И аз имах нещо като видение: Чувах гласове да ми говорят и да ме карат да правя разни работи като това да се кръстя. Имах доста тежко преживяване...в продължение на един ден виждах хората да движат о4ите си по странен на4ин и стояха като замръзнали или като статуи.Тогава бях с приятели в една местност до Трявна.Като се прибрахме в къщата , в която гостувахме стоях като наказана и не можех да говоря...сякаш чужда сила ме наказва и ме кара да стоя така...след това се разплаках така както си стоях без нищо!Внушаваха ми мисли ,че няма да мога да се прибера у нас.Това за момент. Същата вечер стигнах до входа и разбрах, 4е съм си забравила ключовете...исках да звънна на звънеца от входа, но нещо не ми даваше и ми подсказваше, че ще се мъча...след малко започнаха краката ми да се тресат ,като че ли не ток преминава, ами някаква сила ме е заковала за земата и петите ми се тресяха с невъобразима скорост, а само стоях на пръстте си.Гледах в една то4ка и се тресях.А в тази то4ка виждах да се движат разни тела и фигури толкова малки колкото прашинка...не мога да го изразя...и така цяла нощ стоях пред входа без да мога да се прибера...Чувах да ми говорят:"Настанаха бурни времена, настанаха тежки времена".Тресях се почти 6 часа...усещах такава умора и изтощение, каквато никога досега не съм изпитвала.Толкова много се измъчих, че не можех да стоя на краката си, не можех да направя една крачка...Стоях пред входната врата и виждах да преминават разни черни сенки на човеци, отразени в стъклото...а толкова много исках да си вляза в къщи. На разсъмване ме намери един приятел на входа, а аз не исках да помръдна...можех вече, но не знам защо не пожелах да движа краката си...той запо4на да ме вика, да ме пита какво ми е, а аз продължавах да стоя като препарирана, започна да ме дърпа и ме завлече в нас горе( живеехме на последния етаж).толкова бях изнемощяла, но продължавах да не помръдвам. Сложиха ме на легло и започнаха да ми опипват пулса. Бях в пълно съзнание, но не си отварях очите нарочно.Силата, която ме държеше ме накара да изпитам волята си нарочно и да стоя така като умряла.
Чувах как говорят по телефони, викат линейки...Поедно време усетих да ме пренасят и ме сложиха в линейка.през цялото време стоях като труп.Чувах в главата си да ми казват повтаряй си:'Едно, две, три, Господ да ме поживи!"и това през целия път, докато ме возиха.Не знаех въобще къде отивам, само знаех, че не трябва да мърдам. Усетих да ме пренасят и да ме слагат на легло и да ме пипат много ръце (на лекари).Вкараха игла във вената на лявата ми ръка и някакъв катетър, по4наха да дърпат дрехите ми и да ме събли4ат, насилиха се ужасно да отлепят ръцете ми от тялото.Стоях без да си отварям о4ите и не мърдах, но по едно време си внуших, че могат да ме прекарат с електрошок и се събудих и станах. Тогава всички се отдръпнаха и казаха, че трябва да ме пратят в психиатрична клиника. От Пирогов, където ме беше завела линейката пак обратно с двама приятели, които бяха дошли от къщи, ме заведоха в една психиатрична клиника...
И така стоях 10 дена, заради това преживявяне.Още преди да ми се случи чух да ми казват( в ума ми):Ще взимаш хапчета.И така стана.Прекъснах обучението си.Затворих се в себе си.По цял лежах и си мислех за миналото си, когато бях весела и жизнена. Не знаех как да постъпя със себе си. Бях умствено болна..
Чувах и други неща... но вече не си ги спомням...понякога пак чувам да ми говори не моят глас, а чужд.Това са разумните същества от горния свят...поне така вярвам! Това ми се случи тази зима.Сега съм добре...Продължавам да чета словото на великия Учител и да взвмам поуки от събитията, които ми се случиха.Вярвам, че всичко, което ми се случи е за добро и за да се очистя от многото натрупвания в съзнанието ми от прекомерни желания.Знам защо ми се случи тази случка и това ми подсказва повече да не греша.
Искам да кажа на онези, които се чувстат немощни и безжизнени през този ден да се зарадват искрено на нещо малко или да се помолят да се зарадват, защото силата е в малкото! Едното е в многото и силата е в цялото!
Отправям една светла мисъл към цялото човечество:Да порастнем в малкото и да се възлюбим като братя!
