Mindfield

"Грях" Ама, ще сгреша! Е, нали ще се измиеш ?!

Къде мислите е границата м/у двама души, които делят една съдба ? Онагледявам: "Момента, в който любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към вашите желания, вие сте вече в областта на безсмъртието. Ако пък изпаднете в ада, достатъчно е да се хванете за една от машините, която произвежда светлина, за да излезете навън. Тогава вашите неприятели от ада ще се накачат за вас. Вие трябва да си мълчите и да продължавате да се качвате нагоре. Колкото по-голяма става светлината, толкова повече вие се усещате свободни: един след друг вашите неприятели ви изоставят, докато останете съвършено сам. При изкачването нагоре и любовта ви постепенно се усилва. Щом се освободите напълно, ще кажете: слава Богу, вече съм напълно свободен, никой не ме измъчва и преследва. Следователно, ако нямате любов в себе си, всеки може да се качи на гърба ви и да ви смуче, като дървеница." - Беинса Дуно Понеже има и друга приказка: "Когато цари пренебрежение, животът е загубен!" - Zack De La Rocha Та къде е разделителната линия м/у двете ? Между собственото благополучие и това да помагаш на ближния... Тънка изглежда... Нерядко се случва точно тя да разделя човек и волята му на две, което не е особено приятно...

"При новото разбиране на Живота, считайте, че всеки ден е Божествен и се радвайте на това. ... И най-лошото да ви се случи, радвайте се и не се обезсърчавайте. ... Някой път човек усеща недоволство, защото в него има свещени копнежи, а живее в една груба среда, която никак не отговаря на тях. Не да се безпокои, но да работи за повдигането на околните, чрез което сам ще се повдигне и ще изпълни мисията, с която е изпратен между тях.....Да създадеш в себе си воля и посред всички несгоди да ходиш спокойно и с мир, това е цяла философия." Акордиране на човешката душа

Емил, Според мен проблем в днешната медицина е не неразвитостта и, а комерсиализираността... На следните страници за суровоядци има още експертна информация в тази посока (на английски): http://www.living-foods.com/articles/b12issue.html http://www.living-foods.com/articles/b12article.html А ти добри изводи си си направил!

Нещо интересно свързано с приоритетите... може би по-скоро фиолософско отколкото духовно... и отговаря на въпроса "къде" и може би "как" могат да се прилагат всички наши духовни убеждения в реалния живот (много хубав въпрос на Диана)... Добра философия Професор стоял пред студентите си и имал няколко книги пред себе си. Когато лекцията започнала, той взел един много голям празен буркан от майoнеза и го запълнил с топки за голф. След това питал студентите си дали бурканът е пълен ? Те се съгласили че той е пълен. След това професорът взел кутия с чакъл и я изсипал в буркана. Той разтресал буркана леко. Камъните, разбира се, се наместили в пространството м/у топките за голф. Тогава питал отново студентите дали бурканът е пълен. Те се съгласили че е пълен. Професорът взел кутия с пясък и я изсипал в буркана. Естествено, пясъкът се наместил навсякъде. Тогава отново питал дали бурканът е пълен. Студентите отвърнали с единодушно – да. Професорът тогава извадил изпод катедрата си две кутии бира и продължил успешно да запълва празното пространство между песъчинките. Студентите се разсмяли. “Cега”, казал професорът, след като смехът утихнал, “искам да разберете, че този буркан представлява живота ви“. „Топките за голф са важните неща – семейството ви, съпругата/съпругът ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, любимите ви страсти – неща които ако всичко друго е загубено и ако останат, вашият живот все още ще е пълен“. „Камъните са другите неща които имат значение, като работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е навсякъде другаде – дребните неща.“ „Ако сложите пъсъка първо в буркана“, продължил той, „няма да има място за камъните или за топките за голф. Същото важи за вашия живот. Ако използвате всичкото си време и енергия за дребните неща, никога няма да имате място за нещата които са важни за вас“. Обръщайте внимание на нещата които са важни за щастието ви. Играйте с децата си. Отделяйте време за медицински прегледи. Излезте със съпругата/съпруга си да танцувате. Бъдете отново на 18. Винаги ще има време да отидете на работа, да почистите къщата, да приготвите вечеря и да почистите. „Първо се грижете за топките за голф. – Нещата които наистина имат значение. Сложете си приоритети. Останалото е просто пясък“. Един от студентите вдигнал ръка и питал какво означава бирата. Професорът се усмихнал, “Радвам се че питахте. Тя просто показва че колкото и пълен да ви е животът, винаги има място за няколко бири“. (тук да допълня че на пазара има и безалкохолна бира )

За това съм съгласен, даже ми просветна след като го прочетох... благодаря!

Може би едното е развитие "във вертикала" (духовно) а другото "в хоризонтала" (земно), не се сещам откъде е тази концепция но съм я срещал...

Преведох 4-те страници за вас. (Диди ако иска немския оригинал, да пише ) Става дума за откъс от дипломна работа от 2001г. към Университета Виена, на име „Суровоядство от диетологична гледна точка: опит, теории и изследвания“, автор е Едмунд Землер... Подчертал съм където има данни за растителни продукти и вит. B12. Почва от стр. 106: "...Витамин Б 12 (кобаламин): Предупрежденията, че суровоядството може да предизвика дефицит на витамин Б12 при малки деца и кърмачета, биват окачествени като погрешни от различни представители на суровоядството, тъй като както казват, здравословните бактерии в червата произвеждат вит. Б12 в точно нужното количество, от което има нужда тялото (WANDMAKER 1997). Това твърдение да бъде доказано някак, е ненужно за представителите на суровоядството, защото здравият човешки разум потвърждава, че само така може да бъде. - TOENZ (1996. стр. 3) има право, като говори във връзка с алтернативното хранене за “ирационални, неясни представи”. Вит. Б12 принадлежи към групата на Kориноидите и има за централен атом кобалт. Кобаламин е по-общото понятие за всички кориноиди с качествено биологично действие на цианокобаламин. Най-важните витамери са акво-, циано-, хидрокси-, метил- и аденозилкобаламин. Приетите чрез храната кобаламини се превръщат във физиологично активните аденозил- и метилкобаламин. Микроорганизми са единственият източник на всички естествено срещащи се кобаламини. Според DWYER (1991) и водорсали и гъби са сред синтетизиращите кобаламин. При по-висши растения няма кобаламин-зависими реакции, затова и те не се нуждаят от него и не го натрупват. Само когато тези са “замърсени” с микроорганизми, има кобаламин в малки количества. GRAY и DANIEL (1958) докладват че са намерили кобаламин в листа от цвекло, и предполагат че съдържанието на кобаламин зависи от съдържанието на този витамин в почвата. Все пак 70% от почвените бактерии могат да синтезират кобаламин. Съдържанието на кобаламин в почвата се изчислява според MOZAFAR (1992) на около 15 µг/кг.. Той дава препратки и към други доклади, които показали, че определени растения съдържат кобаламин. Той самият твърди, че е бил открил, че корените на соята могат да поемат кобаламин от земята и да го транспортират в листата. Това би могло според него да има значение за вегетарианските форми на хранене (виж също BALDWIN 1996). Микрооргaнизми произвеждат също структурни аналози на кобаламин, които не могат да изпълват функцията на кобаламин. В човешките изпражнения се съдържат към 5 µг кобаламин, докато 100 µг са аналози на кобаламина (HARTMANN 1995, стр. 5). Обикновените източници на кобаламин са месо, яйца, мляко, сирене и риба. ALLEN и LONG (1988, цитирани от HARTMANN 1995,стр. 6) изследвали продукти на ферментация и открили в следните продукти по-малко от 0,5 µг кобаламин/100гр. проба: бира, квасен хляб, кисело зеле, сайтан, тофу, мисо, тамари, шою. Авторите заключават, че тези хранителни продукти могат да допринесат само малко за снабдяването с кобаламин. Съдържанието на кобаламин на различни хранителни продукти бива силно преувеличено, според DWYER (1991) поради липсваща специфичност на микробиологичните начини за измерване. BERG и колеги (1988) не са могли с радиоимунологичния метод да намерят значителни количества кобаламин в соеви ферментирали храни (темпе, шою, тамари, оризово мисо, ечемичено мисо, тофу) и в други ферментирали продукти (амесаке-ориз, умебоши-сливи). Всички стойности са били под 0,02 µг/100гр.. Ниско съдържание на кобаламин 0,02-0,05 µг/100г е имало при ечемичен малцов сироп, квасен хляб, шиитаке и магданоз. В Спирулина, един род синьо-зелени водорасли, повече от 80% от кобаламина са структурни аналози, които могат дори да блокират усвояването съответно и обмяната на кобаламин (LANGLEY 1995, стр. 71). ALBERT и колеги (1980) са изследвали човешка чревна флора и са открили микроорганизми като псойдомонас- и клебсиела-видове, които вероятно произвеждат усвояем кобаламин. Тъй като в тънкото черво се намира в свободна форма нужният за резорбация на кобаламина интринзик-фактор, кобаламинът може да се усвоява свързан с него в тънките черва. HERBERT (1988) критикува, че ALBERT и колеги са ползвали микробиологични методи в изследването си, така че не е ясно кои количества от бактерийните продукти са се състояли от кобаламин и от кобаламинови аналози. Според HERBERT и колеги (1984) особено значение може да има видът Бактероидес фрагилис в горната част на тънките черва. Този произвежда кобаламин и аналози на кобаламина. HERBERT и колеги са можели да докажат, че намиращите се в серума, в жлъчката, и в органите кобаламинови аналози произхождат от чревните бактерии. Двойката доктори TRASH и TRASH (1998, стр. 67,68), и двамата самите дългогодишни веганери, са на мнение, че намиращите се бактерии в устата (около зъбите и венците), в носоглътката, около сливиците, в основата на езика и в горните бронхиални разклонения могат да произвеждат около 0,5 µг кобаламин на ден, и това количество е достатъчно за дневната нужда на тялото. TRASH и TRASH също мислят, че една съдържаща малко мазнини и белтъчини храна може да намали дневната нужда от кобаламин на 0,05 µг на ден, но не прилагат доказателства за това. Според LANGLEY (1995, стр. 74) и HARTMANN (1995, стр. 15) CALENDER и SPRAY (1962) били изследвали веганери, които са имали мегалобластна анемия. Те им давали екстракт от ежедневните им изпражнения чрез което е можело да бъде отстранен кобаламиновия дефицит при всички пациенти. HARTMANN заключава от това, че в червата на веганери има достатъчно количество кобаламин чрез бактериален синтез, за да бъде премахнат един дефицит, но този не може да бъде усвоен. Авторът е проверил цитираното изследване посредством приложените публикации от CALENDER и SPRAY. В тях въобще не става дума за веганери и екстракти от изпражения, така че тук трябва да става дума за погрешно даване на източник. Дневната нужда от вит. Б12 за възрастни е 3 µг. Тъй като тялото може да натрупва предимно в черния дроб от 2 до 5 мг. кобаламин и поради обмяната на веществата се губят на ден 0,1% от този запас, то един недостиг се забелязва едва след години (DGE и колеги 2000, стр. 132). Този може да бъде разделен на 4 стадии според HERBERT (1996) и води до уголемени червени кръвни телца (мегалобластна анемия). Една и от недостиг на фолиева киселина причинена тежка последица е фуниколерната миелоза, дегенерация на определени области от костния мозък, което може да доведе до трайни щети на нервната система. При новородени и малки деца недостигът на кобаламин засяга първоначално бързо делящи се тъкани като лигавици, костен мозък и намиращия се в развитие мозък. Хранително обусловен недостиг на кобаламин може да предизвика при тези групи хора неврологични симптоми с апатия, тежка ретардация, забавяне на развитието както и нарушения на растежа и макроцитерна анемия. Изложени на риск са според STOETTER и MAYRHOFER (1996) кърмачета на майки с латентен недостиг на кобаламин поради дългогодишно веганско хранене или неразкрита пернициозна анемия. SANDERS и REDDY (1994) разглеждат необогатеният с кобаламин вегански начин на хранене като риск за възникване на недостиг на кобаламин при деца. При избягване на критичните пунктове, нормалният растеж и развитие на вегански деца е все пак напълно възможно, което показва и KLAPER (1997). PROBST (2000) предполага, че при строго вегански отглежданите малки деца, недостиг от кобаламин може да е причинен от инфекция на влагалището на майката. Така бебетата получават лоша чревна флора от майка си при преминаване през родителния канал. LANGLEY (1995, стр. 82-84) е на мнение, че недостиг на кобаламин е много рядко срещан, както при кърмачета така и при възрастни. Особено важно е според тях, веганските майки по време на бременността и кърменето да се подсигурят и да имат подходящо снабдяване на кобаламин. JOHNSTON (1999) намира за заслужаващо внимание, че има много малко доклади на случаи с недостиг на кобаламин, вкл. и при веганери. При възрастните причината за това при повечето случаи е малабсорбацията (STABLER 1999). RAUMA и колеги (1995) са изследвали статуса на кобаламина при вегански суровоядци, които са се хранили по хипократска диета (вж. WIGMORE 1990). Веганери, които са яли водораслите Нори и/или Хлорела са имали двойно по-високи серумни нива на кобаламин, отколкото веганери които не са консумирали такива. След 2-годишно наблюдение се е показало малко но постоянно влошаване на статуса на кобаламин при 6 от 9 веганери. Авторите заключават от това, че някои водорасли, консумирани в големи количества, могат да представляват подходящ източник на кобаламин. Все пак изглежда общата консумация на водорасли и ферментирали продукти при почитатели на Хипократовата диета не подсигурява статуса на кобаламин. HARTMANN (1995, стр. 100) е изследвал набавянето на кобаламин на суровоядци и е установил по плазмените стойности, че този е бил при почти 40% недостатъчен. При вегaнски суровоядци са били дори 67,2%. От пациентите с недостатъчно набавяне от кобаламин (38,8%) 70,5% са имали повишени хомоцистеинови стойности. Резултатите са показали също, че мъжете са изложени при веганско суровоядство на по-висок риск отколкото жените, тъй като тези очевидно са се справяли по-добре с трудното набавяне. WEISS (1998, стр. 122) е установил при привърженици на инстинктивното хранене недостатъчно снабдяване с вит. А, желязо и на кобаламин. Според COUSENS (1998, стр. 77) кръвните и тъканните стойности на вит. Б12 на здрави веганери са били ниски но достатъчни. Твърднието че след едно дългогодишно веганско хранене (>20г.) запасите от кобаламин трябва да са изчерпани, според него не може да се провери, тъй като е трудно да се намерят веганери които не са взимали витамнни препарати повече от 20г.. Според неговите наблюдения много веганери взимат кобаламинови добавки. COUSENS също е констатирал, че при пациенти под психически или физически стрес е налице изчерпване на кобаламиновите запаси. Инжекции с кобаламин се оказват в такива ситуации като помагащи. ELLIS (1973) докладва в тази връзка, че при страдащи от умора хора, инжекции с хидроксикобаламин са дали много добри резултати. COUSENS (1998, стр. 86) изчислява загубите на кобаламин на 30-90% при готвене и препоръчва много суровоядство и да се ядат съдържащи кобаламин хранителни продукти като бирена мая, цветен/пчелен прашец, морски или от кламатски водорасли. Извод Все пак има някои неща, показателни за това че веганското суровоядство през едно по-дълго време може да води до недостиг на кобаламин. Ако от привърженици на суровоядството се твърди нещо противоречиво, то трябва тези да дадат и доказателства за това. Това важи особено за постоянно формулираните изказвания, че лабораторни изследвания и нормови стойности нямат меродавност, а само собственият тонус има значение. Изисква се предпазливост предимно при кърмачета и при малки деца на дългогодишно живящи вегански майки. KLAPER (1997, стр. 57), който в книгата си “Бременност, деца и веганско хранене” представя многобройни случаи на вегански отгледани деца, препоръчва на подрастващи и възрастни, за да има сигурност, добавки от кобаламин. Що се касае до така предполагания синтез на кобаламин в собственото тяло, то става дума при това за чисто спекулативни предположения. Данните за наличието на кобаламин в растенията са твърде неосигурени засега, за да може да се правят изводи от тях. Дори когато резултатите трябва да бъдат потвърдени, нищо не променя факта че растителните източници в сравнение с животинските представляват един по-лош източник на кобаламин."

Emil, по темата имам една докторска работа, от един познат, относно суровоядството от диетологична гледна точка (но е на немски) - в нея има за витамин B12 - 4 страници, който има интерес мога да му ги пратя. Там са изредени растителните продукти съдържащи Б12, с др. подробности. По принцип нищо не ти пречи да си взимаш дoбавки; другият вариант е да живeeш "по-нехигиенично"...

Благодаря на Диди и Донка за съдържателните мнения! На вниманието ви предлагам едно видео : http://www.vidzest.com/media/316/No_Arms,_...gs,_No_Problem/ ... Та, ако човек без ръце и крака може прави и постига всички тези неща, какво би трябвало да можем ние, имащите 2 ръце и 2 крака? ...

Държа да поправя едно мое твърдение от началото. Всъщност нямам данни Учителят да е наричал Левски "духовен учител" на българите; това което намерих е че духовните ръководители нa личности като Раковски, Левски са диктували и на Вазов... Простете неточността ми. Левски всъщност е убил младо невинно момче - всеизвестен факт. И все пак ние го почитаме, защото надали има друг толкова светъл и гениален образ сред революционерите на България.

Според мен липсва точно такъв характер като Левски, все още, който да обедини българите, като ги насочи и се бори за демокрация. Съгласен съм с Диана че манталитетът ни се е попроменил малко от тогава, но липсва все пак още, и това е заради тежкото ни минало отразило се на народопсихологията. Защото сегашната ни система макар да се нарича демокрация (=народовластие), е твърде зависима от "връзкарщината"... За жалост България е твърде малка и лесно бива зависима заради географското си положение от по-силните държави, но пък точно тук се е развило богомилството а и сега учението от Учителя (!)... България е зависима от парите на ЕС, който Европейски Съюз пък е зависим силно от суровините (петрол, газа, в бъдеще и вода - 2/3 от световните запаси са в Русия), идващи от Русия... Сложна картинка е политическата. Надявам се родината ще се подобри социално и икономически след 5-10г., също както се случи при Португалия след приемането и в ЕС. Мислите ли че това е уместно сравнение и реална надежда ? Възнамерявам да прочета книгата от Мерсия Макдермот за Апостола на Свободата... за този гений. Допреди година нямаше една страница в интернет за него... Естествено тук могат и трябва да се споменат и други такива като Раковски, Ботев и др. макар и не толкова ярки личности от онова време, както и тези чиито имена са неизвестни...

Относно коментара на Диана Илиева за неспособността на директната демокрация да взема мъдри решения, като вземаща "решение на такова ниво, каквото е средното ниво на гражданите в държавата"... Това е напълно вярно - за едно общество което не е гражданско и в което образованието е ниско. В едно гражданско общество в което образователното ниво на хората е високо - положението изглежда друго - като в Швейцария - директната демокрация действа добре. ... А дали има други държави управлявани по тази политическа система на директна демокрация освен Швейцария?

Как мислите - ще има ли такъв? И ако да - какъв точно (не) трябва да бъде той ? И нужен ли е ? Аз мисля че не сме много отдалечени по манталитет от онова време - времето на Левски... ! Какво мислите за това че Учителят е наричал Левски - духовен учител на българите ? (перефразата ми e от книгата "Българската душа") Какво мислите за следните фрази от Левски : "Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме" "Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица" "Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност" "Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си" "Не бива да се дава подкрепа на глупци" "Трябва да се жертвува всичко, па и себе си" Източник - http://web.orbitel.bg/willow/levski/ Тук има едно актуално мнение, което не споделям напълно но което отразява мястото на един Левски тук и сега: http://forum.pari.bg/viewtopic.php?p=65412...b9512de37117b6d

@късметче: Чел съм че се повлиява позитивно чрез суровоядство... за жалост не знам кои точно фактори от този вид хранене са отговорни за положителното влияние. Eddie Semler е докторант към немски университет и съм чел това от неговата докторска работа. А ето и повече подробности (с литературни референции), на немски e: http://wiki.allesroh.at/wiki/Fasten_und_Er...therapie_bei_MS

:) Точно това съм имал предвид чиято дефиниция си цитирала. Анархизъм ли имаш предвид че е по-точната дума ?

Ето и отговор на въпроса ми... оказа ce което предполагах... Според Маркс, феодализмът е последван от капитализъм, който трябва да води до социализъм, след който комунизъм. Тогава комунистическите правителства би следвало да обединят правата си, което да доведе до вид анархия...

Не знам дали Мона харесва "Rage against the machine", но бях на този див и позитивен концерт и я поздравявам и aз с това live-парче :

Религиозно определено, ориентирано към релаността - исламик банкинг е друг вид кредитна сделка, и в световно "настъпление" От Rainer Rupp Ислямът забранява да се взимат лихви. Кредити могат да бъдат давани само за реални икономически проекти. Същевременно обаче Ислямът избягва всички „въздушни“ високорискови сделки, които в момента хвърлиха западната финансова икономика в една от най-дълбоките кризи от 30-те години на миналия век до сега. „Ислямското финансово дело може да реши глобалната криза“, се твърдеше наскоро от саудитскоарабската агенция Араб Нюз. Тя се позоваваше при това на ръководителя на заселения в Малайзия Интернационален Център за Образование по Ислямско Финансово Дело (INCEIF), Мохамед Махмуд Ауан. Той обясни по-рано на участниците на една икономическа конференция в Манама (Бахрейн), че глобалната финансова криза с нейните до един билион щатски долари оценени загуби не би избухнала, ако на интернационалните финансови пазари биха били използвани ислямски принципи при структурирането на финансови инструменти като междувременно прословутите SDOs (collateralized debt obligations). Поради това актуалната криза предлагала „прозорец на възможностите“ за нататъшното разпространяване на ислямското финансово дело, което била единственият правилен отговор на продължителния хаос на финансовите пазари. http://www.jungewelt.de/serveImage.php?id=12572&type=t -- Куала Лумпур, кулите Petronas Фактически ислямският банкинг, също наречен ислямски банково и финансово дело (IBFW), е станал сред най-бързо растящите сектори на глобалното кредитна икономика. Междувременно е пуснал здрави корени в над 70 държави и контролира имуществени стойности от повече от 500 милиарда долара. Според преценка на УС-финансовия експерт и познавачка на исляма Loretta Napoleoni, IBFW стои пред експотенциален растеж. Съответният финансов Пазар бил голям, a неговият потенциал още по-голям. Световно има според браншови данни 1,4 милиарда мюсулмани с имущество оценено на 2,7 билиарда US-долара. Ислямският Financial Services Board в Куала Лумпур, компетентен за развитието на интернационални стандарти за IBFW, прогнозира, цитиран от спис. "Щерн", стойностния обем на глобалното ислямско финансово дело до 2015-та г. на 2,8 милиарда US-долара. Анализатори предсказват, че тази система вече скоро ще управлява към 10% от световната икономика. Основният момент: всички финансови инструменти на IBFW трябва да отговарят на Шериата, т.е. да бъдат конформни с ислямското право. При това е без значение, дали става дума за микрокредити, или пари за ипотеки, петролни или газови експлорации, строежи на инфраструктура или спонсориране на спортни мероприятия. Основната разлика м/у ислямското и традиционното финансово дело лежи в забраната на лихви. Тъкмо “Риба”, т.е. лихвите, п/и 1400г. пророкът Мохаммед е проклел вдън земя. Също в Християнството лихвите са били забранени до съвремието. Но за разлика от западната пазарна икономика, ислямските интелектуалци, писатели и религиозни водачи са поддържали забраната на лихви в обществото ненавиждали “Gharar”, всякакъв вид спекулация. Така че според ислямското право не може парите да стават стока, която отново да печели пари. В ислямското финансово дело затова не са позволени хеч-фондовете, тъй като тогава парите правят директно повече пари и към това се унищожават имущесвтени стойности. Според ислямското право, парите могат да служат само като средство или инструмент на продуктивността. Този принцип е заложен в Сукукс, ислямски заеми. Сукукси стоят винаги в директна връзка с реални инвестиции – напр. cтроежа на фабрика или на подлежаща на таксуване магистрала – но не служат никога на спекулативни цели. Този принцип се следва от шериатската забрана на хазарта, забрана изключваща от ислямското финансово дело целия спектър от западни финансови произлизащи от него операции. Шериатски-съобразени са сукук-книжата. При тях става даващият кредит – за разлика от болшинството стандартни западни заеми – икономически собственик на недвижимо имущество или на някое друго икономическо благо. Като отплата те получават плащане на наем, който пророкът не само позволява, но и изрично бил одобрявал. Международният Валутен Фонд (IWF) е оценил през изминалата година стойността на търгуваните на сукук-пазара книжа на 47 милиарда US-долара. При това този пазар отчита годишни темпове на растеж от 20%, откакто е развит в Малайзия преди 7 години. Югоизточната страна е според IWF с около 2/3 от всички ислямски бондове пазарният водач на ислямското финансово и банково дело. Малайзийски ислямски банкери са ce доказали като особено находчиви в създаването на съобразени с Шериата финансови продукти, като напр. ипотеки, кредитни карти или финансиране на предприятия. Резултатът е често не по-различен от когато се ползват лихви, но отговарящите на Корана финансови продукти са по правило значително заплетени и разточителни. Тъй като Коранът позволява изрично търгуването с печалба, следва съобразените с Шериата кредити да бъдат конструирани според това. За Loretta Napoleoni, преподаваща във влиятелния Johns-Hopkins-University в Балтиморе/Мериланд, IBFW представлява “единствената сила в глобалната икономика”, която “предизвиква” концептуално “икономиката на мошеничество” на западната финансова система. Покрай забрана на всички произлизащи от това операции, IBFW инвестира "нито в порнография или проституция, нито в алкохолна, тютюнева или хазартна индустрия” – всичко това икономически браншове, които според Наполеони “процъфтяват под индифирентното око на пазарната държава благодарение на глобализацията”. _____ Преведено от : http://www.jungewelt.de/2008/05-03/024.php

Въпросът касае качеството на живот и въобще смисъла му: Ако сте инвалид висока степен (напр. напълно сляп), който няма и достатъчно близки както и достатъчно финансова помощ... как бихте гледали на живота си ? Като на трудност или като на нещо хубаво ? От книга от Учителя съм срещал че човешкия живот е обикновено 50% карма + 25% заобикаляща го среда + 25% лична воля... Макар че не съм убеден че знам какво точно е кармата.

Щом Айнщайн е казал че въображението е по-съществено от знанието, защото е по-обхващащо...

Орлинe, описал си много хубаво личностнови психически разтройства... Добре, това е описанието на проблемите. А какви са описанията на решенията ? Hапр. при социопатия ?

@Донка: Любовта като усещане е резултат от вид активно отношение към света и всичко заобикалящо го, особено към малките неща щото те са най-много и най-хубави. А относно отминалите пропуснати мигове, може би може да си ги припомним и наваксаме като поне ги оцветим със светло в паметта ни...

Не забравяйте че емоциите не са нещото което ни издига над животните... Вижте, ако говорим за съкровените чуства... това е друго, мисля. Само се опитвам да се включа в обсъждането, не търся спор.

Atila Feat. Prim - Духа На Земите Ни http://www.vbox7.com/play:35f4a0be