимост, правото на избор отпада като възможност.

    правото на избор никога не отпада като възможност за човека ;

    добавям един цитат oт Рудолф Щайнер "Легендата за Храма. Свободното масонство и сродните окултни движения":

    "... тайната на тайните е тази, че човекът трябва да се научи да подтиска своя Аз и да зачита своите дела, а не своето его. Истинската сърцевина на тайната лежи в неговите дела и в побеждаването на Аза чрез действие. Азът трябва да остане скрит вътре в делото. Изключване на интересите на Аза от протичането на кармата. Каквато и карма да си навлече Азът, чрез това се изтрива тази карма. Народност, раса, пол, положение, религия - всичките те въздействат върху човешкия егоизъм. Само когато човечеството победи всички тези неща, то ще се освободи от егоизма".

  5. Тъй като написах едно мнение в което направих разделението между Бялата ложа и противостоящата й черна, исках да изложа и един цитат, който обяснява какво точно имах предвид, когато направих разграничението между двете:

    Тук ще спомена една окултна легенда, която ни разкрива един космичен факт. В началото на създаването на нашия космос, преди милиарди години из недрата на Битието се пробужда едно мощно космично Същество, което озарява със Светлината си цялата вселена. То е било с грамадна мощ и сила и нямало равно на себе си. Казва легендата по-нататук, това велико същество помислило, че няма нищо по-мощно от него в света. То си въобразило, че е самият Бог, всесилният Господар на света. Но за негово голямо нещастие и изненада, от този миг неговата Светлина започнала да се намалява, почнало постепенно да губи силата си и да се чувствува все по-ограничено. Това същество е известно в Окултната Наука под името Луцифер. Пак по същото време из недрата на Битието се появява едно друго велико и мощно Същество. То също се отличавало с голяма Светлина, Знание и мощ. Но то нямало гордостта и самозабравата на първото Същество, а е било проникнато от велико Смирение. Това второ Същество вече съзнава, че то е само проводник, проявление на тази РЕалност на Битието и отдава себе си напълно в служба на тази Реалност. У него няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава да прояви Великото в света. И с него се случва обратното явление. Това Същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно и Светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това Същество е известно в окултната наука под името Христос.

    Тази легенда, която отговаря на един космичен факт, ни показва основните черти и методите на двете Школи, на двете Братства, Бялото и Черното. Докато в Школите на Бялото Братство на пръв план стои въпросът за Великото в света, то в другата Школа на пръв план стои въпросът за личното съвършенство.

    В светлината на написаното по-горе, което взех от "Историческият път на Бялото Братство през вековете", том 3, на Боян Боев, исках да поясня какво имах предвид и в какъв смисъл употребих думите.

    Все още нямам отговор на въпроса някой знае ли нещо повече за това под какво влияние е бил Николай Рьорих. Аз лично на два пъти попадам на информацията, че Учителят е забранил да го четат, единият път беше в този сайт. Дали и други имат такава информация?

    Включвам се само, за да те поздравя и да ти предложа да прегледаш книгата на Сергей Прокофиев "Изтока в Светлината на Запада", в три части на руски; възможно е там да откриеш някои отговори на породилите се в теб въпроси. Имам книгите и мога да ти ги изпратя на личен имейл.

  6. Ами нека всеки да погледне себе си и в себе си, ще свърши по-голяма работа за света, отколкото да дава оценки.

    Критиката не е критерии за мъдрост и голям духовен майсторлък.

    Не познавам духовен ученик, който е познал свободата. Но познавам хора, искрено стремящи се да я постигнат.

    Според мен и форумните изяви са несериозна дейност, Кристиян, с която определен тип съзнания са склонни да се занимават сериозно.

    Но всеки има правото на избор и носи все още кармичната зависимост.

    Желая на всички тук попътен вятър !

  7. P.S. Само не разбрах в каква връзка адресираш последния си пост към мен.

    В един от постовете си обясняваш кръста с инструмента "мистрия";

    мистрията е символ, касаещ връзката между членовете на една ложa, ето защо мистрията е инструмент на Mагистъра на ложaта, така е например в Rite Écossais Rectifié (R.E.R.) ;

    а тамплиерският кръст засяга вътрешният духовен порядък.

  8. LUCIUS,

    Истинският, същинският тамплиерски кръст е осмоъгълен, червен (gueule) на сребърен фон, т.е. бял;

    осемте краища на кръста символизират осемте основни добродетели;

    по този начин рицарите-тамплиери се идентифицират едновременно като монаси и рицари.

  9. Освен това, както знаем - масонството е пълно с женски символи и култове.

    Това не е вярно: във франк-масонството няма никакви култове и символите не се делят на женски и на мъжки;

    бих добавила и това, че съществуват много смесени ложи, в които участват на равни начала мъже и жени, ще рече- не се прави разлика между тях като такива.

    Интересуващите се биха могли да намерят и прочетат "Словото на рицаря от Ramsay" от 1736 г.; в него за първи път се прави връзка между рицарите на храма и днешните франк-масони.

    ... и изобразяват четири зидарски мистрии, обърнати с върховете една към друга така, че да образуват кръст.

    cruz_temple.jpg

    това също не е вярно;

    препоръчвам Ви да прочетете написаното от френския философ Рене Генон за символизма на кръста .

  10. Здравейте !

    Духовно търсещите хора често обичат да си философстват, но и често си губят времето да разсъждават върху неща, които фактически не познават.

    Носят се безкрайни легенди и измишльотини за масоните или франк-масоните, последната мода дойде от Дан Браун.

    Истината за масонството може да се разбере само, ако сте част от живота на една ложa, но не в България, разбира се.

    При масоните има строга йерархия, нали?

    Не, няма йерархия . Йерархия има в Църквата.

    Нивата във франкмасонството могат да се сравнят с различните класове- 3-ти, 5-ти, 7-и...

    но това изобщо не е най-важното за искрено търсещите Истината души- както в България, така и навсякъде по света, те са малко на брой.

    :3d_047:

  11. Здравейте, пионери на любовта !

    Преди няколко дни попаднах на вас, търсейки нещо друго. Интересното е, че кликнах точно тук и получих отговор на въпрос, занимаващ съзнанието ми от известно време насам.

    Много се радвам на обхваналото ви вдъхновение и радост, както казва Учителят, на непресторената ви любов и обич !

    Вие сте пряко доказателство за напиращата духовна пролет, очаквана от будните души и все по-силното Христово присъствие в нас и извън нас.

    Имате моята подадена ръка от сърце.

    В този момент се сещам за нещо красиво и истинско (от Йогананда):

    "...аз виждам интелигентността на бебето Исус, люляна в цветчетата на розите, в люлката на светлините и в любовните мисли на всички искрени сърца."

    Сърдечни поздрави от земята на тамплиерите- Южна Франция !

×
×
  • Добави...