Тед78
-
Общо Съдържание
2 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Тед78
-
-
Здравейте,
Преди седмица попаднах на сайта ви,докато се ровех из нета търсейки начин как да помогна на съпругата си.Ще се опитам да обясня състоянието и.Преди около 5 г.изпадна в тежка депресия /поне така каза психиатъра при когото ходихме на преглед/.Не можеше да се справи със работата си,смяташе че колегите нарочно спъват работата и,че и се присмиват... После недоверието се пренесе във къщи-че аз или друг от семейството сме и намерили нарочно тази работа за да я изкараме луда и да мога да се разведа със нея,че сина ни не я слуша /беше 5 клас/ защото аз съм го наговарял срещу нея,а преди я е слушал ...Съмняваше се във всички и всичко и изпадаше във истерия.ГОЛЯМА моя грешка беше ,че не се опитах да я разбера.Смятах че е нервна криза вследствие на стрес.Психиатъра и предписа лечение със золофт и флуахсол /за второто не съм сигурен че така се изговаря/.Напусна работа и след 6 месечно лечение се възтанови напълно.Отново стана жената която познавах .След около 6 месеца отново започна работа,и в начало всичко беше наред.След месец забелязах че отново става неспокойна,разговорете за работата и ставаха все повече,докато накрая изместиха всичко останало.Опитах се да я разбера,но говореше такива неща които аз не можех да приема че стават и не и вярвах.Не искаще да отидем пак при психиатара и твърдеше че ще се справи...докато отново не се повтори състоянието и отпреди.Пак последва напускане на работа,ново лечение със съшщите лекарства този път за година и половина.Отново се възтанови и около 2 г. беше домакиня.През това време ходи на няколко интервюта за работа,но със безпокойство и страх /или както тя казва със някаква стегната топка в корема/. Преди месец отново започна работа ,пак със страх и тревожност от неизвесното.След 3-4 безсънни нощи се свързахме със психиатъра ,за да и помогне да преодолее тази тревожност и несигурност.Изписа и неолехсан,но пак спеше по 3-4 часа.Последва ривотрил който и помогна поне да спи вечер.Но виждам че става все по неспокойна,неуверена,притеснена че не се справя...Когато и изписаха неолексана започнах да "ровя" из нета.Много информация прочетох,и на хора със нейното състояние и мнения на лекари.Единственното което успях да направя е че успях да разбера как се чувства /поне си мисля и надявам да съм/.Че както казва притеснението и страхът идват някак отвътре и не може да ги контролира.Когато разговаряме и я убедя че според мен се справя се успокоява малко...до следващия работен ден.Това което чувства сега е неувереност,притеснение и страх че не се справя с работата си и ние също страдаме от това защото не се справя и в къщи ,чувство за малоценност,трудно се концентрира на работа,а последните дни и съмнение във всичко.Все още не е както предишните и състояния,опитва се да анализира да търси проблема да го реши логично за да се убеди сама,но лекарствата не и помагат и се страхувам да не се влоши.Мисля че в работата си е подложена на стрес понеже работи екипно с много хора и работата им е взаимно зависима .Но ако я накарам да напусне отново за да си почине и оправи се страхувам че това ще засили чувството и за малоценност че не се справя с нищо.От друга страна лекарствата не и помагат да се пребори със този стрес.
Не знам как да постъпя,а така не може да продължава. Ако можете да ми дадете някакъв съвет ще съм ви много благодарен.
Дистресова реакция с параноидни мисли
в Тревожни разстройства
Добавено
Благодаря за бързия и обстоен отговор.Аз самият след прочетеното досега достигнах до извода че е необходима терапия,но за съжаление както казахте малко късно.Относно мисловния и процес -към работата подходи със страх от неизвесното /не знаеше в какво се състои работата до първия си работен ден/,като в последствие се оказа че е съвсем нова за нея като материя.Мисля че някак падсъзнателно и със страх,но и със надежда че този път ще се справи.
За съжаление трябваше да се справи не само със страховете си,но и с новата материя което я накара да се чувства още по-неуверена.Иначе самата работа и харесва и полага големи усилия да се справи.На лекия ми намек за напускане реагира остро,но виждам че усилията и струват много.Тя мисли че ако не се справи и сега,няма да е нужна никъде дори на семейството си,и ни е само в тежест.Колкото и да се опитвам да я убедя в противното не успявам.
Говорих снощи със психиатъра и който е във отпуск точно сега и той реши да се върнем отново на золофт и да продължи със ривотрила.Не знам за золофт,нямаше проблеми със спирането му преди,но за ривотрила се притеснявам много.Не знам дали действието му е като флуанксола и затова го продължаваме,но определено съм притеснен от това което прочетох за него.Не знам за какво точно служи,но по мои наблюдения я отпуска само физически и не влияе на негативни мисли..Състоянието и наистина се влошава и аз съм бесен на себе си че не мога и незнам как да и помогна.Сутринта ми каза че може да спре лекарствата защото и пречели да се концентрира,да мисли ,да помни и направо блокирала.Опитах се да и обясня че най-вероятно не е от тях,но без успех.
Още днес започвам да търся псехотерапевт и ще съм ви презнателен ако можете да ме насочите към някой в региона.Ние сме от Добрич.
ПП: Не знам каква ще е реакцията на психиатъра и,не сме говорили за психотерапия,но с риск да бъда груб не ме и интересува.Искам тя да се оправи и да е добре.Защато това че" Само е трябвало да добави, че без психотерапия, те трябва да се пият с малки прекъсвания цял живот или жена Ви да се примири с това, че няма да работи и ще бъде домакиня."сега и струва много.
Благодаря Ви още веднъж за компетентното мнение и насоки