Ваня

Всички школи и учения (в различна степен) само сочат към Истината. Когато се доближиш до нея, трябва да отидеш сам да пиеш от Истината.

За мен въпроса не е постовен правилно. Как можем да познаем Любовта, а още повече и да я проявим, ако не сме познали Истината? Но не книжното, научно знание, а познанието на Бога и Себе си (Бога в себе си). За мен няма друг път, освен джнана. Той накрая се проявява в мир, любов, блаженство и състрадание. По-скоро Бог и Любов се познават едновременно, защото Бог Е Любов. Бог е Битие-Съзнание-Блаженство (сат-чит-ананда).

Според мен стремежът към съвършенство съвпада със стремежа към Бога, към Висшето съзнание. От друга страна, мисля, че истинско, пълно съвършенство има сам Бог. И Бог го дава. Това е стремежът към простота, доброта и любов, залегнал във всяко човешко същество. И така, си правя извода, че само постигналия чистото съзнание може да има пълно съвършенство в мисли, думи и действия, защото ще е отдал своята воля на Божията воля. От друга страна, чистото съзнание е необвързано, независимо от света на формите, безпристрастно съзнание. Това е нашата истинска първична и вечна същност, която всеки носи в себе си – вечния Живот, истинското Аз. Ако я нямаше, нямаше да се стремим към съвършенство. (закона за подобието е всеобщ закон). Вие как мислите? - Какво е съвършенство и защо се стремите към него?

Разбирам желанието на хората да търсат сродна душа или двойник навън. Сигурно има. Но цитата от Евангелие от Тома мисля че се отнася за раздвоението на човека, за дуалността въобще. За мъжкото и женското вътре във всеки. И Учителят е говорил, в смисъл, че да търсим първо Бога в себеси, единението в себе си, и после ще го видим във всяко проявление навън. Също казва, че никой и нищо отвън не може да ни направи цялостни. Тайната, секрета е вътре във всеки от нас и сами трябва го открием. Външните неща могат само да ни помагнат.

Какво търси Търсещият? Какво иска да научи Ученикът? Защо? Мисля, че всеки търси любов, светлина, мъдрост, истина и свобода. Защото се е отдалечил от Източника им и чувства недостик, поради което е нещастен. Ученикът иска да научи КАК да стигне до Извора.

Вярата в себе си и вярата в Бог са свързани. Ако вярваш в Бог, в Първоизточника на живота, ти ще го обичаш. И тогава ще гледаш на себе си като на Негов инструмент, чрез който Той се проявява и изразява Волята си. Как тогава няма да вярваш в себе си, като Негово творение? А има и егоистична вяра и любов към себе си. Когато липсва другата.

"Сами трябва да се насърчавате. Някой път вие се обезсърчавате, като че животът е безизходен. Казвате: "Как ще се оправи тази работа?" Но какво ще се обезсърчаваш. Кажи си "Тази работа ще се оправи." Като грее слънцето, работата ще се оправи... Има неща в света, които са невъзможни. Има две неща, които никой не може да открадне. Неговата душа и неговия дух никой в света не е в състояние да ги открадне. Много в света са се опитвали да откраднат. Сърцето може да се открадне. И ума може да се открадне. Но има две неща, на които може да разчитате: това са вашата душа и вашият дух. Силното е духът. Ако вашият дух е силен и буден, никой не може да бутне вашия дух. Ако вашата душа е будна, никой не може да вземе вашето сърце. Трябва да има една вяра в духа и една вяра в душата, за да бъдат в нормално състояние духът и сърцето ви." Б.Дуно "Вътрешната светлина" МОК 8.10.1937г.

Но кое поставя пречки на творческия процес на природата? Това са подпушените канали (от наслоявания и замърсявания), по които тече божествена енергия. А причината за това запушване и отклонение от истинския творчески живот е самосъзнанието, което се е появило още с Адам. Това е его-съзнанието, съзнанието за отделна личност, усещането за отделеност от околния свят. Това самосъзнание носи дуализма аз-другите, наблюдател и наблюдавано. Затова ума ни е винаги разделен и води вътрешен диалог. В него възникват противоположните категории добро и лошо, живот - смърт, болка и радост. Това е живот на контрастите. Но благодарение именно на тези контрасти и на страданието, ние можем да излезем от това състояние и да влезем отново в естествения ход на творческия процес на вселената. "В живота на самосъзнанието човек е склонен на промени, на болести. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или Космическото съзнание, където е нормалната почва на творческия процес на живота. Това състояние източните народи наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си, там той познава своето знание, мощ и сила и живее в непрестанна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление." Б.Дуно - "Творческият процес на живота", 11.12.1932г. (от беседи, отпечатани във в. "Братство")

Защо да не е реално? Според мен е илюзорна реалност, но все пак реалност.Която плува в Съзнанието-океан, създава се от него и живее в него, както вълните в океана. Те не са ли реални?

"Всеки ден носи нещо ново със себе си и това ново човек трябва да проучва." Става дума не само за учене и знание, а и за непосредствено познание, което Учителят нарича "прилагане" на наученото. "Животът е един вечен процес на творчество, който постепенно се разкрива...Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния. Когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме "добродетел", а в противен случай имаме състоянието, което наричаме "порок". Но зад всеки порок у човека седи една добродетел... У човека има известни енергии, на които, ако човек не знае да даде правилна посока, ще експлодират и ще му причинят вреда. Затова човек всякога трябва да дава насока на своите енергии и да не ги подпушва." "Творческият процес на живота", 11.12.1932г. Не съм срещала Учителят да е говорил за недостатък на енергия. А а в "Закон за енергиите" казва, че излишната енергия ни причинява неприятности.Така наречените сега "енергийни влияния" не ги разглежда като външни сили, а по-скоро като психични прояви и психическа енергия в самия човек. Той казва, че излишъкът на енергия е като товар и бреме, изостанало от миналото. Това е непреработена енергия, която трябва да се трансформира и изчисти: "Защото като не изпълнявате още законите, както трябва, в мозъка ви се събира излишък от електричество, с което непременно трябва разумно да се справите. Този излишък от енергия представя изостанал багаж от миналото, какъвто остава от богатите хора, които много готвят, а малко ядат... Вследствие натрупването на излишно електричество в мозъка, същият процес става и в целия човешки организъм. Тук-таме се извършват процеси на вкисване, на разлагане, а дето има вкисване, там всякога става разрушаване." Движението на енергията дава отглас в цялото Битие: "За да се осмисли и добре използва и даването, и взимането, човек трябва да благодари. Енергията, която тече през онзи, който дава, и през този, който взима, е Божествена и за нея се държи сметка. Тя не може и не трябва напразно да се изразходва." "Знайте, че многото говорене често обременява човека. Това, което днес е тъмно за вас, утре, като изгрее слънцето, ще стане ясно, светло... Защото едновременно с учениците от Бялото Братство ще ви посещават ученици от черната ложа. Каквото и да става с вас, който и да ви посещава, не се страхувайте, не се плашете от тъмнината. И тя има свои закони, които по обратен път ще изучавате, като вървите от светлината към тъмнината и от тъмнината към светлината." "Закон за енергиите", 10.05.1922г.

Дали сме с партньор и какъв вид женитба имаме, мисля, че зависи от съдбата ни. Естествено, че е хубав третия вариант, но можем ли да избираме? И Учителя казва в същата беседа, че всичко е предопределено, вид кармични връзки: "Пътят на живота на всекиго едного е начертан и е строго математически определен: на всекиго е определено какво ще стане от него, как ще живее и как ще се развие животът му. Това е закон на постоянните причини и последствия." От нас зависи до известна степен вътрешния ни живот. По-важна според мен е другата, Небесната женитба - да посадим в сърцата си семката на мировата любов. Която е като жив въглен, не се окислява и гори, без да изгаря докрай. Както Исус е казал в "Евангелие от Тома: "Аз хвърлих огън върху света и вижте, пазя го, докато лумне." И думите на Б. Дуно от беседата "Мировата любов": "Първият плод на тази семка е любовта, която трябва да цари между всички хора; любовта трябва да обзема цялото човечество, понеже всички сме негови членове; то съставлява общ организъм, и когато бъде добре нему, ще бъде добре и на народа, и на обществото, и на дома, и на отделния индивид. В мировата любов ние ще придобием повишение на нашето съзнание. Да чувстваш вибрациите или да слушаш гласа на всички страдащи хора и да им помагаш, то значи да помагаш на себе си. Нашата любов към ближния да не бъде такава, че да го считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Както е казал Христос:"Няма по-голяма любов от тази, да положи някой душата си зя приятеля си." А Учителя не беше ли казал някъде, че брака с външните си прояви ще отпадне за в бъдеще?

Здравейте И аз поразмишлявах върху темата Има един момент, който идва след като простим на всички, които са ни обидили или засегнали. Или по-точно, когато видим, че няма какво да се прощава, защото никой не е виновен. Или още по-точно - виновни сме си самите ние, че сме се засегнали от нещо и сме носили обидата. После идва въпроса, защо съм реагирал така - и започнем да търсим отговора в себе си. Третото нещо е, когато започнем да искаме прошка от хората, които сме обидили или на които сме причинили болка.Или ако не е възможно това, вътрешно изживяваме някакви угризения дори за дребни такива неща. Които, като ги разгледаме добре, стигаме до извода, че обстоятелствата не са зависими от нас, просто такава е била нашата реакция в момента. Но човек се променя... И идва следващ етап - когато в тежки моменти от живота, когато самият живот е застрашен или нещо друго разтърсващо ни кара да се замислим за смисъла на собствения ни живот. И в този момент се обръщаме към Бога, за да поискаме прошка за грешките си. Това е покаянието. Аз така виждам прошката и покаянието - от прошката, която даваме на другите; през прошката, която искаме от тях; до покаянието и прошката, за която молим Бога. А за благодарността - когато разбера, че няма за какво да се обиждам на хората, започвам да виждам само хубавото, което са ми дали - тогава съм им благодарна. И накрая при молитвата и вътрешния разговор с Бога, наред с покаянието възниква и благодарност за всичко хубаво, което ми се е случило. А "лошото" за мен просто е било неизбежно. И не търся причина за това - така е трябвало да стане по Негова Воля. Защото "неведоми са пътищата Божи" и съм убедена, че всичко е за добро, защото за това ни е даден този живот - да му се радваме. (Нали и Учителя това казва в "Добрата молитва") Ето така мисля, че са свързани прошката, покаянието и благодарността.

Учителят разглежда човешката душа, Божественото Съзнание и вечния живот като неразделно триединство. Той прави и аналогия със средата, условията и елементите, които са необходими за всеки живот.- Божественото Съзнание е средата, опората и източника на живот за душата. А Светия Дух или Христовото съзнание е като условие за постигането на този живот. Това условие е необходимо за пробуждане на човешката душа, на стремежът към нещо по-добро и по-възвишено, порива за нов живот и връщане към корените на Божественото Съзнание. Необходимо условие е да се създаде тази жажда, да се запали Божествения огън в човешката душа. А елементите на живота са всичко, което се съдържа в човешка, като мисли, чувства и действия. Учителят казва, че ние трябва така да подредим елементите си, че да се създадат необходимите условия. И чак тогава ще стане възможно възкресението за нов живот. “И когато се поставят на място всички всички види и винтове, когато умът и сърцето бъдат на място и в ред, ще настъпят условията на вечния живот. Тези елементи съединяват, те затягат разединените части на живота. Това са Божествени сили, които според Божията воля скоро ще се явят в живота и ще наместят и сложат на своите места разгласените елементи, ще насочат Божествените сокове към човешката душа, ще поставят душата в нейната истинска среда, ще й създадат най-добрите условия за нейното развитие, ще й внесат истинските елементи на живота. Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото Съзнание, тогава възкресението ще бъде дело осъществимо и възможно.” Б.Дуно – “Условията на вечния живот”1914г.

Да, молитвата е най-мощният метод за хармонизиране и доближаване на човека до Бога. Безмълвната молитва, когато е без желание за нещо, а със сърце, изпълнено с любов, благословение и смирение, е най- силна. Такава молитва-медитация създава връзка с Божественото Съзнание.

"Човешката душа е просъществувала милиарди години в Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божественото блаженство - в дремещо състояние. Но сега, със своето пробуждане, тя идва на земята да научи вътрешния смисъл и на този живот - на индивидуалния живот и да придобие сама свой собствен безсмъртен живот. Този вътрешен стремеж е условие, наложено ни от Бога. Каква нужда има туй Божествено Съзнание да се отделя, да търси някакъв друг живот? Това показва, че човешката душа всякога е съществувала в Бога и нейният вечен стремеж е да Го търси във всички Негови проявления и да Го подражава. Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не можете да се самоунищажите: вашето битие е извън времето и пространството." Учителят Беинса Дуно "Условията на вечния живот" - Неделни беседи, 12.10.1914г.

“Животът е най-естественият и най-силен стремеж на човеиката душа; той е богатството, което тя желае да припечели. Човек е притежавал някога вечен живот, но го е изгубил. Изгубил го е по една проста причина и сега се стреми да изправи своята грешка. Тази негова грешка е причинила смъртта и само когато човек е почнал да изпитва постоянно разрушение на своята душа, на своя ум, на своето сърце, на своя организъм, на всичко онова, което гради, само тогава той е разбрал какво нещо е изгубил. Христос е дошъл тъкмо да ни научи как да спечелим изгубения живот. Той казва :”Аз съм животът.” По какво се отличава животът от другите сили? Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. “А вечният живот е това, да познаваме Тебе, Единаго Истиннаго Бога и пратения от тебе Исус Христос.” Тук са важни три думи: “живот”, “познание” и “Бог”. Животът е целта, към която се стремим, познанието е методът за постигане на тая цел, а Бог е средата или условията, от които можем да черпим тоя живот. Първото нещо е да се научите да обичате Господа и тази обич ще ви свърже с Него. Имате хиляди случаи да се съедините с Него и да направите живота си щастлив. И когато се съедините с него и влезете във вечния живот, във вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място. И тъй, сложете си за задача първо за две минути, после за пет минути да изпъдите чуждите мисли от себе си и след като останете сам, почнете в това дълбоко съзерцание да размишлявате върху този велик проблем: защо сте на земята, защо сте неразположени, защо нямате благородни мисли и сърце, защо нямате воля да разрешите известен въпрос и Христос ще ви отговори. Той ще ви отговори в тази форма: “Аз съм пътят, истината и животът; значи когато изпъдите всичко навън и приемете в себе си Мене, когато познаете за Бог моя Отец, Който живее в Мене, Който е дал живот вечен на Мен, ще даде такъв и на вас.” Трябва да приемем Христос в себе си, за да се свържем с Бога.” Беинса Дуно “Необходимостта да познаваме Бога”, Неделни беседи 1914г.

"Съвременното човечество прилича на сухи кости, разпръснати по цялата земя, без никаква вътрешна връзка. И сега се иска да съживим тези сухи кости, за да се почувства човечеството като едно. И всички ще станат на краката си и ще познаят, че са изпратени да бъдат свободни и да служат и работят за великото благо на всички." Б.Дуно "За двете риби и петте хляба"

Учителят казва: "Аз много съм ви говорил за тъмните и светли сенки на любовта, но за самата любов още не съм говорил.Мощна сила е любовта, но не сте готови още за нея." Реалност и сенки, стр.14 Общ окултен курс г.Х (1930-1931) Любовта не може да се опише, тя е нещо "незнайно" (казва Учителят). Любовта, която познаваме, е само сянка на Истинската. Както светлината на Слънцето, след като премине през атмосферата и стигне до нас, е само "сянка" на онази чиста светлина, която се излъчва от Слънцето. "Знайното", което произлиза от Любовта, е Животът.Той е външният израз на любовта. Тъй като не мога да коментирам любовта, предпочитам да дам още един цитат от същото място: "Всъщност, какво нещо е любовта? Казано е, че Бог е Любов.Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме любов. Това, което свързва умовете и сърцата на на всички хора и прониква в целия космос, наричаме любов.Каква е тази връзка, не може да се каже. Чувате някой да казва, че известен човек го привлича.С какво го привлича и той не знае.Ще каже, че има благородно сърце.Не е само това.Много хора имат благородни сърца, но всички не го привличат.При това, той вижда благородното му сърце, а други не го виждат. Следователно, когато обичате някого, това показва, че сте видели незнайното в него, т.е. Реалността."

Преживяване, близко до смъртта може да има при различни ситуации. Не само при заплаха от физическа смърт за тялото. Тогава човек се докосво до Вечното: "В одном мгновенье видеть вечность, Огромный мир - в зерне песка, В единой горсти - бесконечность И небо - в чашечке цветка." Уильяма Блейка

Вярно е, че може да се тълкува по различен начин. Затова Учителят е давал свобода. За да познаем себе си, трябва да изследваме съзнанието си.За това е необходимо да имаме взаимоотношения с други хора, а не да бъдем отшелници. За да изучим любовта, която е връзката ни с Бога (или с нашата истинска същност) - трябва да я познаем с партньор. А някои са по-постоянни от други...

Преживяване на Абсолютното Съзнание и Пустота. Откъс от книгата "Космичното съзнание" на Станислаф Гроф: (надявам се, че четете руски) "Неожиданно внутри этого мира открылась безмерная Пустота. Для меня она проявилась как искривление моего визуального поля, словно туда поместили невидимую чашу, и все очертания загибались за ее края. Ничто не обрывалось и не разрушалось, но все вытягивалось и останавливалось, обнажая эту подспудную реальность. Казалось, Бог внезапно сделал паузу между вдохом и выдохом, и вся Вселенная, вместо того чтобы раствориться, повисла в вечности, где все остается на своих местах. В бытии разверзлась зияющая пропасть. Сначала у меня от этого ощущения перехватило дух - и в прямом, и в переносном смысле, - и я замер в ожидании, когда возобновится движение. Но движение не возобновилось. Я был в полном сознании, только завис в абсолютной неподвижности. Как долго это продолжалось, сказать невозможно. Погруженный в это переживание, я осознал, что то была Пустота, из которой происходят все формы. Живая Неподвижность, дающая начало всему движению. Такое бессодержательное переживание концентрированного сознания, являющего собой до-форму и вне-форму, по всей видимости, было тем, что индийские философы называли "шуньята". Когда движение исподволь возобновилось и формы снова приняли прежний вид, вслед за Пустотой пришло отчетливое ощущение "таковости". Явившись из этой Пустоты, я соприкоснулся с гранями переживаемого существования, "такого, как оно есть"."

Това ми хареса Значи, ако се премахне страха, способностите на човека се увеличават.

Здравей! Предлагаш да се изправим пред различни опасности, за да победим страха и го направим съюзник. Както говориш, сигурно имаш някаква опитност.Какво разбра от срещата си със страха? Съюзник за какво може да ни бъде, в какъв смисъл? И какво значи да приемем страха? Много въпроси...

Как да съхраним енергията си? Исках да намеря потвърждение в думите на Учителя. Много неща могат да се тълкуват в този смисъл. Например отворих напосоки "Път към живота" -Младежки окултен курс т.1. Енергията можем да съхраним като сме обърнати повече навътре, отколкото навън.Като прилагаме закона за великата жертва - да не разпиляваме силите си за желания, които не са наши. А не са наши тези желания, които са чужди за душата ни.Значи трябва да умеем да слушаме сърцето си за да познаем произхода на мислите и желанията си и да даваме път само на Божествените. "За да не изпада в изненади, човек трябва да бъде внимателен към чуждите желания в себе си.Влезе ли някое чуждо желание в него, той трябва да го върже здраво, да не му даде възможност да се прояви.Човек трябва да бъде господар на своите, и на чуждите желания в себе си и да ги използва, когато му потрябват... Всеки човек преживява подобна борба в себе си, която може да се реши само чрез закона на жертвата.За предпочитане е човек да страда, но да спаси някое свое вътрешно чувство или някоя вътрешна мисъл от смърт, отколкото да избегне страданието и да лиши от живот едно Божествено чувство или една Божествена мисъл.Нисшето всякога трябва да се жертвува за висшето... Само онзи човек може да влезе в новия живот, който прилага закона на великата жертва.Да разрешиш правилно едно голямо противоречие в себе си, тово значи, да си приложил закона на жертвата...Достатъчно е да пожертвува своето лично "аз" заради Божественото в себе си, за да може да служи едновременно и на Бога, и на човечеството, и на себе си." Добрите мисли, чувства и постъпки действат като катализатор и събират около себе си добра енергия. "Достатъчно е доброто да проникне само в една ваша мисъл, за да обхване всичките ви мисли... Доброто отваря път към Божественото в човека.Намерите ли този път, свържете ли се с Божественото, застанете на негова страна и за нищо в света не го жертвайте." Поздрави

Здравейте Преди време четох първата част на романа "Занони", но не продължих, а реших да потърся по-практични напътствия. Търсенето на философския камък или елексира на живота мисля, че е процес на изграждане на духовното тяло.Търсене на вечния Център във вихъра на живота, който е покой, радост, сила, светлина и любов.Това е източника на вечния живот, на неразделното единство, където ин и ян и всички полярни противоположности са обединени. За да се постигне това, човек трябва да се предпази от разпиляване на енергията навън, от разпръскване и изтощаване вследствие желания, на които интелекта започва да се подчинява и също се насочва навън.Така силите изтичат и се изчерпват и крайният резултат е смърт. Но изначалният дух може да бъде запазен, ако светлината на съзнанието се движи в кръг.Когато започне една вътрешна възходяща циркулация на силите.Това става чрез съхраняване, концентрация навътре и издигане на жизнените сили, на психичната енергия (на съзнанието), а после циркулация по определен начин. Препоръчва се концентрация между веждите, задържане на мислите и проникване на духа чрез медитация в мястото на силата (слънчевия сплит).Така се ражда духа- огън. От тази енергия спонтанно възниква семето- ядро, субстанцията на безсмъртния зародиш на нов живот, независим от физическата материя.(Казват, че срока е 100 дни усилена практика.) Учителят също говори за съединяването на ума със сърцето. Благодаря на Димо за ценните практически неща. Следващата стъпка е да се отгледа този зародиш с внимание, любов и нежност.(Дават срок около 1 година.) И третия етап е раждането на психическото същество - мистичната женитба, преминаване през тъмния проход (нищото, шунята, пустотата, смъртта на егото), "тъмната нощ" на душата. Това е раждането и разцъфтването на Златното Цвете, което е вечно. Вследствие освобождаването от всички ограничения, отварянето на всички граници, безкрайното разширение. Символът за това е двойна змийска спирала, която означава гръмотевица, мълния, електрическо действие. Тогава човек е извън полярната двойнственост, връща се в цялостното единство. Така, с отварянето на вратата в сърцето за психическото същество, започва първия стадий на разширяващото се съзнание.Но растейки, съзнанието става все по-живо, плътно и силно и ограничената индивидуална форма вече не го устройва. То чувства своето единство с духа, то се стреми да стане толкова безкрайно като него, толкова всеобщо.И отново да придобие присъщата му вродена Пълнота. Да бъде отново в цялата си пълнота - това е целта на природата, която Тя се стреми да реализира в нас. А да бъдеш в цялата си пълнота - значи да бъдеш всичко, което съществува. Поздрави Ваня