Илен

Знаете ли на какво мязат съвременните хора? Бащата казва на дъщеря си: “Дъще, тичай долу в мазата и донеси оттам някое въже, защото едно дете е паднало в кладенеца, та да го извадим!” Дъщерята в това време седи пред огледалото и си прави прическата, не се мърда. Като си направи прическата, като се докара, ще слезе в мазата да търси въже. И това било морал! Кажете ми, кой не си прави днес прическата пред огледалото? Днес хората грешат и умират, падат и стават, но много от съвременните свещеници турят одеждите си пред олтаря, правят прическите си, не виждат, какво се прави навън. Казвам: Оставете вашите одежди и прически, погледнете какво правят хората вън! Хората умират, а те разправят, как Христос бил разпнат, как пострадал и т. н. Хората умират, а в някое заведение се дава концерт, и всички бързат да отидат там, да се забавляват. Някъде хиляди наши братя и сестри се развращават, а другаде се готвят за концерти, балове и вечеринки. Едни хора умират, а други казват: “Няма как да им се помогне, съдбата им е такава, имат наследствени болести и пороци, на които не може да се помогне.” Обаче, когато Господ създаде света, нямаше нито наследствени прояви, нито лоша съдба. Всички тия неща се явиха в света, откак дойдоха разгалените, развалените деца на земята. От това време насам се заговори за наследствености, за лоша съдба и т. н. Из беседата "Раздай го на сиромасите".

Аз споделям напълно мнението на Иво.Препоръчвам на г-н Тодоров да прочете поне 50 от беседите на Петър Дънов и после да вземе отношение.Иначе някак не върви,хем "не съм запознат с идеите на Дънов,но пък смея да твърдя,че вие сте идолопоклонници".Желая здраве на всички!

Това наистина е добра новина,а и кукерите са страхотни.Зарадвахте ме,благодаря

Ернст Мулдашев е явление, както в научната сфера,така и в духовната.Който го подценява си е изцяло за негова сметка.Ще дойде време когато неговата значимост за световното развитие ще бъде оценена подобаващо.

Здравейте, ето ви една рецепта както за делници,така и за празници. Ориз с гъби на фурна. продукти:250гр - 300гр. ориз /бял или кафяв по желание/; 15 печурки; 2-3 моркова; една глава лук; 1 суп.л.- чубрика; 1 суп.л. - червен пипер; черен пипер,джоджан и сол по вкус; някакво масло. Оризът се почиства и измива,гъбите,морковите и лука се нарязват и всичко това се изсипва в тавичка.Ако обичате ориза по-сочен се слага вода:ориз - 3:1, ако го обичате на по-сух - 2:1.Включва се фурната да загрее, през това време водата се слага в тенджерка да заври на котлона с всичките подправки и солта.Олио или зехтин се слага също по желание.Водата и мазнината се изсипват върху ориза,гъбите,морковите и лука и тавичката се поставя във фурната да се пече.При загряна на 220градуса фурна,ястието е готово за 20-25 мин. Приятен апетит!

БЛАГОРОДСТВО Един възторжен кораб рязко вряза брадата си в спокойното море и своя път със диря отбеляза. Морето не поиска да го спре, а само сбърчи се от болка сива, изохка тихо,като че дайре търкулна се във огнена коприва. След кораба остана само пяна и раната във морските гърди. Една вълна,немирна,разлюляна, затвори я и меките води пльоплюкнаха във устните на плажа изхвърляйки и миди ,и звезди за палавия кораб да разкажат. Море,море, когато той със сила разцепи те, нали те заболя? Видях как твойта гръд се беше свила. Ти тази болка как преодоля? А можеше със силните си пръсти да счупиш мачтите като крила, да блъснеш всичко в дълбините гъсти. Аз знам, море, ти винаги прощаваш, обидите потапяш в хладна сол и болките червени изтърпяваш. Следите им заравяш в пясък гол. сега разбирам твоето господство и сила, и лилава красота: дължат се те на твойто благородство. 27.05.1975г. Нозете ми се сплитат изранени от тежката подкова на страха. Студено е! И няма никой с мене! Ще стигна ли върха? ГОЛЯМАТА ПЕТЯ ДУБАРОВА

Според мен броя на хората с просташко поведение расте,защото в ценностната система на човечеството настъпиха трансформации,които предразполагат към такова поведение.Имам пред вид,че някои добродетели взеха да се възприемат от хората,като пороци и обратното.Например агресията,като защитно поведение вече не се приема,като нещо лошо,а като нещо необходимо,което на човек му е нужно да оцелее,за да не го смачкат другите.Свидетели сме как бизнесмени си кръщават фирмите "Агресия","Агресор" идр. в реклами,в песни също слушаме да се говори за агресията,като за нещо нормално.От друга страна да си добър и да не отвръщаш на удара с удар,един път,втори път, повечето хора те взимат за глупак,който не може да се защити.Да проявиш милосърдие към улично животно,също не се приема еднозначно от всички.Например преди седмица бях купила храна за моя котарак,отивах да платя тока и видях улично коте,на което оставих шепичка от храната встрани от тротоара,по който минаваха в този момент семейство подръка,съвсем ясно чух жената да казва на съпруга си:"Айде-е и тая е мръднала!".Не се обидих,даже ми стана смешно,но и тъжно.Гордостта също много отдавна се приема като добродетел,а смирението,като слабост.Затова според мен простащината расте,защото границите добро-зло се размиха в голяма степен,а и родителите вече не знаят в какво да възпитават децата си,като виждаме всеки ден каква тиня тече и в медиите и в интернет.Все пак обнадеждаващо е,че се срещат и хора с реална оценка за добродетелите и този форум едно потвърждение затова.

Ч Е С Т И Т Р О Ж Д Е Н Д Е Н И Р И Н А ! НЕКА БОГ Е С ТЕБЕ, БЪДИ ЩАСТЛИВА !

Не бива да забравяме,че всеки човек е една отделна вселена.Всеки по свой собствен начин изживява болката,по свой начин гледа на света,живее в своя свят,който ние надали познаваме,по свой начин изразява нещастието си,начина по който търси помощ може да бъде коренно различен от начина по който бихме го направили ние.Това означава ли,че ние мислим и реагираме правилно,а другия не?

Аз досега не съм правила житен режим,смятам на 21 февруари да го направя за първи път.Ако във форума има лекар,който прави такъв режим би ли ми казал,как да процедирам при положение,че по принцип нормалното ми кръвно налягане е 100-70 или 110-75,освен това откакто се помня съм леко анемична и съм рибно веге.Като прочетох за лечебните кризи,смятам,че няма да е зле някой,който има практика с режима да ми даде съвет.Коментарът на Пламъче донякъде ми дава насоки,вие какво мислите?

Гост-3, от все сърце ти пожелавам здраве и късмет!Знам за тъмнината.

Христо,тоя сън може и нищо да не означава,просто да е в резултат на напрежение около учебната работа,като се има в предвид,че съня се развива в учебна обстановка.От друга страна,храната,която си сънувал говори за някаква неприятност,неразбория.Липсата на стабилност на столовете и масите също не говори за добро,отрязания крак на момичето също.Това е моето тълкуване,но може всичко да е само въпрос на напрежение.,все пак бъде внимателен.

Христо,тоя сън може и нищо да не означава,просто да е в резултат на напрежение около учебната работа,като се има в предвид,че съня се развива в учебна обстановка.От друга страна,храната,която си сънувал говори за някаква неприятност,неразбория.Липсата на стабилност на столовете и масите също не говори за добро,отрязания крак на момичето също.Това е моето тълкуване,но може всичко да е само въпрос на напрежение.,все пак бъде внимателен.

Да ви кажа,наистина е много трудно,когато едно след друго започват да те връхлитат все непредвидени каръци,било със здраве/твое или на близък човек/,било с работа,било в личен аспект и така повече от 10г..В един момент си мислиш:няма ли край?Струва ти се,че живееш в някакъв ад. Добре е,че в такива моменти ми идва наум една молитва:"Помогни ми Господи да приема това,което немога да променя!"И пак е трудно.Помагат ми донякъде и радостите от малките неща,мен може да ме зарадва и малкото врабче,и цветето и слънчевия хоризонт.В такъв период и смирението е с мен,няма начин.Мария-София каза нещо,кое също ми минава често през ума-въпроса с кармата.Явно всеки трябва да намери своя начин за справяне с нещастията или с приемането им.Незнам,психолозите сигурно повече могат да помогнат.Желая на всички успех.

В солариум не стъпвам,строго ми е забранено от моята дерматоложка,според нея той е крайно вреден за кожата.Не съм запозната детайлно с какви лампи работят в солариумите,ако са кварцови,май съм чела някъде,че оказват положителен ефект на имунитета.

Може да е временно,докато настъпи момента наистина да се чувстваш в свои води сред подходящите хора/ имам предвид приятели/.И аз в момента се чувствам малко изолирана,но сама избрах тази позиция,времето ще покаже докога.

Христо,да изживееш младостта и живота си с всички емоции,не изключва да следваш пътя на доброто.

"Всеки е воден от Духа по своя път,а всички пътища водят до Бога"-Слънчева,това ми хареса.

Обичам да правя млечна салата с моркови,ето как.Нужни са моркови,кисело мляко,малко зехтин,сол,магданоз,сух риган.Количествата на продуктите са по желание според вкуса.Аз взимам 2-3 големи моркова,нарязвам ги на тънки ивици около 5-6см.;нарязвам на ситно и магданоза.После в една купа смесвам всичко заедно с половин кофичка к.мляко /аз ползвам БорЧвор/ по избор.Оставям салата 10-15мин. да се овкуси и после консумираме с удоволствие.Дъщеря ми си я приготвя в малко по друг вариант: тя морковите ги рендосва,заедно с тях рендосва и скилидка-две чесън,слага и черен пипер и повече мляко.Пак става вкусно,но на кой както му хареса.Добър апетит.

На мен Р.Щайнер ми е малко сух,макар да хващам посоката на разсъжденията му.Учителят и Блаватска са ми по-достъпни.Най-вероятно обема от Знания при мен е недостатъчен.

ris_78,така както аз тълкувам съня ти,не на зле.Ще излезеш ловко от някаква ситуация,която за теб е притеснителна,но не много.След това е възможно да чуеш недобри думи по твой адрес,но това няма да те накърни. А за теб Христо мисля,че сигурно си раздвоен при взимане на някакво решение.

Мария-София,това,което си публикувала беше много полезно за мен,благодаря ти! Просто ми беше нужно,като на човек, току-що стъпил на пътя!

Миналата година по Дискавъри гледах няколко серии от поредица акции за защита на китовете.В южните морета огромни японски китоловни кораби съвсем законно избиват избиват тези страхотни животни,уж за изследователски цели.Малко старо корабче,носещо името на Стив Ъруин,с екипаж от 20-на природозащитници от цял свят, креташе след мощните плаващи фабрики за преработка на китово месо и се опитваше всячески да осуети лова им.В повечето случаи,обаче усилията им оставаха без резултат и след поредното убийство на беззащито животно, касапницата"Нишин Мару" оставаше километри кървава диря в океана,а екипажа на Стив Ъруин потъваше в сълзи и усамотение с часове.Стигна се дотам,че дори природозащитниците бяха изправени на съд,защото са хвърляли бомбички с димен ефект на борда на китоловните кораби,с цел да осуетят убийствата на китове.И аз като БожидарЗим питам:Докога ще ни тъпи природата?

Аз мисля,че само психотерапевт може да ти помогне.Хубаво е,че осъзнаваш проблема и се опитваш да намериш решение.Аз имам близък с такъв проблем,само дето не скача на бой,но иначе е много груб в отношението си към близките.Алкохолът така го промени,че вече и да не е пиян пак си е грубиян.Но пък той не признава,че е зависим,не вижда да има проблем,не търси решение и помощ,въобще е мътна и кървава.Ти обаче имаш шанс,не губи време и потърси специализирана помощ,за да не затънеш повече.Желая ти успех,Бог да ти помага!

Ех, Ванка! Не бива така да подхождаш към грешките,всички сме земни и всички грешим.Прочети беседата на Учителя за Прошката,потърси там някои отговори.Други се изповядват пред свещеник.Аз лично не съм го правила,не защото се считам за безгрешна,а защото съм малко скептична по отношение на изповедта.Но пък майка ми го прави редовно,пости и после се изповядва и .... после пак си прави някои грешки,къде съзнателно,къде несъзнателно.Така е в живота.Диана в една друга тема пита какво според нас е духовното развитие-ами според мен това е непрекъсната борба с демоните,с пороците вътре в нас,които ни подтикват да вършим грехове.Днес се борим с един демон,утре с друг или някой може да се бори с няколко демона наведнъж,на кой как му позволява вътрешната сила.Аз пък се боря години- години наред и не съм успяла да се преборя с всички пороци.Възможно е този живот да не ми стигне да се преборя с всичките,но се надявам да съм с крачка напред.Имам напредък обаче,сама го усещам и това ми да сили да продължавам борбата вътре в себе си,а тя е най-трудната борба.И както се казва-Свят като Цвят; всички сме различни и всеки има свое виждане по въпроса с духовното развитие и в това няма нищо лошо,защо всеки си върви по свой собствен път.А за опрощаването на греховете,сещам се за едно интервю с един владика,него го питаха има ли грехове,които Бог не прощава.Та той отговори,че Бог прощава всичко,оставали непростени само греховете към Светия Дух.Ама кои са тези грехове не каза,а пък аз съвсем незнам,но съм склонна да вярвам,че твоя грях не към него.Така,че не ги взимай нещата толкова навътре,всичко още ти предстои.