Дани88

Много Ви благодаря за отделеното време и внимание, ще се възползвам от препоръките Ви в най-скоро време!

Oпс, София, Студентски град.

Много Ви благодаря! Според вас от какъв по-точно специалист имам нужда, или да търся просто психолог/психоаналитик? Бихте ли ми препоръчали някого, който има опит с проблеми като моя?

Нещата, които казвате, са доста логични и на теория сигурно точно това трябва да направя, за да се оправи положението ми, но на практика това не е никак лесно. До колкото разбирам значи, в мен има една борба на морал и нагон. Предполагам моралът ми е привнесен отвън и за това него трябва да подчиня на това, което е вътре в мен (по природа?). Но аз не се чувствам като да го държа съзнателно този морал. В смисъл него просто го има, както го има и другото, харесва ли ми или не. Защо трябва да пренебрегна морала за сметка на нагона, а не обратното и как на практика да направя това? Със съпруга ми също съм практикувала орална любов точно с мисълта, че така ще заместя мастурбацията, но след това бях още по-отвратена и дълго време после само мисълта за порно ме отвращаваше. За това и престанахме. Опитвала съм се да харесам физическия контант, но нищо не ме възбужда, нищо не ми харесва. За да пренасоча сексуалната си енергия към съпруга ми трябва ли да се насиля да го правим, ще започне ли да ми харесва с времето и с опита или има ли смисъл просто да чакам сама да го пожелая и тогава чак да бъдем заедно? Предполагам, че ако съм с него, просто няма да имам нужда от мастурбация, но нещо толкова ме отблъсква в тялото му, не знам дали е просто заради наднорменото му тегло (164/87) или дори и ако беше по-слаб пак бих се отвращавала.

Здравейте, г-н Баев. Когато гледам порно главно се ориентирам към оралния секс. Привлича ме унижението на жената, но не в крайна степен, в смисъл не това, дето му викат садо-мазо. Възбужда ме когато видя жената "в краката" на мъжа, а той властва над нея. В същото време не искам да съм на нейно място, аз съм просто зрител. Рядко, но ми се е случвало да потърся филми с любов (а не секс), мислила съм си, че порното изкривява представите ми за секса и за това не трябва да го гледам, но то е по-силно от мен. И в един момен като се осъзная какво гледам и се отвращавам от себе си. Преди си казвах "никога повече", но винаги имаше после пак. По принцип рядко гледам повече от 1-2 пъти месечно - толкова пъти се сещам да мастурбирам, през другото време никак не мисля за това. Без порно не мастурбирам. Обикновено съм чувала да се говори за чувство за вина когато човек го прави, но аз рядко изпитвам такова нещо, ако изобщо някога съм изпитвала. Преди, когато имах по-силен стремеж да престана и отново се препъвах, се чувствах ужасно, но сега сякаш се предадох, рекох си - това е положението и дори не се чувствам виновна, а може би това е още по-лошо. Чувствам се безсилна, малодушна и неспособна да се променя.

Здравейте. Много се колебаех дали да търся помощ за проблема си и къде по-точно да търся, и най-накрая се реших да пиша тук. Работата е тази, че аз съм на 22 години, омъжена от 2 години и половина и никога през живота си не съм имала сексуално влечение нито към мъж, нито към жена. С мъжа ми се бях запознала когато бях на 14 и от тогава ходехме, той беше първият ми, никога не съм била с друг и понеже се обичахме - се оженихме. Мислех си, че просто ще съзрея полово малко по-късно в сравнение с другите момичета, но ето, вече съм на 22 и съм напълно безчувствена към мъжа си. Нещо повече - ласките му ме отблъскват, отвращават ме. Пред себе си се оправдавам с наднорменото му тегло, като си мисля, че ако той отслабне и стане по-привлекателен, всичко ще бъде наред, а това като че ли никога няма да стане. Като по-малка никога никой от родителите ми не ми е обяснявал за сексуалните отношения между мъжа и жената. Дори не съм ги виждала да се целуват. Помня, че в един момент открих мастурбацията и ми хареса, не знаех какво е това. Тайно разучих скритата под леглото вкъщи Кама Сутра, а сега съм на грозното и отвратително порно. Моля ви, помогнете ми, чувствам се повредена, като инвалид се чувствам. В началото се преструвах пред съпруга ми, защото мислех, че с времето ще свикна и ще го пожелая, така и той казваше - апетитът идва с яденето. Но не би. Последно сме се любили на Нова година, за мен лично е ОК това, аз нямам нужда от секс, не го желая. Само че: 1. Искам да спра с това порно и мастурбацията 2. Искам да имам нормален и пълноценен брак. Когато чуя съседката с мъжа си направо ми се плаче. Чувствам се повредена. Говорили сме много пъти с мъжа ми, той не ме притиска, или поне не много. Ако бях сама, щях да съм си добре, но имам брак, не искам да го досъсипвам! Моля ви, помогнете ми!