Здравейте,
Преди седмица попаднах на сайта ви,докато се ровех из нета търсейки начин как да помогна на съпругата си.Ще се опитам да обясня състоянието и.Преди около 5 г.изпадна в тежка депресия /поне така каза психиатъра при когото ходихме на преглед/.Не можеше да се справи със работата си,смяташе че колегите нарочно спъват работата и,че и се присмиват... После недоверието се пренесе във къщи-че аз или друг от семейството сме и намерили нарочно тази работа за да я изкараме луда и да мога да се разведа със нея,че сина ни не я слуша /беше 5 клас/ защото аз съм го наговарял срещу нея,а преди я е слушал ...Съмняваше се във всички и всичко и изпадаше във истерия.ГОЛЯМА моя грешка беше ,че не се опитах да я разбера.Смятах че е нервна криза вследствие на стрес.Психиатъра и предписа лечение със золофт и флуахсол /за второто не съм сигурен че така се изговаря/.Напусна работа и след 6 месечно лечение се възтанови напълно.Отново стана жената която познавах .След около 6 месеца отново започна работа,и в начало всичко беше наред.След месец забелязах че отново става неспокойна,разговорете за работата и ставаха все повече,докато накрая изместиха всичко останало.Опитах се да я разбера,но говореше такива неща които аз не можех да приема че стават и не и вярвах.Не искаще да отидем пак при психиатара и твърдеше че ще се справи...докато отново не се повтори състоянието и отпреди.Пак последва напускане на работа,ново лечение със съшщите лекарства този път за година и половина.Отново се възтанови и около 2 г. беше домакиня.През това време ходи на няколко интервюта за работа,но със безпокойство и страх /или както тя казва със някаква стегната топка в корема/. Преди месец отново започна работа ,пак със страх и тревожност от неизвесното.След 3-4 безсънни нощи се свързахме със психиатъра ,за да и помогне да преодолее тази тревожност и несигурност.Изписа и неолехсан,но пак спеше по 3-4 часа.Последва ривотрил който и помогна поне да спи вечер.Но виждам че става все по неспокойна,неуверена,притеснена че не се справя...Когато и изписаха неолексана започнах да "ровя" из нета.Много информация прочетох,и на хора със нейното състояние и мнения на лекари.Единственното което успях да направя е че успях да разбера как се чувства /поне си мисля и надявам да съм/.Че както казва притеснението и страхът идват някак отвътре и не може да ги контролира.Когато разговаряме и я убедя че според мен се справя се успокоява малко...до следващия работен ден.Това което чувства сега е неувереност,притеснение и страх че не се справя с работата си и ние също страдаме от това защото не се справя и в къщи ,чувство за малоценност,трудно се концентрира на работа,а последните дни и съмнение във всичко.Все още не е както предишните и състояния,опитва се да анализира да търси проблема да го реши логично за да се убеди сама,но лекарствата не и помагат и се страхувам да не се влоши.Мисля че в работата си е подложена на стрес понеже работи екипно с много хора и работата им е взаимно зависима .Но ако я накарам да напусне отново за да си почине и оправи се страхувам че това ще засили чувството и за малоценност че не се справя с нищо.От друга страна лекарствата не и помагат да се пребори със този стрес.
Не знам как да постъпя,а така не може да продължава. Ако можете да ми дадете някакъв съвет ще съм ви много благодарен.