roxi_

Здравейте,темата,която реших да отворя е за нещо,което ме притеснява отдавна и не знам това нормално ли е или не.. ? Иска ми се да разговарям с някого за това,но ми е много ,много,много трудно да го напиша тук-истината такава каквато е,а какво остава на глас да го изрека..не мога и много се срамувам от това..от себе си.. На 19 години съм и до сега не съм имала интимен контакт,даже и връзка не съм имала,това което съм имала-не беше връзка,затова и не го отчитам...може би причините за това идват от много рано..но това,което ме смущава е че противоположният пол не ме привлича по никакъв начин,не представлява интерес за мен...но не знам всъщност дали след като те не ме привличат,дали жените ме привличат,като се замисля и си казвам..а не,не..но не знам защо жени,които всяват респект,имат властно и студено излъчване,безкомпромисни в решенията си-обикновенно жени,които са брюнетки и са на около 30 и нещо до около 40 години..ме привличат,възбуждат нещо в мен,но не знам какво точно..това ме обърква много...а и в същото време такива личности ме плашат,изпитвам страх от тях....не мога да определя дали искам някакво сексуално отношение с такъв тип жени или просто искам да съм като тях,да имам тяхното излъчване..за това второто съм сигурна,защото това,което аз представлявам е коренно протиположно и като външност и като характер и искам да бъда като тях..а за първото не знам и не съм сигурна..казвам си "не" ,а всъщност не знам дали го отричам,защото не искам да е истина това..В представите си виждам например как тези жени правят секс с мъже..и това ме възбужда,доста често и прибягвам до самозадоволяване,което също приемам за нередно,грешно и се срамувам от това..но при мисълта да го направя с момче ме отвращава..когато някое момче се опита да има някакъв физически контакт с мен,това ме отвращава също..чувствам се отвартително..и този човек ми пада в очите някак,не искам да имам повече нищо общо с него и прекъсвам всякакви контакти...даже не съм се и целувала..нито и влюбвала в някого..не си спомням да съм обичала някого...от детството ми поради ред причини е останала една огромна болка и празнина,че имам чувството,че те са си били неразделна част от мен от както съм се родила,сякаш сърцето ми е било изтръгнато още тогава и вместо него е настанена болката и празнотата....Но истината е че изпитвам неприязъм към мъжете,а може би и гняв..за мен те са толкова безчувствени...и имам чувството,че не са способни да разберат една жена,нейната емоционалност и да я "докоснат" по някакъв начин..и съм сложила всички под общ знаменател..Спомням си,че от много малка,още от 3,4 годишна възраст бях свидетел на скандали,боища..от баща ми..а след това и от дядо ми..и се страхувах ужасно много от тях..страхувах се да не сторят нещо на майка ми,баба ми..на мен,въпреки,че на мен не са ми посягали..след което избягвах дядо ми,не исках да съм покрай него,нито да разговарям,смущавах се от самото му присъствие в стаята..този човек въобще не го познавам,сякаш никога не е бил част от живота ми...но до ден днешен видя ли мъж,който по външност напомня за баща ми ме плашат ужасно много...след това в училище...в по-горните класове..момчета в класа ме тормозиха,обиждаха...не знам това дали е оставила някаква следа..имаше и една случка,в която по време на час,момчето,което седеше до мен започна да ме опипва навсякъде..да си пъха ръцете..беше ужасно и в същото време и унизително..защото това се случи по време на час пред очите на всички,пред очите на учителката ни,а тя нищо не направи тогава..след тази случка се е случвало да сънувам как ме преследват и се опитват да ме изнасилят..и след тази случка започнах да се отвращавам от противоположния пол (въпреки,че си мисля,че ако не беше се случило това,сигурно пак щях да имам проблеми в това отношение) ,от докосване..целуване и всякакъв физически контакт..но като се замисля физическа близост не съм получавала и от майка си и от баба си..но както и да е..та въпросът ми е какво не е наред,значи ли това,че имам обратни наклонности ? Благодаря предварително за отделеното време и отговори !!!