Hermosa

Мерси Аз просто се притеснявам да не свикна с това си състояние и живота да си мине така..... Страх ме е ,че на приятеля ми може да му писне ,защотото и тои си има негови си проблеми..... Но не мога просто да си кажа от утре съм супер и все 1 нищо не е станало..... Вечер започвам да се чувствам по-добре,но сутрин като се събудя е с притеснение и сърцето ми бие Просто ми писна да се чувствам така ! Искам да мога да се зарадвам на нещатата около мен.На времето на приятелите ми на всичко,което досега ме е карало да се чувставам добре,но просто не мога нещо ме яде отвътре

Здравей Орлине! Моя проблем е от около месец.... На 22години съм. Когато бях на 6години майка ми почина...... Баща ми се ожени повторно,нямаше никакъв проблем разбирахеме се, бяхме си семейство! Баща ми насоюи цялото си внимание в тази жена продаде всички апартаменти,които имахме (5) и в 1 момент парите свършиха..... И преди 4години въпросната жена замина за Гърция и естествено повече не си дойде! Тогава тъкмо бях започнала връзката си с сегашния си приятел и някакси емоциите ми се преплетоха! Баща ми изпадна в една безтегловност искаше да се гръмне да се хвърли и аз седях като пазач все при него.Приятелят ми беше в Америка и говорехме само по скайп,но бях много щастлива,но в същото време и много нещастна заради баща ми.Приятеля ми си дойде и с него започнахме сериозна връзка,доста сме различни като харектери,но има някаква магия м/у нас...... За тези 4 години преживях доста неща ,които ме накараха да се чувствам много нещастна.....Все се тормозех за баща ми да не е сам,все го мислех! Спряхме да празнуваме празниците и изведнъж стана много мрачно..... С парите го позакъсахме,не искам сега толкова подробно да описвам нещата ,ами да им дам някаква обща представа..... Преди около 3-4 седмици с приятеля ми имахме доста сериозен скандал.... На следващия ден повращах ,както и следващия....Мислех си ,че е някакъв вирус! Мина ми повращането и от там се започна едно постоянно притеснение,не можех да спя ,никакъв аптет,заспивам за 2 часа и се събуждам с няква паника сърцето ми бие място не мога да си намеря.Беше ме страх ,че и с мен ще се случи като с баща ми и 6те остана сама.Сега се чувствам малко по-добре вече мога да контролирам малко или много тва притеснение,но аз искам да се махне! Най интересното е,че дори не се сещам за нещатата които са ме докарали до тук,просто искам да си живея моя си живот,обаче ми е много трудно това притеснение не са маха от мен.... Ходих на 2 психиатъра изписаха ми антидепресанти,само че на мен не ми се ще хич да пия такива неща,а искам сама да си помогна.Много ми е трудно най-страшно е сутрин ставам без никакво желание,ям насила ,капя се насила ,всичко е на сила. Писна ми да се чувставам така ,определен имам подобрение,защотото съм се стегнала и гелдам да ги изхвърля лошите мисли от главата си . Но има нещо ,което ме е захлупило (така да кажа) гледам да мисля позитивно ,обаче ми е много криво! Тарся всякакви вариянти да изляза от тва положение и имам чувството ,че това ще ме побърка! Взех си днес книгата на Д-р Дейвид Бърнс "Да се чувстваш добре" надявам се тя да ми помогне.Много съм се ентусиазирала да се оправя,но незнам как Гледам да се разсейвам да излизам да си говоря с някои.... Приятеля ми е до мен ,разбира ме ,защотото и тои е бил в моето положение..... Но просто нз какво трябва да направя,че като се почувствам добре това да си остане така ,а не пак притеснението да ме залива.Сега мога да спя пак се будя ,но заспивам преди това вобще не моежех да заспя..... Страх ме е цял живот да не остана така,просто да свикна да правя нещатата насила..... Искам Да Живея!!! Много ще се радвам ако можеш да ми дадеш съвет . Готова съм на всичко само и само да се чувствам пак добре