Lucifer's_Angel

Всеки има тази нужда. Просто едни я осъзнават по-рано и търсят помощ, а други (като мен) чакат нещата да си минат от самосебе си или пък сами да се справят. При мен лично това е проблема. Смятам, че проблеите ми не са чак толкова сериозни и мога сама да ги разреша, без да се налага да занимавам някой друг с това. Няма как да си тръгна. Никога не съм била от този тип хора "плевели". Винаги мисля първо за най-близките ми, дали те са добре, спокойни и щастливи, и чак след това за себе си. Прекалено много обичам майка си и държа на нея за да мога да я оставя сама да се справя с тези неща. А колкото до здравословните проблеми - да, неизбежни са, но както казах вече съм взела мерки за тях. Остана само страхът и паниката, че всичко може да се повтори отново в най-неподходящият момент..

Здравейте. От дълго време си задавам въпроса имам ли нужда от психотерапия или не. Имам ли наистина сериозни проблеми, че да потърся подобен специалист. Но тъй като в момента, в който пиша този пост, съм в изключително лошо състояние реших, че все пак няма да боли ако опитам..ако разбира се реша от къде да започна.. Майка ми и баща ми имаха изключително тежък скандал преди броени часове..Всичко премина с огромна доза крещене, викове, грозни епитети и свърши с мен, застанала между двамата, опитвайки се да спра баща ми да не удари майка ми. Разтреперих се цялата. Не знаех какво да правя. Не можех все още да осъзная какво се беше случило току-що. Докато аз седях и се чудех и се опитвах да приема цялата ситуация, майка ми вече си беше тръгнала, а баща ми си се беше затворил в спалнята. Никой явно не се сети, че и аз бях в къщата. Никой не се върна за да попита как съм. Стоях си сама и се замислих за всичко, което съм премълчавала до сега, всичко с което съм се примирявала, защото просто не ми се е искало да влизам в излишни спорове и караници с когото и да било. Скандалите на родителите ми ми бяха достатъчни за да рискувам да ги въвлека в спор с моите „глупости“ в редките моменти, в които си говорят, смеят се и се шегуват един с друг. Само че понякога на човек му идва в повече. Именно от тези скандали съм стигнала до там, че едва ли не „подскачам“ и изпитвам известна доза страх и притеснение всеки път, в който чуя баща ми да говори с майка ми. Никога не са ме били, никога скандалите им не са били насочени пряко към мен. Но съм изключително чувствителна към тези неща и приемам всичко доста зле. Освен проблемите с родителите в къщи, преди известно време започнах да имам и здравословни проблеми. Симптомите бяха доста. Топли вълни, причерняване, световъртеж, пресъхване на устата, чувство за изтощеност, слабост, сърцебиене...Ставаше ми изключително зле, стигах почти до припадъци, навън с приятели или в къщи, без значение..Мина доста време докато ми поставят адекватна диагноза, докато ми изпишат подходящите лекарства и докато те започнаха да действат и всичките тези симптоми да отшумят. Но въпреки, че вече съм наясно с проблема и вземам необходимите мерки остана страхът от всичко това. Страхът и паниката, че отново може да ми стане така зле. И още повече, че може да се случи точно тогава, когато имам даден ангажимент, с който не мога да се проваля, или пък когато съм сама някъде и няма да има кого да помоля за помощ. По принцип съм перфекционист и не споделям особено много с хората, тъпча всичко в себе си и полагам огромни усилия да скривам слабостите си и проблемите си от всички. За това и в момента ми е толкова трудно да напиша всичко това, и да обясня всичко адекватно. Но вече чувствам, че недоволствата и страховете ми ме докарват понякога до депресивни състояния. Това са само малка част от нещата, които ме тревожат. Но няма как да засегна всичко в този форум..Може би това тук е само малко облекчение за момента..докато не се убедя да посетя терапевт... И все пак още смятам, че може би това не са чак толкова сериозни проблеми. Като се замисля хората какви проблеми имат имам чувството, че моето е някакво детско мрънкане, някакви съвършенно битови проблеми, с които човек би трябвало да се справя сам. И едва ли не се чувствам засрамена, че губя времето на някой с моите глупости. . И все пак нещо ме е накарало да напиша всичко това. Знам, че тук няма как да получа конкретен и обширен отговор на всеки един проблем. За това може би основният въпрос тук е имам ли нувда от терапия или не.