Здравейте,много ви благадаря за съветите ви .Аз имам съпруг,бащата на синът ми ,той много зает човек, много работи.Говорих с него по този проблем,той смята ,че прекалено много обгрижвам детето,той е мъж и трябва да го оставя сам да се справя със ситуатциите.Согласна съм и с това ,но смятам,че все пак някаква подкрепа трябва да му дадем.Всичко започна след първата операция на синът ми,имахме 10 дена в реанимация,всичко мина благополучно ,като физическо состояние,но след болницата близо три месяца -сълзи,страхове,преодляхме ги с него заедно,тогава е бил на 9 години.Казваха ми ,че това последствие на упойка и някои по чувствителни хора така го преживяват.Миналата година чупи ръката,пак операция,преживя я по спокойно,но 6 месяца бил в страни от игрите и така и остана.С баща си имат общия интерес-музика -рок,по цели вечери с китара,на компьютера,даже баща му изтегли займ за да му купи електрическа гитара.Съгласна съм че баща му трябва да отделя повече внимание,но и той израсна в сложни взаимоотношения в семейсвото си,оставен от майката си на 4г и въспитаван от баща си,в живота си се е справял сам ,без ничая подкрепа.Сега той- на 42г,виждам как търси внимание от мен,което не получил от майката си.