Илиана Занкова

А защо близките Ви не харесват приятеля Ви и толкова настояват да се разделите с него?

Здравейте Monika_, Състоянието, което описвате прилича на депресия. В изложението си не сте споменали на колко години сте? Сама ли живеете или с майка си? Преживели сте много трудности в живота, които произтичат от трудните отношения в семейството Ви. Като, че ли изглеждате разочарована от себе си, живота си, хората около Вас. Възможно е тази любов, която сте преживяла да е била спасителния пояс за Вас от семейния ужас, но човек трудно може да прекара цял живот на спасителен пояс. Можете ли да бъдете малко по-конкретна в информацията - говорите за стрес, напрежение, товари, с които Ви трупат - какво по-точно имате пред вид, не пишете как се е стигнало до там да се разделите с приятеля си.

Здравете Ioanа, Подкрепям мнението на д-р Първанов, може да изглежда че се справяш с по-лесните ежедневни задачи, но живота не се състои само от това. Предстоят ти важни събития, много отговорности, вълнения - как ще се справиш с тях? Много по-лесно за теб и за близките ти би било, ако посещаваш терапевт и работиш с него за промяна на мисленето, поведението, начина ти възприемането на света, да разбереш конкретните причини да си такава и да реагираш точно по този начин. Има голяма разлика между това просто да се справяш с някои неща и да бъдеш щастлива.

Здравейте Новата информация, която давате доста променя картината, пишете че имате панически атаки. От това състояние трудно ще излезете сама, съвета ми е да потърсите консултация със специалист (психиатър, психотерапевт).

Здравейте Ioana От информацията, която давате може да се каже че имате депресия. Вие сте в период на скърбене след смъртта на близки за Вас хора, което е нормално състояние но за кратко, и сте изпаднали в депресия след загубата. Също така начина по който реагирате е да се отделите от събитията, мястото и себе си (Chuvstvmam vse edno nesym az, kato robot, kato se pogldna v ogldaloto se strqskam che nesym az, a opredeleno znam che sym AZ.Imam chuvstvoto che Az-at mi se e skril nqkade) като защитна реакция на болката от загубата и страха от смъртта. Имате нужда от някой, който да Ви помогне да се справите с това положение (близък, специалист). Може да се каже, че сте и тревожна (говорите за фобия от лекарства), но в момента по-изразена е депресията, която трябва да лекувате (с антидепресанти или психотерапия).

Здравейте отново Подкрепям мнението на д-р Първанов и на Орлин за терапията по скайп. Аз имам опит с такъв вид терапия и смятам, че тя дава добри резултати, като са възможни срещи на живо когато пациента си идва в България. Аз работя в психодинамичната парадигма (която включва и изследване на детството и ранните взаимоотношения с родителите). Ако решите можете да ми пишете на лични (e-mail).

Здравейте И аз се включвам в темата питате "Как ИСТИНСКИ да повярвам в себе си?" отговорът на този въпрос изисква задълбочена и продължителна психотерапевтична работа. По време на терапията е много важно да можете свободно да се изразявате, дори по възможност на родния си език, без да се замисляте или да търсите думи. Също така е добре терапевта да има представа за социалната, културна, историческа среда където е израснал пациента, защото изследването на детството е важна част от терапията (все пак зависи по какъв метод работи терапевта). Ходенето на терапия веднъж на две седмици сигурно ще Ви бъде патерица, но се чудя дали ще може да изследвате в дълбочина проблемите си. Пробвали ли сте да работите с български терапевт, преди да решите да започнете терапия при чужденец (за Вас) терапевт?

Това, че се страхувате да не Ви стане лошо и да не припаднете е ясно, аз говоря за големия Ви страх, който може да бъде причината за тези телесни усещания и болки, при положение, че е изключена напълно физиологична/медицинска причина. Родители Ви знаят ли за проблемите, които имате, какво казват? Потърсете психотерапевт и/или психиатър и ще стане много по-ясно какво Ви има.

Здравейте Ivanova Това, че сте прочела много по темата не може да реши проблема Ви. "Чела съм много, осъзнавам нещатата, но защо тогава страха ми се задълбочава..." Осъзнавате някакви неща, но знаете ли колко други неща, неосъзнати от Вас има, те са във Вас и не си давате сметка за тях, те Ви движат, карат Ви да правите нещата по определен начин, да мислите по определен начин, да разговаряте с хората по определен начин и т.н. Сама трудно ще се справите с този проблем, нужно е психотерапевтично лечение. То ще Ви помогне да разберете каква е причината/причините да се случва това. Колкото по-скоро започнете толкова по добре, защото от разказа Ви става ясно, че положението се влошава.

Здравейте takitogirl, Вероятно сте доста изплашена от това, което ви се случва. Казвате, че ужасно се страхувате. От какво? Не сте написали нищо за Вас, за житейската Ви история. Трябва да потърсите консултация с психиатър и психотерапевт. Успех!

По някакъв начин изглеждате на кръстопът в живота си, настоящото положение на нещата очевидно не ви удовлетворява. Говорите за промяна във вас и вашия публичен образ, промените в живота Ви могат да вървят ръка за ръка с промените във Вас самата, това което се опитвам да кажа е, че това е взаимен процес, не е необходимо първо да се промените и после да си подредите живота. Интимните отношения са много важен елемент от живота на човек и е много тъжно и празно, ако те не са поне задоволителни, а още по-добре да са щастливи, да има любов и разбирателство. Вие очевидно нямате добър модел на интимни взаимоотношения от родителите си, за да си изградите собствен, различен от този на родителите си, трябва доста да се потрудите. Казвате, че Ви е срам да споделяте проблемите си, възможно е и да се срамувате от някаква своя част/страна, за която не искате другите да знаят. Това може да блокира общуването с другите, особено когато се засегнат проблемните за Вас теми. ... Относно продължителността на терапията, зависи от това до каква степен пациента е склонен да се довери още в самото начало, или до каква степен е приел това което му се е случило, т.е. не го отрича като не говори за него. Имах пациентка, която изглеждаше много успешна и справяща се в очите на другите, чак след около две години в терапия разказа за случай на сексуално насилие върху нея, беше го 'забравила". поздрави

Здравейте Di_Va, Това, което ми хрумва да отговоря като чета писмото Ви е, че за да се чувствате различно и да забравите може да отнеме няколко години психотерапия. Преживели сте много скандали, които сигурно още кънтят в ушите Ви, те са Ви направили много чувствителна към всякакви шумове (примерно отваряне и затваряне на врати, след които следват скандали, навик да се ослушвате). Също така, обстоятелството, че живеете с майка си е възможно да възобновява спомените Ви от детството, обстановката, техните скандали и проч. Вероятно се чувствате доста самотна, от писмото Ви не става ясно имате ли приятел, на колко сте години, какво работите, то харесва ли Ви и др. Възможно е да не сте попаднали на Ващия психотерапевт, хората са различни, може да не попаднете на подходящия за Вас от първия път. Съветвам Ви да потърсите сериозен психотерапевт, и да го посещавате редовно. Желая Ви успех! Поздрави Илиана Занкова

Здравейте Съдейки по това, което пишете, може да се каже, че вашите проблеми са реални и тяхното най-подходящо разрешаване е чрез психотерапия. Сама няма да можете да ги разрешите, колкото и да искате, а също така те ще се отразят и на детето Ви. Да се ходи на психотерапия не е нито лошо, нито страшно. Напротив ще Ви стане по-леко. Добре е да потърсите психотерапевт във Вашия град, ако там няма, в най-близкия голям град. поздрави Илиана Занкова

Здравей Валдемар Интересно име, не знам как си го избрал, но аз се поинтересувах от къде може да идва, това е само една от препратките, която намерих, сигурно има още много. Валдемар Датски (1858-1939) е датски принц, свързан с най-новата история на България. Той е син на датския крал Кристиан IX, брат на британската кралица Александра Датска, на гръцкия крал Георгиос I и на руската императрица Мария Фьодоровна. Женен е за френската принцеса Мария Орлеанска, дъщеря на херцога на Шартър и племенничка на формалния наследник на френската корона. Валдемар Датски е бил кандидат за българския трон още през 1879 г. След абдикирането на княз Александър I Батенберг през 1886 г., на 29 октомври той е избран от Третото Велико народно събрание (ІІІ ВНС) за български княз. Под натиска на руския император Александър III обаче, принц Валдемар се отказва телеграфически от българската корона на 11 ноември. Както заявява съпругата му принцеса Мария, "нищо не би могло да ме накара да отида там" (в България - б.р.). Продължителното безкняжие, заплашващо суверенитета на България, накарва ВНС да избере за княз компромисната кандидатура на Фердинанд I. Принц Валдемар има четирима сина - принцовете Оге, Аксел, Ерик и Виго, и една дъщеря - принцеса Маргарита (омъжена за принц Рене Бурбон-Пармски). През първата половина на 20 век той е един от най-уважаваните представители на кралските династии в Европа, наричат го "Вуйчото на кралете". Възможно е да се интересуваш от история, мога само да предполагам. В този цитат от уикипедия има доста интересни факти. Наистина е най-добре да потърсиш конкретен психотерапевт, за да обсъдиш проблемите си, една среща няма да е достатъчна в никакъв случай, зареди се с търпение. поздрави Илиана Занкова

Здравейте Клео От това, което пишете вероятно става въпрос за паническо разстройство. Не става много ясно с какви точно медикаменти сте се лекували и колко дълго сте ги приемали. Друг важен въпрос е защо прекъснахте терапията, 10 сесии са много малко. Други важни въпроси са защо се разделихте с мъжа ви, работите ли, детето ходи ли на детска градина? Къде е детето когато не се чувствате добре или получавате кризи, има ли кой да ви помага, родители, познати? Паническото разстройство може да бъде овладяно, но трябва постоянство и правилно лечение, медикаменти в съчетание с редовна психотерапия може много да Ви помогне. Трябва да потърсите помощ заради себе си и детето си. Много хора се събират, имат деца, после се разделят, живота продължава, Вие сте млада, само на 30 г. Имате още много път пред себе си. Поздрави Илиана Занкова

Електра не мисля, че има гняв от моя страна към теб, в теб чувствата бушуват, всякакви. Не може да се отрече, че си провокативна, няма да е лесна терапията ти. Да може да се самоанализираш, но как ще извадиш всичко от несъзнаваното сама?

Здравей Електра, Вероятно имаш питания за себе си и това е една от главните причини да запишеш да учиш психология. Това, че си записала психодрама е много хубаво, дори това те успокоява че правиш нещо, но тя не е достатъчна да разрешиш личните си проблеми, най-малкото защото за някои от тях не би говорила пред повече от един човек. Психотерапията е преди всичко отношение, тя не е поставяне на диагнози, когато започнеш терапия там си пацииент/клиент (разграничението е чисто формално). Това какъв тип си, орален анален защитни механизми и прочие се разисква предимно на супервизия, а не с пациента. Ако имаш смелостта да примеш, че може да бъдеш пациент. Изобщо за какво ти е "директното обективно мнение" - то едва ли ще ти помогне да се промениш, после то не може да бъде обективно, защото ти сама си си сложила някакви етикети, определения каква си, което е доста субективно, това е твоето (професионално) мнение (нарцистична, обсесивно-компулсивна), просто си изброила някакви термини, които си срещнала в учебниците, всички имаме по малко от всичко но това не ни прави точно този тип. Самоиронизираш се, което от една страна е хубаво, но от друга може да бъде много мощна защита. Задаваш въпроса какво би те правил един терапевт - терапевтите лекуват, а психотерапията е вид лечение, нали така? поздрави и късмет

Здравей От твоя разказ не става ясно от колко време сте заедно с това момче, но това което аз усещам от думите ти е, че като че ли не си много уверена в себе си като жена. Може би не си много сигурна доколко се харесваш на мъжете. Мога само да хипотезирам каква би могла да е причината (примерно бих те попитала какъв човек е майка ти, какъв човек е баща ти, какви са техните взаимоотношения, какви са твоите взаимоотношения с тях, какви са били когато си била малка и др.), но този проблем се проявява и в двете ти връзки с момче. т.е. по някакъв начин е траен във времето. От разказа ти изникват и други въпроси, които могат да бъдат изяснени само след по-подробен анализ на случая и цялата информация.