vankata_97

не беше с никакъв замисъл-бил съм на 9, просто ужасна шега на съдбата момичето искаше да ми каже нещо но аз си реших че ще играем на "настъпванка" или нещо от този род, настъпих я, тя залитна и се удари в една врата, тръгна си. от този ден на татък не я видях... това лято започнах да си прощавам, почти забравих за онзи ден, но на 15 септември се появи момче със същата фамилия, може съвпадение да е, може и друго. аз пак казвам, никога не ще мога да намеря сили в сърцето си за да си простя, освен ако тя не ми прости, дори и да не разбера за това. моля се на Господ Бог да я закриля, да я съпътства в живота и да я подкрепя.

благодаря, но за стореното не мога да си простя

аз вярвам в Господ Бог. благодарение на него аз намерих този прекрасен форум толкова много научих от прекрасни ( меко казано ) хора като вас но все още имам трески за дялане

ми защото преди 4 години сигурно направих нещо лошо на човек, за което съжалявам всеки Божи ден и ужасно много искам да върна времето

http://www.youtube.com/watch?v=KV2ssT8lzj8 http://www.youtube.com/watch?v=j5-yKhDd64s&feature=channel http://www.youtube.com/watch?v=lgT1AidzRWM&feature=channel а бе, всяка песен на Eminem ме вдъхновява( но само когато я слушам много тихо )- било то за мнение в този форум, било то за стихотворение

Бог е любов- това го пише на чешмата в градината на гроба на Петър Дънов ( до колкото си спомням )

Споделяйте всякакви мъдри мисли! Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ Бог.Той видял живота си като следи от нозе по пясъка - неговите и тези на Бога, винаги едни до други.Натъжил се като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе - дълбоки под голяма тежест.Човекът попитал Господ Бог:"Не ми ли обеща, че ако ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път?Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?"<br style="padding-top: 0px; padding-right: 0px; padding-bottom: 0px; padding-left: 0px; margin-top: 0px; margin-right: 0px; margin-bottom: 0px; margin-left: 0px; ">Господ Бог отвърнал:"Безценно мое дете, аз те обичам и никога няма да те оставя.Когато ти беше в изпитания и страдания - там където виждаш следи само от едни нозе - тогава аз те носих на ръце". "Не съди влюбен човек,той достатъчно се е осъдил на копнежа по недостижимото и мъката по невъзвратимото!" "Съдбата води желаещите и влачи нежелаещите."

въпросът ми беше зададен към Орлин

много ми се иска да видя различните мнения по темата

Аз не мога да разбера, защо още размишлявате. Просто приемете нещата такива каквито са. Щом се случват има защо и Господ има нещо предвид. А относно кое е добро и кое- зло вие ме изпреварихте.

Ася,много е вярно това което пишеш. Не знам защо,но напоследък стана особено модерно да си духовно извисен.Появиха се всякакви школи,учения,курсове и т.н. които обещават духовно израстване за една нощ - заспиваш като духовен невежа,а се събуждаш като духовен исполин. Според мен процесът на духовно израстване върви цял живот.Универсална рецепта как да израстнем духовно няма,защото всеки от нас върви по своя житейски път,получава своите уроци.Ако върви по пътя си без да бърза,ако спира от време на време да осмисли действията си и да си извади поука от грешките,човек ще върви напред и ще израства стъпка по стъпка. Образно казано,когато човек се изкачва по стръмен планински склон,трябва да върви бавно и внимателно,да спира за почивка и да продължава пътя си след като е събрал сила да го направи.Това е гаранция,че все някога ще стигне до върха.Всяко стремително изкачване крие риск да стъпиш накриво или да се спънеш,вследствие на което да се търкулнеш болезнено до мястото от което си тръгнал. Сега се сещам за една мъдрост: " Животът е едно изкачване, но гледката от върха е страхотна."

колкото вярвам в себе си, толкова и в мечтите

ти вярваш ли в мечтите? и ако да защо?

исках да съм супер герой и да помагам на хората

аз съм на 13 и вярвам в Господ от както се помня т.е. от 4-5 годишен. И да мисля, че с възрастта нараства и вярата в нашия Отец ( поне с мен е така )

искрено ти благодаря

ами да живея така че да служа на Господ Бог

Според мен когато си гладен, тялото ти наистина се нуждае от храна. Когато, обаче имаш апетит просто ти се е приискало да хапнеш. А до това кога трябва да се спре и кога да започнем да ядем, ами когато сме сигурни че сме ГЛАДНИ, а не ни се е приискало до хапнем нещо.

аз искам да се променя към добро, но не знам как. Някакви насоки?

570 тези точки ме сбъркаха

Аз имам нужда от това да стана по добър човек