mimimi

Здравейте отново! Благодаря за отговорите! Баща ми е на 60 години. Диагнозата на заболяването му е плоскоклетъчен сквамозен карцином на долната устна. Той бе отстранен, но се получи рецидив. След операцеята имаше един курс химиотерапия, но оставам с убеждението, че той се е стресирал точно от тази интервенция, защото когато се е събудил е бил с много маркучи стърчащи от всякъде и сонда през носа. Съдя за това по думите му, защото като желаем нещо да направи - да се раздвижи или да стане да се разходи, той казва: "Вие не знаете какво ми правиха" и се хваща за главата, а от тук и нежеланието да се храни и да пие вода. Обезводнен е в момента и личния лекар му назначи системи, с нортопил, защото от известно време забелязахме че "му се губят моменти". Аз не съм виждала до сега (а болни хора съм виждала все пак) човек който не желае да оздравее. Може би това се случва, защото преди операцията му, а тя бе през май, имаше курс лъчетерапия, а след нея страшни болки...до полудяване. Дали чрез нежеланието да се храни и пие вода, той иска да се спаси от болките си и така да настъпи края на живота му, за който толкова често говореше преди. Той ни заплашваше преди, че ще си сложи край на живота, но въпреки че е имал тази възможност - все пак е оставал сам, не го е направил. Според мен тук идва и страха от смъртта. Аз като негова дъщеря постоянно го анализирам и се опитвам да разбера причините за поведението му. Забелязала съм, че когато му се повиши тон, той се заинатява, а когато се говори с него като на дете, той се съгласява на всичко... търси внимание. Като извод на собстваното си наблюдение смятам, че той е блокирал съзнанието си от страховете си, а редом с това и има силното желание да не е сам. Не съм психолог, а учител и не мога да знам всичко, както и това че не мога да го излекувам, но успявам да разговарям с него, защото с околните не желае. Всички започнаха да се изнервят от ситуацията, особено майка ми, която се грижи за него и отвреме - навреме дори му повишава тон, а в отговор получава отказ и дори прави напук точно обратното. Пример за това е ситуация, която се случи преди два дни. Майка ми му се скара че не си е изпил супата - храната му е течно-кашава, а тя му се грижи за него с много любов, при което той стисна устни и каза че няма да яде. След това тя искаше да му помогне да стане за да отиде до тоалетна и той отново се запъна и стисна крака така че да не може никой да го мръдне, но най-интересното е че в същия този момент той изстреля "Вие не можете да ми казвате какво да правя". Явно му липсва това, че не е пълноценен като глава на семейство. Сега има и друг проблем, за това му изписаха и системите за уросяване на мозъка...изпуска се, но се съмнявам, че е възможно и да го е лепнал вирус и тъй като бавно се придвижва, не успява да стигне навреме. Надявам се да съм успяла да обясня ситуацията.

Здравейте! Проблемът, за който ще пиша се отнася за баща ми. Той претърпя операция на лицето...от раково образувание. От тогава изпадна в някакво състояние, от което не излиза, а напротив влошава се. Постоянно говори, че ще си сложи край на живота, не желае да се вдигне от леглото и чака да умре...дори му атрофираха мускулите, в някои моменти е като невменяем. Съжалявам, че говоря така за собствения си баща, но това е грозната истина и аз много искам да му помогна. Майка ми започна да се страхува от него, защото понякога през нощта придобива "страшно" изражение и поглед и започва да разранява мястото на образуванието. "Като че ли е друг човек, като че нещо се е вселило в него" - така казва тя и при опит да му говори, за да го успокои, той се държи грубо и я заплашва, че ще я удари. Ние децата му постоянно му говорим, че трябва да се успокои, че искаме да оздравее, че го обичаме, но в такива случаи само мълчи и след това си прави това, което си е наумил. Пиеше лекарството Лексотан около два месеца, срещна се само веднъж с психолог, а когато чуе за подобен лекар изпитва паника и иска да си сложи край на живота. Моля за помощ! Кажете ми кое е правилното? Не може да ходи вече - много е слаб и е трудно пренасянето му, защото живее в провинцията.