izgrev

Обичай и уважавай човека такъв, какъвто е! Ако го направим, той ще ни се доверява и истината ще стане желана и за двамата. Това дали е добър път къмм истината между двама? Как мислите?

Кратко, точно, ясно! Браво Ради! Това исках да кажа и аз, но ти беше по-ясен!

Здравей, asdf Може би не съм обяснил достатъчно добре))))) Когато се лъже целенасочено, лъжата трябва да е "недосегаема"!Какъв е смисъла да бъде уловена веднага.А коя лъжа се хваща трудно?Или, изобщо не може да се улови?Ами тази, която наподобява истината, действителността! Ето това имам предвид! Ако един мъж каже, че е "усвоил" сестрата на друг, кой ще му повярва, ако тази сестра не съществува?Истина е съществуването на сестрата, нали? За останалото, иди доказвай, че не е вярно)))))) Ето това е с всички искусни, манипулативни, злобни и всяккакви други лъжи! Те лежат върху истина, макар и частична! Извини ме за "простичкия" пример, но трябваше да мога лесно да поясня позицията, която защитавам! Поздрави!!!

Благодаря,Латина и ме извини ако има за какво)) Смятах, че говориш за сексуалното общуване.Не успях да приема, че става въпрос изобщо за общуването.Така, както го казваш, го приемам от сърце.

Сигурно последното, Лена!))))Аз съм сигурен за себе си, но се изразявам така заради несъгласните с това.

Веднъж си постигнал нещо.Получило се е !( без значение какво)После го постигаш постоянно! Тогава, защо да не можеш да го споделиш?Странно ми се струва да налучкваш всеки път.Ако е така, значи резултата всеки път е различен! А ако е различен, значи още не сме постигнали нищо!

Възможно е "навременното бягство" да е велико изкуство! Но тук не говорим за изкуство, а за осъзнато действие от крайна необходимост! За да запазиш самоуважението си!Вътрешната си хармония. За за бъдеш щастлив, защото всеки има право на това!

Бих искал да попитам....изкоренявайки антропоцентризма(по принцип го приемам)няма ли опасност да навлезнем в дебрите на мизантропията?

Как ще познаеш просветления на улицата? Никак, приятели! Можеш ли да познаеш лъжеца на улицата? Гения?Престъпника? Можеш ли да го познаеш изобщо? ДА! Донка го е казала ясно, ако се замислим върху последните и думи! "...........разбира твоята слепота и поведението ти по никакъв начин не може да го засегне" Ето едно от нещата които са характерни за просветления!

Индивидуалността е съществен момент в човешкото самоосъзнаване! Всеки иска да бъде уникален (докато не осъзнае, че това всъщност не е толкова важно. Не е нужно да се парадира и показва. И да не иска, всеки си е индивид единствен на планетата!) Повече лица? Защо са му на човек повече лица! Мисля, че ако си искрен с хората, ще се чувстваш по-добре! Не мога да открия нещо по-добро от искреното отношение към света на хората.А любовта е част от тази искреност. Трябваше да минат години, за да разбера, че секс без любов е непълноценно участие в живота! Не ми се иска да се връщам в годините когато се лутах по този въпрос. Не искам да показвам друго лице, освен лицето си на влюбен мъж! Има само едно измерение в интимните отношения. ЛЮБОВТА! Останалото е нещо подобно на проституция!

Валентина, виждам, цитирала си Иво, но не мога да разбера защо? Добави нещо след като си цитирала. Нещо във връзка с поставените въпроси за обсъждане. Колкото до свободата, тя не може да се дава, така, както не може и не бива да се взима! Свободата в брака(и в любовта) е нещо, което е свързано с теб, с партньора ти, с желанието да даряваш! С тръпката да се оглеждаш в очите на мечтата си! А когато не си до него(нея), да знаеш, че той витае около теб, в теб! И винаги е с теб!)))Тогава си свободен да правиш каквото пожелаеш! Тогава знаеш, че винаги ще те чакат и приласкаят без въпроси, без да се налага да даваш отговори, без оправдания и извинения! Прибираш се у дома при любимия(любимата), прегръщат те и те обичат безрезервно! Радваш се и ти се радват! И не мислиш за свобода, защото тя всъщност не ти е нужна! Твоята свобода е да си до ЧОВЕКА! Ако не си свободна в този смисъл, "има нещо гнило в Дания"! Поради тези ми мисли смятам, че свободата не се дава, или отнема Тя си съществува в тези взаимоотношения!

Здравей, Иване! Мисля, че не си променил моята позиция! Съгласен съм с това отместване и го приемам! Прав си, болката и страхът от нея са изключително градивни! Дори сега и моята мисъл може би е по-ясна)))))

В еволюционен аспект страха е нужен и важен елемент! Страха е инстинкт за самосъхранение! Страха трябва да се преодолее, но не може и не трябва да се премахне! Страха е градивен, когато се осъзнае и намери причината! Защото има страхове, които са свързани с психическото състояние на човека, страхове от безсмислени неща, причинени от различни дразнители! Те трябва да се изчистят! Те са болест! Представете си обаче Газела, която не я е страх от леопарда! В заключение.....страха е нужен и вреден! Нужен, за да оцелееш...вреден, когато само ти си мислиш, че си застрашен! От какво? Според мен от себе си!!

"Мъжете еякулират преждевременно!" "100% от жените се страхуват от нежелани последици!" "Жените могат само с постоянни(определени партньори) да стигнат до оргазъм"! И пр.! Психологията на жената е такава!Или не я разбираме, или в новото време трябва да се променят(жените) Случвало ми се е преждевременна еякулация да ме "сполети"! Но с определен тип жени! Аз им казвам пуританки! Отпуснете се, жени! Бъдете активни в секса, помагайте на мъжа, за да помогнете и на себе си)))) Не искам да вярвам, че приемате като обида активното и разкрепостено участие в този свищен акт на любовта!

"Да се учим от живота" и да опознаем себе си? Ако това е валидно, много ми допада! Сигурно ще е добре да се познаваме колкото може по-пълно, преди да обърнем поглед към други същества и процеси! Опознай себе си, за да обичаш другите!

Да, вярно е! Винаги е трудно да кажеш "довиждане", дори когато много боли! Казват, надеждата умира последна! И явно е много вярна тази мисъл!

)))))))Препрочитайки написаното, мисля ,че трябваше накрая да добавя: И спазвайки десетте Божи заповеди!

ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ! Началото може би е тук! Съгласен съм, че всичко свързано с тези понятия е морално! И все пак, какво е морал? Аз мисля така: прави каквото искаш, живей свободно и независимо....И НЕ ПРЕЧИ НА ОСТАНАЛИТЕ ХОРА ДА ПРАВЯТ СЪЩОТО! Ето го морала.Сам си идва! Иначе, наистина всяка епоха си има свои морални ценности! От сегашна позиция, например, не можем да приемем морала на........да речем,неандерталеца!

Ако този когото обичам(любя), ме нарани без да е пердизвикан, пак мога да си го обичам)))) Много, безкрайно дори! Но ще се наложи да си задам въпроса...ЗАЩО? ЗАЩО МЕ НАРАНЯВАТ? А след него идват съмненията и подозренията. И ако стигна до извода, че не съм обичан и за това са ме наранили (защото съм бил досаден, или съм някаква "заплаха"???), то къде е смисъла да съм до този същия човек! Губя хармонията в себе си. Губя равновесието си и започвам да се разрушавам! Ще продължа да го обичам (в смисъла на думата ЛЮБОВ), но от по-далечно разстояние! Т.е., довиждане, тръгвам по друг път, любими(любима)

Пропуснах да добавя, че резервите са към хора, които вече са показали някаква склонност към неточност! До тогава, докато човек се убеди, че това не е случайно! После......всеки е в правото си да вземе решение и да го приведе в изпълнение!

Доверието е любов! Обичаяйки се, ти обичаш другите! Обичайки другите, им се доверяваш! Загубата на доверие не е повод да започнеш да не вярваш.Това е само трупане на опит, увеличаване на познанието за човешкия характер. Степени на доверие би трябвало да няма! Не можеш да обичаш по, или най, въпреки , че се използва в разговорния език.Или обичаш, или не!Така мисля. Или се доверяваш, или не се доверяваш изобщо! За да не съм толкова краен, допускам, че може да има известни резерви. Все пак сме хора: значи сме грешни!Но степени.......и този на който, най-много вярвам, може да ми нанесе непоправими рани, загуби и пр.!

Когата говарим за секса, говорим за феномена секс при хората! Защото това е характерно само за приматите. Не е само размножителен замисъл на природата! Останалото са лични и прекалено интимни неща от живото на човека, а не търсене на нефт! Но ако е нужно за освежаване, може и да си побъбрим по въпроса)))))))))

Не приемам, че някой може да стои настрана от въпроса за секса и да има отрицателно отношение към него.Ако го има такъв човек, то той има проблеми! Останало от средновековна Европа мислене е това отрицание на всичко свързано със секса.Дори и на срама да се говори за това!Иначе всички мислим за него.И мъже и жени наравно, независимо от разбирането и схващането за ролята му в човешкия живот. Колкото до интелектуалците.......помислете колко произведения на искуството, колко поезия и проза са се появили в резултат на чувствата към някоя хубавица, или рицар на бял кон! А това не е ли пряко свързано със секса? Секса е изключително важен стимул за всеки човек. Да сложим ръка на сърце и да си го признаем пред себе си))) После тук може и да го отречем, ако толкова ни е срам)))) По въпроса как, с кого, колко, по какъв начин и пр. ще се опитам да говоря по-късно. Нека да помисля.

Съжителството с някого трябва да е леко и естествено като дишането. Ако трябва да прилагаш усилие за да го правиш, това вече е грешка! Бягай, докато е време. Това не е твоя човек. Прав е Димитър2! Нужен е твоя човек за съвместно съществуване! И живеейки с него не трябва да се замисляш за нищо. Нужно е само да изпитваш спокойствие и задоволство! Съжителството да е естествено, искрено! Когато се храниш, изпитваш доволство. Същото и със съжителството е нужно.Доволстнво, мир, спокойствие! Всичко останало е насилие!Самоизнасилване! Миражи))

"Смисълът да си с друг човек и да не си сам. Да има с кого да си говориш, и ако спре тока бързо да се намери свещ и запалка. Освен това, ако не съм аз 100% съм сигурна, че два еднакви чорапа няма да се намерят." Диляна, ако това е целта и смисъла на брака, не замиждам на "бракуваните"! А къде остана любовта? И с два различни чорапа човек може да е щастлив)) И моето заключения за брака идва само......брака е с цел да си щастлив когато си влюбен, да си влюбен, дори когато не може партньора да си намери еднакви чорапи. Защото обичащия ще намери това за нещо много мило, а не за недостатък! Обича се въпреки всичко, а не....защото! В този ред на мисли, ако двамата партньори го желаят и разбират еднакво, чудесно могат да си живеят и без оковите на брака!Казвам оковите само за да е по-свежо изречението. Ако чувстваш брака като окови и без брак ще си окован! Най-важното е да си щастлив с този, или тази, която си избрал!