Светлина и Хармония

Тази сутрин аз гледам, като се показа слънцето, половината станаха и половината седяха известно време.И аз седях.Аз се питах, защо тези станаха и защо аз седях?И защо тези другите седят?Философия на живота трябва да има.Рекох, ако ние ставаме за слънцето, не е права идеята.Например, ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл.Но когато художникът иде с картината има смисъл.Ако зад слънцето виждам бога, който излиза със своята свещ, то има смисъл да стана.Бог праща слънцето заради мене.Слънцето, което бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за онзи, който носи благото.Най- първо видях слъцето.Рекох, не ставам на тази свещ, тя не е по- голяма от мене.А като видях, че Господ е зад нея, тогаз станах.И аз като станах, другите като ме видяха, стнаха.Те казаха."Срамота е, Учителят става, да станем и ние"Аз разсъждавам, а те подражават.Та рекох, винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен..Пред великото стани, понеже това великото е едно благо, заради слънцето е благо.То е изворът на всички благословения.

Ценности и възможности21.07.1937г."Лъчи на живота"Рилски беседи"

Като не разбират бога, като източник на живот, на сила, на светлина и знание, мнозина се спират върху Слънцето, радват му се, защото то него получават живот, светлина и топлина.Наистина слънцето е мъдро, защото широко простира светлината и топлината си.То е умно, защото кара хората да мислят.То е добро, защото болни лекува.То е велика книга на Божествения свят.Сутрин, като излиза да посреща слънцето, човек може да определи за себе си, как ще прекара деня.През деня човек ще мине онова, за което съзнанието му се е пробудило в момента на изгряване на слънцето.Всяка светла мисъл или всяко възвишено чувство, които човек е преживял в този момент, ще внесат радост в душата му, понеже няма сила в света, която може да се противопостави на Божественото.


Да познават15.08.1937г."Лъчи на живота"Рилски беседи 1937г.

Христос казва: “Идете и научете ги да пазят всичко което съм казал.”
...
... “Идете и ги научете!” – казва Христос На какво? – Че Бог е Бог на Любовта. Идете и ги научете, че Бог е Бог на Мъдростта. Идете и ги научете, че Бог е Бог на Истината. Идете и ги научете, че този Бог обича милосърдието, обича кротостта, обича въздържанието, обича всичко онова, което е възвишено и благородно, обича всеки подтик, колкото и да е малък. ...
... Казвам: проявете онова, което е всадено във вас! То е Божественото във вас. Всички имате в себе си нещо добро. Облечете тази Божествена дреха! Всички вие търсите любовта, нали? Проявете се в любовта си!

До скончанието на века

Мисъл за деня-18 април
Ако ние бихме слушали Този живият Христос, неразпънатия Христос, лесно бихме постигнали всичко това. Някой казва: защо не се оправи света? Че как ще се оправи света? Ние и до сега още се молим на разпънатия Христос, а не на живия. Ние навсякъде виждаме все разпънатия Христос. Не се лъжете! Време е вече да се снеме от кръста разпънатия Христос! Апостол Павел казва: “Ние вече не познаваме Христа, както по-рано Го познавахме.”
До скончанието на века

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата Молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй - №8 от "Духът Божий"
Молитва на царството
Псалом 143

Да. Най- вероятно няма да бъде подготвена. Направо замотана в заблуди и правила. Ще трябва да се бориш да я освободиш. В това се състои саможертвата. Но ще се познаете от първия миг. По особен вътрешен начин. Усещане за единство....видения...свръх усещане...възпоменания от минали животи...И пак само Бог ще ти посочи ...защото има много които искат да заемат това място...

"Необходимо е хората да имат възможността, независимо от това дали са праведни или грешници, да съзерцават Христос, необходимо е те да не
виждат празно място там, където трябва да стои Христос. Необходима е връзката с Христос. И самият разбойник от дясната страна на Христос, на
Кръста ни засвидетелствува със своите думи връзката си с Христос. И когато Христос даде на онези, които действуват в Неговия Дух,
поръчението да прощават грехове, с това никога не се е разбирало да се спъне действието на Кармата; с това се разбира наистина, че земното
царство ще бъде спасено за онзи, които стои във връзка с Христос, земното царство ще бъде спасено от последствията на дълговете и
греховете, които са духовни последствия и са обективни факти, макар и те да бъдат изправени в по-късната Карма. Какво означава за човешката
душа, когато по поръчение на Христос говори този, който би казал: „Твоите грехове са ти простени"? Това означава, че съответният човек,
който опрощава, потвърждава думите: „Ти наистина трябва да очакваш Кармическо изправяне на твоите дългове и грехове, но твоите дългове и
грехове са преобразени от Христос по такъв начин, че ти няма да изпитваш огромното страдание, когато гледаш назад към дълговете и
греховете си по такъв начин, като че ли си унищожил една част от Земното битие". Христос заличава дълговете и греховете. Затова е
необходимо определено съзнание, което може да се изисква от този, който прощава греховете: това е едно съзнание за дълговете и греховете и
едно съзнание също, че Христос може да поеме върху себе си дълговете и греховете. Това означава, че думите „Твоите грехове са ти простени" са
един космически факт, а не са един кармически факт. Христос показва на едно място така чудесно, какво отношение има Той
към този въпрос, че това се врязва дълбоко, дълбоко в нашите сърца. Христос застава с две неща срещу тези, които идват пред него,
проклинайки прелюбодействувалата жена нека да нарисуваме в нашата душа сцената, когато пред Него донасят прелюбодействувалата жена:
едното нещо е, че Той записва вътре в Земята нещо, а второто нещо е, че Той прощава, че Той въобще не осъжда и не проклина. Защо пише Той
навътре в Земята? Защото Кармата действува, защото Кармата е обективната справедливост. Деянието на прелюбодействувалата жена не
може да бъде заличено и Христос го записва навътре в Земята. По друг начин стоят нещата обаче с духовното последствие, а не със земното
последствие; духовното последствие Христос го поема върху себе си. „Той прощава", това не означава, че Той заличава греха в абсолютен
смисъл, а че Той поема върху себе си последствията от онова, което е извършено обективно.
А сега да помислим, какво означава за човешката душа, когато тя може да си каже: "Да, аз съм извършила това или онова деяние в света. То не
спъва моето развитие напред, защото аз не съм станал по-несъвършен отколкото съм бил, когато съм извършил деянието; аз бих могъл отново
да извоювам моето съвършенство в по-нататъшното протичане на моята Карма, като изправя моето лошо деяние. Това мое деяние обаче аз не
мога да го направя недействително за Земното развитие". Човек трябва да изпитва неизразимо страдание, ако със Земята не се беше съединило едно
Същество, което да прави недействително за Земята онова, което не може повече да бъде променено от нас. Това Същество е Христос. Не
субективната Карма ,а духовните, обективните въздействия на дълговете и на греховете, на нашите лоши деяния, това е, което Той отнема от нас.
Това е, което, както казахме, ние трябва да преследваме в нашата душа по-нататък. Тогава ние ще разберем, че всъщност Христос е онова
Същество, което стои във връзка с цялото човечество, с цялото земно човечество: защото Земята съществува по волята на човечеството, също и
Христос стои във връзка с цялата Земя. И тази е слабостта на човека, че човек наистина е в състояние да се спаси субективно в Кармата, но че той не е в
състояние да спаси и Земята заедно със себе си. Това се извършва от космическото Същество, което е Христос.
Човекът е член на целия свят и той трябва да мисли всеотдайно по отношение на целия свят. Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си
егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие. Тогава встъпва Христос. И в момента,
когато сме решили да не мислим само за нашия Аз, ние трябва да мислим и за още нещо друго освен за нашия Аз. Но за какво трябва да мислим?
Трябва да мислим за „Христос в мен", както казва апостол Павел. Тогава именно сме свързани с Него и с цялото Земно развитие, тогава ние не
мислим за нашето себеспасение, а казваме: „Не аз и моето собствено спасение не аз, а Христос в мен и спасението на Земята"
Онова, което в определен смисъл човек може да нарече „християнска съвест", ще проникне в човешките души, също както и Христос все
повече и повече ще проникне в тях, когато душите ще осъзнаят в себе си присъствието на Христос и когато апостол Павловите думи ще станат
една истина: „Не аз, а Христос в мен". Христос ще бъде за душата един учител за истината, един учител на
висшата отговорност. С това Той ще проникне душите, когато те все повече и повече ще долавят тежестта на думите „Не аз, а Христос в мен". "

Христос и човешката душа,Р.Щайнер

"Друга е гледката при онези, които са оставили тяхното благо на Мъдростта, тяхното благо на душата да бъде проникнато от Христос
блага, които предизвикват нещо като отблясък в нас и действуват животворно още в този физически живот. Това, което може да бъде
почувствувано по този начин като най-ценната вътрешна топлина на душата, като утеха в най-тежките положения на живота, като подкрепа в
най-тежките преживявания, това е именно проникването с Христовия Импулс. И защо?
Защото онзи, които действително е проникнат от Христовия Импулс, чувствува как в завоеванията на неговата душа, колкото и несъвършените
да изглеждат по отношение на земния живот, вътре в тези завоевания стои Христовият Импулс като една защита и гаранция за постигането им.
Ето защо Христос е една такава утеха в съмненията на живота, една такава подкрепа за душата. Колко много неща остават неизпълнени за
душата в живота на Земята, скъпи мои приятели, колко много неща изглеждат много ценни, без тя да може да гледа на тях по друг начин
относно външния физически свят, освен като на разрушени пролетни надежди. Обаче това, което чувствуваме така искрено в нашата душа,
това, което съединяваме с нашата душа като едно пълно ценно мислено благо, това ние можем да го предадем на Христос; и както и да изглежда
то за осъществяването когато сме го предали на Христос, Той го пренася на своите крила в действителността. Не е нужно човек винаги да знае
това, но душата, която чувствува Христос вътре в себе си, както тялото чувствува кръвта в себе си като животворен елемент, тази душа чувствува
реализиращата сила на този Христов Импулс по отношение на всичко това, което душата не може да осъществи във външния свят, но би искала
да го осъществи, би искала да го осъществи по справедлив начин. Това, че ясновиждащото съзнание вижда тези неща, когато наблюдава
душите след смъртта, е тъкмо едно доказателство за това, колко оправдано е чувството на човешката душа, когато при всичко, което
върши и мисли, тя се чувствува проникната от Христос, приема в себе си Христос, като нейна утеха, като нейна подкрепа, като онова, за което
казва в този земен живот „Не аз, а Христос в мен". Нека човек да казва това: „Не аз, а Христос в мен" в този земен живот, скъпи мои приятели!

Ако човек знае да мисли тези думи „Не аз, а Христос в мен" като една вътрешна истина, тогава те стават една реалност след смъртта по
един мощен и пълен със значение начин. Защото това, което приемаме в този свят от тази жизнена гледна точка, от жизнената гледна точка на „Не
аз, а Христос в мен", това става наше притежание, това става наша вътрешна природа между смъртта и едно ново раждане, така щото чрез
това, което е станало по този начин наша вътрешна природа, ние бихме могли да го предадем като плод на цялото човечество. Това, което
приемаме от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен", това същото Христос превръща в общо притежание на цялото човечество. Това, което
аз приемам от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен" за него бих могъл да кажа и чувствувам след смъртта: „Не само за мен, а и за
всичките мои братя човеци"! И само тогава бих могъл да изговоря думите: „Да, аз го обичах повече от всичко, повече и от мен самия, затова
изпълних заповедта „Обичаи Господа Бога твоего повече от всичко!"
Не аз, а Христос в мен!
И аз изпълних и другата заповед „Обичай своя ближен колкото самия себе си", защото онова, което съм придобил сам, е станало чрез това, че
Христос го пренася в действителността, едно общо благо за цялото човечество. Човек трябва да остави такива неща да действуват върху него, тогава
той ще научи, какво е значението на Христос в човешката душа, как Христос може да бъде носител и подкрепа на човешката душа, утешител
и озарител на човешката душа. И човек ще се почувствува постепенно вътре в онова, което може да се нарече: отношението на Христос към
човешката душа. "

Христос и човешката душа,Р.Щайнер

"Какво даде на човека Мистерията на Голгота? Стояха ли при Мистерията на Голгота пред човечеството някакви природни събития,
някакъв облачен стълб, някакъв огнен стълб? Не, пред хората стоеше един човек, това беше Христос Исус. Изпълни ли се с Мистерията на
Голгота нещо от пълната с тайнственост природа така, че морето да се раздели, за да може Божият народ да мине през него? Не, там стоеше
пред хората един човек и правеше куците да прохождат и слепите да проглеждат. От един човек произхождаше това.
Сега хората можеха да видят един човек; хората можеха да говорят за един човек така, че Бог живее в него.
Езичникът трябваше да бъде просветен, той трябваше да излъчи своята душа навън от тялото, за да застане пред Съществото, което е Христос.
Той не би могъл да предположи, че Христос ще слезе на Земята; той можеше само да знае, че Христос е извън Земята. Това обаче, което беше
извън Земята, дойде на Земята и прие едно човешко тяло. В Христос Исус стоеше като човек пред човеците онова Същество, което иначе стоеше
по-рано пред освободената от тялото душа в мистерийните школи. И какво стана благо дарение на това? С това беше сложено началото, щото
силите, които човекът беше изгубил в течение на земното развитие от началото на Земята насам, тези сили, чрез които му бе скрито неговото
безсмъртие, така че тези сили отново да дойдат при него чрез Мистерията на Голгота. С побеждаването на смъртта при Голгота се родиха силите,
които можеха отново да запалят загубените сили в човешката душа. И човешкият път по време на Земното развитие ще бъде по-нататък такъв,
че приемайки все повече и повече Христос в себе си, човекът ще открие в себе си онова, което ще обича след смъртта: това значи, че човекът като
една безсмъртна индивидуалност ще може да застане пред своя Бог. Ето защо едва след Мистерията на Голгота станаха верни думите: „Обичай
Бога повече от всичко, а твоя ближен колкото себе си".
Любовта обаче бе дадена, когато Бог стана човек в Христос Исус. И гаранцията, че
ние можем да обичаме след смъртта, и гаранцията, че може да бъде основана една общност от хора на Любовта, чрез придобитите отново
сили на нашата душа, така както тя е поставена между човека и Бога и между всички хора помежду им тази гаранция произхожда от Мистерията
на Голгота. Човешката душа намери в Мистерията на Голгота това, което беше изгубила от началото на земното развитие насам, при което нейните
сили ставаха все по-слаби и по-слаби.
Три сили в трите душевни съставни части на човека: Воля, Мъдрост и Любов! В тази Любов душата изживява своето отношение към Христос.
Аз обаче вярвам: ние можем да запишем дълбоко в нашата душа това, че един напредък в познаването на Христос е една действителна придобивка за
човешката душа и че също когато разглеждаме отношението на човешката душа към Христос, на нас отново ще ни стане много ясно това,
че сякаш съществуваше обвивка, едно було, между човешката душа и Христос преди Мистерията на Голгота, и как това було беше разкъсано от
Мистерията на Голгота, и как ние с право можем да кажем: „Чрез Мистерията на Голгота в Земния живот се вля едно космическо
Същество, едно свръхземно Същество се свърза със Земята"... "

Христос и човешката душа,Р.Щайнер

Из Ето Човекът
Тази беседа изяснява също мистерията на Голгота. Можем да обясним нещата само по един вътрешен, окултен начин, т. е., когато ги преживеем. Защото знаем, че, каквото вътре, това е и вън. Каквото горе, това и долу....

за "Сродните души"

Да. Най- вероятно няма да бъде подготвена. Направо замотана в заблуди и правила. Ще трябва да се бориш да я освободиш. В това се състои саможертвата. Но ще се познаете от първия миг. По особен вътрешен начин. Усещане за единство....видения...свръх усещане...възпоменания от минали животи...И пак само Бог ще ти посочи ...защото има много които искат да заемат това място...

Вчера бях на роднинска среща. По добър повод. Но все изследваханализирах хората...
Нямаше нито един лош човек. НО бедата е, че всеки иска, търси обич, разбиране от другите.
Старите мрънкаха, че младите са неблагодарни, младите пък искаха да си наложат възгледите... Нищо лошо няма в това. Липсва единствено разбирането. Приемането на различната гледна точка. Зачитането на правото на другите да имат своите си грешки, от които да се учат...
Така си върви живота, но ми се иска хората да си дадат повечко свобода, да разберат себе си, от там и ближния... Труден път за извървяване...
Изводите ми не са представителна извадка, но са характерни за средностатистическия българин...И вече не става въпрос за материални придобивки, защото те са само следствие от разумността и обичта ни...
Що се отнася до "поемането на отговорност", то тя е и в малките ни, ежедневни решения. За жалост по политически причини /интереси/, ограничено съзнание и това ни право се ограничава, но все пак можем да опитваме... И да не се боим да заявим себе си, но и да не забравяме, че е добре и заявения друг да приемем...
Липсва обръщането и търсенето на Единствения Общ Център/Извор, вътре в нас, а само Той примирява...

Благодаря за беседата. А цитатите са прекрасни!


Сродните души

Да. Най- вероятно няма да бъде подготвена. Направо замотана в заблуди и правила. Ще трябва да се бориш да я освободиш. В това се състои саможертвата. Но ще се познаете от първия миг. По особен вътрешен начин. Усещане за единство....видения...свръх усещане...възпоменания от минали животи...И пак само Бог ще ти посочи ...защото има много които искат да заемат това място...

Мисля че народът е болен от егоизъм. Тоест, онези които управляват парите и възможностите. Според вас как могат да се излекуват.
Паневритмия не искат да играят. Дори искат само тях да обичаш. С молитви за тях, пак не става. Тогава какво следва?
Да ги чакаме да се разкаят, да разделят благата по братски (по равно). Възможно ли е? А ние самите доколко сме надмогнали егоизма?

Да. Най- вероятно няма да бъде подготвена. Направо замотана в заблуди и правила. Ще трябва да се бориш да я освободиш. В това се състои саможертвата. Но ще се познаете от първия миг. По особен вътрешен начин. Усещане за единство....видения...свръх усещане...възпоменания от минали животи...И пак само Бог ще ти посочи ...защото има много които искат да заемат това място...

Благодаря helen за интересното представяне на тази беседа от Учителя.Права си,че на човек му идва да препише и запомни всяко изречение..




Сродните души

Да. Най- вероятно няма да бъде подготвена. Направо замотана в заблуди и правила. Ще трябва да се бориш да я освободиш. В това се състои саможертвата. Но ще се познаете от първия миг. По особен вътрешен начин. Усещане за единство....видения...свръх усещане...възпоменания от минали животи...И пак само Бог ще ти посочи ...защото има много които искат да заемат това място...

Да. Най- вероятно няма да бъде подготвена. Направо замотана в заблуди и правила. Ще трябва да се бориш да я освободиш. В това се състои саможертвата. Но ще се познаете от първия миг. По особен вътрешен начин. Усещане за единство....видения...свръх усещане...възпоменания от минали животи...И пак само Бог ще ти посочи ...защото има много които искат да заемат това място...

Да. Най- вероятно няма да бъде подготвена. Направо замотана в заблуди и правила. Ще трябва да се бориш да я освободиш. В това се състои саможертвата. Но ще се познаете от първия миг. По особен вътрешен начин. Усещане за единство....видения...свръх усещане...възпоменания от минали животи...И пак само Бог ще ти посочи ...защото има много които искат да заемат това място...

Молитвен наряд за начало:
Утринна молитва на ученика
Ученик съм служител на бога - формула

Сродните души - беседа

Молитвен наряд за край:
Ще ти служа през цялата вечност - формула
Тайната вечеря - песен

В беседата са използвани откъси от:
Матей 22
1 Коринтяни 11
1 Коринтяни 13

Първоначално бях написала разсъждения към тази беседа, но после ги изтрих, защото ми се сториха изключително незначителни на фона на Словото. Толкова много Любов има в тези редове, че оставаш без думи и само ги поглъщаш. Беседата е от онези, от които ти се иска да препишеш всяко изречение:







В мен се беше вкоренило разбирането, че всяка Любов изисква жертви. Но, всъщност жертвата е нужна, когато сме изгубили чистота на душата си. Но, при напредналите същества този въпрос отпада.



Има ли вероятност двете души да се срещнат, но едната да не е подготвена за тази среща?













Сродните души

"Защото днешната християнска душа никога няма да каже: Докато съществува Земята, Христос, за когото става
дума тук, ще живее в сърцата на хората". Защо? Защото един християнин, който казва такова нещо, просто е забравил думите на Евангелието:
„Небе и Земя ще преминат, но Моите думи няма да преминат". С това обаче Христос застава пред нас като едно космическо Същество. И този,
които прави истински думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", той говори християнски.
Сега трябва да държим пред нашите очи това, което човек трябва да стане в неговата душа през
време на Земното развитие. Той трябва да стане това, което може да се обозначи с термина "личност". Тази личност се нуждае първо от онова,
което бихме могли да назовем „свободна воля", обаче тази личност от друга страна се нуждае също от възможността да намери вътре в себе си
пътя към Божественото в света. Свободната воля от една страна, възможността да се избира между доброто и злото, между красивото и
грозното, между истинското и фалшивото тази свободна воля от една страна и обхващането на Божественото така, че то да проникне в нашата
душа и ние да се познаем като вътрешно изпълнени, свободно изпълнени с Божественото: Това са двете цели в развитието на човешката душа на
Земята. Това развитие на човешката душа на Земята е получило за тези две цели два религиозни дара. Единият религиозен дар е определен да
внесе в човешката душа силите, които водят до свободата, до различаване на истината от мнимото, на красивото от грозното, на доброто от злото.
От друга страна човекът трябваше да получи през време на Земното развитие един друг религиозен дар, за да внесе в душата си онзи зародиш,
чрез които душата да може да почувствува в себе си Божественото, с което тя е съединена.
Първият религиозен дар е това, което ни посреща в началото на Стария Завет на Библията, като грандиозната картина на грехопадението, на
изкушението. Вторият религиозен дар е това, което ни посреща във всичко, което обхващаме с думата „Мистерията на Голгота".
Както грехопадението и изкушението имат работа с това, което посади в човека свободата, дарбата за различаване на доброто от злото, на
красивото от грозното, на истинното от фалшивото, така и Мистерията на Голгота има работа с това, човешката душа да може да намери отново
пътя към Божественото, така че тя да знае: в нея може да сияе Божественото, Божественото може да проникне в нея.
В тези два религиозни дара е включено, така да се каже, всичко най-важно от Земната еволюция, всичко онова от Земната еволюция,
което има работа с това, което душата може да изживее в нейните най-дълбоки глъбини и
което е най-дълбоко свързано със същността и развитието на човешката душа.
Той би трябвало да познае онова Същество, което дава смисъл и значение на Земния живот. Той би трябвало да познае онова Същество,
което трябва да извърши делото, без което земното човечество не може да намери отново пътя към Божественото. Той би трябвало да познае, че
няма смисъл за Земния човек без това Същество. Хората би трябвало да заличат от Земното развитие думата „човек", ако биха искали да заличат
Христовото Събитие. А сега да си представим, че тази тълпа осъжда онова Същество, вилнее срещу онова Същество, което всъщност прави от
Земния човек един истински човек и което трябва да даде на Земята нейната цел и нейното значение."

Христос и човешката душа,Р.Щайнер
/продължава/

"В крайна сметка всичко в Евангелието на Йоан е замислено така, че да ни обясни как в историята на човечеството е станало това, което наричаме
"Мистерията на Голгота". Да се разбере тази "Мистерия на Голгота" от окултна гледна точка, означава в същото време да се разгадае дълбокия
смисъл на Йоановото Евангелие. Ако обгърнем с поглед това, което всъщност стои в самия център на Мистерията на Голгота, и поискаме да
вникнем в неговия окултен смисъл, трябва да насочим мисълта си към мига на Разпятието, когато кръвта на Спасителя изтича от неговите рани.
И тук ще припомним нещо, което често споменавахме в хода на тези лекции: а именно, че за познавача на духовните светове всичко, което е
материално, веществено, физическо, всъщност е само външният израз, външното проявление на определен духовен процес.
А нека сега извикаме пред нашите души физическото събитие: Христос разпънат на Кръста и течащата от раните му кръв. Какво подсказва този
образ, чието съдържание се изчерпва в едно физическо събитие, на онзи, който правилно разбира Евангелието на Йоан?
Този физически процес, Събитието на Голгота, е израз и проявление на един духовен процес, който се разиграва в средищната точка на цялото
Земно развитие. Ако човек схваща тези думи в смисъла на днешното материално светоусещане, той едва ли ще си представи нещо особено.
Защото той едва ли ще си представи, че това единствено по рода си Събитие на Голгота се различава по нещо от други, физически сходни
събития. Обаче има една колосална разлика между всички Земни процеси, разиграващи се преди Събитието на Голгота, и тези, които се разиграват
след него.
За да си представим нещата съвсем образно, нека мислено да се пренесем извън Земята, на някоя друга звезда, от която един ясновиждащ
човек би наблюдавал нашата Земя. Такъв човек би виждал Земята не само като физическа планета, а и светлинната аура около нея, защото той би
възприемал етерното тяло и астралното тяло на Земята. Ако този ясновиждащ човек би останал на далечната звезда по-дълго време, така че
да проследи както предхристиянските епохи на Земята, така и Събитието на Голгота, пред неговия поглед би се открила следната гледка: Преди
Събитието на Голгота, Земната аура, съставена от нейното астрално и етерно тяло, би показвала определени цветове и форми, но след Голгота, в
точно определен момент, цялата Земна аура рязко би променила своите багри. Кой е този момент? Това е моментът, когато на Голгота бликна
кръвта от раните на Христос Исус. В този момент се променят всички духовни отношения на Земята.
Вече казахме: Това, което наричаме Логос, е сборът от шестте Елохими, които са свързани със Земята и които, следователно, изпращат своите
духовни дарове на Земята заедно с външно проявената Слънчева светлина. Така за нас Слънчевата светлина се явява като външното
физическо тяло на Духа и душата на Елохимите или Логоса. В момента, когато настъпи Събитието на Голгота, силата, импулсът, който по-рано
можеше да се излива върху Земята само под формата на Слънчевата светлина, започна да се съединява със самата Земя; и тъкмо поради това,
че Логосът започна да се съединява със Земята, се промени и аурата на Земята.
Чрез Събитието на Голгота, в духовното съществувание на Земята беше прието нещо, което и преди това се е вливало в нея отвън -
силата на Логоса. Какво пулсираше по-рано в Земята? Силата, която идваше по-рано от Слънцето под формата на лъчи. Какво пулсира в нея
оттогава насам? Самият Логос, който чрез Голгота стана Дух на Земята. Както във Вашето тяло живеят духовно-душевните Ви сили, така и в
тялото на Земята - което е изградено от скали, растения и животни, и по което Вие стъпвате - живеят духовно-душевните сили на Земята; а тези
сили, този Дух на Земята, е Христос. Христос е Духът на Земята.
Ето защо Той трябваше да посочи Земята по такъв начин, сякаш става дума за Неговото тяло: Когато гледате житните ниви и ядете хляба, който
ви храни, какво всъщност ядете вие? Вие ядете Моето тяло! И когато пиете соковете на растенията - какво представляват те? Те са кръвта на
Земята, Моята кръв! Буквално това каза Христос Исус на своите най-интимни ученици и ние
трябва да приемем тези думи дословно. Когато ги събира и символично им представя християнското посвещение, Той споменава и забележител
ните думи, че един от тях ще Го предаде. В 18. стих на 13. глава на Йоановото Евангелие Той казва: „Който яде хляба ми, той ме тъпче с нозете си."
Тези думи трябва да се разбират дословно. Човекът яде хляба на Земята и ходи с нозете си по тази Земя. И ако Земята е тялото на Земния Дух,
т.е. на Христос, тогава човекът е този, който ходи с нозете си по тялото на Земята и, следователно, тъпче с нозете си тялото на този, чийто хляб яде.
Евангелието на Йоан ни открива безкрайно дълбоката идея на Тайната вечеря, защото ни показва Христос като Дух на Земята, показва ни хляба
като взет от тялото на Земята. Христос казва: "Това е Моето тяло!" (Марко 14, 22). Както мускулната тъкан на човека принадлежи към "тялото" на
човешката душа, така и хлябът е част от тялото на Земята, т.е. от тялото Христово. Също и соковете, които текат в растенията и пулсират в лозата,
са подобни на кръвта, която пулсира в човешкото тяло. Христос го знае и казва: "Това е Моята кръв!" (Марко 14, 24). Само ако човек не иска да
разбере, или е лишен от способността да разбира, ще повярва, че чрез това натуралистично тълкуване, Тайната вечеря би могла да изгуби нещо от
свещения трепет, с който е свързано това велико събитие. Но който иска да разбере, ще си каже: Не само че Тайната вечеря не губи от своята
свещена, от своята сакраментална същност, но чрез това тълкуване се освещава цялата Земна планета! А какви могъщи чувства ни разтърсват,
когато в Тайната вечеря съумеем да видим най-величествената Мистерия на Земята: Съединението на Голгота с цялата еволюция на Земя та,
когато прозрем, че кръвта, изтичаща от раните на Спасителя има не само човешко, но и космическо значение, и че тъкмо тя дава на Земята силата
да напредва по-нататък в своето развитие.
Така че всеки, който вниква в този дълбок смисъл на Йоановото Евангелие, трябва да усети, че е свързан с физическото тяло на Земята не
само чрез собственото си физическо тяло, а като духовно-душевно същество е свързан с духовно-душевното Същество на Земята, което е
самият Христос; трябва да усети как Христос - като Дух на Земята - я пронизва от край до край като Свое тяло.

Всъщност Христос иска да каже: Най-дълбоката тайна на моята същност е "Аз-съм"; истинската и непреходна сила на "Аз-съм" или на Азът, която
толкова могъщо прониква в другите тела, трябва да се влее в човека. Тя се съдържа в Духа на Земята.
Нека добре да запомним това и да го разберем в неговата пълна сериозност: Благодарение на факта, че Христос иска да направи от всеки
човек истински притежател на Аза, Той пробужда и Бога във всеки от нас, пробужда с неудържима и огнена сила господаря и царя във всеки
човек. И какво следва от всичко това? Следва не друго, а фактът, че Христос показва на света, и то в най-дълбок и всеобхватен смисъл,
идеята за Кармата, закона на Кармата. Защото, ако някога идеята за Кармата бъде напълно разбрана, тя ще бъде разбрана тъкмо в този
християнски смисъл. Тя означава не друго, а проста та истина, че нито един човек не трябва да се превръща в съдия за интимната същност на
друг човек. Ако някой не е разбрал идеята за Кармата в този смисъл, той изобщо не е схванал тази идея в нейната дълбочина. Доколкото един
човек осъжда друг, дотолкова той го поставя и под принудата на своя собствен Аз. Ако обаче някой наистина вярва в християнския смисъл на
"Аз-съм", той не съди никого; тогава той казва: Аз зная, че Кармата е великият изравнител. Каквото и да си направил, аз не те съдя!
Самостоятелност и вътрешна твърдост, в това се свежда импулсът, който Христос даде на хората.
Днес хората далеч не са стигнали равнището, което ще им позволи да обхванат истинското, вътрешното християнство. Обаче, когато се научат
да разбират, какво се крие в писание като Йоановото Евангелие, те постепенно ще започнат да приемат вложените в него импулси. И тогава,
в едно далечно бъдеще, християнският идеал ще бъде постигнат. Така ние виждаме, как през следатлантската епоха, в Земята нахлува
първият импулс за развитието на по-висшия човек.
Ако например всеки ден човек поема в себе си първите из речения от Евангелието на Йоан: "В началото бе
Словото..." до "... пълно с благодат и истина", това представлява една много силна медитация. Тези изречения носят силата в себе си. Защото в
своята цялост, Евангелието на Йоан е тук, не само за да бъде прочетено и разбрано с интелекта, а за да бъде вътрешно изживяно. Тогава то се
превръща в сила, която работи за посвещението; а "измиването на нозете", "бичуването" и други вътрешни процеси се изживяват под
формата на астрални опитности, в пълно съответствие с описанията на евангелиста Йоан от 13. глава нататък.
Ако сега искаме да проникнем още по-дълбоко в същността на християнството и неговия основател, трябва да разгледаме и една друга
мистерия. Ние следва да сме наясно върху разликата между това, което християнският езотеризъм нарича "Исус от Назарет" и това, което
наричаме "Христос Исус", Христос в Исус от Назарет. Какво означава това? То означава следното. Най-напред в историческата личност на Исус
от Назарет, ние се изправяме пред един високо развит човек, минал през много инкарнации и издигнат до много висока еволюционна степен,
благодарение на което е привлечен към майка с такава душевна чистота, която авторът на Йоановото Евангелие трябваше да нарече "Дева София".
Следователно, ние се изправяме пред един високо развит човек, пред Исус от Назарет, който още в предходната си инкарнация беше
напреднал твърде далеч и започна сегашната си инкарнация от една висока духовна степен.
В тридесетата година на Исус от Назарет, неговото физическо, етерно и астрално тяло са завладени от онова Същество, което
нарекохме Христос. Това Христово Същество не можеше да се инкарнира в едно обикновено детско тяло, а само в такова тяло, което беше
предварително подготвено от един високо развит Аз. Защото никога досега Христовото Същество не е било инкарнирано в човешко
физическо тяло. Следователно, от тридесетата година, ние сме изправени пред Христос в Исус от Назарет.
Какво стана в действителност? В действителност напуснатото от Аза тяло на Исус от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че
в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като духовна същност на Слънцето. Това Същество можа да се
инкарнира за три години в тялото на Исус от Назарет. В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез
озарението, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото
на Исус. Да, Христос говори от тялото на Исус в продължение на три години.
Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия "Свети Дух" върху
Исус от Назарет. В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава
Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува. Това е първото събитие, което става в смисъла на Йоановото Евангелие.
Сега ние имаме Христос в астралното, етерното и физическото тяло на Исус от Назарет. И Христос продължава да действува в описания от нас
смисъл до Мистерията на Голгота. Какво се случи на Голгота? На Голгота се случи следното. Нека обгърнем с поглед най-важния миг,
когато кръвта изтича от раните на разпънатия Исус. За да бъда разбран по-добре, ще сравня това, което се случи там, с нещо друго.
Представете си, че пред Вас имате съд с вода, и че в нея сте разтворили определено количество сол, така че водата остава сравнително прозрачна.
После, нагрявайки водата, Вие получавате солен разтвор. Сега пристъпвате към изстудяване на водата. Солта се отлага и Вие виждате
как тя пада на дъното. Така изглежда процесът за този, който наблюдава само с физическите очи. Обаче за този, който вижда с духовните очи,
става и нещо друго. Докато солта се сгъстява долу, нагоре се устремява "Духът на солта" и изпълва водата. Солта може да се сгъсти само
благодарение на това, че Духът на солта я напуска н се разпростира във водата. Който познава нещата знае, че там, където настъпва едно
сгъстяване, то винаги е съпроводено и с едно одухотворяване. Следователно това, което се сгъстява в посока надолу, има своя
противоположен образ в посока нагоре, към духовния свят. И сега, точно както солта се отлага долу, а Духът на солта се устремява
нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес. И този духовен процес се състои в това, че Светият
Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята.
Отсега нататък Земята е друга, отсега нататък Земята е преобразена. Точно това обяснявах и в предишните си лекции: Ако бихме наблюдавали
Земята от една далечна звезда, бихме установили как в мига на Голгота, се променя цялата аура на Земята. Слънчевият Логос трябваше да навлезе
в Земята, да изгради една общност със Земята, да се превърне в Дух на Земята. И пътят, по който стана това, е че в тридесетата година на Исус
от Назарет, Логосът проникна в неговите три тела, работи там в продължение на три години и после остана в тялото на Земята.
За истинския християнин това събитие има голямо и трайно последствие; то го насърчава и му дава нещо, с чиято помощ той все
повече и повече пречиства своето астрално тяло.За истинския християнин трябваше да има нещо, с чиято помощ той все повече и повече да
превръща своето астрално тяло в подобно на "Дева София", така че да приеме в себе си "Светия Дух", който, макар че би могъл да изпълни
Земята, далеч не би могъл да навлезе в онзи, чието астрално тяло не е подобно на "Дева София". Да, трябваше да се появи нещо, което да носи в
себе си достатъчно сила, за да превърне човешкото астрално тяло в "Дева София".
Чудото на Възкресението трябва да приемем на-пълно буквално и в дословния смисъл на думите:
„Ето, Аз съм с вас през Всички дни до края на света, до края на мировата епоха!" (Матей 28, 20)
Да, Той е тук и отново ще дойде, но не в тяло от плът, а под такава форма, че хората - които чрез Евангелието на Йоан са развили силата на
ясновиждането - ще могат да Го възприемат непосредствено, ще могат да Го виждат и няма да са вече невярващи, защото ще разполагат с
духовната сила да Го виждат. "

Евангелие на Йоан,Р.Щайнер

"Каква е задачата на Буда там навън, в света на Духа? Задачата е да разпалва постоянно в нашите сърца онези сили, от които може да бъде
извлечена висшата мъдрост. Ето как трябва да разбираме това течение, което тече през целия свят. То е представено също и в една, макар и
абстрактна форма, която съществува през нашето столетие. Обаче ние трябва да се стремим да познаем окултното значение на всяка една
духовна форма. Към това течение се прибавя другото, което е получило своето начало в Мистерията на Голгота, което се е съединило с течението
на Буда в едно необходимо цяло и което също трябва да приемем в земния живот. Това течение, което изхожда от Голгота и в което трябва
да участвуват всички хора, идва при хората не само вътрешно; то е едно такова течение, което прониква цялото наше земно съществуване.
Докато в течението на Буда, както във всяко друго, имаме нещо, което засяга всички нас като хора, в Христовото Същество имаме един
космически елемент. Всички Бодисатви принадлежат към индивидуалностите, които преминават живота си тук, на Земята,
принадлежат на Земята. Индивидуалността на Христос идва от Слънцето и стъпва на Земята едва при Йоановото Кръщение; тя живя само три
години във физическото тяло на Исус от Назарет. Характерно за тази индивидуалност на Христос е, че на нея е определено да действува само в
период от три години в земния свят. Това е същото онова Същество, за което загатна Заратустра като го нарече Аура-Маздао, който стои зад
видимото Слънце, същото онова Същество, за което възвестиха свещените Риши и за което гърците говореха като за Същество, стоящо в
основата на Плерома (Пълнота). Това е Съществото, което постепенно стана Дух на Земята, стана аура на нашата Земя, откакто неговата кръв
протече на Голгота. Първият човек, който можа до го види без посредничеството на физическото тяло, беше Павел.
Така чрез Събитието на Голгота стана нещо. което донесе едно съвършено ново протичане на фактите в нашето Земно развитие. По-рано
всичко съществуваше на Земята за да позволи на хората да възприемат чрез най-разнообразните религии най-различните понятия. Това, което
действуваше от религията на Буда, когато неговото Същество изпращаше своите лъчи в астралната аура на Исус и за което аз разказах, че от самата
природа душата ще познае и почувствува нещо ново, то не означава нищо друго, освен следното: Както индивидуалността на Христос слезе чрез
Кръщението, извършено от Йоан във физическото тяло, живя в него до Събитието на Голгота и беше налице по този начин като физическо
събитие на физическото поле, занапред тя ще започне също така една нова деятелност в етерния свят. Следователно можем да говорим за едно
физическо въплъщение от Кръщението в реката Йордан до Събитието на Голгота, а сега можем да говорим за едно етерно проявление на Христос.
Когато етерното тяло се развива също и чрез есенни впечатления, които човек натрупва в себе си, ще бъде възприеман етерният Христос.
Защо дойде физическият Христос? За да може човекът да се развие по-високо и да стане способен да вижда постоянно Христос в етерния свят.
Защото вторият импулс, който освен импулса на Буда продължава да действува сега в общочовешката еволюция, това е
Христовият Импулс и този импулс е онзи, който занапред ще е в съответствие с издигането на човечеството до моралността. Ето защо
можем да кажем: Макар и учението на Буда да е в неговия особен смисъл морално учение, то е именно едно морално учение, докато Христовият
Импулс не е едно учение, а една сила. Той действува като морална сила, която все повече и повече се оформя така, че действително пронизва
човечеството с моралност.
През Четвъртата следатлантска културна епоха това Христово Същество, което слезе от космическите висини, трябваше да се покаже
първо във физическо тяло. В нашата Пета културна епоха интелектуалните сили ще се кондензират така, че човекът ще стане
способен да вижда Христос не вече като физическа, а като етерна форма. Това събитие ще започне още от нашето, от двадесетото столетие. От
тридесетте, четирдесетте години на това столетие ще се явят отделни хора, които ще са развили своя индивидуален живот до такава степен, че
ще виждат етерния образ на Христос, както по времето на Исус от Назарет хората са виждали физическия Христос. И в следващите три
хилядолетия ще се явяват все повече и повече хора, които ще виждат този етерен Христос, докато приблизително три хиляди години след нашето
летоброене на Земята ще има достатъчен брой хора, които не ще се нуждаят от никакви Евангелия или от други документи, за да знаят за
Христос, понеже те ще го виждат в душата си.
Следователно, трябва да бъдем наясно върху факта, че през Четвъртата следатлантска епоха хората бяха способни да виждат само физическия
Христос и поради тази причина Той дойде във физическо тяло. В нашата епоха, в нашето време и по-нататък до третото хилядолетие хората
постепенно ще станат способни да виждат етерния Христос. Ето защо Той никога не ще дойде отново в едно физическо тяло.
Приблизително тези биха могли да бъдат думите, с които можем да резюмираме това, което бе казано днес: В нашето общочовешко развитие
действуват две течения. Едното е течението на Мъдростта или течението на Буда, най-висшето учение за Мъдростта и сърдечната доброта. За да
може това учение на Буда да се влее действено във всички сърца, необходим е Христовият Импулс.
Второто течение е течението на Христос, което ще издигне човечеството нагоре към интелектуализма през естетицизма до
моралността. И най-великият учител на Христовия Импулс ще бъде винаги приемникът на онзи Бодисатва, който винаги отново ще се
инкарнира и след три хиляди години ще стане Майтрейя-Буда.
Така ние виждаме как Духовната наука има днес задачата да бъде един синтез на религиите. Можем да обхванем едната форма на религията в
будизма, другата форма на религията в християнството. И колкото повече напредваме в бъдещото развитие на човечеството, толкова повече
религиите ще се обединяват, както Буда и самият Христос се обединяват в нашите сърца. "

Езотерично християнство,Р.Щайнер

Да се изкажа от позицията на 50 годишните:
За съжаление големия опит води и до ненужна рутина. Като поживееш в две, всяка по своемо противоречиви епохи се понаучаваш първо да се пазиш и след туй да действаш. Често предпазливоста изключва последстващо действие. Предпазливоста е обоснована когато касае сигурноста на работното място, а от там и прехраната на семейството. Такава е действителноста и поколението на петдесетгодишните трябва да я живее за да преживява.
Какво да очакваш от едно поколение което в младоста си дори нямаше свободата да слуша рок?!