smehy

Здравей, Гергана! Споделяш, че преживяванията ти в съня ти се отразяват в реалният свят и това е ужас и че живееш в два свята (ако правилно съм разбрала). Споделяш, че умееш да сънуваш осъзнато, но това те натоварва и молиш за съвет как да постигнеш "наблюдение" в съня си. Малко се обърках: ако умееш да сънуваш осъзнато, то тогава ще знаеш че сънуваш и ще можеш да наблюдаваш случващото се в съня ти. И не само ще го наблюдаваш, но и ще можеш да го контролираш и променяш. А ако се чувстваш преуморена, то си "поръчай" сън с приятен за теб сюжет А ако не съм те разбрала правилно, извинявай!

Не държа на материалните подаръци. Когато получавам такива се чувствам неловко. Отдавам голямо значение на жестовете - усмивка, прегръдка, докосване, поглед... добра дума - това стопля сърцето ми. Съответно и аз постъпвам по същият начин - когато искам да зарадвам даден човек преди това се старая да го опозная добре или по-точно да го "усетя". Доверявам се на интуицията и усета си. Постъпвам така, че да докосна сърцето му - отново с жест, добра дума и т.н. Дори една дума, казана на място, в точното време и по правилният начин върши чудеса... Това се отнася и за жеста, дори онзи - на пръв поглед незабележимият, но така въздействащ... Трудно ми е с материалистите - тогава подаръка се превръща в задължение, а това неминуемо го превръща в бездушен сив и груб предмет...

Дълго се колебах дали да се включа в тази тема. Най-вече от страх как ще се приеме написаното от мен, но с времето се убедих, че в този Портал съм заобиколена от съмишленици, които толкова време търсих... Не зная дали това, което ще опиша е ОИТ, но мисля, че е... Досега не съм писала и не съм споделяла с никой за това, въпреки че се случи преди много години - бях дете - на около 10 години. Продължих да правя тов (което ще опиша по-долу в продължение на около пет години). Наясно съм с разпространеното виждане, че децата имат развинтено въобръжение и ако решите, че е така няма да споря. Тогава не осъзнавах какво означава това, както и много други неща... и може би за това не изпитвах страх или неудобство. И както е присъщо на децата приемах случващото се с лекота. Както на няколко пъти съм споменавала в този форум детството ми не беше никак леко. И търсейки отговори на многото въпроси, които нямах на кой да задам четях много и различна литература. Включително и за йогизма, медитация и т.н. О, да може би ще кажете, че в ония години тази литература не е била така разпостранена и наистина беше така, но до мен достигаха и такива книги. Четях, въпреки че не разбирах много неща, но когато имаше описано практически как се прави дадено упражнение аз го пробвах. Не съм се замисляла за последствията или за значението им - просто бях люпобитна. Но да пиша по същество. Обичах да се излегна на леглото в стаята ми и с отворени очи да премина в едно друго състояние - трудно ми е да го опиша - успявах да се видя отстрани, в леглото, сякаш бях друг човек. А с отворените ми очи виждах нещата по-различно. Първият път, когато се видях отстрани се уплаших, но след това любопитството ми надделя. Правех това всеки ден и със всеки изминал ден успявах да се "разходя" ( аз така го наричах) все по-далеч и по-далеч. "Напусках" дома, в който живеех, "обикалях" квартала, виждах неща които наистина се случваха (след това проверявах). Беше ми интересно и забавно. Може би защото бях дете. Първоначално, докато го правех не затварях вратата на стаята, но майка ми на няколко пъти е влизала докато аз съм "пътешествала" и не на шега се е уплашила от вида ми - сигурно съм изглеждала ужасно- неподвижна, с отворени очи - жив труп. Знам го, защото разтърсвайки ме за да ме "съвземе" аз болезнено се връщах в тялото си. След това започнах да затварям вратата на стаята, да се завивам със завивка и да си затварям очите - така изглеждах, сякаш спя и майка ми не се притесняваше влизайки в стаята ми. Трудно ми е да опиша чувството и преживяването при тези пътувания-не мога да го сравня с нещо познато и думите са слаби. Спрях, защото в един момент се изплаших. Изплаших се, защото след всеки път все по-трудно се връщах и за мен беше все по-болезнено да бъда във физическото си тяло. Уплаших се, че ще дойде мига, в който няма да мога да се завърна. За това спрях, а може би не трябваше, не знам... Извинявам се за дългият пост, дано да не съм ви досадила

Впечатлена съм от срещата днес и от хората присъствали на нея. Благодаря, съфорумци ... и приятели! Благодаря за топлото посрещане от всички Вас! Впечатлена съм от жизнеността и виталитета, които струяха от Краси. Благодаря, Краси! Очарована съм от тънкото чувство за хумор на Розалина и умението й за самоирония, които за мен са ценност. Благодаря, Розалина! Запленена съм от заразителната усмивка на Слънчева и от закачливият смях на Светлата. Благодаря ви, Слънчева и Светлата! А Florestan, макар и за кратко успя да ме потопи в света на изкуството. С такава увлекателност и лекота говореше за класиците в музиката, че аз макар и тъй далеч от тази област го слушах с интерес. Благодаря, Florestan! Като много близък човек почувствах Мария -София. Усещах добротата и топлината, с която ме обгръщаше и това чувство е все още в мен. Благодаря, Мария-София! Чувствах се като разтворена книга покрай Александър, от чието набито око и силна интуиция никой не може да избяга. Благодаря, Александър! А Borislavil - остана загадка за мен. Може би защото седяхме един до друг и нямах възможността да го гледам в очите, които за мен са порталът към душата на човек. И макар да си енигма за мен - благодаря ти, Borislavil! Със сигурност не бях от приказливите и сладкодумните, но аз вярна на моята лъвска природа - в наглед сладка дрямка внимателно наблюдавах случващото се около мен и бях в готовност да проявя лъвския си дух при необходимост. А може би, както отбеляза Краси огънят на зодията ми се потушава от водата на асцедента ми Рак... Срещата ми хареса и се надявам да има още много подобни срещи и с повече съфорумци!

Аз също не съм се отказала от срещата и ще присъствам. До 14.30ч. утре Нетърпелива съм да се запознаем и да разговаряме очи в очи

Значи, ако правилно съм разбрала срещата ще се състои на 02.04.2011г., в 14.30 часа на адрес - ул. ”Ген. Щерю Атанасов” №2. Ще присъствам.

Невероятно! Благодаря, Иво!

Аз също ще дойда на срещата на 2-ри април 2011г. по обяд. Но само ако съм желана на тази среща. Никой не познавам от Вас и ще ми бъде приятно да се запознаем лично. Но започвам да се притеснявам като чета по-горните постове за личните срещи с borislavil. Да не се окаже така, че да остана някъде встрани и излишна...

02. 04. 2011г., събота, обедно време - за мен е много удобно! Бройте ме и мен, макар че не познавам никой от вас, но... ще се запознаем

Аз също имам желание да присъствам на такава среща, но предпочитам по-отрано да се организира. За вече отминалата сбирка прочетох за съжаление същият ден, вечерта (когато тя е била в разгара си Ако се договорим за втори април ще направя всичко възможно да присъствам. Въпреки, че България е малка страна, когато не си шофьор и три часа насам-натам са доста време и разстояние... Особено когато трябва да обмисляш друг вид придвижване- с автобус, с влак и т.н. Но ако срещата е в почивен ден с радост бих се присъединила (дори при виелици или пороен дъжд да вали...

И аз обичам кафето с мед, но нали знаете, че ако прибавим меда в горещата още напитка то той ще загуби свойствата си...

Благодаря за подкрепата, Лъчезарна! Това е първата беседа от Учителя, която ме привлече, "грабна" и която разбрах изцяло. Първа, тъй като до този момент усилията ми да вникна в словото на Учителя завършваше с неуспех. Тази беседа постави за мен началото и за това завинаги ще заема специално място в сърцето и душата ми! Първа, но не и последна

И аз подписах!

хората в София са по- забързани ,повече гледат собствения си живот ,отколкото тези в провинцията ,на които им е скучно и се чудят как да си вдигат адреналина. Смятам, че нездравото любопитство и склонността към клюкарщина зависи от хората, а не от това къде живеят или доколко им е запълнено ежедневието.

От предложените в списъка отдавам предпочитанията си на "Патиланско царство" от Ран Босилек; Приказките от Братя Грим; приказките от Ханс Кристиян Андерсен и Ян Бибиян. Но изпратих и мое предложение за Приказки по телефона от Джани Родари и Приключенията на Незнайко от Н. Носов.

Разбирам те, Аlly! И моите родители си крещяха взаимно, крещяха срещу мен и не само това. И на мен ми идеше да крещя в отговор, на агресията да отвръщам с агресия, но осъзнах че това е напълно грешен подход и постъпвайки по този начин аз всъщност ставам тяхно подобие ... А нали от това бягах... И тъй като имах нужда точно като теб да излея някъде гнева си - започнах да спортувам. Избрах спорт, свързан с голямо физическо натоварване. Това от една страна снемаше натрупаното в мен напрежение, от друга прекарвах част от времето си извън семейството, а от трета станах част от общност с хора с интереси сходни на моите. Друг начин да излея гнева си - да изкажа това, което ме влудяваше, това срещу което негодувах, това което не можех да разбера - започнах да си водя дневник - но не всеки ден, а когато се чувствах много зле (това го правих защото нямаше с кой да споделям за случващото се у дома - иначе, разбира се че е по-добре с приятел). Може да ти се струва смешно да си водиш дневник или твърде детинско, но на мен ми помогна много - помогна ми да се науча да се изразявам в писмена форма; да придобия и да изчистя стила си на писане; да структурирам мислите си и се научих се на правилен изказ (все още пазя първият си дневник). А всичко това впоследствие ми беше и все още ми е от полза както в ежедневният ми живот, така и в професионалната ми реализация. Както се казва нищо не е случайно на този свят... И макар сега да ти е трудно и думите ми да звучат за теб може би като поредните клишета, приеми случващото се като урок! Но за какво? - ти сама трябва да проумееш, за всеки е индивидуално! На мен ми трябваха години да го разбера и да го приема, а през това време се въртях в затворен кръг. Вярвам, че ти ще бъдеш много по-добра ученичка от мен!

При мен помогна т.нар. хипосенсибилизация. Първо се тествах е се установи от какво е алергията ми - в моя случай най-вече към полени. Алергията ми беше много тежка и продължителна. Почваше от цъфтежа на първите треви и продължаваше до късна есен. След като беше установено към какво точно съм алергична преминах към хипосенсибилизацията. Това простичко означава, че в тялото ти се вкарват през определени интервали от време онези субстанции, предизвикващи алергия, в постепенно увеличаващи се дози. Целта е намаляване на чувствителността на организма и бурната му реакция към тези вещества. Е, неприятното е, че алергените (веществата към които организма реагира бурно) се вкарват в тялото чрез подкожни инжекции (поне при мен беше така). Чувала съм, че съществуват и "алергени" във вид на хапчета, които се слагат под езика... Един курс на лечение обикновено е за период от три до пет години. При мен четири години, но ефекта е поразителен - вече мога да се наслаждавам на мириса на прясно окосена трева, да усещам уханията и аромата от дърветата и цветята около мен и да мога спокойно да стоя в парка или на поляна...

Добрият живот е като утринната роса, като утринната зора, като изгряващото слънце. Добрият живот е живот на любовта. Какво представя животът? За да разбере живота, човек трябва да се намира в положението на онзи, който излиза вече от затвора, а не на онзи, който влиза в затвора. Първият има опитности, които му дават възможност да разбира нещата. За да разберете живота, трябва да бъдете като децата, които са готови да се учат и да възприемат, а не като стария и прегърбен дядо. Не е стар онзи, на когото косата е побеляла, или краката му са слаби и не държат тялото му. Бялата коса е зимният сняг, който покрива земята. Няма по-хубава завивка от снега, с който природата покрива растенията, да прекарат спокойно своя зимен сън. Следователно, щом главата ти побелее, ще спиш, т. е. ще отидеш в другия свят да учиш и като се върнеш сутринта, ще разправяш на хората, какво си научил. – Какво представят ангелите? – За да имате представа за ангелите, вие трябва да се върнете към онази епоха, да видите света такъв, какъвто първоначално е бил създаден. Тогава и растенията, и животните, и човекът не са били като сегашните. След грехопадението всички форми се изопачили, поради което днес хората нямат истинска представа нито за себе си, нито за окръжаващите. Първите животни заемали мястото на човека, а човек е бил още по-високо. След грехопадението човек заел мястото на животните, а те слезли по-долу от него. Във всички животни са затворени човешки души, изостанали в развитието си. Когато човек се издигне на стъпалото, до което е бил, и животните ще се издигнат, а с тях заедно и затворените човешки души. Помнете: Животът, вложен във всички форми, е един и същ. Той само се разлива в тях и различно се използва. Неделим и единен е животът, затова го наричаме Божествен. Всички сладки, вкусни, красиви и морални неща произлизат от Божествения свят. Грозните, неморалните неща крият произхода си в човешкия свят. По произход, всички неща идат от едно и също място, но, като минават през нечисти места, и те стават нечисти. Докато умът и сърцето на човека са нечисти и изопачени, Божествените неща всякога ще приемат примеси, които ще ги опетняват. Като влезе човек в някое общество, първата работа е да го поставят на изпит, да разберат, какви са намеренията му. Ако е издигнат, морален и носи някакъв идеал в себе си, веднага ще го подозрат в желание да се наложи на другите, да ги хипнотизира. Коя мисъл е права? – Която носи светлина, топлина и сила. Правата мисъл и правото чувство освобождават човека. Те свалят товара от гърба на обременения. Те освобождават човека от сиромашията и нейния гнет. Богатството и сиромашията са психически състояния. Както мисли човек, такова положение си създава: ако мисли, че е сиромах, сиромах става; ако мисли, че е богат, богат става. От човека зависи да бъде богат или сиромах. Какво ще бъде положението на обикновения човек, ако забогатее? Какво ще направи той с богатството си? Ще си купи хубава къща, с голям, добре уреден двор, с плодове и красиви цветя. После ще облече децата, жена си в коприна; ще им купи златни украшения, скъпоценности. След това ще си купи автомобил, да се разхожда, дето пожелае. Това е крайност. Някои хора изпадат в друга крайност. Те се обличат със стари, скъсани дрехи, и така искат да се представят за светии. Светийството не е нито в богатите и скъпи дрехи, нито в скъсаните. Сиромахът не вярва в богатите светии, но и богатият не вярва в светии, които се обличат със скъсани дрехи. Светът не може да се оправи с такива светии. Умът не се проявява нито чрез скъпите дрехи и обуща, нито чрез скъсаните. Светът се нуждае от богати хора по ум, по сърце и по душа. Казано е: „Блажени нищите духом". Това не значи, че нищият е хилав, беден, слаб. Напротив, той е силен по дух, по съзнание и по разбиране. Казано е още: "Блажени кротките." Кроткият не е слаб и мекушав. Той е силен чрез кротостта си и така се налага на злото, на неправдата в света. Кроткият не се хвали, не говори за себе си, но прилага силата си. Хората страдат, защото се страхуват от болести, от сиромашия, от смърт. Изхвърлете страха навън и от нищо не се плашете. Ако богатият жертва доброволно богатството си, тази жертва е благословена, тя донася известно благо. Ако раздаваш богатството си, раздавай го с разположение и любов. Тогава богатството на целия свят ще бъде в твои ръце. Не мислете, че като раздава богатството си, човек ще осиромашее. Някои се страхуват да раздават благата си, да не обеднеят. Това, което ви е дадено, ваше ли е? Нищо не е ваше. Както сте ги получили щедро, така ще ги раздавате. – Не знаем как. – Ще се научите. Затова, стремете се към знание, което съгражда, а не което руши. Стремете се към знание, което подмладява. Като глътнете един от неговите хапове, да се подмладите. Има такива хапове, от които бръчките на лицето моментално изчезват; побелялата коса става руса, кестенява или черна. – Възможно ли е това? – Възможно е, това може да се опита. Раздавайте богатството и благата си разумно, т. е. на онези, които имат нужда. Истински човек е онзи, който притежава три качества: ум светъл, който мисли право; сърце любещо, което има правилни отношения към всички живи същества, и душа силна, широка, която обхваща цялата вселена. Той благодари и на най-малките същества за услугите, които му правят. Истински човек е онзи, на когото умът е пълен със светлина, сърцето – с топлина, а душата – със сила. Той вечно живее. Любовта, мъдростта и истината са пътища, които определят живота на човека. Същевременно, те го определят като човек. Истински човек е този, който мисли, люби и действа по вътрешен подтик на своята душа. Едно от отличителните качества на любовта е свободата. Който люби, дава свобода на своя възлюбен. Така постъпва Бог. Като ни обича, Той се оттегля в себе си и ни дава свобода, да се проявяваме и в любовта, и в знанието, и в движенията си, както разбираме. Ако се проявяваме правилно, Той се радва и весели в нас. Той не се нуждае от палене на свещи, от жертви, от милостиня. Едно иска Той от нас: каквото правим, да става с любов. Всяка жертва, всяка милостиня, направена без любов, не е истинска. Всяка свещ, запалена без любов, гори и изгасва; запали ли се с любов, вечно гори. Живот, който не гасне, е истински; той е живот на любовта. Дето е любовта, там Бог присъства. Радвайте се, когато обичате, защото Бог се проявява чрез вас. Не е важно, какво обичате – камък, дърво, животно или човек. Ако обичате ябълка, ще знаете, че тя е път, чрез който Божествената сила влиза във вас. Любовта е пътят, по който човек върви, за да стане мощен, със светъл ум, с топло сърце и със силна воля. Сегашните хора сами създават законите и сами се страхуват от тях. В бъдеще законите ще се пишат в човешките сърца. Иска ли да се изяви в нещо, човек ще погледне в сърцето си, да види, какво е написано там. Ако е написана думата „ любов", ще постъпи по закона на любовта. Ако е написано „мъдрост", ще постъпи по закона на мъдростта. Тогава хората ще бъдат съдени за доброто, което правят, а не за злото. Съдбата няма да бъде затвор или наказание, но възнаграждение, което ще продължава повече или по-малко години, според доброто, което е направено: за малко добро, малко възнаграждение; за голямо добро, голямо възнаграждение. Ако някой ви направи добро, кажете му: Благодаря за доброто, което ми направи; и аз ще ти отговоря със същото. Турете доброто за основа на живота си и вървете в пътя на любовта. – Къде е този път? – Дето е правата мисъл, правото чувство, правата постъпка. – Къде е пътят на любовта? – Дето са добрите отношения – отношения на хармония и мелодия, на музика и песен. 23. Беседа от Учителя, държана на 30 август, 10 ч. с., 1942 г. София – Изгрев Съборни Беседи 30.08.1942 10:00 Неделя, София

Много често размишлявам за силата на думите. Категорична съм, че думите могат да вършат чудеса, но използвани от непочтени хора с реторични умения могат да се превърнат и в реална заплаха. От няколко месеца съм член на този сайт и съм впечатлена най-вече от позитивизма и милосърдието, което доминира в "Порталът към съзнателен живот". Порталът е като пристан за мен, където се зареждам с положителна енергия и надежда за промяна към по-добро. Той е като оазис сред морето от словесно насилие, което ни залива от масмедиите... Именно за тази тема са и следващите редове... Насилието чрез езика е реално и специфично, както и всички други негови възможности, а те са неограничени. Със словото могат да се изразяват, а и да се внушават различни състояния - психични, психосоматични... Всичко, което човек чувства, преживява се изразява и чрез езика му. Насилието чрез езика се вбива в нашето съзнание и прониква в нашия обществен свят, поради което езикът на насилието дълбоко поразява сетивата и нравите на обществото. Силата на словото е огромна. Всички знаем поговорката "Люта рана заздравява, лоша дума не се забравя". Медиите имат една голяма привилегия - власт над хората и контрол над съзнанието им. Но именно тази нейна способност се превръща и в най-страшният им недостатък - в способността им да унищожават това съзнание и по този начин неусетно да унищожат хуманността на обществото. За съжаление повечето хора възприемат насилието на словото и езика като нещо нормално, приемат го едва ли не като част от духовната си същност, като белег на човешката култура. Медиите освен позиция и информация са и език, а той много често доминира над самата информация, защото именно той може да й предаде друг смисъл. И най-зловещият факт на обществото може да бъде показан така, че да не предизвика зловещи ответни реакции. И още по-важно - да не ги възпроизвежда! А днес медиите масово тиражират смъртта, насилието, жестокостта. Превърнаха агресивното поведение в нещо нормално и приемливо. Чрез езика медиите оказват и определено насилие върху аудиторията. Целта е може би хората да се превърнат в безволеви същества, в безропотни приемници и безотказни изпълнители на отправяните послания. Според Ръскин историята на човечеството се пише в три книги: книга на делата, книга на словата и книга на изкуството. Всяка книга не може да съществува самостоятелно, но единствената, която заслужава доверие е книгата на изкуството. Явно е, че словото е изкуство и то преминава в категорията на книгите, на които човек може да се довери. И именно за това човекът никога не се е доверявал трайно на мисията на насилието. То е било потребно и допустимо за временни решения, но никога за установяване на трайни стойности, които при достатъчно дълго време преминават в категориите на изкуството. За съжаление в съвремието ни езикът си остана изразител на насилие - често е антинравствен, брутален и циничен. Той ни заобикаля отвсякъде - радио, телевизия, преса, интернет. И колкото и да се стараем да се откъснем, да се защитим от него - той се впива в нашето съзнание и насилието ни прояжда отвътре. Или може би разяжда онази част от нас, която отговаря за чувствеността, милосърдието, емпатията. Убива духовното. Превръщаме се в бездушни роботи или същества, за които денят без насилие е непълноценен и ако не задоволим този глад от жълтата преса, от сензациите, то сублимираме вътрешната си агресивност в конкретни насилствени действия и постъпки. Насилието е навсякъде в живота и чрез езика на медиите, чрез езика и морала на журналистиката то достига навсякъде в обществото. За съжаление сегашният език на медиите е по-скоро еднозначен- той повече отрича, отколкото обещава; повече отчайва, отколкото обнадеждава; той лъже и е непочтен не само когато има за цел да изгради една социална илюзия, но и когато целта е покачването на тиража (рейтинга). Днес дадена медия може да защитава едно, а утре друго, вдругиден пък - трето. Масмедиите живеят с новини и сензации. Ако няма новини, то се създават такива и колкото сензациите са по-шокиращи и колкото новините са по-невероятни, толкова тиражът (рейтингът) се увеличава (покачва). Често вместо да тушира социалните конфликти и да "охлажда страстите" самата медия е източник на такива. Имам предвид сблъсък между хора с различен социален статус, между различните институции, етническите конфликти. Такава е и интонацията на езика на медията. Често само по някакъв слух или поради лични вражди журналистите са в състояние да правят достояние на обществото редица интимни страни от частния живот. Жълтата преса удовлетворява потребностите на масовата аудитория със зверства, изнасилвания, тероризъм, проституция и наркотици. Тя измества интереса от публичното към личното, от социалното битие към индивидуалния бит. Книжовният език все по-често отстъпва място на диалектите. Езикът днес е на нивото на всекидневната ни култура. Правят се опити за издигане на насилието в култ. Навлизането на ежедневната реч в публичното пространство заличава границата между живот и език. Забравени думи отново добиват популярност - цинизми, вулгаризми... Съчетават се несъчетаеми неща, смесват се различните стилове. Стилистичните правила отстъпват пред изискванията на отделните редакции. Така начините за представянето на агресивните процеси, протичащи в действителността са още една заплаха за формирането на общественото мнение. В медиите широко навлиза разговорната реч.Причината за това е, че ежедневната реч винаги в границите на личното общуване си позволяваше да изрича онова, което в публичната реч бе немислимо и забравено. Словесното насилие може да съществува в различни форми: 1. Когато се използват груби в съдържателно и емоционално отношение думи, чуждици, диалекти и пр.; 2. В елементаризирането на журналистиката - натрапването на пикантерии от личния живот на известни хора, безрезервно подкрепяне на съмишленици и тенденциозно унижение на опонента.; 3. Чрез типа професионално поведение - за преобладаващата част от аудиторията по-голямо значение има кой казва нещо в ефира, отколкото какво точно казва. А ако то е свързано с битието и очакваните нагласи - се приема безрезервно. Съществуват два основни типа журналистическо поведение: - при първият тип словесното насилие се съдържа в самата постройка на коментара с категорични изводи. Това творческо присъствие се възприема изцяло от едни и изцяло се отрича от други; - при вторият тип мисълта тече по-спокойно, а изводите се налагат от само себе си. В този случай няма категорично разграничени симпатизанти - симпатиите и антипатиите към журналиста се определят от защитаваната теза, която естествено се приема от определена група от обществото и се отхвърля от друга. Проблемът за словесното насилие не е безобиден, нито плод на моментно увлечение към определен тип агресивна фразеология и стилистика или към полицейските хроники като четиво, а е една тенденция със сериозни закодирани деформации, както по отношение на самата професия, така и по отношение на внушаваните от нея ценности в обществото. Ако не се вземат някакви своевременни мерки този език ще се превърне в бъдещият език на нацията. използвана литература: Медиите и властта - Ел. Алфандари

Благодаря за чудесното есе, Иво! Въпреки, че не съм вярваща, думите ме докоснаха. Докоснаха ме с добротата, позитивизма и мекотата, която струи от тях! С любовта и алтруизма; с духовността и смирението! С достъпността и с невероятната енергия, която излъчват наглед "обикновените" слова! Благодаря!

Не съм юрист, но служебно работя със Семейният кодекс. За това ще си позволя да цитирам чл. 65 от СК: Форма на припознаването: чл. 65, ал. 1 Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданско състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданско състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. ал. 2 Длъжностното лице по гражданско състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другият родител, ако той е известен, и на детето, ако то е навършило 14 години. чл. 66 от СК- Оспорване на припознаването от другият родител и от детето ал. 1 Родителят или навършилото 14 години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданско състяние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в Акта за раждане. ал. 2 Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход. ал. 3 ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акта за раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска. Ако в Акта за раждане бащата е вписан като такъв - то той е с равни родителски права с майката по отношение на детето. Ако майката желае тя да упражнява родителските права следва да заведе дело. Но дори и съдът да постанови решение, с което да определи упражняването на родителските права над малолетното дете от майката, то бащата не е лишен от родителски права! За да бъде лишен от родителски права - отново следва да се постанови съда. Доколкото знам, според нашето законодателство, единият родител няма право да извежда детето извън страната без нотариално заверен документ - писмено съгласие на другия родител. - да, така е. Ако бащата заведе дело за бащинство и изиска ДНК тест, то майката може ли да откаже да се яви и с това да осуети получаване на право на попечителство? - заведе ли се дело има и съответните механизми то да се приключи. Протакането или неявяването няма да реши проблема. Но съм съгласна с Мона - ние тук можем да дискутираме случая, но много важно е какво мисли майката и какво смята да прави- от нея зависи и от нейната активност.

Може би очакваш отговор, който ще кореспондира с очакванията ти или нагласите ти... и всичко различно отхвърляш... Аз ще говоря за себе си - в партньора ми (който понастоящем е и мой съпруг) ме привлече добротата му (може би Майка Тереза?) и интелигентността му (Анщайн?). За мен сексапила не е бил и не е от значение. А може би за мен "хубостта" се корени и се съдържа именно в алтруизма и IQ над 120? Двамата се запознахме и събрахме когато бяхме на 30 години. А извън контекста на моя житейски опит, който едва ли представлява някакъв интерес, считам че няма знак за равенство и/ или причинно-следствена връзка между "младост и хубост" и сексапил...

Всичко е много субективно и относително. Защото недостатъците за теб, може да са качества за други и обратното - качествата за теб да са недостатъци за други. А на така зададеният от теб въпрос - мога категорично да отговоря - да може! В основата на тази компенсация, доколкото недостатъците са такива (да не забравяме субективността и условността) стоят естествеността в поведението и държанието, жизнеността и чувството за хумор. Поне това ми идва на прима виста.

А аз като малка си мечтаех да имам машина на времето или да мога само със силата на мисълта да пътувам във времето. Защото бях убедена, че владееш ли времето можеш да промениш историята към по-добро...