Aliya

Мария - София, Хубаво е, че полагаш толкова много усилия да намираш цитати, но още по-хубаво би било, ако сама разбираш какво точно цитираш. Да цитираш Учителя без да си го разбрал, е абсолютно безполезно действие за теб. Когато един Учител говори, той говори с езика на хората, които го слушат и спрямо тяхното ниво на разбиране. СпоредУчителя за хората, живеещи в неосъзнаване, доброто и злото са категории на ума, а не на Природата, на Съществуванието. Енергията, която прониква всичко, не е нито добра, нито зла. Нима можеш да кажеш за вулкана или земетресението, че са добри или лоши?! Да дели нещата на добро и лошо може само човешкият ум, който е дуалистичен по своята природа. Човешките категории за добро и лошо "са две страни на една и съща реалност". И тази реалност е Божествената, където всичко е Божие битие, т.е. всичко е добро. И когато човек живее спрямо доброто на Божествената реалност, на Царството Божие, или "причинния свят", всеки негов акт е добър и в хармония с Природата. Когато човек живее в неосъзнаване на Божествения свят, на Битието, то той се дръпва от Доброто и влиза в света на Небитието, на Мрака, на Заблудата, т.е. на Злото. Учителят говори по същия начин и със същото разбиране, с което са и моите думи. Но Мария - София на всяка цена търси "под вола теле" и се опитва да докаже противоречие между моите думи и думите на Учителя. Мария - София, такова противоречие няма. Ако наистина противореча на някого, то е на твоето его, което отгоре на всичкото е и твърде страхливо и се крие зад думите на другите!!! Администраторска бележка: Такъв стил на изказване и отношение към другите участници е в грубо противоречие с правилата за участие. Моля спазвайте дух на уважение и толерантност при участието си в този форум. Това важи за всички теми и мнения! Моля считайте това за официално предупреждение.

„- Знание“ означава непосредствен опит за огъня: ти самият да почувстваш огъня, а не да бърбориш за дима. - Мисленето е приятел, който ще ти помага да преценяваш какво да казваш и какво да вършиш, но когато се стигне до екстаза този „приятел“ напълно се обърква. - Когато себичността дойде, Бог си отива!" - РУМИ

Злото, Сатаната, няма своя собствена сила - затова е Небитие! Злото е липсата на Добро, Предателството е липсата на Любов, Егото е липсата на Осъзнаване.

Ето виждаш ли, Ники, празнословието без истинското познание докъде може да те доведе - до пълното заблуждение и абсолютна слепота!!! "Илюзия е, че има хора въобще"!? - ами тогава защо не вземеш да си отвориш затворените очи и просто да ги видиш, ХОРАТА? А може би ти самият си тази "илюзия", която вижда и останалите "илюзионно!?!?!? Там е работата, обаче, че само егото ти е тази илюзия, заблуда, а ти си предпочел да се идентифицираш с една заблуда - с егото си. А егото ти няма как да бъде шедьовър - нито една заблуда, нито една лъжа не е успяла да стане шедьовър в цялата човешка история! Шедьовърът е Творчество, Създаване чрез Бога, а егото е пълен фалшификат, то е сън, небитие, егото е извън божието битие. Егото е продукт единствено на ума ти, а не на Бога. Ето отново, Ники, сам виждаш, че умът ти не е в състояние да обхване и опише Божественото, и не само това, дори да Го разбере. И не само твоя ум, а всеки един човешки ум пред Божественото е като един развален компютър, на когото са му дали задача извън заложения му капацитет - и пред тази задача компютърът се срива и започва да трака и щрака безспир Не можеш да се самоосъзнаеш като Бог, защото кой е този, който ще се самоосъзнае!? Когато Бог Е, само той Е! Няма нищо или никого другиго! За да дойде Бог в теб, ти трябва да си отидеш завинаги, идването на Бог е твоята смърт, такъв какъвто си сега, смърт на старата ти личност. Но можеш да се мислиш като Бог, и тогава и Бог самият не може да ти помогне!

А кой тук говори за омраза, освен теб? И как може да мразиш нещо, което не е на първо място?! Егото е неекзистенциално, то няма Битие. Егото е илюзия на ума ти и като такава, то не е част от Битието на Бога. Егото е Заблуда, Фалшификация на Истината, а заблудите и фалшификациите са част от Небитието. Така че тук и дума не може да става за омраза или любов към нещо нереално - достатъчно е само да разбереш каква е истинската природа на егото и самото разбиране ще те освободи от неговата илюзия. Егото е като тъмнината - не можеш да се бориш директно с тъмнината, защото тогава просто ще бъдеш победен. Как да се бориш с нещо, което не е реално? С тъмнината можеш да се бориш само, ако внесеш светлината в нея. Така е с всяко негативно състояние в живота ти - със страха, тревожнастта, не можеш да се бориш директно, защото ще бъдеш победен. Достатъчно е да внесеш положителното, за да изчезне негативното. Разбирането е това положително, което ще ти помогне да се отърсиш от идентификацията ти с егото. Когато Бог Е, Теб вече няма да те има

Да отричаш истината, Мона, е като да отричаш себе си. Щом "Истината я няма", ти рожба на Лъжата ли си?

Никой не може да предскаже един Буда, едно просветлено същество. Буда е непредсказуем, защото такова същество не действа според предсказуемия човешки ум, а е изцяло извън Ума, в територията на Не-Ума, Божественото. Просветленият човек живее и действа момент за момента, спонтанно, воден от най-вътрешната си изначална същност, която умът не може да предвиди и контролира. Просветленият човек не е обусловен от миналото, нито се проектира в бъдещето. Той може като Христос гневно да разгони продавците в храма, а може и като Буда да остане спокоен, когато срещу него е застанал убиец. Просветленият човек е като празен бамбуков ствол, през който духа вятърът на вечността, а този божествен вятър никой никога не е успял да предвиди или предскаже.

За най-голямо съжаление на човешкия вид егото не е само дума. Егото е най-големият ти враг, който те кара да се мислиш за Аз, за някой специален, отделен от Съществуванието, от Неразделимото единно. А Его, което те кара да се мислиш и изживяваш като Бог, ти е скроило най-смъртоносния капан. Въпреки, че егото е само илюзия на ума ти, а всички илюзии са Небитие, ти си този, който се опитва да го претвори в живота си и му даваш силата си. Егото, респективно Злото няма своя сила, то се храни от теб, от твоята неосъзнатост.

Не, просветленият човек не е агресивен. Когато той започне да говори, всъщност той вече не е, той е човек без его, празен съд, през който истината се излива и говори. И въпреки всичко, мнозина се чувстват заплашени от просветленото човешко същество. Човешкото его винаги се чувства в опасност, агресирано, когато живата истина започне да говори. Ако не беше така, то Христос не би бил предаден и разпнат, нито Сократ отровен....

Не, в Единния няма различия. Празнуваш Единството. Докато си в ума, има и различия. А това кой го казва, ти или егото ти?! Защото ако си ти, какъв е смисълът да го казваш?!

Да, злото ще бъде почувствано ЧРЕЗ ТЕБ, защото ти се решил /а да го превърнеш в действие, да му дадеш израз. Ти си станал/а проводник на Небитието и си претворил злото в твое дело. Злото става твое реално действие, защото самият ти си реален, /или по-точно реално неосъзнат.:o/ Отговорността е изцяло твоя, а не на Бог! Той те е създал свободен.

. За божественото ниво - единствената реалност, която Е, нещата вече не са дуалистични, за да ги разграничаваш според умствените калъпи. Там Всичко е Едно и Единият. Любовта е Истината е Блаженството. Любовта е Познанието и Познанието е Любовта.

Ако възлюбиш и приемеш злото, ти му отдаваш своята енергия и така то става още по-силно. В такъв случай то ще има власт над теб, захранено със собствената ти енергия. Истинското осъзнаване и разбиране на злото е когато ти просто го наблюдаваш, нито за, нито против, ти си един свидетел на случващото се, безпристрастен и далечен. Тогава виждаш истината такава, каквато Е. И тогава, каквото и да направиш против злото, ще бъде направено от самата истина, а ти ще си само проводникът!

Мевлана Джеллаледин Руми Благодаря, че цитираш Руми! Под "светлината без огъня" тук той разбира празното знание, наученото от книгите повърхностно знание, а под "огън" той разбира истинското знаене на съществото, което се добива само чрез изживяване, чрез собствената ти опитност. Ето защо никой в цялата човешка история не се е просветлил от догмата, от мъртвите религиозни ритуали и канонически писания. За това е необходимо точно обратното - да оставиш цялото си насъбрано знание до този момент, цялата си начетеност и положение и престиж в обществото, които си придобил благодарение на това фалшиво знание и да тръгнеш по трънливия огнен път на собствения си житейски опит! Само тогава ще знаеш какво означава Светлината в действителност, преди това ти просто ще интерпретираш Светлината според ума си. За да разбереш Руми, най-великият поет - мистик за мен, трябва да бъдеш ти самият на неговото ниво, ти самият да си минал през огъня.

В такъв случай просто ще си получиш заслуженото! Както знаеш на всяко действие следва противодействие. И ако твоето действие не се корени в твоята истинска същност, ако то е неосъзнато, продиктувано от повърхностния ти ум и от най-големия ти заблудител Егото, то ти ще си маша в ръцете на мрака, на Небитието, с което моментално тръгваш по посока на саморазрушението си, защото ти си по природа същество на Битието, на Светлината.Казано с други думи, ти ще тръгнеш против Хармонията на Съществуванието, в резултат на което ще станеш нехармоничен, ще бъдеш изхвърлен от Битието на Бога. Това е и причината, довела до самоубийството на Юда - нарушаване законите на Божието Битие!.

Куки, Много добре трябва да разбереш какво значи осъзнаването, в такъв случай, тъй като ти имаш неправилна представа за това. Осъзнаването не е нещо, при което си поставяш някакъв вътрешен център, на правилното или неправилното място /и от къде ще вземеш, за да го поставиш, твоя собствен център, пак ли отвън, от другите?!:thumb down:/. Твоето неразбиране на осъзнаването е нещо, което е характерно за повечето хора, които са свикнали да живеят единствено с външния свят, т.е. с другите и се страхуват да погледнат в себе си, в душата си. Твоят център на съществото ти е твоята същност, твоята истинска реалност и тя е винаги с теб, просто ти непрекъснато я забравяш, увлечен от проекциите на ума, от пъстротата на външния свят. Всъщност няма нужда "да търсиш себе си", както ти интерпретираш погрешно осъзнаването - трябва просто да спреш да бягаш от себе си, да престанеш да се проектираш навън в мислите и илюзиите, идеите и егото на ума. В момента , в който разбереш, че илюзиите и илюзорното ти его са просто един сън, изфабрикуван от ума ти, със самото разбиране ти ще си вече вън от егото и заблужденията. Всъщност човек, който се е осъзнал, е човек, който е себе си, а не някаква заблуда за себе си. А какво греховно може да има в това да бъдеш себе си, такъв, какъвто Бог те е създал? Единствената "информация", която може да ти помогне по пътя ти към осъзнаването, просветлението, е живата истина - т.е. просветлено човешко същество, което не ще ти даде просто информация, а ще сподели себе си с теб. Само с такова споделяне от сърце на сърце може светлината на запаленото човешко сърце да запали и твоята свещ!

Проблемът за злото е същностен и дълбоко травматичен не само за християнското световъзприемане, но изобщо за човека. Човекът е създател на „проблема” за злото и човекът е този, който дава определения за злото т.е. определя едно или друго явление или обект от Съществуванието, създадено от Бог, за добро или зло. В природата, във Вселената, нищо не е добро или зло, а всичко е такова, каквото е. Всичко е божествено творение или казано с други думи, битие. Битието е Божието мироздание, създадено от безкрайната любов и милост на Бога. Да бъдеш значи да си приел любовта на Бога като безценен дар и да си му благодарен. Когато да бъдеш е възприето като най- ценния Божи дар, тогава животът ти ще бъде израз на тази благодарност, ще бъде песен, танц, екстаз, удивление и преклонение пред живота и Божието мироздание. Тогава Злото няма място в твоя живот, защото „И тъй като Бог е всеблаг, то всичко съществуващо е добро, така че „да съществува” означава съвършено същото като „да е добро”./коментар на Тома от Аквино от проф. Ц. Бояджиев/ Когато човек осъзнае божествената същност на своя живот като безценен и с нищо незаслужен дар от Бога, то самото осъзнаване е запалена божествена искра в него, която осветлява цялото му същество и не позволява на злото да съществува. Защото злото като всяко едно отрицателно явление означава единствено липсата на положителното или както твърди и Тома от Аквино „че злото може да бъде мислено единствено като лишеност от благост (privatio boni) и, значи, като отсъствие на битие, като модалност на небитийността.” Казано с други думи, злото е като тъмнината, която няма своя същност, своя собствена субстанция, а е просто отсъствие на светлината. Ето защо е много трудно, невъзможно да се бориш директно с тъмнината, защото как можеш да победиш нещо, което не е, което не съществува, няма екзистенциалност? За целта просто трябва да внесеш положителното, да внесеш светлината. Тогава тъмнината ще се разпръсне и изчезне от само себе си. Борбата със злото е същата, като борбата с тъмнината. Никога не ще можеш да победиш злото в директна битка, защото на първо място, злото само по себе си не е, то е просто липсата на нещо друго, на неговата коренна противоположност, на доброто, на битието или изразено по друг начин – на Божията благост. Внасяйки в себе си светлината на Божията искра чрез Осъзнаването на безкрайната Божия благост, прекланяйки се с благодарност пред Съществуванието, вътре в нас и извън нас, ние запалваме светлината на Божественото осъзнаване, което може да бъде изразено и с думите Любов и Благодарност към това, което Е, към Битието. Само тогава небитийността на злото ще бъде осъзната. Злото не е нищо повече от неосъзнаване, неразбиране на божествения промисъл на Всеблагия Бог, неоценяване на безкрайната красота и мистерия на Живота, неблагодарност към Съществуванието. Ето защо за мен всеки акт, извършен в неосъзнаване, безсъзнателно, е Зло, и всеки акт, извършен с осъзнаване, с разбиране, е Добро. „Ако за всяко съществуващо нещо е естествено да се стреми към битийна пълнота, каквато – в предел – е Бог, то злото е нарушаване на този естествен порив, отвръщане към небитието.” /коментар на Тома от Аквино от проф Ц. Бояджиев/ Ако човечеството иска да не се отвърне към небитието, то неговото единствено спасение е Осъзнаването на вътрешната Божия искра.

Според мен паническото разстройство и въобще страхът в човека е нещо, с което не можеш директно да работиш - т.е. да се опитваш да го анализираш, да се вглеждаш в него непрекъснато и да се опитваш при това да го заобичаш. И страхът, и паническото разстройство са като тъмнината, те имат това основно качество на тъмнината - с нея не можеш да се бориш директно. Никой не е в състояние да се бори с тъмнината и да я надвиеТъмнината е отрицание, а с отрицанието не можеш да се справиш, защото то е липса, отрицанието е липсата на нещо, на положителното. Така както тъмнината е липсата на светлина, и за да се справиш с тъмнината, трябва да внесеш в нея светлината, положителното, така и с всяко отрицателно борбата не е директна, а чрез привнасяне на положителното. Страхът означава липсата на любов в живота ни, липсата на любов и вяра в Съществуванието, в това, което ни заобикаля и това, което е вътре в нас, в душата ни. Ето защо при проблеми като страх, тревожност, паническо разстройство, трябва да засилим любовта в живота си, като започнем първо от себе си и след това я раздаваме и на другите. Да се обичаме повече, да си обръщаме повече внимание, по-често да се вглеждаме в себе си, по-често да се уединяваме и медитираме. Като работим само върху засилването на положителното, на Любовта, без да обръщаме прекалено много внимание на пристъпите на тревожност - не да ги пренебрегваме, не да ги осъждаме, а просто да отбележим че, да, те са тук, и да отминем нататък, към диалога със сърцето си, към любими занимания, любима музика, любими хора. И никога да не забравяме да започнем най-напред с обич към себе си.

Благодаря, БожидарЗим, Чудесно напомняне. Всичко, което е извън нас, и книгите, и медиите, цялата тази заобикаляща ни информация, която се бори за нашето внимание, е всъщност много сполучливо средство да ни изведе извън нас, извън центъра на съществото ни, да източи енергията ни. Защото ние сме там, където е вниманието ни. Нашето внимание е енергия, която раздаваме с лека ръка навън, на рекламите по пътя, на филмите, на медийните събития, и те стават по-важни от нас; изместваме фокуса и центъра си навън. Само осъзнатият човек знае как да съхрани енергията си, как да се предпази от манипулиране и енергийно въздействие. За целта неговото внимание винаги е стрела с две остриета - едното острие остава центрирано в центъра на съществото му, а другото се насочва към външния обект. По този начин чрез осъзнаване и медитация човек е вечно жизнен, резервоар от енергия, в който няма пробойни и течове.

Станимире, Поздравявам те за изключително навременната тема и за хубавото встъпление към нея!

А защо трябва да се отказваш от ума и чувствата си, Куки? Дори и да искаш, никога не би могъл /а/! Работата е там, че ти не контролираш чувствата си, нито ума си, а те контролират теб! Затова ти е необходимо вътрешното знание и то се нарича осъзнаване. Само чез осъзнаване човек се свързва с вътрешния си център на вечна мъдрост и истина, и само тогава човек е здраво стъпил на краката си, центриран в себе си. Осъзнатият човек е господар на мислите и чувствата си и на цялата информация, която идва отвън. Каквото и да му поднесе външния свят, такъв интегриран и цялостен, осъзнатият човек не може да бъде разклатен, съборен, отнесен като сухо листо от бурите на живота. За такъв човек се казва, че той е от света, но светът не е в него. За осъзнатия човек другите не са опорна точка, /защото какъв е смисъла слепци да водят слепци/, а самият Бог вътре в съществото му е опорна точка. Нима Бог може да бъде "ужасна грешка" и има ли по-голяма опора от Него, Всемогъщия. Само човек, който е осъзнал истинската си същност е човек с опора в Бога. Точно така, Куки, Бог е и вътре, Бог е и вън, но за да го видиш навън, първо трябва да го откриеш в себе си, в храма на душата си. В противен случай навън ще видиш само собствените си умствени проекции и тези проекции ще ти пречат истински да се свържеш с хората. Да, Юда сам е предначертал и допуснал своя акт на предателство, защото се е отделил от Любовта на Бога, отказал се е от Божията светлина и е попаднал в мрака на греха.

Никой не е в състояние да губи времето на друг, Диан! Този друг винаги сам решава какво да прави с времето си. Твоето време си е твое време и ако ти четеш този разговор, значи това е твоят избор, ти си заинтересуван от темата. А нима Бог не се изявява постоянно, нима си мислиш, че Той чака твоето позволение, за да го направи!? Когато дискусиите са споделяния на искрени и автентични човешки същества, те са магични. А може би, според теб, и Христос, и Учителят е трябвало да мълчат?! Всъщност ти ако искаш, можеш и да мълчиш, изборът е само твой. Предателството е излизане от естеството на природата изобщо, то не е в категориите на природата, то е Предаване на Битието чрез Небитие, т.е. предаване на Любовта и от там автоматично навлизане в света на Нелюбов, на Небитие /за това говори и Учителят/.

Благодаря за точния израз, Диана, той най-ясно отразява състоянието на човек, който е изцяло идентифициран с ума си и не вижда нищо друго, освен проекциите на филма, произвеждан от ума му. Такъв човек не слуша другите със сърцето си, а само с ума си и чува това, което собственият ум му интерпретира, а не истината. Умът е като воал, който замъглява реалността. Ето защо, за да може човек да слуша, то той трябва първо да е намерил своя вътрешен център, където Истината е една и се знае. Само такъв човек може да общува автентично и непосредствено с хората. В противен случай, когато две човешки същества контактуват помежду си, те всъщност винаги са четирима най-малко - - между тях винаги застават и техните умове като посредници.