Vainamoinen

Значи това е начинът, стига да се действа целеустремено по него. Много е вероятно да съм непукист в това отношение. Поне за брат ми не ми пука толкова - той има цялото време на света да си научи урока, и само от него зависи дали ще е по трудния начин или ще се възползва от предоставеното. Стига разбира се да проявява уважение и зачитане към другите. Едва ли ще намине скоро, но все пак го имаме предвид.

Благодаря ти, Орлин. Нашите се държат (или поне досега) много тактично - от безпокойство да не би да тръгне да се занимава с наркотици - беше се замесил с едни дилъри, самият той беше употребявал разни (но не толкова вредни). Тактиката им беше общо-взето - търпение, увещания, чакане да се осъзнае и лека-полека да тръгва нагоре. Но в някои редки случаи им е кипвало канчето - когато е сгафил много - което е водило до конско, висок тон. Иначе баща ми говори най-много с него, опитвайки се да го мотивира - много приятелски, с разбиране. И му се удава тази част - говори убедително, някак близко - не е да кажеш, че просто сяда пред него и почва да приказва механично. Но пък и тези разговори не са чести, защото той старателно ги отбягва - само когато има повод (тоест или го е нямало цяла нощ, без да се обади; или не е ходил последната седмица изобщо на училище, и класната му се е обадила) е по-сигурно, че ще се получи разговор и че ще седне да слуша. Колко се вслушва е друг въпрос. Нашите смятат, че средата му влияе в негативен план и че той много се води по акъла на приятелите си. Също много обича да прави напук. Аз затова много не му се бъркам, не му се намесвам да му давам акъл - първо защото не винаги съм бил в нас, и второ - защото не искам да се чувства сравнявам с мен, да трябва да бъде като мен (защото от позицията на по-голям и 'по-успешен' не искам да се правя на много умен - преди това не е давало добър резултат; мисля че ще разбереш как се получава този ефект). Знам, че ще ме отреже съвсем, ако му говоря сериозно, или че ще прави обратното на това, което казвам. Може би е много честолюбив в тази насока. И може би не правя достатъчно, но това е което знам - гледам да не се чувства изолиран и някак дистанциран от семейството, говорим си по-несериозни работи и така. Иначе се сещам за един човек, който уважава, и който евентуално би могъл да го мотивира, но в момента този човек не е в София - а не мисля че ще има ефект по телефона.

Здравейте, Става въпрос за брат ми, който е на 18 години. Аз съм малко по-голям, и виждам как родителите ми се измъчват и не знаят какво да направят. От три години е в десети клас - на път е да бъде изключен за трета поредна година от трето училище. Вкъщи е заради - сън, ядене и тоалетна, и малко компютър. Няма почти никаква комуникация с нашите, не иска да говори за бъдещето си, избягва всякакви сериозни разговори за това как се държи и какво мисли да прави. Държанието му - пълно незачитане на чувствата на родителите си, най-безцеремонно използване, едно чувство за богоизбраност и непогрешимост, за господство над света. Наложил е и психическо робство над нашите - много са деликатни с него, внимават как се държат с него, за да не тръгне по лоши пътища; това може да се дължи отчасти и на високата му и огромна фугира (за психическото надмощие). Тази деликатност идва от това, че в миналите 5 години (проблемите са от около 5 години) има някакво тотално отвращение от училището, забърквал се е с трева, амфети (вероятно и в момента), а може би и други наркоподобни. Най ми е мъчно за това тотално незачитане на нашите - на техните личности, чувства, усилия - все едно са му длъжни са всичко - като роби. В момента, както казах, е пред изключване - има поставени условия от нашите или да завърши десети клас и да ходи редовно на даскало, или да почне работа, или да се изнася (с краен срок до края на месеца). Досега продължава по-същия начин - доколкото ми направи впечатление, нагласата му е, че никой не могъл да му поставя условия, че нямало кой да го изключи (а реално днес в училището му се обсъжда това) и изобщо пълна апатия и безгрижност. Не знам как ще се развие всичко това, не мисля че и брат ми разбира сериозността на поставените условия, а търпението на нашите и обидата им е стигнала краен предел. Но и когато някой се е опитвал да поговори (и съвсем приятелски, дипломатично), той бяга - или отива в другата стая, или излиза навън. Нашите ходиха няколко пъти (два или три) на специалист-психолог, но брат ми и дума не даде да се чуе да отиде и той. Веднъж го бяха викнали при училищния психолог - там пък се беше държал като пълен кретен и само е правил напук. Не знам, много дълго стана, ако можете нещо да помогнете като съвет, идеи, мисли, ще съм много благодарен. Също ако има нужна от още информация, или ако съм пропуснал нещо - ще го добавя.