[Тираничен шеф - подходи за комуникация]

В 20.03.2016 г. at 23:38, Диляна Колева каза:

Ако не се лъжа има тема, в която не можеш да се справиш с твоя колежка, която се държи неуважително към теб. Ако има проблем с колежката, а сега и с шефа, излизат два варианта: или ти се приемаш твърде на сериозно, или си в среда с онези 50% от хората в твоя живот, които не те харесват.

 

Вярно е второто твърдение. А за да не ме харесват си има и конкретни причини. Колежката ми не ме харесва, защото изпитва силна професионална ревност.  Шефът не ме харесва, защото колежката стана "близка" с него /във всеки смисъл/, вследствие на което го настройва против мен /явно доста успешно/, откъдето идва цялата "сага". Не се приемам твърде насериозно. Ако се приемах така, нямаше да обвинявам хората че се държат с мен по този начин, а щях да знам конкретната причина и да си казвам че тяхната ответна реакция е нормална. Но както сама виждаш, не съм спрял да търся начини за справяне и овладяване на ситуацията. 

Доказателството за верността на твърдението ти за 50-те процента е именно в това, че имам проблем с 3-4 души от общо 20-30 души, т.е реално дори не е с половината, а с много по-малко. Отделно че един по-внимателен и задълбочен прочит на другата ми тема с колежката би дал ясна представа на всеки за моя подход и отношение и за пълното му противоречие с "вземането насериозно".

[Тираничен шеф - подходи за комуникация]

Мерси за включването, Орлине. Тук е мястото да допълня, че аз също като теб допуснах варианта, че въпросното съгласяване няма да е полезно, ако е осъществявано на фона на натрупвана пасивна автоагресия, пораженско примирение и перманентно негодувание. Но аз по-скоро мисля че правилният подход е да разглеждаме тази стратегия като съзнателен избор, който аз правя, за да овладея ситуацията.  

Т.е когато аз самият съм направил умишлен и съзнателен избор да изтърпя дадено нещо /например отношение/, в името на друго нещо /запазване на работата/, няма да се чувствам потиснат от отношението и мнението на въпросния психопатичен шеф. Вероятно лошите последствия биха дошли ако аз не искам да търпя това нещо, но продължавам да го търпя въпреки волята си и със същото отношение на активна и пасивна съпротива. Но решавайки да направя избор и да "манипулирам" шефа, вместо да си взема багажа и да си тръгна, ще бъде мой опит да погледна ситуацията под друга светлина и дори да извлека някакви ползи от нея.

От друга страна - алтернативата да напусна стои пред мен във всеки един момент и никой не може да ми я отнеме. Както се казва - утре решавам, утре напускам. Реално какво е най-лошото нещо, което може да стане? Да напусна или той да ме уволни, с което няма да свърши светът. Затова реших да опитам да приложа различно отношение към случващото се и да видя дали ще доведе до някакъв ефект. Знам че на теория звучи добре, но ще видя какво ще се случи чисто практически.

Разбира се, допускам варианта въпросният насилник да приеме моето ново и неотбранително отношение като мое поражение, като поле за отприщване на още по-арогантно отношение и обвинение, като обект, който според него може да "мачка". Дори може да си повярва че ме е убедил че не ставам за нищо и т.н и дори ако реши да ме уволни може да каже "ти си съгласен с всичко, което мисля и казах за теб, така че имам пълните основания да ти прекратя трудовия договор."

Но аз съм длъжен, заради самия себе си, да опитам всички възможни варианти, за да си кажа после "ето, уволниха ме, но направих всичко по силите си, натрупах опит, поучих се от грешките си и т.н"

[Тираничен шеф - подходи за комуникация]

Благодаря за отговорите на всички. Д-р Първанов, писал съм Ви на лично съобщение за книгата.

[Тираничен шеф - подходи за комуникация]

В "Спиралата.нет" открих електронния вариант на книгата на Литвак, тъй като в хартиен вариант е изчерпана във всичките електронни книжарници. Забелязах че е само 34 страници - толкова ли е по принцип, или е качена някаква непълна версия?

Открих също и електронни книги на Карнеги, но се недостъпни за сваляне, затова ще трябва да си ги купя. Коя точно от книгите му ми препоръчвате?

[Тираничен шеф - подходи за комуникация]

Не съм го чел.

Ако се съгласявам с него за абсолютно всичко, това няма ли да доведе до моето самообезличаване? Къде ще отиде моят образ, позиция, утвърждения и личност? В неговите очи аз ще се превърна в едно слугуващо на неговата властова патология ехо.

Ако приемем че се съгласявам за всичко с него, възниква друг проблем. Какво се случва ако аз съм съгласен за всичко, но това всичко включва и неговите несправедливи обвинения? Така той ще ми каже: "ето, вече имаш 10-15 провинения, сам се съгласи с мен че си виновен, затова чао".

Нямам против да опитам тази стратегия, но ме е страх да не се влошат нещата. Можете ли да обясните малко по-подробно Вашата идея?

[Тираничен шеф - подходи за комуникация]

Здравейте. Имам проблем с комуникацията с моя началник. Ще опиша по-подробно какъв е проблемът и съответно какъв тип характер е началникът, за да разберете по-ясно какви са и последствията от тази ситуация. 

Когато възникне някакъв казус - както в служебно, така и в междуличностното ми общуване с колегите, началникът ме привиква в стаята му и веднага започва да ме обвинява, без изобщо да се интересува от моята гледна точка и без да изслуша моето обяснение и становище по темата. По този начин той не може да придобие ясна и обективна представа за случилото се и си съставя мнение единствено по това, което е чул от своите информатори. Това не само че не изяснява въпроса, но има и по-тежки последствия - без да е разбрал истината, той директно обвинява мен и по този начин аз се чувствам засегнат, обиден и несправедливо обвинен. Ясно е че моите чувства са моя работа и аз винаги мога да избера как точно да се чувствам, но тук проблемът не опира толкова до моите възприятия на случващото се, колкото до служебните последствия от това, а те са че той позволява моите врагове да го настройват срещу мен и съответният резултат е че ми няма доверие, мисли че съм недискретен и неспособен да се справям пълноценно с работата си. Често ме подценява и неглижира. Това разбира се не е вярно. Когато аз се изправя пред него със здраво отстояване и себеизразяване, често пъти ми казва че се имам за безгрешен и че не го интересува мнението ми и че гледа само крайния резултат и т.н. Да, крайният резултат е такъв, но има конкретни причини, които са довели до случването му.

Що за човек е той - на първо място маниакален перфекционист. С обсебващо чувство на контрол във всяко отношение. Обсебен от властта и влиянието. Емоционален изнудвач. Насилник - психически, а в личния му живот и физически. Избягва да гледа човек в очите, винаги е намръщен, стерилен и сух. Злопаметен и много агресивен. Афектен. Плюсовете са му че е интелигентен, културен, добър стратег и отличен предприемач. Лошото е че използва личностните си качества за негативни цели.

Какво направих по въпроса аз? След 2-3 привиквания му заявих че разбирам напълно че той вижда нещата по този начин, но аз не съм съгласен с тези обвинения и държа да получа възможност да предоставя моите обяснения. След като видях че по този начин няма да се получи, го помолих съвсем човешки да изслуша моята гледна точка, защото монетата винаги има две страни и това ще му помогне да си изясни истината. Това също не даде резултат. Предложих му и още нещо - тъй като е емоционален и афектен, аз да пиша моите обяснения в писмена форма и когато той прецени да си ги прочете и да ме повика отново да ги обсъдим. Отказа и това под претекст че нямал време да чете такива неща. Обича само той да крещи и да укорява, но да не му се отвръща. Ако човек отвръща, често пъти е заплашван с уволнение.

Как да намеря подход към такъв тип "човек" и да изляза от тази ситуация? От една страна не ми е приятно да има такова мнение за мен, но от друга осъзнавам че моето мнение за мен е по-важно и че неговото мнение си е негова работа. От друга страна обаче, той не ми е просто някакъв познат, а началник и трябва да намерим някакъв подход за комуникация, защото проблемите се задълбочават и ми се приписват недоизяснени неща, които са несправедливи. Ако тази ситуация хронифицира, може да се стигне и до уволнението ми от работа.

По принцип аз се уважавам и в друга ситуация не бих търпял подобно отношение, но позицията ми харесва и не искам да я губя така лесно. Отделно че много други шефове са същите. Искам да намеря някакъв баланс - хем да продължа да работя там, хем да не съм обвиняван за всичко, хем да се държат с мен нормално и уважително. Моля за вашите съвети и насоки.

[Конфликт на работното място - моля за насоки и съвети?]

Наблюдавайки последните няколко месеца, стигам до заключението че моята колежка има психически проблем. Правят ми впечатление някои сериозни странности в поведението й, които макар че не са свързани пряко с мен, будят подозренията ми че не е съвсем в ред.

Забелязвам следната закономерност при отношението й с другите колеги - в поведението й се редуват периоди на супер активност, краен позитивизъм, необоснована еуфория, осезаема приповдигнатост, неизчерпаемост и неуморност, с такива на агресивност, асоциалност, озлобление, арогантност и високомерие, заяждане, униние, отпадналост и лека депресия.

Когато е в първата фаза /позитивната/ постоянно поема инициатива за извършване на активни физически или интелектуални дейности /почистване, писане на документи, помагане на другите, изпитване на преклонение пред личностите им и т.н/. Постоянно се шегува, разказва вицове, смее се истерично, реагира прекомерно положително на стимул, който привидно е съвсем обикновен и не е в състояние да събуди чак такава радост. Крайно и лицемерно добронамерена е към другите, изпитва непреодолимо желание да им угажда и да ги обгрижва, за разлика от епизода на депресия когато се държи лошо с тях. Когато е приповдигната изглежда все едно серотонинът й е напомпан на максимум и ще се пръсне. Дори натоварва околните с тази хипер енергия и непоседливост, тъй като трудно сяда на едно място за повече от 20-30 минути, тъй като кипи от енергия. 

Когато е в пасивната фаза, често повтаря фрази от рода на "усмихвай се напук на този ГАДЕН живот". Животът е гаден, всичко се случва трудно, не трябва да се доверявате на никого, да се разкривате и т.н. Позитивните епизоди траят около 10 дни, а негативните по-дълго /по 20-30/. Средно и сравнително умерено положение няма - или е в позитивен епизод, или в негативен. 

Понеже дъщеря й често идва в работата, ми прави впечатление че с нея също се държи по не особено добър начин, а щом е в състояние да се държи така със собственото си дете, какво остава с някакъв непознат и конкурентен колега. 

Всичко това ми помогна да осъзная че жената е доста очукана от живота - живее в асинхрон със себе си, чувства се слаба, уязвима и ранима - нещо, което се опитва да прикрие с твърдата и желязна маска на властта, контрола, агресията/другото лице на страха/, високомерието. Тя е неспособна да дава и да получава любов и добро отношение. Мисля че по-голямо наказание от това няма. 

[Мизофония-дразнене от специфични звуци (мляскане, сърбане, преглъщане, облизване и т.н.)]

Намерих стари видеокасети, на които има записани много семейни поводи на които се храним всички заедно и баща ми мляска силно. Ще ги прехвърля на аудио файл и започвам. Ще ви държа в течение.

[Мизофония-дразнене от специфични звуци (мляскане, сърбане, преглъщане, облизване и т.н.)]

Много ти благодаря, Орлине. Още от днес започвам тренировките, като за целта довечера ще отида на кино, където със сигурност  ще има хора, които ще хрупат пуканки. Наясно съм, че не мога да очаквам мигновени резултати и че трябва да вложа цялата си мотивация и усилия, което ще отнеме време. Но това не ми пречи, тъй като знам че преодолея ли това изпитание, ще науча и усвоя ценните житейски уроци, до които ме тласка то и вече ще имам ново отношение към него.

Междувременно като мисля дълбоко по въпроса, усещам че стигам до още заключения, които ще споделям тук в темата. Понеже вечерта отново мислех по въпроса и забелязах че когато имам съпротива срещу някого /срещу негово поведение, характер и личност/, тогава също се активира мляскането. Пример - срещам Гошо, преценявам че той е антипатичен човек и не ми допада, вследствие на което дразненето се "закача" за неговия характер и започвам да се дразня от това че мляска. А под  тази защита явно се крие усещането че като Гошо е противен за мен човек, той може да ме нарани и да ме накара да се почувствам по гореописания начин. Тук се явява на помощ защитното мляскане, защото когато съм разгневен и се дразня, няма как да се страхувам и подсъзнанието решава че така ме защитава от Гошо. Т.е това е моята отбранителна реакция срещу евентуално психическо "посегателство" върху личността ми, защото вероятно според логиката на подсъзнанието, ако се чувствам уязвим и то не изпрати защитното мляскане, това значи че съм изложен на риск.

Т.е целта тук е да се скъса връзката между защитна реакция /мляскане/ и дълбоко залегнали страхове /гореизброените/, чрез директна работа върху тях.

В хода на анализа ми възниква и един въпрос - какво е мястото на самооценката ми в цялата картина и значи ли че щом имам страхове от нараняване, изоставяне, отхвърляне и др. под., тя не е достатъчно стабилна в дълбочина? Т.е че външно се заявявам и отстоявам, но вътрешно, надълбоко, тя е сериозно разклатена?

Опитах се мислено да се пренеса в киното с пуканките, където баща ми не присъства и хората са неутрални. Представих си всичко - миризмите, цветовете, седалките и т.н. От всичките изброени страхове, веднага фиксирах и разпознах следното усещане "грубо навлизане в личното пространство", когато хората хрупат. Образно казано, по този начин показват че не се съобразяват с другите в залата, че ме карат да се чувствам с нарушено спокойствие и пространство, че са несъобразителни и т.н. Ясно е че не те ме карат, а моите реакции продуцират всичко това. Тук веднага направих асоциация с друго което ме дразни и не е свързано с мляскането - съседите над нас стъпват много шумно по пода, вследствие на което усещането е все едно се тресе блокът. Това също предизвиква в мен гняв, но много по-умерен и нямащ нищо общо с мляскането. Просто ме дразни леко. Но него също го асоциирам с въпросното лично пространство, пренебрегване, незачитане, неразбиране на потребността ми от тишина и почивка и т.н.

Т.е грубото навлизане в личното пространство също ли се причислява към другите страхове и механизмът на възвикване не е ли същият?

[Мизофония-дразнене от специфични звуци (мляскане, сърбане, преглъщане, облизване и т.н.)]

Карат ме да се чувствам неприятно. Преди време се чувствах уплашен от това да се себеизразявам и себеотстоявам пред него. Тези времена отдавна отминаха и в момента безпроблемно отстоявам себе си пред него - с моята позиция, мнение, мироглед. Вече не представлява проблем за мен да му кажа че това което говоря е мое мнение и той има пълното право да не се съгласява с него - нещо, което няма да промени моите виждания по даден въпрос. Също така му казвам че когато той твърди нещо, с което аз не съм съгласен и се опитва да ме убеди в него, че това е негово мнение, а не факт и че аз имам различна гледна точка и не е нужно да поддържам неговата на всяка цена. Всичко това го заявявам съвсем смирено и добронамерено, а не със злоба и агресия и установявам че има голям ефект. Пиша тези неща, защото колкото и да се питам, не получавам други отговори освен тези че мляскането е параван, който се опитва да прикрие нашите неразбирателства и част от моите страхове, описани по-горе.

Какво означават за мен качествата - жалко, но наистина не мога да видя повече от това, което съм описал в това и в предните мнения, колкото и да се напъвам и да искам.

[Мизофония-дразнене от специфични звуци (мляскане, сърбане, преглъщане, облизване и т.н.)]

Орлин, ти визираш сексуалното табу в собствения ми морал + съпротивата към бащата.  Изводът до който достигам по отношение на съпротивата е че мизофонията би била неутрализирана когато се чувствам обичан, безусловно приеман и общуващ с баща си. Но тъй като ние не можем да променим хората и в частност баща ми, е ясно, че това не винаги би се случило. Затова явно ми остава варианта не да променям него, а да се опитам да го приема такъв, какъвто е - силно мляскащ, неспособен да обича, арогантен и агресивен към всички хора, включително и към добрите, злопаметен, краен индивидуалист и т.н. Вероятно съпротивата, която се визира е свързана с моето неприемане и несъгласие на тези негови характерови дадености, които аз трябва да приема, но те са в такъв разрез с моя мироглед, светоусещане и възприятие, че не си представям как би станало това, но да приемем че бих положил усилия в тази насока и това би било възможно по някакъв начин.

Относно сексуалното табу - в миналото беше така, сега вече не е. Ще обясня защо. Когато завърших средното си образование, няколко години бях студент на квартира в друг град /в момента съм на 26 и вече не съм студент, просто името ми във форума не е актуално/. Та от момента на излизането ми от семейното гнездо и започването на водене на напълно самостоятелен живот, сексуалното табу отпадна. Тогава смених няколко приятели. В компанията се говореше много за секс и аз винаги съм говорил свободно на тази тема. Пред родителите ми също - дори съм споделял някои мои сексуални проблеми, които имах с първата приятелка, с която бях. След това започнах работа при много приятен началник, който според мен имаше някакъв психологичен проблем, защото беше като обладан и обсебен от тема секс - постоянно говереше за нея, вменяваше на всеки обикновен разговор сексуален подтекст, имаше много и безразборни сексуални контакти с най-различни жени, говореше за разни перверзии и т.н. Та там сексуалното табу съвсем падна. Отделно аз пред нашите споделях неговите сексуални обсесии и заедно му се смеехме.

Поне на съзнателно ниво мисля че сексуалната част би следвало да е отпаднала. 

Друго което виждам е страхът от изоставяне и отхвърляне. Изоставяне - когато чете книги, оставя ме в другата стая сам, не се интересува от мен, не ме приема с всичките ми особености, обича ме условно, не е истински загрижен, както много други бащи са загрижени.

Страх от отхвърляне - че ако имам определено поведение или дадено мнение по конкретен въпрос, което е различно от неговото и според неговите критерии е неправилно, той няма да ме приеме и да се отнася добре с мен, да ме обича и т.н.

Страх от евентуална негова агресивна реакция на моя забележка че мляска - допускане че може да се ядоса, да се стигне до яростен конфликт, дори до евентуален физически сблъсък. Аз лично имам чувство че едвам се въздържам да не стана и да не прибягна до физическо насилие спрямо него. 

Моят извод от написаното е че ако постигна състояние, в което бих могъл да го приема такъв, какъвто е, мизофонията ще отпадне. На прав път ли съм?

[Мизофония-дразнене от специфични звуци (мляскане, сърбане, преглъщане, облизване и т.н.)]

Въпреки многократните ми опити и размисли по въпроса, не мога да отговоря на тези въпроси. Вероятно причината за това е в изградената въпросна стена, за която споменаваш. Ето, дори в момента - приемам мляскането като едно следствие от някакви причини. Опитвам се да намеря причините и да ги реша, за да отпадне и следствието /дразненето от мляскане/. Обаче нищо конкретно не ми идва наум. 

Как ме кара да се чувствам мляскането? - разгневен и ядосан. Ясно е че гневът е другото лице на страха. Но аз чувствам само гняв. Как да разбера от какво ме е страх? Не изпитвам никакъв страх към непознатите хора в киното, които хрупат пуканки. Не влизам с никакви взаимоотношения с тях, за да провокират някакви мои страхове, дори визуално не знам кои са, тъй като седят зад мен. Страх изпитвам единствено от това, че ако отида в ресторанта и вечерям с баща ми, ще изпитам отново силното чувство на гняв от мляскането, поради което формирам поведение на отбягване. От него самия като човек също не ме е страх.

Какво означава за мен символът на мляскането? Единственото което ми идва наум е да не би мляскането да е защитна реакция срещу поведение, което не харесвам? Т.е щом един човек може да мляска и да не ме дразни, а от друг да се дразня, да не би това дразнене да е начин подсъзнанието ми да покаже че не харесвам поведението на този човек, или нещо подобно и по този нездрав начин да се опитвам да направя поведението му такова, каквото аз бих искал да бъде? Но тази версия не ми се връзва с дразненето от хората в киното, защото аз нито ги познавам, нито знам поведението им, а просто чувам че ядат пуканки, долавям самия хрупащ звук и започвам да се дразня, без дори да знам кой е неговият инициатор.

В никакъв случай не искам да получавам отговори на готово, но се нуждая от поне някаква малка насока, чрез която сам да достигна до тях. Не виждам начин да достигна до отговорите на тези въпроси, въпреки че като търся отговорите им подхождам към себе си като малко разплакано и раздразнено от мляскането дете - с много внимание, търпение, любов и т.н. 

[Мизофония-дразнене от специфични звуци (мляскане, сърбане, преглъщане, облизване и т.н.)]

Вече мина цял месец от последното ми мнение. Включвам се, за да кажа как вървят нещата. Прочетох книгата 2 пъти, един след друг. След това отново се връщах към някои нейни части, които редовно препрочитах. Към момента почти всеки ден се опитвам да прилагам методите, описани в нея на практика. За съжаление резултатите са много слаби. Първите седмици нямаше абсолютно никакъв ефект. В момента като чета, анализирам и се програмирам вкъщи, всичко ми се струва много лесно осъществимо, но щом отида в ресторанта или на гости вкъщи, всичко научено изчезва и едвам издържам на провокацията. Адреналинът ми се качва на максимум, започвам да треперя от яд, нивото на дразнимост достига своя максимум и просто напускам семейната вечеря, с което веднага изчезват всичките проблеми. 

Опитвам се да действам бързо и ефективно, защото в края на месец ноември /т.е след около 3 седмици/, ще има повод за празнуване в семейството, който естествено ще е свързан със семейна вечеря и преспиване вкъщи, където неминуемо ще има много "мляскащи" провокации. Иска ми се да се справя дотогава. Знам че това зависи от мен и от моята мотивация и че няма кой друг вместо мен да го направи, но имам чувство че правя всичко възможно, а резултат няма.

На всичкото отгоре установих, че вече се дразня когато отида на кино и голяма част от хората хрупат пуканки много силно - т.е мизофонията започва да се пренася и върху други обекти.

 

[Мизофония-дразнене от специфични звуци (мляскане, сърбане, преглъщане, облизване и т.н.)]

Прави сте че техниките и подходите ви се допълват. За мен е удоволствие че освен на себе си, мога да разчитам и на вас по пътя на трансформацията и работата, която ме очаква.

Започвам да чета книгата и ще пиша като я завърша и набележа конкретна стратегия.

[Мизофония-дразнене от специфични звуци (мляскане, сърбане, преглъщане, облизване и т.н.)]

Докторе, вече сме работили с вас и знаете за моята решителност и мотивация. Те се подхранват особено силно и от факта, че аз искам да поддържам връзка с баща ми, но "мизофонията" ми пречи да ходим на ресторант заедно, да ходя вкъщи и да обядвам/вечерям с тях. Дори ми е трудно да разговарям с него, защото ако скоро преди разговора е пил вода или е ял, отново примлясква, заради все още наличните хранителни остатъци между зъбите и в устнаха кухина. Решил съм проблема чрез избягване срещи с него, но сами знаете че това не е решение и не може да продължава до безкрай.

Искам да се справя, но какво точно да направя? Орлин е цитирал определени мои страхове, върху които мисля и анализирам в момента. Вие говорите за натрапливости и обсебвания. Аз лично не знам какво да правя, само знам че искам да се справя с това състояние и да продължа да поддържам връзка с баща си. Моля, споделете Вашия метод, като мисля да работя от една страна с посочените от Орлин страхове, а от друга - с Вашия метод.

Намерих книгата в Спиралата.нет и вече съм я свалил.

[Мизофония-дразнене от специфични звуци (мляскане, сърбане, преглъщане, облизване и т.н.)]

Т.е мизофонията се явява едно следствие, една заучена, рефлексна и защитна реакция от страховете, които обсъждаме? Това би трябвало да означава, че ако се работи върху страховете и се осъзнаят и трансформират, би трябвало и тя да отпадне, нали?

[Мизофония-дразнене от специфични звуци (мляскане, сърбане, преглъщане, облизване и т.н.)]

Орлине, знаеш че това че имам мнение не значи че е правилно. Може и спецификата на проблема да ме кара да не виждам това, което трябва. Аз казвам това, което чувствам, а не твърдя категорично дали е или не е страх. Аз мисля че можеш да ми бъдеш полезен, ако ми помогнеш да видя това, което в момента не виждам. Прочетох насоките и мисля върху тях, но все още безрезултатно. Ако това че имам мнение е пречка да ми бъдеш полезен, значи ли че не трябва да изразявам такова, за да ми съдействаш за разрешаване на проблема?

[Мизофония-дразнене от специфични звуци (мляскане, сърбане, преглъщане, облизване и т.н.)]

Осъзнавам, че имам силна мотивация да се справя и мисля че имам и достатъчно смелост да го направя, така както се справих и извлякох поуките си от паническото р-во и другите фобии. Проблемът е че нивото на дразнимост е толкова високо, че не знам как бих издържал конфронтация с него. Защото тук не става въпрос за страх, а за силно ниво на дразнене.

[Мизофония-дразнене от специфични звуци (мляскане, сърбане, преглъщане, облизване и т.н.)]

Няколко години след постовете в темата ми, проблемът така и не успя да се разреши. Преодолях фобиите, страховете, паниката. Постигнах вътрешно самоуважение и интегритет. Но това по никакъв начин не повлия на мизофонията ми.

[Конфликт на работното място - моля за насоки и съвети?]

Включвам се с ново развитие по темата - засега обещанието от "началниците" се изпълнява. Тъй като опитах всички други стратегии и не мога да се справя с колежката, в момента ситуацията е следната: не си говорим изобщо, не ми казва къде отива, защо, какво се случва с изпълнението на задачите и т.н /което не е редно и нормално/. Но като стане някакъв гаф или проблем, началниците си викат нея и мен не ме занимават изобщо. Аз си върша задачите, които са адресирани до мен, тя си върши тези, които са адресирани до нея. Никой от нас не знае какво върши другият. Просто си изпълнява задачата и я предава на "шефовете". И като някой някъде сбърка, си носи лична отговорност. Един вид е изкоренена моята началническа функция, но също така и съответстващата й отговорност.

Патологията е пълна

[Конфликт на работното място - моля за насоки и съвети?]

Разбирам че дадените обещания не винаги се спазват, нито има гаранция за това, но при необходимост ще им напомня какво са обещали и в каква абсурдна ситуация съм поставен. 

[Конфликт на работното място - моля за насоки и съвети?]

Прочетох цялата книга, която ми препоръча Диляна. Наистина съдържа добри стратегии за поставяне на граници и ще се възползвам от повечето от тях. Тъй като проблемът в работата е предимно на мениджърско, организационно и функционално ниво, останалите казуси продължават. Понеже ми "дойде до гуша", направих следното:

Отидох при "шефовете" - умишлено ги поставям в кавички, защото това не са никакви шефове. Та, отидох при тях и им казах следното: "Щом не искате да пиша докладни, които съвсем автентично отразяват обективната действителност, и щом не предприемате абсолютно никакви мерки в посока на това да ми бъдат предоставяни документите за преглед и съгласуване, да ми бъде оказвано съдействие и да се координират действията в екипа между мен и колежката, аз напълно и категорично отказвам да нося отговорност за всяко нейно действие, въпреки че съм неин ръководител. Не намирам друг изход от така създадената патологична ситуация". Казах им още "ако искате да нося отговорност, създайте ми терен и условия за това". Иначе се получава двоен стандарт - когато става въпрос за поемане на отговорност съм ръководител, а когато става въпрос за упражняване на правомощията ми съм никакъв. Казах че това е моето решение, предвид ситуацията и ако не им допада, да намерят по-добро или по-добър служител, който да се справи с тази житейски абсурдна ситуация.

Макар и малко трудно, успяха да се съгласят с това и дадоха обещание, че няма да ми търсят отговорност ако тя направи гаф с някой документ, който не е подписан от мен. А тя на мен за подпис нищо не ми предоставя, така че един вид за нея не отговарям, а с другите служители проблеми нямам - нито с лични, нито с професионални граници. Ако наистина си спазят обещанието, голяма част от проблема се решава, тъй като аз няма да отговарям за нея и дори да си прави каквото си иска, последствията ще са си за нея. А с личното й отношение към мен има голям напредък и то дори без аз да правя нищо - просто спря да ми говори. Единствено на 5-6 дни веднъж си разменяме "добро утро" или "довиждане" и това е.

Докога ще продължи това и какви последствия ще има не знам, но съм толкова разочарован от фирмата, организацията и управлението, че общо-взето ми е все тая. Но все пак се надявам да не ме уволнят толкова бързо.

 

[Конфликт на работното място - моля за насоки и съвети?]

Диляна, книгата е обемна и не може да се прочете за един ден. В момента я поръчах и я чета, но ми трябва време да я прегледам цялата, да асимилирам и приложа прочетеното. 

Д-р Първанов, ако имате нужда от допълване на информацията, за да ви се изясни картинката, задайте ми въпрос и ще отговоря, защото не знам какво точно ви интересува.

[Конфликт на работното място - моля за насоки и съвети?]

За подписа не е точно така. От една страна това което казваш е логично да се случва по този начин - няма ли наличие на подпис, няма и отговорност, но при нас когато липсва мой подпис или ме обвиняват че не съм създал правила, при които ВСИЧКО да ми се предоставя за подпис, или пък автоматично ми вменяват вина и служебна отговорност, защото отговарям за изходящите документи, съставени от екипа ми, дори да не съм ги подписал и видял. Знаете че стане ли нещо, винаги "дърпат" началника и той е пряко отговорен за случващото се в отдела му.

Относно границите - наистина се поставят по-трудно впоследствие, но бях длъжен да ги поставя, или поне да опитам. По-добре късно, отколкото никога. Смея да се похваля че по отношение на личните граници, напредъкът е видим. Тоталният неуспех е само по отношение на професионалните. Все пак, след всичко това, възнамерявам и занапред да продължа да поддържам острите и "грубиянски" лични граници.

С останалата част на екипа всичко е ОК - работим успешно, говорим си като приятели в извънработно време, изпълняват това, което им заръчам, държат се добре с мен и т.н.

Под "Биг Бос" разбираш не шефовете ми на местно ниво, а целият изпълнителен директор на фирмата за територията на цялата страна, така ли? 

Аз лично мисля че тя действа в екип с някой голям шеф, като уговорката е да ме държат настрана от извършваната дейност, дори с цената на това тя да се спука от работа, пък аз да лежа на бюрото по цял ден. Правейки това, тя има редица печалби - липса на конкуренция в мое лице, безопасност от "крадене на занаят", издигане в очите на другите за моя сметка, поддържане на зависимост към нея, защото аз съм в информационно затъмнение, липса на опасност някой да я замести и голяма вероятност ако махнат мен тя да заеме моето място и т.н. А моята патологична "награда" за това явно е бездействието по цял ден.

Но това е временно, защото първо никой не дава пари даром за лежане и второ - в момента, в който излезе в отпуск или болничен и аз остана сам, "шефовете" ще видят че работата не върви и вероятно ще ме сменят с друг, който може да я извършва без необходимото съдействие.

Просто в случая "рибата мирише от главата" и като схемата е сбъркана по високите етажи, няма как положието да е ОК в ниските.

 

 

[Конфликт на работното място - моля за насоки и съвети?]

Абсолютно. В това съм категоричен. Нито смятам че е по-добра от мен /въпреки опита й/, нито смятам че това е редно и нормално. Дори на инат да е, няма да напусна доброволно, освен ако те не ме уволнят принудително.