Да пиша и аз нещо, след като има женски призив . Сексът е в света на животните ако няма дълбока интимност. Който иска да остане при тях - прав му път. Обаче аз съм човек и искам да ми е ясно пред очите а не лепкаво, да дишам а не да тъна в блато без въздух. Мисля че в последно време твърде много се говори и "проповядва" секса, твърде малко Любовта по медиите. И хората тръгват да се "доказват" в тая област, а доказват в общи случаи комплексираността си и спрялото си индивидуално развитие - с цялото си сляпо служене на медиите.
Стереотипи които съм "измедитирал": на първосигнално ниво, жената е привличана от мъж, който сякаш има добро, лъчезарно настроение и по този начин прилича на нейната сексуалност (емоционална, чуствена), а всъщност просто е в добра духовна и физическа, и в по-малка степен чуствена и емоционална форма. Мъжът пък е привлечен от заоблените "големи" форми и от благоволението на жената които неща приличат нa наговата сексуалност. Докато всъщност жената няма толкова голямо и силно физическо тяло като мъжкото и просто е по-емоционална...
Към това идват и чуствените усещания от секса - нещо подобно на "взаимно хранене" После идват културата, техниката, Кама сутра и познаването на чуждия и собствения пол. И най-после висшата нежност и интимност - Любовта, когато Тя е там, сексът е просто едно от нещата, с лекота получаващи се, случващи се, а не правени. Това е мое мнение.
Aз в тази посока се движа, макар и да имам опит за сега само от по-първичните преживявания.