Веселка

Веселка, благодаря много за информацията и куража, който ми даваш.Бях отговорила одажна, но явно не съм публикувала съобщението.Още търся добър специалист в Бургас и смятам тези дни да посетя един, пък да жидим какво ще стане.Благодаря и на вас докторе за отговора.С времето се убеждавам ,че немога да се справя сама и колкото и да не ми се иска ще отида, защото като жсяка болест и тази трябва да се лекува,а освен психическото натоварване ми тежи и физически вече.Благодаря ви отново за насърчаването и е хубаво да знаеш,че има излекувани от този мор.

Здравей!
 
Натрапливи мисли са.Трябва да се обърнеш към специалист, за да ти помогне.За съжаление, не познавам никой от Бургас.Моят професионален път беше основно в армията и познанствата ми с цивилни колеги са изключение.Това което мога да направя е, да дам линк към поста ти, на жена, която, когато се запознахме силно  ме изненада, нещо което рядко ми се случва, казвайки ми, че дневно използва, два литра и половина течен сапун за миене с подобен на теб мотив.Днес тя е ,, обикновен,, човек и предполагам на лични ще ти даде кураж, че можеш да се справиш.Но непременно потърси и специализирана помощ.

Здравей, Потребител,
ще си позволя да напиша това, което искам да ти кажа не на лични, защото когато аз бях на твоето място не намерих толкова сходен проблем, а исках да видя, че някой се е справил с това. Може би още някой търси в момента.
Всичко, което описваш  е зад гърба ми, имам и много какво да добавя, но да не ти давам идеи Имам страхотна новина за теб - твоето дете е на 8 месеца! Моето живя 4 години (в момента е на 5) с моите обсесии и компулсии, като някои неща прие за свои приоми. Тръгнах на психотерапия на 3.07.2013. Ти имаш време да се справиш с проблема, които е абсолютно преодолим, преди да видиш как детето ти отваря врата с лакът, за да не я докосне с ръка(без самото то да знае защо). Не чакай такова нещо да преобърне всичко в теб. Компулсиите и дори обсесиите стават нещо като навик и в един момент няма да можеш да се сетиш как беше нормалния начин, въпреки че ще знаеш,че има и такъв. Твоята задача е да си създадеш нови навици за възприемане на всичко около теб. Аз малко късно се обърнах за помощ , но не това е най-важното! Важното е, че не съм бърсала дистанционни, телефони, брави и пр. от много време, не си спомням вече. Че каня с удоволствие у дома хора на гости, без да се притеснявам, че някой ще пипне и замърси нещо тук, че се разбирам прекрасно със съпруга си и най-важното имам едно щастливо дете , което всекидневно се чудя то ли е като го прибирам от игра, защото е направо като "цигане". Не, не си мисли , че съм в другата крайност вече Но фака, че изобщо не си спомням кога съм купила този половин литър сапун на мивката(то аз и само литрови взимах преди) и той не е стигнал и до средата, че не мисля всяка сутрин как да кажа на мъжа ми да вземе литър сапун днес(знаейки, че и литър няма да ми стигне, но ако поискам повече скандала ми беше сигурен), както хората всекидневно мислят и купуват хляб ме кара просто да се чувствам добре.  И ето в този момент разбирам защо Доктора казваше, че хората не искат да се обръщат назад към ОКР. В момента чувствам страхотно неудобство пред самата себе си, заради предишното си поведение, а спестявам огромна част от него. 
 
Ще ти кажа аз как точно се справих: Първо прочетох книгата "Обсебен мозък" на Джефри Шуортс. http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Obseben-01-new.pdf  (заповядай)
Това се оказа идеална подготовка за срещата ми с точният психотерапевт, който ме научи как да игнорирам натрапчивите мисли до степен на навик, така че някои едно време натрапчиви мисли днес изобщо не идват, а други са понижени в степен обикновена, отминаваща просто глупава мисъл. Нещата в началото стават точно по начина описан в книгата, целта ти е да намериш кой да те научи да индетифицираш натрапчивите мисли. Аз вече толкова автоматично правя всичко това, без да минавам през четирите стъпки, усетя ли нещо такова му казвам "майната ти" и му обръщам гръб. Вероятно ти звучи невероятно, но нямаш идея колко е лесно.
При тревожните хора като мен и теб има и повишено ниво на адреналина(хормон на стреса), което можеш сама да понижаваш поне малко със спорт. Аз имам велоергометър у дома, например.
И третото и най-важно нещо, което трябва да те научи терапевта ти е как да отпочива мозъка ти. Изключително важно е да има почивка, ако ще и 20мин. на ден. "Да имам сили!" (както казва дъщеря ми преди закуска).
Не очаквай всичко да се случи много бързо. Вероятно има и други неща, които се коренят в поведението ти, някой трябва да ги открие, да ти ги обясни, за да ги рабереш и преодолееш. Често при хора като нас самооценката е много ниска (дори и да не си мислиш така), има зависимости от хора, от чуждото одобрение(нещо без което живея прекрасно вече), дори от минали случки и спомена за тях. Щом си тук и пишеш  това, което пишеш и правиш това, което правиш ти имаш нужда от чужда помощ.
И последно за да не досадя... Преди няколко дни отидох да изхвърлям боклука, при хвърлянето на плика в контейнера една котка скочи с четирите си лапи върху мен и ме издраска с ноктите си. Не мога да не кажа, че не се стреснах-напротив тя толкова ме изненада че извиках (е, не достатъчно, че да ме чуе мъжа ми). Прибрах се, промих раните и това беше. Аз не изпитах притеснение, че тази котка излиза от контейнера и вероятно е мръсна (всъшност чак сега се замислям за това), а само от това, че трябва все пак да промия раните си(гледала съм котка над 10 години). И тук идва това, което и ти един ден сама ще научиш. При такива ситуации хора като нас трябва да се научат да управляват нивото на стреса. Когато ми се случи нещо , което неизбежно ме стресира, като тази случка аз първо дълбоко поемам въздух и  знам, че трябва да дам на мозъка си почивка(по начина, по който те научи терапевта), а ако това не е възможно в момента (детето ми е около мен например) се качвам а велоергометъра.
Със сигурност съм изпуснала нещо, но основното е психотерапията.
А сега първата ти работа е да спреш да четеш по въпросите свързани с болести, микроби и ОКР. Всичко което четеш храни твоето ОКР. Аз дори съм против и четенето на позитивни текстове за щастието например,написани просто от някой писач в интернет,  но това така или  иначе не съм го правила, нямам опит.
Поздрави, сигурна съм, че ще успееш и се надявам някой ден да го споделиш тук!
Позрави и на вас, Докторе и благодаря!

Здравей студент
Аз съм с ОКР , за добро или лошо, натрапчивите ми мисли са различни от твоите , но нека това да не те кара да си мислиш, че ги преживявам по-леко Аз съм на терапия заради моето ОКР и заради самата мен. Искам да знаеш, че първото, което трябва да направиш е да възобновиш тренировките си възможно най-бързо. Второто е да спреш да се тревожиш за родителите си от сега- не забравяй, че те са живяли и оцелявали и преди теб Така ще бъде и занапред- децата не са длъжни на родителите си, това, че се чувстваш задължен към тях е резултат от начина на възпитание, което са ти дали и мисля че и  пръст има и малко изкривената ни народопсихология.
Сигурна съм- тук ще ти се дадат отговорите на въпросите, които задаваш. Аз няма да пиша тези, които знам, защото би било по-добре да ги прочетеш не от някой, който все още е с проблем. Но все пак искам да ти кажа, че винаги съм си мислила, че лудите хора не си задават въпроса- "луд ли съм?"
Аз не съм писала от години във форума, но като те прочетох и си казах. Ей това момче ще се оправи бързо, трябва да му го кажа! Изглеждаш оганизиран, умен млад човек със самочувствие! Потърси във форума начините за справяне със стреса и как да намалиш нивото на адреналин и ще си вече крачки напред. Успех!