FoxMulder

Късметче,

Честно казано в началото се бях вманиачил и дори се връзвах на това какво е готвено в тенджерата преди и доколко добре е измита в миялната машина Бях си купил тенджера, в която можеше да се готви само вегетарианско.

После се усетих, че това е фанатизъм. Хем привързване, хем прекалено голямо значение отдавано на яденето, хем разфокусиране на вниманието, хем загуба на енергия, хем неусетно започваш да отхвърляш други хора.
Като се усетих, че е фанатизим си казах още веднъж, че няма единствен правилен път и не може да се счита, че вегетарианството е единствения правилен път. И като си казах това нещо се промени и отношението ми към другите хора към по-добро. Все пак, ако толко трябва да ни стресира общуването с невегетарианци, то това е отхвърляне на правото им на свободна воля. Да не забравяме, че и Исус е общувал с невегетарианци и не е не ги е отхвърлял, а ги е обичал не по-малко от другите хора.
А и си представи, ако готвиш и в процеса постоянно мислиш дали това има досег с животиски продукти, с кой ще го ядеш на една маса, дали другите ще ядат месо и т.н., то това те стресира и храната пострадва енергийно най-малкото Или пък ядеш и вместо да се концентрираш върху храненето мислиш как ще ти се отрази това, че човека до теб набива мръвки ....и верно ти се отразява зле

Лично мене по-ме впечатлвяват хора по улицата, които като ги погледна ме стресират с лошотията си. Колкото и да е тъжно, хем има такива хора, хем ме стряскат все още, макар да знам, че и това в даден момент ще го приема.

А употребата на алкохол пак си зависи от човека. Той може да извади наяве всички лоши неща, които ги има вътре в човека. Ако няма толко
лоши неща, то може да се общува нормално и с него

Все пак живеем в този свят и нищо в него около нас не е случайно, всяка дреболия си има смисъл за пътя ни.

2012 (2009)



Филмът в www.zamunda.net - http://zamunda.net/details.php?id=197240&hit=1
и в www.imdb.com - http://www.imdb.com/title/tt1190080/

Дали наистина не е по-добре да предложа на Бог да спаси останалите, на место мен?
Приятно гледане!

Рила е прекрасна,мястото-вълшебно.От съфорумци съм очарована.
Благодаря на Орлин и Милкана,Донка и Изгрев,Ина,Диди и Креми...
Времето ни заедно не беше много,но да си пожелаем още вдъхновяващи срещи.

Звучи ми също като от книга с мисли на Учителя.

А що се отнася до критиките - много лесно критикува човек и много, много трудно вижда светлинката. А и Христос ни съветва да не съдим. Особено когато сме в неяснота по отношение на истината.

А малкото, което съм чела от Сай Баба, музиката и песните са внасяли в мен винаги нещо хубаво. А и Учителят казва на едно място, че Светли Същества има във всяка раса, нация, култура, народи. Както Йогананда например.

А Сай Баба за разлика от други "гуровци" не е с бели обувки от убито животно, нито с лъснати костюми и коли и сред "учениците" си на "високо" - но дори тези нямам право да съдя.

И против Махатма Ганди, и срещу Далай Лама, и срещу Майка Тереза или който и да е - все се е намирало и ще се намери някой на светлото да сложи по едно черно петно и да каже "правил добро, ама ..." Едва ли Христос гледа одобрително на способността ни да виждаме "съчките" в чуждите очи, особено ако са нашите съчки, а не в чуждото око.

Не коментирам живота и делото на Сай Баба, но мисля, че все пак е направил света малко по-добър. Ето няколко негови мисли:

"Съществува само една религия, религията на любовта. Съществува само един език, взикът на сърцето. Съществува само една раса, расата на човечеството. Съществува само един Бог и Той е всемогъщ".

"Бог е равен на човека минус егото". Егото е илюзорна вяра в разделението, страха и егоизма.

"Ръцете, които помагат са по-свети, от устните, които се молят".

За гуру Сай Баба казва: "Гуру е светлината да покажеш на някого Пътя, но крайната цел е Бог. Човек е благодарен на своя гуру, но именно Бог е този, на когото той се покланя. Днес хората се покланят на своя гуру, но това е грешно".

Привет!
Ака ме пита някою, а мен никой не ме пита, но аз ще си кажа, то е добре не само да има избор в храната, относно затворниците, но и даже да се предлага основно вегетарианска храна, за да стават все по-малко серт същите, щото месцето довежда до токсиниране на организма и до затлачване, до заболявания и да остаряване, до смърт, до рязкост в поведението, до емоционални изблици и до киселинност на РН-то.
И сега как да ги накажем онез, които са постъпили зле с обществото, щото нали е затвор, а не свободия?! Да беха си седели мирно, да имаха на разположение свобода - да пият и ядат всичко, което им се доще и което могат да си позволят, а вервам всеки с работа може да искара за хлеба и за три кебапчета + бирицата, бачи!
Да и освен вегетариански режим, за стравниците даже е нужен и Житен Режим и това е за тяхно "наказание" (добро), което е пък за доброто и на техните души.
В някои затвори се ползва и практиката "Випасана".
Нека имат избор относно практиките и вероизповеданието, но въпросно храната...
Е, днес се внасят наркотици, алкохал, всякакви лакомства, та дори и проститутки, та ако иска някой да не хапва зарзеват, то едва ли ще бъде ограничен.

Мнозина днес бъркат, търсейки щастието вън от тях. В ядене и пиене - в тези три неща. Това си е погрешен мисловен модел, който е пропагандиран от общество, от медиите... и това до такава степен е набито в главите, че думата "самскари" не може да го изрази.

Счита се, че тези неща са ценни, важни, че изглеждат внушитено, че този който ги извършва е някой супер герой.
Същото е това да си изградиш идол, на който да се възхищаваш и на който да поддръжаваш.

Днес едно момче дойде при мен на гости. Та той ми разказа как въпреки, че е имал всичко, за което си мечтае човек, не бил щастлив и все си повтарял: "Нещо трябва да се случи! Нещо трябва да стане! Не може така! Не може това да е всичко. Не намирам в това търсеното. Тук не е същинското! Още съм "беден" (неудовлетворен)! Ако нищо не се случи и то скоро, значи няма никакъв смисъл живота. Това ли е всичко?"

Еми щастието не в ядене и пиене, във външните удоволствие и в това да си значим в общество от слепци.
Това са едни много грешни мисловни модели... на възхищение.

Ааа, егоизтичната природа на ума не мисли по този начин. Тя поставя в центъра на филма единствено себе си и затуй подобни въпроси я вълнуват, дали аджеба той/тя е подходяща за мен!
Кога егоизма ще помисли за "нас", за "ние", че то това си е напредък и някакво излизане от модела, бре?!

Нали затуй е нещо кат начало (начало на поправянето - личното ти, на завръщането към нравствеността, към душата/сърцето) да правиш онова на "другите", което искаш и те да вършат на/към/за теб?!
Според Каббала - това е нивото на Втория храм, т.е. след като Първия храм е бил разрушен. Първият храм е да любиш ближния като себе си, но тъй като сърцето все повече закоравявало а умът все по-малко стоял в Господа, то се е стигнало да Втори храм, подобен на Първия, но лишен от първичния му блясък/слава/сила.

Ти пиеш!?
Защо?
Ходиш на кино!?
Защо?
Гледаш телевизия!?
Защо?
Ходиш на ресторант!?
Защо?
Играеш паневритмия!?
Защо?
Имаш/притежаваш яхта, хотел, апартамент в Париж...!?
Защо?
и т.н.

Защо? Защо е твоето търсене? Защо работиш/учиш?

Да, всичко, накоркотиците дори, партитата, новия сексуален партньор и което и да било друго, е поради твоя вътрешен стремеж за щастие.
Много учения, аз също, наричат този копнеж с думата "душа". Когато тази "душа" търси щастието все още вън, в т.н. сетивен свят, свят на явления и нетрайности, то тогава определяме условно тази "душа" като незряла.
Когато дадена "душа" установи, че обектът на нейното щение не може да бъде открит в т.н. "външен свят", тогава наричаме въпросната "душа" узряла.
Зреенето е дълъг процес и е силно зависим с вътрешно осъзнаване, с това да си дадеш сметка, с някаква по ниво будност. Това относително може да се сравни с пробуждане на дървесна пъпка, когато тя започне да се разлиства, след дълга и мъчителна зима. Докато тази пъпка порасте, тя все взима, а после, след като се разцъфти, тя започва и да дава - семе, аромат, краски, красота...

Никога няма да забравя думите от един филм, в който будиски учител питаше риторично ученика си, чрез писмо: "Кое е по-лесно - да удовлетвориш всичките си желания, или да удовлетвориш само едно от тях - твоето, истинското?!"
Но как човек да разбере за своето желание, ако още не му идват подобни мисли в ума? Това е спящо състояние. Несъзнателно. Човека за това няма вина. Просто не му е дошло още до главата.

В Каббала се говори за 5 вида желания, които са свързани със сетивния свят.
- желание за храна
- желание за секс
(горните две обощават животинското желание в човека)
- желание за богатство
- желание за власт
- желание за знание
(горните три обобщават човешките желания в човека)

Според Каббала има още едно желание, което е свързано пряко с Твореца - това е желанието за Изпълване с Любов, с Божия Светлина и за Единение с Твореца.
Според мен обаче, всичко това което изложих до тук е израз на това първично желание в човека - желанието за Изпълване с Любов, с Божия Светлина и за Единение с Твореца. То при някои хора е осъзнато, докато при други все още не е, но те, поради дълбокия спомен в себе си, за този истински копнеж, го търсят, дори без да съзнават това. Да, търсят го, но в сетивния свят, чрез различни по форма и вид изживявания.

Та това търси всеки жив човек, всяка жива душа, всяка гадинка ако щеш. Всичко търси Любовта, Щастието, което изпълва до краен предел и което запълва всяко несъвършенство, липса/пасив.
Ето това търси и всеки човек в партньора си, но нъц. Нищо няма да намери, защото е сгрешил с посоката.
Човек в самозаблуждението си мисли, че някой ще му придаде това щастие даром и то е почти така, само дето източника на това придаване не в сетивния свят (Той е и там, но не баш). Човек си мисли, по твърде егоизтичен начин, че някой ще му привнесе, но за да стане това, то Творецът е създал условие, което изисква подобност.
Как и с какво може човек да е подобен на Твореца? С качество? С кое качество? С качеството отдаване, което е точно обратно на качеството получаване. Отдаване по Божи стандарт - напълно алтруизтично, безусловно, без тънките сметки на егоизтичната природа.
Тогава, едва когато човек добие качествата на Твореца, той ще стане Отец за него, а човека ще бъде Син Божи, именно защото е придобил основния наследствен белег - това да можеш да отдаваш.

Всъщност щастието не се крие само в отдаването, нито само в получаването. Ето защо Творецът е нещастен Сам в Себе Си, без своето Творение. Той затуй го е и сътворил - защото няма щастие, ако няма с кого да го споделиш. Толкова много Сила, толкова много Любов, а няма към кого да я отдадеш! Така и поради тази причина Твореца е създал Творението, а Творението има едно основно качество - да получава.
Творецът отдава Любов, а Творението е получателя. Чист егоизъм. Алтруизма и егоизма са тясно свързани и те едно без друго не могат.
Всичко това обаче не е било достатъчно за Твореца, защото Любовта Му Е толкоз голяма, че Той желае Творението да стане съвършенно като Него, за да достигне до най-високото ниво на Наслада - чрез отдаването. Затова Твореца е създал и Илюзията, преградата, която дели несъзнателното от осъзнатото. Поради несъзнателността Творението не съумява да прихване от Любовта и в това се състои цялото му страдание. Тук Твореца е заложил идеята за възможността за пробуждане и за преминаване от несъзнателното състояние в съзнателното, в пробуденото.
В пробуденото състояние човека вече е познал източника на Щастието, съзира Го и започва да се черпи от Него. Осъзнатият човек първо прихваща искра от това Божие излъчване, а самата природа на тази искра е да бъде споделена и човек, колкото е получил - толкова и отдава, за което, в отплата, едва ли не, Твореца праща две искри, които човек наново излъчва и т.н., докато човека не достигна абсолютния максимум в отдаването, където жеанието за получаване, наречено егоизъм, е в абсолютен минимум. Ето така ненадейно Творението става Еднакво с Твореца и биват Едно.
Между Творец и Творение съществува явлението Вечност - изразено в Любовно перпетомобиле.
Това е копнежа на човешката душа - да живее в Любовта и да отдава Любов. Всичко друго е по-дребно от това.

Та, докато човек не открие в себе си този потенциал, то е добре да съзнава добре каквото и да върши - ако пие, нека пие, но нека и успоредно с това се пита непрекъснато: "В това ли е щастието? Това ли е? Това ли търся наистина? Насища ли ме/изпълва ли ме то абсолютно?" и тъй с всичко - със секса, с храната, с което и да е изживяване и пр.
Не е нужно да се спира, чрез насилие, каквото и да е, без на същото да му е дошло времето за прекратяване. Нужно е само това нещо да бъде разгледано и да бъде видяно. Самото виждане ще доведе човека по-близо до свободата. Дали обаче човек ще иска да разгледа нещо си и дали ще го види - това зависи от зрелостта на неговата душа и от Твореца.
Единствено осъзнатостта ще доведе и довежда до източника, от където човека ще започне да приема, да получава, изпълвайки себе си със Светлина/Любов, която на своя ред той самия да може да отдава.

Привет, Ирина!
То това, което си писала, едва ли е към мен и това, което ще напиша, едва ли е към теб, и аз сега силно се учудвам, съмнявам се и недоумявам, реална ли си ти и реален ли съм аз и пр. неща, но така и така туй не е много сигурно - за реалността де, та затова и рекох да напиша една две думи, макар те да са капки вода, падащи в големия океан, а сиреч - една много голяма илюзия, но все пак:

... има едно състояние, в което, ако човек навлезне, или по-скоро, ако състоянието навлезне в човека, или ако израсте в него, то тогава няма никаква нужда от какъвто и да е партньор. Това е състоянието на пълно насищане, на блаженство, на кеф, на щастие, на нирвана, което едва ли каквото и да е външно събитие, или партньор може да принесе за който и да е.
Така или иначе, човек търси половинка, защото самия той е половинка, сиреч несъвършен/слаб. Именно поради чувството за пасив, за някаква липса, човек се опитва да запълни - я с някоя нова дрешка, я с някоя нова книга, я с някое ново изказване, като туй, в нета, я с някоя нова придобивка, я с хапване, пийване, забавление, секс и пр. По същата причина човек търси и партньорството.
Всъщност, според моето левашко мнение, всички тези неща могат да се окажат условия, а и се оказват малко или много такива, които да доведът човека до въпросното изпълване и насищане, за което писах по-горе. Така и с партньорството.
Хората биха го определили като нещо "лошо". Аз обаче незнам дали то е лошо, или е добро, но знам, че редовно който и да е човек търси и проектира, чрез очакванията си, партньора отсреща. Никога тези очаквания не се припокриват напълно, защото отсреща, срещу теб, стои половинка, а не цялостност. Да, именно - срещу теб стои насъвършенство, каквото си и ти самият. Как може несъвършенното да те изпълни, да те насити, да ти донесе абсолютно щастие? Не, няма такъв случай.
Въпреки това, партньорството между хората, е прекрасно условие за движение по пътя към това съвършнство, към това насищане.

Идеята на тази тема е много интересна - дали нещо е подходящо за мен!? Да, със сигурност, както и да го погледнеш. Дори и това, което на мен ми се струва неподоходящо, поради ограничения ми субективен взор, дори то е подходящо, чрез неподходящността си.

И наистина - човек не може без партньор, докато е в несъвършенно състояние. Иначе, има случаи, в които човек се опитва да е без партньор и живее без такъв, но същия без даже да подозира превръща в партньор всичко, до което се докосне. Това е също верен път. Чрез него човек се учи сам на себе си да стане партньор - да намери своята вътрешна половинка и да се сгоди за нея, пък после, ако е рекъл Господ - и да се бракосъчетаят накрая.
До преди това човек все се чувства сам, все е нещастен, или ако е щастлив, то не е завинаги, все се страхува за себе си, за живота си, за бъдещето си и все се подсигурява... чрез всичко и всички, а това ако не е егоизъм, то аз незнам какво е.

Идеята на всичката тази глупост, която изръсих до тук, бе в това, че човек бива най-вече да осъзнае защо и какво търси в онзи срещу него, или в което и да било друго и дали това, което търси човека вън от себе си, не се крие в него самия - вътре!?
Чрез самотата човек може да пътува към това откриетие - към онова, което ще го направи цялостен и съвършен.
Чрез партньорството също може да се пътува към това нещо, независимо дали този път е споделян, или не е от партньора.

Човек търси своето съвършенство, себе си, а всичкото останало лутане е просто част от пътя, в която част той, както всеки едни малчуган, който реди пъзел - взима, проверява, ако трябва отхвърля, а ако се напасне - приема това, което счете за легнало на своето място.

Та дали с партньор, или без, това не е толкова важно. Също така няма никакъв смисъл, освен чисто егоизтичен, въпроса за това кое е по-подходящо за мен.
Тъй или иначе орисано е на човека да бъде Господар и да властва над Света, но за тази цел същия бива да достигне до състояние "Сам съм си достатъчен", а в последствие, от тази база, да стане като Бога - Знаещ що е то да отдаваш, да даряваш, да споделяш, безкористно, от Любов, безусловно.
Тогава вече и "тънките сметчици", от рода на "Аз ще съм с теб, защото това ме прави щастлив мене и няма да бъда с теб, ако това започне да ме прави нещастен." ще са се изпарили, защото тогава Човека няма да е вече колеблив в своето състояние, няма да е нестабилен, а ще бъде истински здраво стъпил на земята, с глава Небе и със сърце Слънцето, с мисли чисти, като бистрата водица. Всичко това ще бъде условието за просъществуването на Рая.

Преди мечтаех за споделена любов и разбиране с човек, който ще е всичко за мен и повече от всичко, който ще знае винаги от какво имам нужда, ще ме обича при всички условия, дори и да сгреша. Ще се радва заедно с мен на моите радости, ще споделя мечтите ми.
Даже си бях казала, ако не в този живот, то в следващ, мога да го дочакам моят възлюбен...

Моята душа половинка.

"Човек среща душата си половинка дванадесет пъти през земните си
въплъщения, но обикновено това става близо до смъртта, тъй като
условията на нашето съществуване не позволяват реализирането на такава
перфектна, абсолютна Любов. Пиесата на Шекспир "Ромео и Жулиета" се
занимава с този сюжет, срещата на душите- половинки. "
източник: Извадки от беседи на Петър Дънов за сродните души

Сега осъзнавам, че Този , който ни обича безусловно и винаги ще ни обича е Бог . И това ми носи такава голяма радост.
Сега се моля аз да мога да обичам безкористно.

Нито мъжът, нито жената са Върхът, към който истински се стреми сърцето ни, Върхът това е Бог.

Само Бог да е с мене, друго не ми трябва.
Зло да е, от Бога да е. Много неща ми липсват, но дори не смея да се моля за тях, а казвам: "Боже, от всичко се отказвам, само от Тебе не!"
Да търся човек до себе си не ми е приоритет, искам първо себе си да намеря.

http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcS3h6Jilixuqdd1Md8eg1BFdK_m3soSCe72LKHP84TxihCM39bdgg


Алиса, дупка и да влезнеш в дупката...

Как би могло да се види Светлината и да се достигне до нея, ако тя се намира на края на тунела?

Само от позицията "дъно", т.е. от положението на върховно ескалиране на "ин", само от там може да се премине в "ян". Дупката в "ин" е входа за "ян" и обратното.

Ако човек се научи да вижда в страданието благодат, то ще е Свободен.
Всеки има своите тежки моменти, но блазе на онзи човек, който съзира в същността на тези моменти Светлината.

То и да е безработен човек, това също е превърнато от някои в работа.
- Каква е твоята работа?
- Безработен съм.
- И как се справяш?
- Ами...


Има едно нещо наречено "да бъде твоята воля". Най често се появява като изпитания. Това изпитание е много устойчиво и ни учи на послушание, на съгласие, на приемане.
Човек трудно се примирява (при Мира се явява) с Божията воля и опитва какво ли не, за да се подсигури, за да не затъне в калта, за да не умре, за да не бъде гладен, жаден, без подслон, мразен, ненавиждан, за да е в полза на семейство, на близките си, за да дарява, да допринася...
Човек просто иска всичко да му е наред. Нищо лошо няма в това, но какво по-добро от това човека да бъде Свободен, независим от всичките тези външни условия!? Какво по-добро от Мира, от Любовта?
И ако Божият промисъл ни води към това, защо да се опъваме, да се дърпаме, да се противим (от Противник, сиреч Сатана)?

Всъщност защо му е на човек работа? За да си подсигури прехраната, подслона, топлината, да съхрани живота си и пр.
А нима човекът има нужда от храна? Това не е много сигурно.
Нима човек има нужда от дом, от подслон? Това също не е много сигурно.
Нима човека има нужда от топлина? И това е под въпрос.

Бива всички да практикуваме и да извоюваме своята Свобода (Мокша), своята независимост от света. Да скъсаме веригите! Как?
Ето това е въпросът. С противене едва ли... Най-вече със себеотдаденост, със съгласие, със смирение, с приемана на Божията воля.
Може би пък тогава нещата сами си се нареждат, сякаш по вълшебен начин?!

Опитът ми с живота посочва именно това - тъй като у мен съществува неправда и вироглавост, тъй като съм противник на Мира, на Любовта, то и страдам поради това. Причината си е в моето несъвършенство. Но аз искам и търся съвършенството и защо го нямам, ако то зависи от мен? Кой господарства над това, дали да съм съвършен, или не? Ако имах силата и волята, бих се изправил мигновено.
Ето аз дълги години се опитвам да достигна съвършенството, ужким имам свобода на волята, на избора, но дали моя хъс, стремеж, трепет, насоченост към тези неща, не е "по внушение на Духа"?
Нима не е във властта на Бога всичкото мое изкачване, или снижаване?
Каква е моята роля тогава, ако въпросното не е по силите ми/волята ми/избора ми?
"За всичко Благодарете!"
"На всичко се радвайте!"
"Любете!"
Това е и моята роля, доколкото са ми спуснати сили и възможности да я изиграя. Това също не зависи от мен и когато съм слаб, аз падам, а когато ми е дадена сила, то летя.
Матей 6 глава, стихове от 24 до 34.


п.п. Препоръчвам на всички вървящи по Пътя 1000 пъти да изрекът на глас Господнята молитва (Отче наш, Ти който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля...), или 12000 пъти да изрекат на глас молитвата от притчата за онзи митар от храма:

Аум

Интересното е, че човек, в най-честите случаи, се сеща за Бога, едва когато се разболее (или той, или негов близък), едва когато е пред прага на смъртта, или ако смъртта навести негов близък, ако е гладен, неподсигурен, ако няма работа, ако е зажаднял, или ако има други подобни проблеми.
Тогава човек отива на църква и почва да се моли. Тогава си спомня за Бога.
Инак, ако има работа, ако е здрав и ако всичко е наред с неговите близки, ако има достатъчно средства за да преживява що годе добре, то човек и хабер си няма за Отца, но пък в това време пред човека изкачат нови щения (аз искам), като например приятелка, семейство, деца,... и тъй ако има и тези, то желанието нараства с нова степен, защото и това не удовлетворява душата на човека и той започва да иска и други неща - по-бърза и нова кола, почивка, или екскурзия в чужбина, вечеря в скъпи ресторанти, яхта, частен самолет и пр..
За последните видове желания човек рядко търси Бога за помощ.

Вчера си направих труда да прочета всичките мнения на Ивайло, които можах да открия в Портала.

Ще те митам нещо и аз, братко и прости моята тъпотия.
Брате, кога и защо се сещаш за Бога?
И не е ли Божа работа да приведе човека в немотия от към нещо, я от към работа, я от към здраве, я от към семейство и пр.? Библейската книга "Йов" е достатъчно красноречива за тези неща.
Защо му е на Бог да прави всичко това? Ако има Бог де...
Най-вероятно, защото човека спи и с тези "похвати" Бог едва ли не разговаря с човека, привежда го към Себе Си, казвайки му: "Сине Мой, хайде спомни си и за Мен! Аз толкова много копнея за твоето внимание! Защо си Ме забравил? Страдам за теб, сине!"
А човек олисан в сивото ежедневие, във вихрушката на материализма, и еня си няма за Бога, стига всичко да му е О.К..
Ето защо, които Бог привлича към Себе Си, които е възлюбил - тях наказва, сиреч на тях им създава трудности, мъчнотий, поставя ги пред изпитания.
И тъй, ако вярваш в това, питам те: Защо не се радваш и защо не си благодарен? Точно тук, човек може да обърне своите представи и да възлюби страданието, разбирайки, че именно то е горивото за постигането на Щастието.
Бог те обича!
Защо да сме тъжни и нещастни от нещастието, което е само в нешите представи и съждения? Нашето нещастие е породено от неудовлетворението на нашите желания, които на свой ред произлизат от представата/възгледа ни за живота и очакванията ни към него и към околните, както и към нас самите.
Не бе ли казал Буда, че ако не искаш да изпитваш страдание, то бива да се отдръпнеш от своите желания?

Човек бива да прави всичко, което е по неговите сили, според това с какви сили разполага в даден момент, пък ако нещата не се връзват, според очакванията и представите, то човек не бива да се кахъри, а бива да приема поражението, да е съгласен и с тежките състояние, с глада, с липсата на партньор, с липсата на това да си се утвърдил в обществото и социалната сфера, с болеста даже и със смъртта.
Бог вижда в човешкото сърце и много добре познава човешките желания. Той знае всеки от какво има нужда и именно това принася на човека.
От друга страна човек си мисли, че има нужда от други неща, но човека всъщност не знае от какво има нужда истински. Бог обаче знае.

Сигурен съм, че има достатъчно земя, която да бъде обработвана в Бобовдол. Сигурен съм, че има и достатъчно работа, за който иска да се труди и да допринася на света. Верно е, заплащанието не е както човек очаква, за да живее в охолство. Това е съдбата ни в момента и в България, за повечето от нас, но знам със сигурност, че и с малко може човек да живее добре и да бъде щастлив.
Друг е въпросът, че човека не се задоволява с малкото, с насъщния, а най-често иска за себе си специални неща - точно определена работа, в определена сфера и му е трудно да работи само за хляба и покрива над главата си.
Ето, колко много хора идват в столицата, защото желанията им са по-големи от хляба и покрива на главата. Те всичките търсят да преуспеят, за да запълнят другите си желания, без да си дават сметка, че и до тогава са богати - имат здраве, умат здрав ум.
На човек не му се копае земята. Човек търси да работи с малък разход на пот. Пак на баницата мекото. Пак сметкаджийство. И после, защо страданието е дошло на моя праг!?!

Знаеш ли, Ивайло, защо написах че са нужни 12000 молитви?
Защото ако ги изкажеш, ще покажеш с това и своята готовност, решимост, сила и воля да получиш от Бога това, което желаеш. Тогава Бог ще бъде снизходителен към теб и милостив. Сигурен съм в това.

Всеки ден Бог ни казва: "Ти се ме забравил. Не се сещаш. Губиш ума си дълбоко в мимолетността. Ето, Аз ще ти напомня за Себе Си, за това че те обичам, за това че Любовта е най-важното нещо в света."

Изпълването с ЛЮБОВ те изпраща във високите вибрации,обичаш всички и си в пълна хармония,
осъзнаваш съвършенството на битието и си самодостатъчен.Имаш свобода и даваш свобода на всички...
Изпълнен си с усещането"Аз и Отец ми едно сме"...Виждаш Бог във всичко и навсякъде...И даваш,защото си извор...


Не случайно във всички окултни източниици се споменава,че в бъдещето секс ще бъде правен единствено
при цел потомство... Сливането на близки души като духовен екстаз няма аналог в материалното битие,
интимността е само бегъл отзвук...

Извинявам се че още от първият пост започвам да давам съвети, но като видях тази тема не можах да си замълча. Ще постна един кратък цитат от книгата която чета в момента "Любов и сексуалност" на Михаил Иванов.

Извинявам се че още от първият пост започвам да давам съвети, но като видях тази тема не можах да си замълча. Ще постна един кратък цитат от книгата която чета в момента "Любов и сексуалност" на Михаил Иванов.