Човек_88

Орлин, успях да направя визуализацията много живо. Почувствах същите неприятни симптоми, които чувствам и когато съм навън. Къде обаче е проблемът и кое ме притеснява... 1) когато правя визуализацията вкъщи аз наистина чувствам същите симптоми по сила и вид, както и навън. Разликата обаче е,че когато съм си вкъщи аз знам че един вид имам контрол върху тях. Какво имам впредвид? Когато съм вкъщи, аз по всяко време мога да прекъсна визуализацията и съответно страха и симптомите да спрат. Освен това знам, че дори да припадна от тях или пък да стане нещо друго, вкъщи няма пред кого да се изложа. 2) Когато съм навън обаче, положението е друго. И най-малкото усилване на замайването ме кара да изпитвам ужас че мога да падна от стола, да се свлека на земята и да припадна. Разликата от вкъщи е, че нямам контрол върху ситуацията. Тя е непредвидима. Не мога да спра симптомите когато си поискам, има и много хора пред които мога да се изложа. И най-важното: Когато имам симптоми вкъщи и се отпусна, няма никакъв проблем. Навън обаче, в зала с много хора просто ме е страх да пусна контрола и да се отпусна и оттам идва всичко. Няколко пъти го правих успешно и бях много щастлив, но това са редки случаи. Просто мозъкът ми е убеден че отпусна ли се, пусна ли контрола, облегна ли се спокойно назад на стола, ще се случи нещо ужасно - припадък например. А именно защото ме е страх, симптомите наистина се усилват когато се отпусна, вместо да намаляват. Много съм отчаян, в умерено плашещи ме ситуации (до ниво 5-6) всички техники работят, но започнат ли силните симптоми, не съм адекватен да правя каквото и да е. Изчел съм много литература по проблема ми. Знам че това е просто адреналин, знам че не се припада, не се умира и т.н, но когато ме налегнат симптомите, губя всякаква връзка с главния мозък.

Напиши ми десет ситуации, в които имаш страх от авторитети, от излагане и провал (падане) пред тях, като ги градираш по силата им! Едно: най-слабо притесняващата те ситуация, десет, най-силно! 10.)посещение в киносалон, излизане на среща с непознат, излизане на среща с авторитет, екскурзия с колеги извън града, 9.)когато съм център на внимание за дълго време - напр. изнасяне на доклад или лекция с продължителност над 10 минути 8.)когато съм в зала с много хора 7.)возене в градски и извънградски транспорт - невъзможност за незабавно напускане, възможност за излагане пред много и непознати авторитети 6.)когато пренощувам на чуждо място далеч от дома. Не мога във всеки момент да се върна на безопасно място (в града ми). 5.)когато управлявам автомобил в присъствието на авторитет. 4.)когато вървя сам сред много хора по улиците............. 3.)когато трябва да се срещна за съвсем кратко време с авторитет - срещата е толкова кратка че няма за кога да ми става лошо а и дори да ми стане, времето в което ще приключи срещата идва всеки момент................ 2.)когато се намирам на място, на което няма как да проличи че ми е лошо или пък залитам - например лека кола. тогава дори да съм в компанията на авторитет, симптомите и страхът са слаби.................. 1.)когато съм на място (без значение къде) в компанията на мои близки и роднини....................

Здравейте, реших да споделя как се развиват нещата около мен. Още чакам резултат за работата. А относно техниките на Орлин, мога да кажа че определено работят. Най-мощната и могъща от всички е съзерцанието, а след него нареждам реструктурирането. И другите действат, но тези две направо са могъщи. Когато усетиш даден симптом, или паническа атака и "превключиш" в режим на съзерцание, това гарантира нейното безпроблемно преминаване. Не се плашиш, защото страхът е в ума и в мислите. Когато усетиш симптома, веднага стартират негативните мисли, които качват адреналина и подхранват още повече страха и симптома. Получава се затворен кръг. Но не и когато си в режим на съзерцание. Тогава просто не обозначаваш ставащото като катастрофално, лошо или добро - просто го наблюдаваш от страни и нищо повече. Няма какво да го подхранва и да качва адреналина и след известно време то преминава. Трудно е да се постигне, но с повече тренировки става. Когнитивното реструктуриране пък е велико. Случвало ли ви се е 1-2 часа преди дадена среща да се тресете от страх, че ще паднете, ще се изложите и т.н? Да, но веднага се замисляте и си казвате - това е само мисъл, а тя винаги може да бъде променена и заместена с друга. В тази мисъл има куп когнитивни изкривявания - откривате ги, давате рационален отговор (напр. как ще припадна, от повишен адреналин не се припада) и забелязвате как емоцията спада. Не казвам че другите методи не са добри и не действат. Напротив. Но горните два са толкова силни, че според мен са напълно достатъчни за самостоятелно справяне. Какъв обаче е проблемът при мен? Успявам да включвам съзерцанието и когнитивтото реструктуриране само в умерено плашещи ме ситуации, придружени с умерено изразена симптоматика (напр. по скалата от 0 до 10 - на около 6-7). Когато обаче съм в ситуация, която провокира усещания на ниво 10, все още не мога да се справя. Усещанията са толкова силни, че не се поддават на никакви логически разсъждения и обяснения. Адреналинът толкова се е качил че те е страх да включиш съзерцанието, защото ако пуснеш контрола, може да паднеш или припаднеш. Другият проблем е, че понякога дори в такава ситуация съзерцанието и реструктурирането работят, но ефектът е за около 3-4 минути. Въпросът е как да направим така, че колкото и плашеща да е ситуацията (дори на ниво 10), да се справим успешно, както когато е на ниво 5? При мен основният и най-силен симптом е световъртежът. Когато е на ниво 5-6-7, се справям успешно с техниките. Но когато отиде на 10, когато подът се люлее, потъваш със стола надолу, всичко около теб се завърта за 1-2 секунди, имаш вибрации и т.н, как тогава да реструктурираш и да съзерцаваш. Как може въобще да си адекватен.Знам, че е възможно, но явно аз още не съм достигнал това ниво на овладяване на ситуацията и много искам да го постигна. Наистина в този момент опитвам да реструктурирам, давам рационални отговори и дори да включа съзерцанието, но той се усилва още повече, защото като се отпусна няма къде да се подпра и един вид опасността от падане е още по-голяма. Та накратко въпросът е какво поведение да предприема, когато симптомите са на ниво 10?

Орлин, дал си прекрасни техники. Вече са в процес на изпълнение и успешно прилагане. Благодаря ти много. Аз ще навестявам темата, за да информирам четящите и теб как се развиват обстоятелствата около мен и ако възникне някакъв въпрос или проблем, да можем да го обсъдим.

Орлин, извинявай, имах много задачи нямах време за отговора тук. Ето ме, сега ще споделя с читателите на темата ми какъв е проблемът. Вие знаете, че всяка от техниките и методите, които дава Орлин, изискват солидно количество време, за да могат да се усвоят пълноценно и да проявят своя благоприятен ефект върху личността. Със сигурност те биха проявили своя ефект върху мен, но проблемът е, че съм изправен пред едно ново обстоятелство, което изисква бързо и спешно мобилизиране от моя страна. А то е започване на работа. Откакто съм със страхове, аз не съм работил. Самата мисъл че ще съм по 8 часа дневно на място, от което не мога да намеря изход веднага и да го напусна и в колектив с още няколко души, пред които ме е страх да не се изложа, настръхвам. Може би ако бях започнал работа не сега, а след няколко месеца, картинката щеше да е друга, но това е друг въпрос. Пиша на Орлин, защото искам, ако е възможно, да даде нови методи и техники, с които да успея да работя нормално. Работата ще е отговорна и ако тръгна да мисля за страхове и симптоми, няма да мога да свърша нищо. Това, което ми помага най-много за момента е съзерцанието. Благодарение на него просто присъствам в случващото се, без да му давам оценка да добро или лошо и да се плаша от него. Дотук добре, но проблемът пак е в дефицитното време. Другото на което трябва да се науча е да бъда по-смел и да не се плаша на симптомите. Мисля че една печеливша стратегия би била : съзерцание + когнитивно реструктуриране + добиване на повече смелост. Очаквам включване от Орлин.

Съгласен съм с Вас, д-р Първанов. Както споменахте Вие, мисленето ми е неефективно. Няма как последното да е ефективно, при положение че при усещането на даден симптом, веднага стартират черни и негативни мисли, които ръсят много адреналин. Именно затова с Орлин се опитваме да "поправиме" тези мисли и аз мисля че това съвсем скоро вече ще е факт. Ако ме попитате защо смятам така, бих Ви отговорил по следния начин: Попадайки в дадена ситуация, се появява симптом. Вследствие на него се появява и автоматична негативна мисъл. Тя започва да отделя адреналин. Той започва да дава неприятни усещания. Логично е че за да се прекъсне този порочен кръг, трябва да се промени мисленето. Въпросът, който ме притеснява тук обаче е друг. Много често ми се струва, че симптомите предшестват автоматичните негативни мисли, а не обратното. Просто имам чувство, че мозъкът ми е запомнил дадени ситуации и дори без да ми минават никакви мисли през главата в този момент, той си изпраща симптомите. А когато получа силни симптоми, веднага се явяват и мислите, защото ме хваща страх и мисля че ще припадна или ще ми стане нещо. Аз много добре озъснавам че тези симптоми са безвредни, но пак си ме плашат. Затова мисля, че ако ние се справим с автоматичните негативни мисли, вече няма да има кой да ръси толкова много адреналин, а дори да получа някакъв симптом, мислите няма да го усилват и подхранват.

Д-р Първанов, опасявам се че не сте разбрал правилно какво имам впредвид под "излекуване". Споменавайки думата "излекувам", имам впредвид не лечението на някакъв здравословен проблем, а на грешния ми начин на мислене, който продуцира симптомите. Аз много добре знам, че съм в перфектно здраве и съм се убедил в това отдавна. Проблемът е само "в главата ми" и по-точно в начина на мислене и в погрешните мисли, които ръсят адреналина и той ми дава неприятните усещания. Приемам забележката, че "излекуване" не е подходяща дума в случая и отново ви напомням че нямам предвид излекуване в здравословен и физически аспект. Затова попитах дали след като започна да мисля нормално и повиша самооценката си, мога да очаквам това състояние да изчезне.

Ок, Орлин, вече изпълнението на задачата е в своята сила Имам един друг въпрос към теб: Някъде из темите прочетох че именно мислите са тези, които ръсят адреналина и предизвикват множеството телесни симптоматики. Това означава ли че ако човек "поправи" своите когнитивни изкривявания, спре да скача към заключения, да етикетира, катастрофизира и т.н, ще се счита за излекуван и няма да има повече симптоми? Давам пример със себе си: Видно е, че аз имам редица когнитивни изкривявания, които със сигурност отделят адреналин и ми дават солидно количество симптоми. Тези мисли са както по отношение на оценката на другите спрямо мен, така за моето здраве, за припадане, падане и т.н. Ако аз с течение на времето и главно с помощта на твоите методи и техники се науча да давам на мига рационален отговор на тези мисли, това означава ли че всичко това ще свърши? Понякога имам чувство, че мозъкът ми просто е запомнил дадени ситуации, места, хора и още преди да възникват каквито и да е мисли, симптомите вече са налице, а вледствие на симптомите възникват и мислите, защото симптомите са силни и ме хваща страх да не припадна примерно. Вероятно просто не успявам да доловя мисълта тогава и си мисля че симптомът я предшества.

Благодаря, Орлин. Това, което искам да попитам и което най-вероятно е в реда на нещата е дали е нормално когато практикувам тези техники да получавам спад в емоцията и ефект за няколко минути, след което симптомите и негативните мисли да се завръщат? Общо-взето сега процедирам по следния начин: Появява се автоматична негативна мисъл, откривам когнитивното изкривяване, давам рационален отговор и се успокоявам. След няколко минути обаче същата мисъл или пък друга нахлуват с пълна сила, пораждат нови симптоми и страхове и нови мисли. Давам и на тях рационален отговор и изчезват. След няколко минути други и така...За целия ден се появяват над 100 мисли и аз съм зает в даването на рационален отговор на всички. Аз лично отдавам това на факта че все пак практикувам от много скоро техниката и мисля че с времето мислите ще се овладеят.

Здравей, Орлин. След няколкодневно отсъствие и събиране наматериал, ето ме вече тук с изпълнена задача и в очакване на следваща. Мисъл: „Ще изглеждамсупер смешно и задръстено”. Породило мисълта събитие: Намирам се в кафене и наотсрещната маса виждам авторитет, който желая да поздравя. Вид на емоцията:страх, срам. Сила на емоцията – 90 %. Когнитивно изкривяване: персонализация, дисквалифициране напозитивните ми качества, четене на мисли. Рационален отговор: Аз изкуственопоставям на пиадестал човека, който искам да поздравя. Всъщност, той е съвсемобикновен човек със сърце и проблеми като всеки друг. Освен това той би сезарадвал че ще отида да го поздравя и дори да изглеждам малко смешно, това нямада бъде забелязано. Освен това фактът че изглеждам смешно е филм само в моятаглава и острани всъщност може въобще да не е така. Спад на емоцията – от 90 %на 30 % Мисъл: „Ще ми станезле в кафето и евентуално може да се стигне до падане на земята”. Породило мисълтасъбитие – посещение в кафене и неутрален телесен стимул (замайване). Вид наемоцията – страх – 98 %. Когнитивно изкривяване – скачане към заключения,предсказване на бъдещето, катастрофизиране, емоционално мислене. Рационаленотговор: Много пъти досега съм имал и по-силни симптоми, но не съм припадал идори не съм падал на земята. Аз знам, че тези симптоми не са нищо друго освенповишен адреналин, който идва от моите негативни мисли. А мислите са нещо,което винаги може да бъде променено. На практика е невъзможно човек да припаднеот повечко адреналин. Спад на емоцията – 40 % Мисъл. „Площадът е много широк и никъде няма място заподпиране в случай на силен световъртеж”. Породило мисълта събитие: Преминаванепрез площад. Вид на емоцията – страх – 95 %. Когнитивно изкривяване:емоционално мислене, катастрофизиране. Рационален отговор: Орлин ме еучил да пускам контрола. От опит знам че когато го пусна, симптомите драстичнонамаляват. Освен това от световъртежа, причинен от адреналина, не може да сепадне на земята. Дори да падна, това е чудесна възможност да предизвикам страхаси от провал, но с придобито вече различно отношение. Спад на емоцията на: 20 % Мисъл: „Без причиначувствам неутрални телесни стимули. Те могат да се усилят много и аз да сеокажа в безпомощно състояние. Ако мога да избирам, предпочитам веднага да умра,отколкото да ми е много зле и да съм безпомощен” – катастрофизиране,предсказване на бъдещето, скачане към заключения. Вид на емоцията: страх – 99 %.Рационален отговор: Най-лошото което може да стане е да получа паническа атака.В това няма нищо страшно, тъй като с Орлин сме си говорили че вече няма да себорим срещу ПА, а ще се отпуснем и ще заплаваме заедно с нея. Всъщност акополуча ПА трябва много да се радвам, защото аз вече я приемам и обичам и знаемче тя е напълно безвредна. Спад на емоцията – 25 % Мисъл: „Всички гледат в мен и вероятно забелязват някои моинегативни черти”. Породило мисълта събитие: преминаване през пренаселена улица. Вид на емоцията – страх – 60 %.Когнитивно изкривяване: предсказване на бъдещето, катастрофизиране, четене намислите. Рационален отговор: това че всички гледат в мен емного хубаво. Така те виждат е изглеждам добре и имам добри обноски. Все паквсеки има право на мнение и не може да се сърдим на никого, ако неговото еотрицателно. Това е идеална възможностда се харесам на някой,въпреки че всеки е затрупан с проблеми и едва ли сеинтересува кой как изглежда. Спад на емоцията на 10 % Мисъл: Предстои ми ходене на гости. Там може да получа силнисимптоми, паническа атака или нещо друго много страшно и хората да се чудяткакво да ме правят. Породило мисълта събитие: Предстоящо гостуване по-късно.Вид на емоцията: страх – 97 %. Когнитивно изкривяване – катастрофизиране,предсказване на бъдещето, скачане към заключения, когнитивен филтър Рационален отговор: Не мога да знам какво ще стане на гостито. Дори да се случи нещо лошо,аз не мога да контролирам всичко. Да бъде волята Божия и да става каквото ще.Отказвам се от всякакъв контрол и се оставям на произвола на съдбата. Спад вемоцията – 30 % Бързам да споделя и какви огромни резултати давасъзерцанието. Веднага щом прочетах поста на Орлин за съзерцанието, се разровихв интернет и открих какво представлява. Бях нетърпелив да го изпробвам.Практикувам го всеки ден на 2 пъти по 30 минути. Лягам на леглото и просто сеотърсвам от всички мисли. Наблюдавам всичко отстрани. В този момент получавамсимптоми,но наблюдавам и тях. Не ги оценявам като добри или лоши и не сеинтересувам кога ще изчезнат. При това положение ги чувствам просто като еднонищо...Не се ядосвам и отчайвам че съм принуден да ги търпя и че ми внасятдискомфорт. Опитвам се да пренасям ефекта на съзерцанието и в ежедневието,засега със слаб успех, но все пак изисква време. Открих че работата с мислите дава огромен ефект при мен.Това може да се види и от скалата на емоцията по-горе (същата спада максимума,до 30 %). Аз пак си чувствам симптомите, но автоматичните негативни мисли гираздуват още повече и ги правят много по-силни. Когато давам рационален отговори се опитам да пренеса ефекта на съзерцанието, ефектът е огромен. Симптомитепак са си там, но не ме плашат, не ме карат да си мисля че ще припадна и т.н Много съм доволен от тази техника – допада ми и е точно мойтип и е много мощна. Вече започвам да осъзнавам че именно мислите ръководятвсичко и че всичко е в главата ми.- Искрено ти благодаря, Орлин. Очаквам идруги техники, нетърпелив съм да напредвам още и още.

Здравей, Орлин. Включвам се за да съобщя, че поставенатазадача вече е изпълнена и очаквам новата. Установих, че в мислите ми има достакогнитивни изкривявания, но това донякъде не ме учудва, имайки впредвидмногобройните симптоми, които изпитвам и които се продуцират именно от тезимисли. Мисъл 1: „Ще припадна или ще падна на земята”. Когнитивноизкривяване: скачане към заключения,предсказване на бъдещето, катастрофизиране, емоционално мислене Мисъл 2: „Изглеждам глупаво и смешно”. Когнитивно изкривяване:дисквалифициране на позитивното, скачане към заключения Мисъл 3: „Не мога да напусна във всеки един момент мястото,ще загубя контрол, ще ми стане нещо лошо, което не мога да овладея, ще изпаднав безпомощно състояние. Предпочитам да умра веднага, но не и да съм вбезпомощно състояние и да страдам”. Когнитивно изкривяване – скачане къмзаключения, преувеличаване и неглижиране, предсказване на бъдещето, катастрофизиране, емоционално мислене, Мисъл 4: „Не мога веднага да напусна това място” –когнитивен филтър, емоционално мислене Мисъл 5: „Всички гледат в мен и ме преценяват в негативнанасока, неприятен съм им”. Когнитивно изкривяване – всичко или нищо, скачанекъм заключения, предсказване на бъдещето Горе-долу тези 5 мисли са най-активните в съзнанието ми.По-горе съм обозначил пораждащите ги събития и затова не съм ги отбелязвалнаново. Имам чувство, че започвам да откривам порочния кръг, койтосе получава при мен,а той е: Излизане сред много хора >> получаване на неутрални телесни стимули :>> интерпретирането имкато засктрашителни, подкрепянето на това твърдение чрез различни когнитивниизкривявания :>> усилванена страха и симптомите :>>получаване на паническа атака, която се разтваря с отношение на любящоразтворено приемане. Имам усещането, че мозъкът просто е заучил изпращането нателесни симптоми в дадени ситуации, защото те възникват още преди мислите. Следтова обаче когнитивно изкривените мисли ги насищат със страх и се стартирапорочния кръг. Как мога да преодолея тези когнитивни изкривявания и когатопочувствам че в кафето ми се завива свят, да не си мисля че ще падна и щеприпадна и т.н

Орлин, по-горе бях сметнал са уместен срок на изпълнение на задачата 7 дни, но мисля че няма да е нужно толкова много време. Причината за това е, че аз направо съм втрещен от себе си. Само за 1 ден събрах толкова негативни мисли, че събраният материал е напълно достатъчен за да бъде вече споделен. Направо се стреснах като видях документирано на хартия как може да мисля толкова отрицателно. Бързам до споделя събраните впечатления. Мисъл номер 1: - "изглеждам смешно". Дата и час: 22.02.2011г., 11:30ч. Породило мисълта събитие: Чакане през кабинета на личния лекар. Емоция в % - 40 %. Вид на емоцията- срам, вина, тъга Мисъл 2: "ще падна или припадна и ще се изложа". Дата и час: 22.02.2011г, 11:35. Породило мисълта събитие: Неутрален телесен стимул (замайване). Емоция в % - 95 %. Вид на емоцията - страх Мисъл 3. "останалите хора мислят че се държа странно". Дата и час: 22.02.2011, 11:38. Породило мисълта събитие: Вперените погледи на другите в мен. Емоция в % - 60 %. Вид на емоцията - вина, срам Мисъл 4. "не мога да напусна зъболекарския стол във всеки един момент". Дата и час: 22.02.2011г, 13:00. Породило мисълта събитие: посещение при зъболекаря. Емоция в % - 100 %. Вид на емоцията - страх Мисъл 5. "ще припадна и че ще чудят какво да ме правят". Дата и час: 22.02.2011г., 13:04. Породило мисълта събитие: Телесни симптоми. Емоция в % - 99 %- вид на емоцията - страх Мисъл 6. "искам да напусна мястото веднага". Дата и час: 22.02.2011г, 13:05. Породило мисълта събитие: Стартиране на паник - атака. Емоция в % - 100 %. Вид на емоцията - страх Мисъл 7. "далеч съм от вкъщи и съм сам в автомобила. Ако симптомите се усилят до невероятна степен и положението излезне извън контрол, няма кой да ми помогне, мога да изпадна в безпомощно състояние. Дата и час: 22.02.2011 - 14:30 Породило мисълта събитие: Пътуване с колата на по-далечно разстояние (САМ). Емоция - 90 %. Вид на емоцията - страх Мисъл 8. "Ще ми стане нещо пред нея, ще се изложа, ще изглеждам слаб, далеч съм от вкъщи и не мога да се прибера веднага". Дата и час. 22.02.2011г. - 23:00ч. Породило мисълта събитие - преспиване с жена на чуждо място, далеч от вкъщи. Емоция - 90 %.- СТРАХ Мисъл 9. " Изглеждам смешно, държа се неловко, не се чувствам на мястото си". 22.02.2011г. Породило мисълта събитие: Посещение в кафене. Емоция: Агресия към себе си, вина, срам, тъга. Сила на емоцията: 70 % Мисъл 10. "Ако получа силни симптоми и падна, ще ми се присмеят, ще изглеждам слаб, уязвим и ще ме коментират". Дата и час: 22.02.2011г. 19:00. Породило мисълта събитие: Посещение в кафене с много хора. Сила на емоцията - 90 %. Вид на емоцията - страх Мисъл 11: "Имам силно замайване, ще се строполя на земята, губя контрол". Събитие: Посещение в кафене: Час: 19:05. Сила на емоцията: 95 %, Вид на емоцията: страх Мисъл 12: "Всички тук са по-добри от мен, аз съм неудачник, задръстеняк, отхвърлям се, не се приемам. Събитие: Посещение в кафене. Сила на емоцията - 60 %. Вид на емоцията: агресия, срам, вина. Час: 19:08 Мисъл 13. "Без да искам мога да направя някой жест или нещо, което да провокира хората да си съставят лошо мнение за мен и да ми се присмеят. Час: 19:10. Събитие: посещение в кафене. Сила на емоцията - 80 %. Вид на емоцията: срам, вина Мисъл 14. "Всички гледат в мен, преценяват ме негативно". Събитие: посещение в кафене. Час - 19:15. Вид на емоцията - страх, срам. Сила на емоцията - 95 % Мисъл 15. "Ще загубя съзнание". Събитие: Силни симптоми. Час: 19:20, Вид на емоцията: страх, Сила на емоцията - 100 % Мисъл 16. "Не мога да напусна чуждата кола във всеки един момент, защото се движи, а ако спре всички ще разберат че ми е лошо и не се чувствам добре. Породило мисълта събитие - пътуване извън града с чужда кола.Час: 08:55. Сила на емоцията: 95 %, страх Мисъл 17. "Ще ми стане лошо пред другите, ще се наложи да спрат колата и ще разберат че ми е лошо, ще ме видят слаб и може да си направят заключение че съм странен". Породило мисълта събитие: Телесни симптоми, Дата и час: 23.02.2011, час: 09:00. Емоция: 95 %. Вид на емоцията - страх. Мисъл 18: "срам ме е от себе си". породило мисълта събитие: вървене по площада. Дата и час: 23.02.2011. Час: 11:00. Вид на емоцията: срам, вина, лек страх. Сила на емоцията: 30 %

Много благодаря за информацията, Орлин. Много ми харесва новата задача,мой тип е. Още от утре се захващам с работа по нея. Сутринта отивам да си купя малко тефтерче от книжарницата. След около седмица ще опиша подробно в темата автоматичните негативни мисли, които минават през ума ми, с конкретна дата, час и всички необходими подробности. Прецених че седмица е един удачен срок, с оглед на това че ми е нужно време, за да събера достатъчно материл и да го споделя с теб. Искам да споделя че подходът ти е уникален, защото откакто с теб овладяхме симптомите, аз спрях да мисля толкова за тях и вече започнах да анализирам това зад тях. Мисля, че това е правилният път. Бих използвал един развален зъб за сравнение. Не може да умираш от болки (в моя случая да имаш силни симптоми) и да мислиш за промяна. Първо трябва да овладееш симптомите или поне да ги намалиш по сила наполовина и след това да преминеш към ниво действие. Затова смятам че пътя по който вървя е най-правилният. Благодаря ти че ме водиш по него. Радвам се, че темата ми е полезна на над 2000 души. Силно се надявам да помогне и на други хора да разрешат проблема си.

Много ми е трудно да отговоря на горепосочените въпроси, но ще опитам. Според мен за да се поддържа още симптоматиката и различните страхове, има някаква съпротива в мен. На някоя част от психиката ми това нещо и харесва. Тя го поддържа и продължава да го поддържа, защото "смята" че това е най-рационалният начин да се справи с дадена проблематика. Коя е тази част обаче и защо поддържа тревожността? Днес цял ден мислих по въпроса и ми хрумнаха някои неща, които не знам дали са правилни, тъй като не мога да видя психиката си отстрани. На първо място мисля, че симптомите един вид "заместват" моята увереност. Факт е, че когато аз се чувствам много уверен в дадена ситуация, симптоми няма. Оттук следва че ако аз съм много уверен постоянно, не би трябвало да има и симптоми. Симптомите ме карат отново да си мълча и да бъда "жертва", както в училище, защото когато имам силни симптоми, не ми е до изяви пред много хора, до отстояване на мнение и т.н. От една страна психиката ми е свикнала да е така през тези години и сега иска да продължи да е така и е намерила начин да ме накара отново да се свивам, да си мълча и т.н. В мен има страх да не би да бъда уязвим отново. Може би един вид като имам симптоми, никой няма да се закача с мен, защото аз няма да се чувствам добре физически и това може да събуди съжаление в другия и той да не прояви агресия Тъй като вече дойде време, в което благодарение на теб, Орлин, овладях симптомите, вече искам да разбера какво стои зад тях. А това е страх. По-конкретно страх от негативна оценка, обсъждане, авторитети и т.н Защо имам този страх - ами според мен защото ме е страх да не би отново да бъда уязвен, унижен, обиждан от другите. Стремеж да съм винаги на ниво. Страх от това че ако се покажа слаб и не на ниво, това е шанс за другите да ми се присмеят. Може би има друго нещо, което олицетворяват симптомите и то е грешното възприятие за самите хора. Аз не ги възприемам като обикновени и нормални хора със сърца, слабости, проблеми, а като някакви роботи, които гледат само мен, оценяват ме -винаги негативно и ме обсъждат. Донякъде си обяснявам и защо ме е толкова страх от падането пред хора. Ами защото тогава вниманието ще акцентира върху мен, ще изглеждам слаб, в безпомощно състояние, влачещ се по земята. Оттам може да бъде направено заключение за наличието на здравословен проблем. Ето една чудесна възможност за стартиране на подигравки - този е болнав и неща от този род. Не можа да ми хрумне друго по въпроса, но имам желанието и цял ден мислих за да нахвърлям това. Днес отново практикувах методите по всичките точки. Ще го правя всеки ден, докато резултат не започва да идва. Очаквам коментар, Орлин

Орлин, не съм съгласен с тази негативна оценка, която си дал за себе си. Според мен всеки в своята практика се случва да сгреши. Да не би лекарите и адвокатите никога да не са допускали грешки в своята кариера? Аз поне не познавам безгрешни хора, но може и да има Аз и преди навсякъде съм казвал, че ти си моят избор за терапевт. За да не звучи това като реклама, мога веднага да се обоснова. За разлика от Х, ти, въпреки че въобще не си провеждал с мен терапия на живо, успя да ме научиш как да приема страха и симптомите и към днешна дата те вече да не ме плашат толкова. Освен това, ако още в самото начало бях дошъл при теб, а не при Х, щеше да ми обясниш какво точно ми има, откъде идват симптомите и т.н. Сигурен съм и че нямаше да се откажеш ако няколко метода не даваха резултат при мен, а просто щеше да ги замениш с други, по-ефективни конкретно за мен. В теб има някаква харизматичност, чувствам се един вид уверен в теб и в подходите ти, обяснявам си кое защо се прави и какво да очаквам. Самата ти личност, както и тази на д-р Първанов вдъхват увереност в клиента и го мотивират да промени онези си черти, които са довели до това състояние.

Здравейте, приятели. Д-р Тодор Първанов ме помоли да споделя горчивия си опит с предишния ми психотерапевт и последствията от него. Съгласен съм с мнението му че този пост ще е от полза на всички. Ето какво се случи с мен. Веднаха щом се появиха симптомите и тревожността, аз реших да си запиша час за терапевт, тъй като се съмнявах че мога да се справя сам. Причината за това, е че просто не знаех какво да правя. Първоначално написах e-mail на въпросния терапевт (за кратко наричан от мен Х), при което Х много уверено, без въобще да познава случая, каза че само за няколко сесии ще съм "като нов". Това за мен е грешка номер - не може да даваш такива изявления, без да си запознат с конкретния човек, с неговите качества, с неговия строго индивидуален случай. Още по-нагло е да обещаваш няколко сесии, без дори да си осъществил жив контанкт с клиента. След като отидох, първото което правихме беше да ПРИЕМЕМ симптомите и страха. Надявам се Орлин да чете това, защото и той също, без да е запознат с терапевта и с това как точно са протичали сесиите при него, го защити и каза че методите му са резонни. Орлине, просто прочети по-надолу и ще видиш че това не е така. Аз до края на терапията въобще не разбрах какво означава да приемеш симптомите. Ето, Орлин обясни възможно най-подробно какво означава приемането, след което аз го практикувах и ефектът беше налице - вече знам как да неутрализирам симптомите. При Х това не се случи. Той не даваше никакви обяснения, подробности и разяснения. Единственото, което ми каза е че като приема страха и симптомите, те ще изчезнат. След много настояване от моя страна, получих изпросено разяснение какво означава приемане. Това означавало да си намирам друго занимание, да не мисля в симптомите, да не им отдавам значение и така с времето щели да изчезнат. Една вечер се обадих на Х, защото имах силна тревожност. Х ме посъветва да излезна на кафене с приятели и всичко щяло да се оправи. След като този метод не даде резултат, Х реши да търси дълбоки причини, които провокират симптомите. Около 8-9 сесии говорих за миналото, детството, приятелите и всичко останало. Х умишлено ме разпитваше изключително подробно, за да удължи по брой сесиите. След като споделих всичко, единственото нещо, което бях посъветван е да ОБИЧАМ СЕБЕ СИ. Това щяло да реши проблемите със ситуативните паник атаки, тревожността, симптомите. Защо точно това ще реши проблемите? Как точно ще стане това? Отговорът беше - не всичко може да бъде обяснено и не е нужно. Тъй като не знаех какво означава да обичаш себе си и не ми беше пояснено, започнах да си угаждам повече, да си правя удоволствия и да мисля по-положително. Ефект нямаше. Освен това Х ме съветваше да се отнасям по-агресивно с другите хора, за да може да спре да ми пука от тях. Терапията въобще не се развиваше добре. Кулминацията настъпи когато Х ми заговори че трябва да се опитат всички възможни методи - терапия, ВРАЧКИ, ясновидци и т.н. В следващите сесии вече се чудеше какво да ми каже и как да запълни този един час. попитах защо не изчезват симптомите - защото не обичаш себе си. Какво да правя когато имам автоматични негативни мисли ? - гони ги, сякаш са враг и ги замествай с добродетел - с положителни мисли. Правихме и хипноза и НЛП - представях си че симптомите ми потъват много дълбоко под земята. Мога да изпиша тонове за тази пародия на терапия, но не смятам за нужно. Как трябваше да протече според мен терапията? Първо трябваше да ми бъде обяснено от какво точно страдам. След това какво представляват симптомите - завишено количество адреналин. След това какво точно означава да приемеш симптомите. След това вече да се търсят дълбоки причини и т.н. Вижте, най-малкото което трябва да бъде направено е да се опитат всички възможни методи и алтернативи и техники. Представете си един адвокат. Когато дойде клиент при него и особено когато му заплати 1500-2000 лв, той ще опита всички възможни начини да реша казуса му. Един правен казус може да се разреши по 50 начина. Един психологичен - също. Д-р Първанов достатъчно подробно обясни че за всеки техниките са индивидуални и различни. това е накратко нахвърляно. Ще отговарям на всякакви въпроси, свързани с терапията. Очаквам ги с нетърпение. Грешката на повечето терапевти е, че дават няколко техники и ако недай си Боже те не подействат на клиента, започват едни критики, едно агресивно отношение, едни неадекватни реакции, дори клиентът съвестно да ги е изпълнявал. Веднага се обвинява клиентът че е немърлив и че няма мотивация да ги изпълни. Готов съм за една огромна дискусия по въпроса. Имам достатъчно факти, доказателства, събрани впечатления, за да отговоря на всеки въпрос.

Орлин, не зная защо реагираш така. Постът ми беше продиктуван от това, което написа ти. А то е: " Засега това. Пробвай няколко дни, пиши и ще продължим с вече когнитивна методология, стъпка по стъпка! " Ето, пробвах няколко дни и писах. В поста си конкретизирам ефекта от няколкодневното практикуване. Никъде не съм споменал че дори техниките да се практикуват с години, пак няма да дадат ефект. Сметнах за нужно да те информирам и за най-малките стъпки и промени, но както и да е. Освен това всеки терапевт разполага с много техники, според личността на клиента. Когато едни не дават резултат, се пробват други. Явно грешно си изтълкувал поста ми, но както и да е, не искам да споря. Ще се радвам ако прецениш за нужно и споделиш нещо от когнитивната методология, за която спомена. В случай че не желаеш, благодаря за оказаната до тук помощ, която беше огромна.

Орлин, мисля че искреността между клиента и терапевта е много важна за постигането на терапевтичен съюз между двама ни. В тази връзка задължително условие за мен е да съм искрен. Затова споделям, че изпробвах техниките, които ми даде, но резултатът засега и на този етап не е задоволителен (което е нормално имайки впредвид че ние не сме започнали да изпълняваме същинските техники, които ще ми дадеш) Изпълних всичките препоръки, но ефект има за около 5-6 минути и след това всичко е постарому. Но пак казвам, не искам това да звучи като някаква критика. Припомням, че сме едва в началото. Искам да попитам нещо. Ти споменаваш: Сега обаче задачата ти е да намериш този защитен обръч от сигурност, защита, доверие и стойност в самия себе си! Самостойност, самоувереност, които не зависят от никого, а само от източника си - твоята цялостна личност, Селф, Азът ти! Абсолютно съм съгласен и подкрепям казаното от теб. Най-малкото това звучи напълно логично. Мога да подкрепя твърдението си със следния пример: когато аз бях с приятелката си, се чувствах един вид "на сигурно". Знаех че дори някой да ме отхвърли и да ми се присмее или пък да се изложа, има човек, който харесва всичко в мен и при който да се "приютя" в такъв момент. Тя харесва и моите недостатъци и ме обича такъв, какъвто съм. Тъй като не съм изградил нужната самооценка и любов, доверие и сигурност към самия себе си, след като приятелката ме остави, сигурността се срина и оттам дойде социалната фобия (така поне аз си обяснявам нещата). Затова искам да се застраховам и имунизирам, за да може като си намеря нова приятелка и един ден се разделим, да не пиша пак в този форум, че всичко се е завърнало с пълна сила Между другото използвам че сме в началото на терапията и бързам да споделя, че освен социална фобия, имам опасения че страдам и от лека форма на агорафобия. Тя се изразява в това че изпадам в ужас когато не мога да намеря незабавен изход от дадено място. Пример за такива случаи - пренощуване далеч извън дома, зад граница, големи колони с коли и задръствания и т.н.. Очаквам следващите същински техники, които ще изпълнявам всекидневно и стриктно и ще описвам подробно резултатите от тях. Готов съм да падам, да припадам пред хора, да се излагам умишлено и да направя всичко необходимо, което да премахне симптомите, ситуативните паник атаки и социалната тревожност.

Откакто се помня съм много привързан към своите родители и много ги обичам. Началните ми спомени датират някъде от периода в който започнах да ходя на детска градина. Тогава много трудно успях да превъзмогна раздялата с родителите си, защото се налагаше по цял ден да съм в детската градина,докато те са на работа, а аз бях свикнал да съм постоянно с тях и ми беше много хубаво когато сме заедно. Много страдах и тъгувах че през деня сме разделени. Почти по цял ден плачех в детската градина. Затова спряха посещенията ми там и ме гледаше баба ми, докато станах ученик. Когато станах ученик, още в първи клас аз срещнах в класа по-агресивни и доминиращи момчета и момичета от мен. Те се биеха, обиждаха. На мен дотогава такова отношение на ми беше познато и не знаех какво да правя. Попитах баща ми какво да правя и той ми каза да си мълча и да не се бия, да не се карам с тях, да не ги предизвиквам, а просто един вид да понасям подигравките им и да чакам след години да се махнат, защото ще се преместя в друг клас или друго училище. Те ми се подиграваха, защото по онова време носех очила и бях пълен. Следвайки модела на баща ми, те ми се подиграваха години наред, аз си мълчах, беше ме страх да се отбраня, да се сбия, да ги обидя, защото имах опасения че ще ме наранят физически или ще ме унижат пред другите по някакъв начин. Често ми се подиграваха само няколко момчета от класа. Тогава ме беше срам че се излагам пред другите наблюдатели в класа, защото в случая аз съм жертвата. По онова време не обръщах особено внимание на тези неща, защото винаги когато се приберех вкъщи срещах подкрепа, разбиране и един вид там се разтоварвах и зареждах с нови сили за средващия ден, или по-точно следващото изпитание в училище. Беше ме страх да отстоявам мнението си пред другите, защото почти всеки път когато се опитам да го направя, те започваха да ми се подиграват че това което предлагам или казвам по даден въпрос е глупаво и смешно. Затова започнах да не го изразявам и да си мълча. Дори предпочитах да се съгласявам с тяхното, за да им угаждам един вид, в замяна на което да получавам по-малко или никакви подигравки. Впоследствие започнах да си мисля дали наистина не говоря глупави неща, не изглеждам идиотски. Започна да ме хваща срам да гледам хората в очите. Когато пък някой ми обясняваше нещо, аз не го слушам какво говори, а мисля как в този момент ще изглеждам аз в неговите очи и дали не съм направил някоя глупава или смешна физиономия. Беше ме страх да спя с някоя връстничка, от страх че съм неопитен сексуално и може да ми се присмее. Плашеше ме всеки мой недостатък, защото някой можеше да се хване за него и да го използва за да ми се присмее в този или в по-късен етап. Когато бях перфектен, това ми гарантираше пълна липса или пък драстично намаляване на подигравките. Затова аз трябваше постоянно да съм на ниво, за да си осигуря спокойствие. Постоянно преценявах и обмислях какво точно ще кажа, как ще прозвучи и ще се възприеме от отсрещния събеседник, как изглеждам аз в неговите очи. До ден днешен ме е срам да изразявам свободно емоциите си пред други хора - да се смея гръмогласно, да плача, да танцувам в дискотека и т.н. Ако пък го направя, ме обзема чувство за вина че може да се проваля, че изглеждам смешно и глупаво и че ако това е наистина така, това е идеална възможност за стартиране на нови подигравки. Въпреки целият този тормоз, аз никога преди не съм имал телесни симптоми и тревожност. След като се преместих в друг клас, попаднах на други хора, които почти не ми се подиграваха и нещата бяха добре. Но едва тук започва един особено съществен и важен момент, който отприщи началните симптоми. Реших да си намеря приятели. Дотук добре. Срещнах хора, които бяха свестни, не пиеха и не се друсаха, като повечето ми връстници, не употребяваха алкохол, бяха много интелигентни, превъзхождаха ме. Те постоянно ми повтаряха и натякваха че като се движа с тях трябва да пазим репутация пред хората, да внимаваме да не се ИЗЛОЖИМ с някакво действие, да сме винаги на ниво и да изглеждаме добре и да се държим възпитано. Тогава се получи десеторно по-силно подтискане на емоциите ми. Ако не ги подтисках, рискувах да ме "изключат" от приятелската група, която винаги съм търсил и отново да остана сам, без приятели. Започнах да се държа по техния модел, който те изискваха от мен и да подтискам още по-силно емоциите си. Преди това, въпреки проблемите в училище, бях весел, жизнерадостен, позволявах си да бъда слаб, да говоря дори простотии на моменти, да псувам, да се смея гръмогласно и т.н. От срещането ми с въпросните приятели, това приключи. Няколко месеца след това се появи първият и единствен за онзи ми период симптом - ЗАМАЙВАНЕТО. То не беше постоянно. Беше на определени цикли в годината. Не мога да го свържа с конкретно събитие, което го е провокирало, но е сигурно че е на нервна почва, защото съм посещавал различни специалисти, които категорично изключват проблем във вестибуларния апарат. От първото появяване на замайването до днес минаха около 7 години. Тогава аз не му обръщах внимание, защото много седях на компютъра и мислех че просто си претоварвам очите и затова се получава така. Продължавах да водя същия начин на живот - със същите бариери, ограничения,подтискания. Замайването си стоеше и не изчезваше никога напълно. Просто няколко месеца беше по-силно, после по-слабо и така. След това дойде друг повратен момент в живота ми - намерих си първата сериозна приятелка. С нея бях 2 години, през които нямах абсолютно никакви симптоми. Защо? Защото без да осъзнавам, едва тогава за пръв път в живота ми, докато бях с нея, спря да ми пука кой какво мисли за мен, приех се слаб, успокоявах се че дори всички да ме отхвърлят, тя е с мен, обича ме много, оценява ме високо и ще сме винаги заедно. Тогава се показвах слаб пред хората, позволявах си да греша, не ми пукаше от нищо, отстоявах мнението си, контактувах с нови хора. През цялото време залагах мислите - и да ме отхвърлят, има при кого да отида. Приятелката ми се явяваше един вид като защитен обръч, увит около мен. В нея намирах утеха за всичко. Връзката ни продължи 2 години, през които всичко изчезна - замайването, световъртежите, притесненията, страхът от провал, страхът от отхвърляне. Дойде период обаче, в който се разделихме. Аз го изживях много тежко. Депресирах се и се почувствах много самотен. Веднага обаче реших да премина на ниво действие и реших да си намеря друга приятелка, която да компенсира старата. Излезнах с няколко момичета, но всичките те ме отхвърлиха. Загубих самоувереността си. Отново се отхвърлих. Почувствах се нищожество. Бях убеден, че никой освен нея повече няма да ме хареса и ще си остана завинаги сам. Вече нямаше да има на кого да се уповавам и т.н. 2 седмици след това замайването и световъртежите ми се върнаха с пълна сила. Една вечер отидох на кафене. Там имаше много хора, а същевременно бях излезнал с един важен за мен човек - авторитет с влияние, връзки и пари. В това време той също искаше да ме уреди с друга приятелка, за да забравя по-бързо старата. Както си седяхме в кафето той получи обаждане и тя му каза че не иска и да чуе за мен и че въобще не и харесвам. Той ми го каза директно в очите. Почувствах се сринат и отново нежелан, неоценен и отхвърлен. 5 минути след това замайването се усили много. Премина в световъртеж. Аз много се уплаших. Имаше много хора в кафенето и един авторитет до мен. Не можех да си позволя да падна на земята и да се изложа пред всички тях. Чувствах как всеки момент ще падна и ще се строполя на земята. След около минута получих първата си паническа атака, провокирана от този страх. Не знаех какво става с мен. Едвам се добрах до тоалетната, напръсках се с вода и напуснахме веднага кафенето. След 15 минути паниката отмина. Оттогава при всяко излизане на кафене, на обществено място с много хора, на ситуация от която няма незабавен изход, от ситуация, в която съм наблюдаван, аз получавам същите симптоми както в кафенето когато ми стана зле за пръв път. Симптоми не получавам когато излизам с човек, когото превъзхождам и няма шанс да се осмели да ми се присмее, когато съм с човек, който знае за проблема ми също, както и когато съм с близките си. Тъй като аз съвсем реално изпитвам замайване и световъртеж, основният ми страх е свързан с тях - да не падна и да не се изложа пред хората. Ако падна на земята, вследствие на силното замайване, има опасност хората да си мислят че съм болнав, до коментират че съм лежал на земята паднал, един вид има опасност да съм слаб, уязвим, което пък от своя страна да даде началото на подигравки и атаки към мен. Умишлено не съм направил експеримента по целенасочено симулиране на припадане пред хората. Причината да не го направя е, че все още нямам изградената нагласа за това. Аз лесно ще го направя, но после ще ме е много срам че съм се изложил и дори ще ме е срам да срещна същите тези хора. Как да стана самоуверен? Как да имам високо самочувствие? Как да спре да ми пука от излагането и от мнението на хората? Как да заобичам себе си повече? сами виждате в какво положение съм. Тодор, Орлин, моля ви помогнете ми да намеря изход от него. Орлин, готов съм за работа по социалната си фобия. Очаквам препоръките ти, които ще изпълнявам упорито и системно, както и коментара за историята, която споделих.

Д-р Първанов, постът ви е много достъпен и изключително ясно посочва различията между ПР и соц.фобия. Съжалявам, че го видях с малко закъснение. Абсолютно прав сте за всичко. Не изпълних задачата Ви, защото ми се струваше непосилна и абсурдна - сега осъзнавам и психичните механизми, които са ме спряли да я изпълня. Сега, след като прочетох няколко пъти статията и почти всичко ми се изясни, искам категорично да заявя, че съм напълно готов да изпълнявам указанията, които ми давате с Орлин и да се избавя от тази фобия. Съжалявам че по-рано не послушах съвета ви. И така..След като ясно разбрах че симптомите ми са провокирани от ниската самооценка, съм по-мотивиран от всякога. Как да стана човек с висока самооценка, как да спре да ми пука за мнението на другите? Какво точно трябва да направя? Важно е за мен да знам, защото в момента си оставам само с желанието. Знам че трябва да стана уверен, с висока самооценка и т.н. но как? Д-р Първанов, ядосвам се защото аз много добре осъзнавам своите качества и ценности. Още нещо: ВСИЧКИ хора които ме познават оценяват още по-високо моите качества и ценности. Имам хиляди неща, с които мога да се похваля и които съм постигнал сам. Защо тогава имам социална фобия?

Д-р Първанов, споделям вижданията Ви и обещавам съвсем скоро да публикувам подробна статия за горчивия си опит от психотерапията. Орлин, много се радвам че е възможно и тук да ми дадеш техники и методи, а още повече че последните ще са полезни не само на мен, но и на много други хора. Искам да попитам дали за да добият четящите форума необходимата информация за състоянието ми, няма да е добре да опиша максимално подробно и изчерпателно моят проблем, след това Орлин да даде необходимите за разрешаването му техники, аз пък от своя страна да ги изпълнявам системно и упорито и ако е писано най-накрая да се измъкна от това състояние.

Здравейте, приятели. Виждам, че темата ми е посетена над 1500 пъти, което ме кара да си мисля че представлява интерес за една солидна част от хората с подобни проблеми. Пиша за да съобщя, че известно време няма да пиша в нея. Това ми решение е продиктувано от факта, че Орлин ми даде много и безценни съвети и техники, които просто изискват малко време и упоритост, докато подействат. Най-мощната и безотказно действаща от тях е приемането и сприятеляването със страха и симптомите. Препоръчвам я на всеки. Благодарение на нея съм нов човек. Това, което ми предстои от сега нататък е да поработя и със страховете, които продуцират симптомите. Това от своя страна налага някои важни и належащи промени в характера ми, за които Орлин споменава в темата. Относно диагнозата ми - д-р Първанов и Орлин съвсем правилно отчитат че тя не е паническо разстройство. Паническите атаки при мен просто се явяват връх, кулминация в кръговрата на социалната ми тревожност. Те са ситуативни. Освен това днес говорих с най-добрия за мен терапевт (умишлено няма да казва името му за да не прозвучи като реклама). Той си знае кой е. Ще поработя 1 месец сам и ако видя че не мога да се справя, ще потърся неговата помощ. Отлагам терапията за след месец, защото първо искам да опитам сам и да събера пари за учебници през втория семестър. След това ще мога да си позволя около 10-15 сесии. Истински щастлив съм че тук в България има такъв терапевт. Досега никой не ме е впечатлявал с толкова човечност и професионализъм в едно. В тази връзка искам да помоля Орлин ако е възможно да систематизира най-важните стъпки за преодоляването на социалната тревожност конкретно при мен, която стои зад паравана на паник атаките и силните симптоми. Един вид да се направи нещо като сбито планче и да премина към ниво действие. За успешното предоляване на социалната фобия разбрах, че е нужно да повишим самооценката си, самочувствието, да повярваме в себе си и своите качества, да заобичаме себе си, да променим отношението си към другите. Как точно да постъпя за да не възприемам другите като авторитети? Притежавам всички необходими качества, за да имам високо самочувствие, но го нямам. Искам вече да говорим не само за симптоми и панически атаки, а за личностова промяна, чрез която да се преодолее фобията. Межд,увременно ще ви държа в течение как се развиват нещата и накрая когато се възстановя напълно ще напиша цяла статия в чест на Орлин и д-р Тодор Първанов, защото те ми помогнаха наистина много.

Орлин,а какво мислиш за контрола и какво приложение намира той в приемането на страха и симптомите? Хората с ПА постоянно се опитваме да контролираме нещата и ни е страх да го изпуснем дори за миг.. А всъщност не осъзнаваме, че дори да го направим, нищо лошо няма да се случи. Аз го изпусках няколко пъти и мислех че ще припадна и умра, но нищо такова не се случи. Дори според мен понякога самото ни желание да контролираме нещата продуцира и симптоми - ние се напрягаме, стягаме се, в стремежа да сме постоянно нащрек и да контролираме. За миг не се оставяме на неизвестното и спонтанното. Спомням си че някъде в статиите ти бях чел за пускането на контрола с някои от следните фрази: "Да става каквото ще", "Да бъде волята божия" и т.н. За мен пускането на контрола заема изключително важно място в процеса на предоляване на ПА/ПР