user2

Привет на всички и поздравления за интересния форум. Имам въпрос или по скоро нужда от професионално разяснение на интересен и нов за мен феномен който е свързан с сънуването или по-скоро със остатъчното емоционално съсотояние след събуждане. Вече за втори път ми се случва и усещането е наистина странно и неестествено а още по-малко нелогично и нетипично. Нещата накратко стоят така. Сънувам нещо. Подробностите относно съня не ги помня. Дори най общ сюжет и тематика на съня не си спомням. Помня само някакъв хмм как да го нарека.. блед отпечатък на емоционалното състояние което съм изпитвал по време на съня. И при двата случая времевата рамка на съня беше изключителни обширна (това помня ясно) и беше свързано с живота, отделни случки (негативни и позитивни) от целия живот на дадена личност (моя милост) но които нямат нищо общо с реалния ми Аз, както и с ценностната ми система. И какво различава въпросните сънища от обикновените сънища които предполагам всички имаме и в които се мислим за някой друг. Еми не знам дали мога да го опиша добре, защото както се опитах да обясня...странното е в последвалото емоционално състояние а не в ясен, подлежащ на описание образ. Та в съня, плашещото беше именно за ясната осъзнатост за друга ценностна система, други нагласи и някак си интегрирано с истинския ми Аз образ, и въпреки разминаванията всичко това ми се струваше едновременно и реално, и логично и нелогично. Пак не знам дали го описах добре. Странното в случая и това което ме накара да запомня по-ясно преживяването е именно че след като се събудих, образите изчезнаха, дори част от сънуваното си припомних по късно, но като започнем от събуждането, нещата бяха нетипични. Когато се будим от сън (говоря за себе си) съзнанието си връща яснотата изкл'ючително бързо. Образите на съня бързо избледняват и в повечето случаи изчезват веднага. Но тук след събуждането чувството на несигурност или клишираното "това беще сън, нали? протече по различен начин или поне остана повече време. И дори когато съзнанието се проясни съвсем, остана едно изключително чуждо за мен чувство на дискомфорт, интуитивно аналогично на изпитаното в съня, много по-слабо но в пълно съзнание. И това чувство остана за няколко часа и дори ден като постепенно изчезна но усещането беше едновременно интригуващо и леко плашещо. Интригуващото е че чувството беше ново за мен, и затова и интересно. Но плашещото беше именно в неговата устойчивост и неопределеност, като изключително силен фоноф шум, който доминира за момент над цялата ти същност а няма ясен образ и форма. Имам известни подозрения че само аз си разбрах какво написах до тук, защото е неясно но по-добре не мога да го опиша. Интересува ме гледната точка и мнението на професионалиста и на науката по въпроса, чисто любопитство. Предварително благодаря.