summerbg

Много ви благодаря за отговорите Всичко което казвате го осъзнавам .Аз съм търсено момиче,хората проявяват интерес към мен,просто аз ги избягвам.Не защото са чалгарки ,чалгари ,не защото не са от моята "порода" ,а просто се страхувам да се сближавам .Страх ме е и може би срам .С по чужди хора на по всекидневни така да ги нареча теми разговарям спокойно.Трудно ми е когато примерно някакво момиче или колежки от университета искат да сме приятелки и естествено се интересуват от това дали имам гадже ,ако не защо съм се разделила с предишния.... .А аз нямам отговор на тези въпроси .

Има ли възможност ,да се справя с тази социална фобия сама?Незнам по какъв начин да стигна до терапевта Някак си ми е трудно и да излезна от вкъщи и да кажа на нашите аз отивам на психотерапевт,защото те не осъзнават че имам някакаъв проблем .След прочитане на няколко книги свързани с това да се приемам такава каквато съм ,да не ме интересува мнението на околните и др. има някакъв напредък но не е достатъчно.

Здравейте.Странно до преди година си мислех че съм просто срамежлив човек и силно се надявах и вярвах ,че колкото повече пораствам нещата ще се наредят.Вярвах че и аз ще имам среда,приятели и гадже,абе всичко което нормалните на 20 години имат.Макар,че не седя често пред интернет ,а главно за да търся информация "срамежливостта" и подобни попаднах на "отбягващо растройство на личността",осъзнах че не съм срамежлива.Много е гадно да гледаш живота как си тече,а ти си встрани от него .А е толкова трудно са се включиш в този живот.Опитвам се се включа,като излизам и разговарям с хора(имам тази възможност ,тъйкато работя в заведение ) ,но не винаги се получава,за някои хора съм странна ..срамежлива,което ме вбесява.Искам да съм нормална.Немога да си обясня защо мога да общувам с едни хора а с други не.Може би страдам и от "любовна срамежливост",незнаам много съм объркана