HateMe!

Много благодаря за съветите и насоките! Сега като знам какво трябва да направя, ще се постарая да се променя.

Здравейте! Напоследък имам чувството, че изпадам в някаква депресия. Мисля че, това идва от две конкретни неща, като първото идва от нещо типично за тийнейджърските години - момичетата. Проблемът ми обаче не е само това. Като цяло винаги съм бил от хората, които повече мислят, а не действат. В конкретния случай става въпрос за момиче и само за това, че не мога да събера смелост да направя крачка напред (като например да я поканя някъде), а именно, че винаги си търся извинения да не го направя. Мислех си да опитам за в бъдеще да поканя друго момиче и няма да имам проблем, но като погледнах реалистично на нещата, си мисля, че пак ще започна да си търся извинения, за да не го правя. Това пък ме навежда на друга мисъл - че изпитвам страх от по-задълбочен контакт с момиче или въобще някакъв вид асексуалност, които от своя страна може би са породени от някакви подтиснати спомени. Не мисля, че е точно асексуалност, защото винаги съм изпитвал привличане към другия пол, защото когато става въпрос за общуване с момичета (и не само момичета, ами и други ситуации, в които трябва да се направи нещо), аз обмислям всичко в главата си, но когато дойде време за действие не мога да направя нищо. Въпросът ми е ако в случая наистина има някакви подтиснати спомени, как мога да ги "отключа", за да мога евентуално ако осъзная причината за тази нерешителност , да преодолея това поведение? Другият ми въпрос е относно това прекалено обмисляне на нещата и в крайна сметка бездействие. Възможно ли е да променя това в себе си и как? Благодаря предварително.