Mindfield

Защо окултният ученик не може да има свое лично мнение? Мога да открия доста насоки за размисъл по въпроса в следния текст (подчертаването е от мен): ... изхождайки от ограничен кръг наблюдения, си позволяват да правят изводи за цялата Безпределност! Истинската наука не може да преподава ограничения. ... Агни Йога - Надземното Не е лесно да се постигне, но резултатите твърде много си струват начинанието... Като цяло личните чуства (гняв, страх, гордост, собственост...) са много силни, както и привидната суетна нужда от личното мнение и "мислене" но може да успeeм да ги надвием и сложим на място, което наред с хорското мнение и суетата би трябвало да е на заден план... Упованието тук според мен може да бъде в Духа, в Божественото, непроменимото, в оптимизма, духовния комфорт, пълната радост, самообладанието (т.е. във всичко това което зависи единствено от самия човек)... Личните чуства и мнение (за които става дума) са в крайна сметка зависими от външни фактори и обстоятелства - от ситуацията за която даваме мнение, а чуствата и най-вече тяхното засягане - от мнението на хората за нас, което никога не може да бъде напълно обективно, защото само ние се познаваме най-добре. Развитието на личния духовен комфорт, самообладание и пълна радост е примерна рецепта за побеждаване, с което и отпадане на приоритетността на личното мнeние и чуства. Мисля и че що касае личните чуства, малко актьорска игра също е от полза важното е да се помни че не сме ролята...

О, Силвия ! Не си спомням към кого е било, или към кои. Ако си усетила насоченост към твоя постинг, значи е така. Просто някой тук пишеше че на България всичко и е ок... или неправилно съм разбрал... Ставаше дума за парите, затова дадох пример с еврофондовете.

Всичко което е свързано с: Непроменимото, Духа; себеобладанието, духовния комфорт, жизнераждащото спокойствие... ...

България има замразени еврофондове. Това дали е прецедент в историята на Евросъюза...? И дали според вас е "нормално" ? Обичам родинaта си и я ценя и и принадлежа, но нека бъдем обективни, що касае проблемите на страната ни (както и добрите и страни, разбира се)...

@Атлантида: с втренчения, пресметлив поглед, типичен за повечето бебета, прецених песента за добра, та мерси за която @Ники_: Много интереснo... в Кабала - Гебура и Хесед (като посоки встрани от Тифарет)... кое е мъжкото, кое женското... интересно е също че в различни култури има различни критерии за женско и мъжко (напр. в Китай и в Европа)...

'Мъжете взимат на ръце, мъжете дават уют, мъжете плачат тайно, мъжете се нуждаят от много нежност и са толкова раними, мъжете са на тоя свят просто незаменими. Мъжете купуват жени, мъжете стоят под напрежение постоянно, мъжете флиртуват като безумни, мъжете лъжат по телефона, мъжете са на всичко готови, мъжете подкупват с парите и лежерността си. На мъжете е трудно, но я карат леко, отвън е твърдо а вътре съвсем меко, още като деца са подготвени за мъже. Кога един мъж е мъж ? Мъжете имат мускули, мъжете са страшно силни, мъжете могат всичко, мъжете получават сърдечен инфаркт и мъжете са самотни борци, трябва да минат през всяка стена, трябва все напред да са. Мъжете водят войни, мъжете са още като бебета пияни, мъжете пушат лула, мъжете са страхотно умни, мъжете строят ракети, мъжете правят всичко, да съвсем точно. Кога един мъж е мъж ? Мъжете нямат бебета, мъжете имат рядка коса, мъжете са нещо особено, и мъжете са толкова раними, мъжете са на тоя свят просто незаменими.` Х. Грюнемайер

За жените милото държание е по-важно отколкото за мъжете (физиология и хормони, какво да се прави), затова и мъжете не държат непременно на него обикновено... Красотата наистина е това което им харесва, но държанието на момичето също е важно, дори може би най-важно...

Значи ли това че смирението и примирението са неща с които би следвало да боравим изключително внимателно?

Без мрак, не бихме могли да различаваме светлината. Клиширано... И все пак, когато нещо ти помага да вървиш по пътя, било то и болезнено, то дали е лошо все още ? Болката, както и удоволствието, са нервни импулси до мозъка, и двете в същината си еднакви... (това се казва и в първата част на "Матрицата" - субективността на възприятието ни).

"... Повечето хора се развиват най-много в резултат на най-трудните си преживявания. А ако се изправиш пред неочакван резултат и изпиташ леко разочарование, помни: природните закони гарантират, че ако една врата се затвори, винаги се отваря друга. Ако прилагаш неотклонно този принцип в ежедневието си и започнеш да привикваш ума си да възприема всяко събитие като позитивно и укрепващо силите ти, завинаги ще прогониш тревогата. ..." (Робин Шарма)

Най-тъмно е преди зазоряване

Тук Добромир е описал положението на днешната медицина много добре в първия си постинг . Все пак е (бил или е) лекар. И все пак конвенциoналната медицина има свои развити страни. За тези които се интересуват от нея - добра онлайн библиотека предлага форума на kaldata: http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=6564

Попаднах и на данни че става дума за "френското национално радио" и цитиране на изказвания от Айнщайн, по повод неговата смърт (може би 1955г. - да). Може би може човек да се обърне към това радио, или към някой биограф на Айнщайн ?

LG_, Ако зададеш тези думи в www.google.com, ще видиш напр.: `Айнщаин в последното си интервю пред радио Франс казва: “Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България!”` На други места се споменава само "пред френското радио"...

из Ценна мисъл за деня, от Портала: "И тъй, помнете: Щом живее в Бога, човек е добър. Щом е добър, той знае, че светът, в който е дошъл да се учи, е разумен. Когато човек е добър и съзнава, че светът е разумен, той се радва на успехи в живота си. Когато човек проявява доброто, Бог осигурява неговия успех; когато човек прави усилия да успява, тогава Бог се занимава с неговото добро. Човек трябва да прави големи усилия, за да успява в работите си, а за да бъде добър, не се изисква от него много енергия. И децата могат да бъдат добри. Няма същество на земята, което да не може да бъде добро. Обаче дойдете ли до успеха, въпросът стои другояче. И боговете, и възвишените същества не могат лесно да осигурят своя успех. Мъчно нещо е човек да има успех в живота си. И гениалните хора не могат да се похвалят с успех в работите си. Защо? Защото успехът е в ръцете на Бога, а доброто – в човешки ръце. Най-лесната работа е да бъде човек добър. Да станеш милионер, това не значи, че си успял в живота си. Защо? Защото днес си милионер, а утре изгубваш милионите си." (Беинса Дуно) Основа на живота

@bulgaro: Google ми каза : http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/even...ents_bg_web.php

Теодор, какво може да се направи, според теб и според другите посетители тук ? Готов съм да помогна, и моля за конструктивни предложения!

Relaxaaaaaation therapy

Изключително дълбок и смислен езотеричен анализ от двамата адаши. Почести.

Човешката съдба се обуславя от 25% от собствената воля, 25% от социалната среда и 50% от кармата (из "Българската душа"). Отчаянието е реакция на една безизиходна ситуация и собствено безсилие, в която именно тези първи 25% които са ни подвластни, ги "няма"... Затова и:

Намирам съветите на Станимир за една такава ситуация за уместни: поставяне и отдаване на ясна конкретна изпълнима цел, уповаване в търпението и във факта, че всичко си отминава, уповаване и в случайността ...

"Това е безумие казва разумът. Това е каквото е казва Любовта. Това е нещастие казва преценката. Това е нищо повече от болка казва страхът. Това е безизходица казва разбирането. Това е каквото е казва Любовта. Това е смешно казва гордостта. Това е лекомислено казва предпазливостта. това е невъзможно казва опитът. Това е каквото е казва Любовта." - Erich Fried -

Според мен, да помагаш е повече от да не пречиш; да помагаш е изкуство. "Да не пречиш" е много модерна максима днес, (поради капиталистическите ни отношения*), и в нея наистина има нещо хубаво - честността - прекрасна добродетел и постижение, но не считате ли че любовта към ближния просто е повече от това "да не му пречиш"... Помощта по-скоро e активно свързване и отваряне към ближния, създаване на условия на човека, в които той/тя е призван/а сам да си помогне, а не пасивно гледане отстрани. Изкуство e, което трудно се овладява, и все пак има смисъл, най-големият смисъл на този свят... ___ @Silviya: Мисля че човек не трябва да има страх да помога (напр. социално), но затова личността му трябвa да е силно развита за да усеща и знае кога да си прибере ръката когато подаде пръст, за да не му я отхапят цялата гладните И още нещо - препоръчително е никога, наистина никога да нe се чуства повече от този на когото помага, иначе от там почва възгордяване и морално и всякакво друго падение... Всяко същество е еднакво ценно със силата на присъствието си на този свят. Малко гордост е добре, но по-скоро за себе си, защото така се развива човек социално... Много ми знае устата ама като трябва да си добър човек не е лесно... * за повече инфо - "изкуството да обичаш", Ерих Фром, www.spiralata.net

Една съдба - напр. българите в дадена страна в чужбина делят една съдба - тази да си българин, свързана с доста, наистина доста общи неща, уникални за тази група хора... Може би разделителната граница на две съдби е тази на волите на двамата човека... Иначе за партньорския живот мисля, чe добре си обяснила, благодаря.