vansh

Zdravei otnovo Orline:) Izvinqvam se 4e za poreden put 6te stana dosadna s vupros navqrno,no iskam da te popitam,kogato sum v trevojno sustoqnie ili ne znam i az kak da go opi6a to4no,v moment na oburkanost,tqloto mi se skovava rqzko,trudno hodq i 4elustta mi iztrupva i mi e trudno da govorq:( Tova rezultat na mislite mi li e? Moje6 li da mi podskaje6 podhod,s koito da predotvratq pone tova sustoqnie i da moga da ponasqm po-leko ne6tata?Ili glavno psihoterapevt li e edinstvenoto re6enie? Blagodarq ti predvaritelno ot surce!

Сега си изтеглих книгите,които ми препоръча,но има нещо,което ми гризе......според теб може ли човек да се обърка,да се изгуби от себе си и да стане неспособен да се преоткрие,сякаш живее.но не съществува,защото аз това чувствам често и това е плашещо! Благодаря за цениите отговори,бъдете здрав!

Благодаря за съветите ви искренно и от сърце! Позволявам си да попитам,мислите ли че това би ми помогнало в разре6аването на проблема който описах по-нагоре,съществуващ вече близо 10год.? Да мога отново да влизам в семейната къща и да се чувствам уютно и спокойно там? Прощавайте за невежеството ми,но преди месец с приятелка говорихме точно за медитацията и за това,как все пак трябва да има учител за нея,защото е рисковано да навлизаш сам в дълбините.(съветът беше подкрепен и от психолога и)... Благодаря предварително!

Не мога да Ви опиша колко съм Ви Благодарна за бързият отговор Да,чела съм много за страха и зная,че трябва да го "обикна",за да изчезне напълно,но ми е трудно,и като си говорим честно понякога,когато се объркам в мислите ми изниква много бързо една мисъл-ох,изгубих се...и познайте какво следва....започва се мисълта ох,само да не се разболея от нещо сериозно,шизофрения например(ей много се притеснявам от нея,много) Зная че ми трябва търпение за да се справя,но ми е много трудно да го намеря! Искам да ви попитам нещо,което ме мъчи,но сама не мога да намеря отговор. Бях на 15 или 16 год. когато както си лежах в бащината къща скочих от леглото,казах много съм нервна и започнах да чувствам че се губя и умирам!Чак сега когато съм на 25 и след като това се случи с мен отново разбрах че това са тези панически атаки!Добре де всичко хубаво обаче минаха 10 год и Бога ми не мога да стъпя в тази къща,само докато вляза там и ми се подкосяват краката и изпадам в голямо объркване.....много ми е тежко от този факт,защото родителите ми живеят там,а аз не искам и не мога да отида! Много ме боли от това,защото понякога съм стояла и съм си казвала:"баща ми вече е на 60 и майка ми някъде там,колко им остава,а аз не мога да стоя нормално при тях,камоли да спя там"! изчетох много литература по темата,опитах се да намеря първопричината,но не успях....... Преди месец бях там и препусках с колата постоянно само и само да не съм в нас,баща ми се разстрои и ме попита:"добре де кога ще си те видим ние?",и в мен всичко се къса,боли ме... Старая се да съм силна и да контролирам положението,но там не успявам Как бихте обяснили това? Има ли сигурен изход от това положение? Прав е Орлин(позволявам си да се обърна към вас на малко име,моля да ме извините),намесвайки вината.....не мога да се оперирам от нея,доста често ме преследва,особедно последната година в тази депресийка,и тези натрапливи мисли,които постоянно ме мъчат,а мозъкът ми не спира да ги бълва или да "дърдори".... Ще се радвам да ми отговорите,Благодаря Ви за подкреата! Бъдете здрави и много усмихнати!

Здравейте на всички Моите почитания към специалистите и мненията им които прочетох тук! Реших макар и плахо да споделя нещо,което ме обърква и не ми дава мира!Много силно се надявам,че ще има хора,които да ми помогнат в разрешаването на този проблем! Преди около година започнаха паническите ми атаки,опитвах сама,ходих по лекари,пих антидепресанти,изпаднах в депресия,но в един миг сякаш самата аз се мобилизирах и започнах да си давам сили ,за да продължа твърдо напред!Нямах възможност да посещавам психотерапевт и разчитах на себе си и приятелите най-вече! Преди няколко месеца започнах да си се моля вечер, да си поплаквам и да търся вярата,защото без вяра е трудно!Отидох на църква и поговорих със свещенника и оттам вече започна всичко,той обясняваше как страховете не са нищо добро,как идват от греховете на хората и така нататък,няма да крия,че ходих и по врачки,и изведнъж дойде голямото объркване!Свещенника иска от мен да си помогна сама като се изповядвам и причестявам,за хора като тях врачките са зли сили и сега като си помисля че може да ми се наложи пак да отида или съм била вече и ми става гузно! Опитвам се да разбера себе си и сякаш се клатушкам,ту наляво,ту надясно...... Зная че вярата в Бога е прекрасно нещо,но моята сякаш не е толкова силна,страхувам се да се причестявам......натрапливите мисли в главата ми пук от друга страна не ме оставят на мира....търся решение за да си стъпя здраво на краката,да спра да се тревожа за щяло и нещяло и да си изградя стабилна основа! Сега често в главата ми става какафония,как да направя,към кого да се обурна и т.н.....Лесно се поддавам на внушения и това ми тежи!Свещенника е прекрасен човек,невероятен,но понякога тези приказки за дяволи,демони и такива неща не мога да ги понасям!Иска ми се да намеря вярата,но ме е страх да се отдам сякаш на идеята за изповед и причастие.... Бих искала съвет от вас,Вие какво мислите по въпроса...ще ви бъда безкрайно благодарна