Aliya

Браво, Vespertine, най-сетне един човек със сърце! Благодаря ти

"Наистина провокираща тема за размисъл Aliya", - След като смяташ, че темата е провокираща към повече размисъл, защо не го правиш, Павлета, защо не четеш с повече разбиране Учителя, който смята, че Исус е дошъл на Земята да предаде посланието на Любовта, а не на смъртта, не, за да бъде предаден и разпнат, както някои фалшиви проповедници вменяват на хората!!! "Исус е знаел, че негов ученик ще го предаде". - Дори и да е предусещал, до последно се е молел "тази чаша да го отмине". Исус е МЕСИЯ НА ЛЮБОВТА, А НЕ НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО!!! "Не всичко, което се случва е обяснимо за нашата логика, но то води до качествени изменения.Свързани с промяна в мисленето на хората във векове напред" - Кое наричаш качествени изменения, Павлета? Проповядването на предателството и липсата на любов, превъзнасянето на един предател и извисяването му до самата Любов, до Христос? За това ли живя и умря Христос, за да обръщате неговата "наука за душата" нагоре с краката и да величаете предателския и пресметлив ум вместо Любовта!?!? Сама виждаш как едно повърхностно и безпочвено размишление на ума ти, което няма своите корени в душата ти, в сърцето ти, те води до абсурдни мисловни и логически заключения, които нямат нищо общо и са в пълна противоречие с Христос, с Учителя и с всички светли и просветлени същества, ходили някога по тази красива Земя!!! "Нещата, които на земен план приемаме за престъпления в духовен план са съзидателни" - На това абсурдно твърдение има само един отговор - "Боже упази сляпо да прогледне" Не забравяй, че Духовният свят е тук и сега, най-основната тъкан, от която този видим свят е изтъкан и тази тъкан се нарича Божествена Любов. И още нещо, Исус е бил разпнат от много логично и аналитично разсъждаващи хора, от чудесни интерпретатори на "духовността", фарисеите - хората на мъртвото религиозно знание, на дебелите книги, забравили за това, че имат сърце, че Любовта е основният закон и на този, и на онзи свят / а не предателството!!!/ !!! "Всяка нирвана рано или късно бива прекратена и човек се връща към развитието си, но вече на един по-висок етап от това развитие. „Надхвърлянето“ на мисълта всъщност не е нищо повече от етап в процеса на овладяване на мисълта." - Ще говориш за нирвана и надхвърлянето на мисълта когато стигнеш дотам, преди това каквото и да кажеш, ще е от ограничения ти човешки ум!!! Тоест...???

Много пъти Учителят говори: "Право мисли!" А какво значи Правото мислене? - Право е това мислене, което си осъзнал чрез наблюдение и медитация. Правото мислене е осъзнатото мислене, на правото мислене Съзнанието ти е Господарят. Това мислене служи за проводник на Вътрешното ти същество, на Храма на душата ти и е израз на Неизразимия и Вечен център вътре в теб, който е и Вечният център на Вселената, на Съществуванието. Когато мислите са само слуга, средство, използвани от истинския Господар, Вътрешното ти същество, то тези мисли са Свещени, защото през тях преминава Духът. Докато не си се осъзнал в Центъра на съществото си, докато не си станал интегриран и цялостен, твоите мисли и умът ти ще останат повърхностни и неконтролируеми, като досадни маймунки, които скачат все повече и все по-уморително в главата ти.

"Самозаблуждава се мислещият." - Благодаря ти, че сам го каза "Мисленето е само инструмент. Ако инструментът е несъвършен, това означава, че и създателят му е несъвършен. Ако инструментът е съвършен, но ако имаме несъвършени резултати, това означава, че боравещият не го е овладял до степен, че да може да се възползва от съвършенството му. Значи имаме два варианта за избор: или умът е потенциално несъвършен инструмент, което означава, че създателят му е несъвършен, или умът е съвършен инструмент, но нашите възможности да го използваме са несъвършени." - Пропусна третия вариант - Инструментът като инструмент си е съвършен, за Създателят не ще и дума - Той е Абсолютът. Грешката е в твоята интерпретация на инструмента Ум, като забравяш неговата помощна функция като твой слуга. Превръщаш ума в свой господар и се идентифицираш с инструмента си /;)/ "Няма нищо друго проявено освен мисли" - я гледай ти!? А какво ще кажеш за звездите, за слънцето, за птичките и тревичките?! Не знаех, че са проявените ти мисли "По същият начин и безкрайното има нужда от проявен свят, т.е. един вид ограничено негово копие, в което да добие някаква представа за себе си." - А кой си ти, че да решаваш от какво има нужда Безкрайния Бог?!?!? Или това е поредния опит на егото на ума ти да проектира върху Бог нарцистичните си наклонности към заставане пред огледалото? "Вече обясних за невъзможността ограниченото да отрази безграничното" - е тук си абсолютно прав и даваш личен пример дори. А що се отнася до наблюдаващия, и след като си чел източни книжки, сигурно разбираш, че той не е мислещият, а е неговият наблюдател, т.е наблюдателят е истинската ти същност, а не мислещият /надявам се, че няма да те разочаровам с това заключение/

Благодаря, Станимир, за това, че предостави чудесен пример за това, как мисленето на човешкия ум не е в състояние да обозре необозримото, да разбере духовното и вечните истини, защото е много ограничено и самозаблуждаващо се. Дори думите на Исус Христос за децата, повтаряни вече две хиляди години, са неразгадаема тайна за ума и неговите мисли, и си готов да ги захвърляш като ненужен парцал, ако не обслужват твоето мислене и идеи. . Дори наличието на Бог в пространството извън мислите и ума отричаш, а може би смяташ че Бог е в самото мислене /след като според теб няма друго освен мисли!!!/ !? А защо не мисленето е самия Бог, след като нищо освен мислене няма за теб!? Мисля, следователно съм Бог Мир и Любов

Мария - София, На твоя цитат ще отговоря с цитат от Учителя за Христос: "Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на Земята, за да пострада и да спаси човечеството. Но идването на Христа на Земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие. Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на Земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по онзи механически начин, както хората го разбират и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механично, както те си мислят. Христос донесе на Земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. … За хората обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала Земята, най великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било "писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че дошъл в света да свидетелства за Истината. Едно обаче може да се каже с увереност - Христос беше разпънат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, където Любовта не вземе участие, се явяват най-големите страдания, най-големите драми и трагедии...

"Нищо, наблягам абсолютно нищо не може да се осъществи без мисълта." Нека да видим, Станимир, какво е всъщност мисълта: - Нито една мисъл не е наша - всяка една мисъл идва отвън, тя е продукт на паметта, заложена от другите в ума ни, в нашия биологичен компютър. Друг е въпросът обаче, че ние се привързваме към тези мисли или идеи и пропиляваме живота си, за да ги преследнваме; - 99% от нашето мислене е повторяемо. Много рядко мислим нещо ново. - Мисленето не може да бъде спряно, но осъзнаването на мислите, наблюдаването им /медитация/ е начин да надраснем мисловното състояние. - Мислите се хранят с нашата енергия и я източват. Колкото по-малко мисли човек, толкова по-смирен, спокоен и пълен с енергия е той. - Сегашният момент е толкова кратък, че в него не остава пространство за мисли. Ти можеш да бъдеш в него, но не и мислите ти. Как можеш да мислиш? Ако мислиш за него, това значи, че той вече е минало, моментът е отминал. Или ти можеш да мислиш, ако той още не е дошъл, в бъдещето е. - Мисълта е направена от същата материя, от която са направени и сънищата. Няма нужда да се бориш с тях - достатъчно е просто да ги осъзнаваш, да ги наблюдаваш мълчаливо. Колкото повече ги наблюдаваш, толкова по-малко стават те и толкова повече са празните пространства на мълчанието, на Не-Ума между тях. В тези празни пространства между преминаващите мисли за първи път получаваш прозрение за безкрайното и вечното небе, по което мислите и чувствата ти са само преминаващи облаци. Ти си това вечно небе, а мислите ти са това, което ти решиш те да бъдат и когато решиш да ги използваш, а не обратното - те да използват и обсебват теб. Само тогава умът ти ще се превърне в добре развит инструмент, а не в развалена грамофонна плоча, която от прекалена употреба се е износила и зациклила. "Дори и любовта (която толкова често споменаваме, но едва ли толкова разбираме) – та нали първото нещо, което любовта предизвиква е мисъл?" Ако имаш пред вид любовта към друго човешко същество, към обект извън теб, да - тя поражда и мисли, освен чувство. Но Любовта, която аз имам пред вид и за която пиша тук, е онази Любов, качество на Съществото ти, на най-съкровената ти същност, която е твоя природа. Свързвайки се със своя вътрешен център, тази любов е твоят аромат, като парфюмът, който се отделя от розите, като магията, която обгръща съществото на Исус Христос. "Юда не е разсъдлив и практичен човек, а по-скоро разсъждава като дете." - А тогава за него ли казва Исус "Докато не станете като деца, не ще влезете в Царството Божие"!?!?!? Нима искаш да кажеш, че всички деца са предатели и убийци на Любовта!?!?!?

Виденията от минали животи не могат да се получат по желание, те са дар от Съществуванието и то само за избрани, достигнали определен етап от своето духовно развитие. Това е така, защото виденията от минали животи допълнително обременяват човека, за когото дори и предизвикателствата на този живот са непосилно бреме. А и нека да не придаваме на миналото излишно значение - всичко, което се е случило в миналото, вече не е, то не е реалност, мъртво е. Единствената реалност е сегашният момент - ти, тук и сега; ти, съществото ти в този момент. То съдържа в себе си проявени вече всички минали опитности, така, както и всички бъдещи проявления. Достатъчно е да се вгледаш в себе си, в сърцевината си, за да прозреш истината. Не е нужно да я търсиш там, къдете не е - в умрялото минало, в несъществуващото далечно. Какъв е смисълът да се плаче за разлято мляко?

Aliya,темата има подзаглавие -още веднъж за разликата между интелект и духовност..Питам се,можем ли да извеждаме коментарии и без непременно в тях да има внушението:грях,грешно,грешни,зло,мрак.Любовта ,за която говориш и ти, аз възприемам както светлина.В една песен- В начало бе Словото ,която обичам и харесвам се казва "и тъмнината я не обзе"Така,че нека да опитаме да изведем темата от зоната на мрака,ако мога така да се изразя.Поздрави Да, точно така, Розалина, и точно за това пиша и аз - за извеждането от зоната на мрака и смъртта чрез светлината на осъзнаването и висшето разбиране. Тази светлина е единственото Битие на Бога, единствената реалност, ТОВА, КОЕТО Е!. А не това, което си измисляме, че е!.

Напротив, Спасителят е бил и преди разпятието, и след него е и вечно ще пребъде! Ако Христос не бе разпънат толкова млад и невинен, той щеше да продължи да спасява хората и приживе, да ги дарява със светлината на своето любящо присъствие и да повдига духа им с диханието на Божествената любов, която е негова същност и приживе! Живият Христос имаше толкова много да каже на хората, още толкова много любов и състрадание да раздаде! Да се омаловажава значението на живия Христос и да се боготвори единствено смъртта му е в служба на смъртта, на разрухата, на Юда, и е предателство на живота. За хората, лишени от любов /като Юда/ само смъртта има смисъл /затова и Юда се самоубива/ и дори и в грозното и недостойно предателство на алчния и страхливия такива хора са склонни да проектират собствените си илюзии за величие и някаква напълно нереална предопределеност свише. Човешкото его може всичко да изсънува, всичко да си представи, дори и най-абсурдното и лишено от екзистенциалност самозаблуждение. Та кой друг, ако не човешкото его е най-добрият майстор на лъжите и заблудите!? Ето защо егото е Злото и няма друго зло освен него. И то е зло не за друго, а за това, че е Небитие, че се отклонява от Бититето на Създателя, от Истината на живия живот, за да потъне в мрака на илюзиите си.

Мария - София, Ще ти отговоря с един цитат от Учителя от Книга на живите - втора част: "Хрис­тос има­ше един уче­ник, кой­то Го пре­да­де. Но го пре­да­де ев­ти­но. Ев­рейс­ки­те све­ще­ни­ци му обе­ща­ха: „Ако Го пре­да­деш в на­ши­те ръ­це, ти ще ста­­неш цар на ев­ре­и­те, ще ста­неш зна­ме­нит“, а щом го пре­­да­де, каз­ват: „Ти си пре­дал един из­мен­ник, кой­то ис­ка­ше да раз­ру­ши ев­рейс­кия на­род“. Пред Юда се­де­ше ед­на гран­ди­оз­на идея и ка­то Го про­да­де, ви­дя сво­я­та пог­реш­ка, че ни­как­ва це­на ня­ма не­го­во­то де­я­ние. Ка­то пре­да­де своя Учи­тел, Лю­бов­та се от­не от сър­це­то му и той по­чув­с­т­ва всич­ко­то без­с­мис­лие на жи­во­та си и се обе­си." Нима една душа без любов в сърцето можеш да наричаш "напреднала"???

Вятър, Проектираш върху мен себе си, "своите страхове и обърквания, своите притеснения!" По този начин действа умът - чрез собствените ти проекции и илюзии, които постоянно хвърляш върху другите; интерпретираш и анализираш това, което ти се иска да виждаш, а не реалното. Егото не може да бъде "конструкт", който отгоре на всичко искаш да вмениш на подрастващите Нима може да има конструкция нещо нереално, илюзорно, фалшиво, просто още една проекция на ума!? Егото е илюзорно, сън, заблуда, която се разпръсква като сутрешна мъгла в момента, в който го огрееш със светлината на собственото си разбиране. А що се отнася до Божията енергия, тя е навсякъде - и вътре, и вън. Независимо от твоите оценки и самооценки, тя е самият живот, тя е всеприемаща, всепоглъщаща, създаваща от нищото отново и отново. Тя е мистерия, красота, вълшебство, което можеш да видиш само с вътрешните си очи. Но дори и да не я видиш, тя Е.

"Aliya, виждам противоречието в това, че го е продал само за 30 сребърника (според твоята интерпретация на нещата)". Диана, а за колко сребърника според теб е трябвало Юда да продаде Исус? Колко сребърника според теб е цената на рядко и безценно същество като Исус Христос?!?!?!? - Ето виждаш сама как действа практичният ум!!! Слага цена на живи същества, на самия живот, оценява и обезценява това, което е безценно и неизмеримо. "Иначе да, има много хора на мисълта, на практичния ум и т.н., НО защо да ги набеждаваме само тях за уродливи?!? " Думата "уродливи" е използвана от теб, аз на никого не поставям оценка. Единствено дълбоко разбиране на мотивите и механизма на действие на ума и неговия продукт егото е необходима, а не оценка и отрицание с думи. Самото разбиране на ума е достатъчно, за да ни освободи от идентификацията ни с него и от неговата власт над нас. Ние не сме умът, той е само наш инструмент за ползване в ежедневния ни живот, но не е господарят ни. "Нима човек, изпълнен със злоба, завист, омраза е по-малко уродлив?" Емоции като злоба, завист, омраза са също част от ума, те са продукт на неговите погрешни интерпретации на действителността , на хората, които ни заобикалят. Пътят към освобождаването ни от подобни негативни емоции отново се крие в осъзнаването им вътре в нас и разбирането на тяхната същност като проекции на ума. Това разбиране ще доведе до тяхното преодоляване и превръщането им в тяхната противоположност - Любовта. Само Любовта не е от ума, а е качество на най-вътрешното ни същество, на нашия център на съществуване. Само когато РАЗБЕРЕМ, ще сме в състояние да придобием хармонията, за която говориш. Точно това разбиране е "съзнателното свързване с Христос"

Скъпа Summerbg, А защо просто не се приемеш такава, каквато си? Защо другите да са нормални, а ти да си ненормалната? Може би е точно обратното?! И защо трябва непрекъснато да се сравняваш с другите, с тълпата, със стадото? Всеки един човек е дарен с най-висшия и ценен дар - живота. За да те има тук, на тази земя, Съществуванието се нуждае от теб, така, както се нуждае и от най-голямата звезда, и от най-малката тревичка. Без теб светът ще бъде непълен, нещо ще му липсва - ще му липсва твоята усмивка, твоите неповторими очи, диханието ти, желанията ти да бъдеш с другите. Бог затова е Бог, защото създава единствено и само шедьоври, уникати. Всеки един човек е шедьовър, уникат. Всеки един човек не е нито по-висш от другите, нито по-низш, а е просто уникален, неповторим. Представи си, ако полската маргаритка искаше да бъде като розата, тръскаше се и плачеше да бъде като розата! Тогава със сигурност маргаритката щеше да води едно много нещастно съществуване - нито маргаритка, нито роза, а просто едно безкрайно недоволно и раздвоено същество. Представи си също, че целият свят е изпълнен единствено и само с рози - нима щеше да бъде толкова хубав и привлекателен, колкото е сега!? Приеми се такава, каквато си. Това е, което съществото ти иска в момента. Това е периодът от живота ти, в който се намираш. Това говори за голяма чувствителност на душата ти, за предразположеност към духовното и истински ценното. Душата ти иска да оставаш по-често насаме със себе си, защото сигурно иска да ти каже нещо. Послушай я! Когато се свържеш с нейния глас, ще станеш по-силна и уверена в себе си, защото ще се приемеш и обичаш. И тогава ще си като искрящ извор от любов, до който всеки ще иска да се приближи.

Когато Христос е в нас, то за Юда вече няма място. Юда е обречен. За да се роди Христос в нас, Юда трябва да умре. Смъртта на Юда е раждането на Христос за нас и в нас. Човек, новородил се в Христос, не може отново да стане Юда. Раждането в Христос е необратимо и вечно.

Все пак представяш Юда като силно практичен и мисловен тип личност. А нима друг може да предаде Исус, освен един силно практичен и мисловен човек, Диана!? Човешкото его е много практично, твърде аналитично и разумно, та нали то е продукт на човешкия ум и неговите илюзии? И как иначе егото ще те излъже да предадеш себе си, същността си, душата си, ако не е добре обосновано в многословие и разумни доводи? Човешкото его е най - големият ни враг, най-силната зависимост. При това напълно лъжлива и илюзорна, защото егото е неекзистенциално, то е фалшиво, без реалност. То е илюзията ни, че сме отделени от Съществуванието, от Бог, че сме твърде специални и изключителни. Няма друг дявол освен егото, а егото е продукт на нашата неосъзнатост, на слепотата ни за Висшата божествена реалност, от която всички сме неразривна част. Егото е воалът на илюзията, закриващ очите ни и не ни позволяващ да видим Истината директно. Хората на практичния и разсъдлив ум, на кариерата и амбицията са тези, които все повече и повече попадат в плен на илюзорното его и напълно забравят за сърцето си. Това са хората, които са концентрирали цялата си жизнена енергия в главата си, а сърцето си са оставили без внимание като бездомно сираче. От енергийна гледна точка хората на интелекта приличат на недоразвити и уродливи чудовища с огромна глава и малки крайничета, още по-мъничко сърчице. Това е така, защото интелектът, умът печелят уважение в обществото, а не сърцето и тихият вътрешен глас на душата. Когато погледнеш наоколо, много Юди се разхождат пред очите ти, а Исусовците висят разпънати на кръстове. Прав е Учителят, когато казва "Ние трѣбва да се отърсимъ отъ учението на Юда, отъ туй криво разбиране"! За целта е необходимо единствено да разберем, да добием правото разбиране. А то е - Исус е живял блажен, и дори и разпънат на кръста, умира блажен. Той знае, че смъртта е само за тялото, което връщаме там, от където сме го взели - "Пръстта при пръстта отива". Смъртта е само за тленното, за временното, а Исус е събрал по време на земния си път най-ценните съкровища - неразрушимото и вечното, което не може да се разпъне на кръста, което не умира. Исус е познал Божественат си същност, Вечното и Непреходно свое същество. Докато от друга страна, Юда умира в мъки - не можейки да понесе болката на предателството /защото да предадеш чист и невинен човек като Христос е като да предадеш себе си, най - съкровената част от себе си - душата си/, той се самоубива. Егото му не му позволява да е щастлив от близостта му с Учителя, и непрекъснато го разяжда в завист и съмнения, докато накрая го тласка в бездната на вечния ужас от предателството. Защото, когато предаваш, когато убиваш, когато ограбваш и унижаваш, ти всъщност го причиняваш на себе си. Това е основен закон на Съществуванието.

Не, не сме всички Юди, Вятър! Всички сме Божии чеда! Само че дотолкова сме се затворили в егото си, дотолкова сме се идентифицирали с ума си и неговите илюзии за притежание, могъщество, власт, че сме забравили за Божествената искра, запалена вътре в нас от вечността. Просто трябва да си спомним кои сме или по-точно да осъзнаем какво не сме. Ние не сме събрана и натрупана информация, не сме минали събития, нито бъдещи проекции. Ние сме просто Човешки Същества, създадени за Живот, Радост и Блаженство и те са тук и сега, в осъзнаването на вътрешния ни огън.

Когато си мисля за преследването на Христа преди 2000 години, чувствам, че не се е променило много в отношението на хората към живата истина. Навсякъде наоколо, както и преди , има подозрение, цинизъм и недоверие. Дълбоко в себе си човечеството си остава същото. И няма как да бъде иначе, защото главатарят на бандата – човешкото его е тук все още. Когато хората, които вярват дойдат, тези, които не вярват, също ще дойдат. Когато Исус дойде, томаневерниците непременно ще са тук. Те създават контраст. И това е добре, иначе човешката вяра няма да е от голяма стойност. Тя става ценна поради томаневерниците наоколо. Когато засаждаш градина, ще поникнат и бурени. И бурените са част от нея. Когато Исус дойде, непременно и Юда ще е там, защото цялата работа е с такава огромна значимост, че някой непременно ще я издаде. Извисеността й е била толкова огромна, че някой непременно е щял да се почувства уязвен. Егото. Юда е бил силно уязвен – а не бива да забравяме, че той не е бил лош човек. Фактически измежду всичките ученици на Исус той единствен е бил добре образован, културен, принадлежащ на изтънчено общество и семейство. Той е бил, разбира се, най-егоистичен. Другите са били хора от простолюдието – рибари, фермери, дърводелци. Юда бил специален – а всеки път, когато някой се почувства специален, възникват неприятности. Той искал да ръководи дори Исус. Много пъти се опитвал. А ако го слушаш, възможно е той да те убеди в по-голяма степен, отколкото Исус. Веднъж Исус отишъл да посети дома на Мария Магдалена. Мария била силно влюбена. Тя изляла върху нозете му един ценен, много скъп парфюм. Това било рядък парфюм – би могло да бъде продаден. Юда незабавно реагирал. Той рекъл: „ Би трябвало да забраняваш на хората да вършат такива глупости. Това всичкото се попиля, а в града има хора, които няма какво да ядат. Можехме да раздадем парите на бедните. „ Юда прилича на социалист – предшественик на Маркс, Мао, Ленин, Троцки – всичките биха се съгласили с него. Какво казал Исус? Той отговорил: „Не се тревожи за това. Бедни и гладни винаги ще има, но мен няма да ме има. Ти можеш да им служиш винаги и винаги – няма защо да бързаш, но мен няма да ме има. Погледни любовта, а не ценния парфюм.” Умът ще се съгласи с Юда, той изглежда напълно икономичен, изискан, мислител. И той го предал. Само той би могъл да го предаде, защото на всяка крачка егото му било наранявано. Той бил адски уязвен. Исус непрестанно наранявал техните егота. Учителят трябва да го прави, защото ако един учител разглезва вашите егота, той не ви е в помощ, той ви отравя. Тъй като Юда бил най – егоистичният, той бил повече нараняван – Исус е трябвало да го наранява повече! Ето защо Юда си е отмъстил. А е бил добър човек, в това няма съмнение. В това е проблемът с добрите хора. Той продал Исус за 30 сребърника. Така загрижен бил той за парфюма и цената му, а продал Исус за 30 сребърника. Когато дойде Исус, човек на съзнанието, на живата, изпитана истина, а не на знанието и мъртвата информация, Юда ще се появи непременно. Той е учен, човек на знанието. Юда може дори да знае повече, но не познава състоянието на Божественото познание, на просветлението, на дълбоката любов и състраданието. Умирайки, дори за своите убийци, Исус имал молитва в сърцето си.

В източните учения не случайно се говори за трансцедентиране / "надхвърляне" на ума, защото човешкият ум е ограничител на Съзнанието и на Вътрешното ти Същество. Възможностите на ума са много ограничени, така, както е ограничен всеки един компютър. Умът е наш инструмент, така, както е и тялото ни - те са инструменти, дадени ни от Създателя, за да ни служат, да служат на Най-вътрешното ни Същество, което е истинският господар. Умът е слугата - той е добър помощник в ежедневния живот, на пазара, в бизнеса, но е абсолютно неспособен и недостатъчен да обозре необозримото. Когато се идентифицираш със своя ум, с неговите мисли, оценки и самооценки, ти го превръщаш в твой господар. Умът са другите в теб, това, което са те програмили да мислиш, да оценяваш. Ето защо, като се идентифицираш с ума си, ти губиш твоя център, истинската си същност. Съзнанието е възможно тогава, когато надраснеш ума си. Иначе дори и да си мислиш, че се осъзнаваш като този или онзи образ, това отново са мисловните образи на ума ти. Ти се идентифицираш с тези мисловни образи и се възприемаш като това или онова ограничение на истинската ти същност, която по своята природа е неопределяема, безкрайна и вечна. За да стане ясна разликата между ум и съзнание / осъзнаване, ще оприлича съзнанието на чисто огледало, което отразява това, което е пред него. Огледалото е едно, а образите, които отразява са много. Така и съзнанието/осъзнаването е едно, а образите, които осъзнаваш, са много. Няма много съзнания в човека - има само едно и то е неговата изначална същност. За ума е трудно да разбере съзнанието, защото то е извън неговия обхват и възможности за разбиране. На изток наричат Съзнанието / Осъзнаването Не - Ум. То се постига с медитация и думата медитация означава точно това - осъзнаване. Съзнанието няма мисли - нито чисти, нито нечисти. Мислите са продукт единствено на ума. Ум, който е осъзнат като инструмент на Съществото, служи на Съзнанието тогава, когато Съзнанието иска да го използва. В останалото време умът просто не е, почива си. Това е голямото постижение на всяко едно просветлено същество, стъпвало някога по тази красива Земя. За това говори и Исус, като състоянито на Не - Ум той нарича "Царството Божие".

Определено кашата и неразбирането са налице! "Съзнанието е потенциално безгранично, но реалността е друга." - Няма по-висша реалност от Съзнанието, то е абсолютната реалност и е качество на Бог, на Духа. "А мисълта е функция от съзнанието" - Де да беше Тогава проблемите на човечеството щяха да приключат мигновено!!! Мисълта е продукт на ума - това е, което ума може - да преде мисли, преде, плете и преплита "реално всеки дух е ограничен в проявите си според степента на постигнатото от човека духовно развитие" - Абсолютно не и слава Богу! Арогантно и самонадеяно е да даваш ограничаващи определения на Духа - Съзнание, който е Безграничен и Неопределяем по своята Изначална и Вечна природа! Съзнанието е Дух и Духът е Съзнание - само ограниченият човешки ум е склонен да разделя, дефинира, категоризира, хомогенизира и пастьоризира Абсолютната Реалност. В нея Дух, Съзнание, Истина, Любов, Блаженство са Едно, Не-две или Адвайта /тъй като стана дума за източни определения/.

"Мисълта не е ограничена. Ограниченията са в съзнанието" Не може да виждаш ограничения в безграничното и вечното Съзнание. Освен ако просто не знаеш какво е съзнание Умът е ограниченият в случая - толкова, колкото може да бъде ограничена една машина, един био компютър. Ето защо и продуктите на ума - мислите и егото, проекциите, илюзиите и идентификациите са също ограничени и ограничаващи те, дотолкова, доколкото се идентифицираш с тях.

Едно нещо е ясно - Коледа или Рождество в никакъв случай не е празник на думите! Коледа е празникът на Живота, не на Думите! На Коледа празнуваме Живата, Обновяваща, Вечна Любов, без която и нас нямаше да ни има, както и Сътворението нямаше да го има!

Интелектът няма нищо общо с духовността, с истинската интелигентност. Интелектът е от ума, а интелигентността е от Съществото Ви. Интелектът е натрупано в паметта на ума Ви знание, заимствано от другите - учители, родители, общество, от дебели книги. Интелектът Ви помага само дотолкова, доколкото да се справите с познатото. При среща с непознатото интелектът е безсилен, защото умът е ограничен по своята природа, той е като един био компютър, в който е заложена програмирана информация като Ваша памет. Интелигентността е тази, която Ви помага да познаете Непознатото и Непознаваемото, защото Съществуванието съдържа и Трите измерения - Познаваемо, Непознато и Непознаваемо. Интелегентността не е интелект, не е памет, а е Прозрение в нещата, за които нямате информация. Интелигентността е качество на Съществото Ви, свързано с интуицията и съзнанието. Само чрез развиване на Вашето себеосъзнаване чрез медитация и трансцедентиране / надрастване на ума Ви можете да добиете истинската Интелигентност на Духовността.