lullaby

Хора.... умът ми уж едно мисли, но като спя - отивам там, където бях забравила, че съм искала дори.... с хора, които бях забравила, че са ми липсвали дори...... Нощ след нощ след нощ...... Не е кошмар, дори е интересно, но......промени ми мнението в реалността едва ли не ме принудиха тези сънища да взема решение, т.е. дори не ми дадоха избор - мислех, че ще направя едно, но сънувайки отново и отново неща, казващи ми друго..... ами реших, че явно това е, което искам истински, дори да не си го признавам. И че така ще се помиря със сънищата си. Не ме разбирайте погрешно, за мен не е изненада това, което сънувам, но е изненада, че точно сега и толкова активно ми се случва..... не мислех, че ми е толкова на дневен ред. А то всяка нощ - направо изтощително е. Как мислите, възможно ли е разумно и съзнателно да не мислим много за нещо, а на сън да ни се явява, защото в действителност душата ни го "мисли"? Защото както казах, промених решение въз основа на тях.... но друг вариант какъв имах - да ги заглушавам или да чакам да отминат все едно никога не ги е имало? Няма как.... нали

Гледал си "Гатака" предполагам.



Разбирам те, но малко твърде поетично и същевременно егоцентрично описваш себе си и ситуацията. Вземи се малко в ръце - едно такова нещо не е краят на света. Не знаеш какво ще бъде бъдещето, не знаеш кое е за добро и кое не. Да, опитай докрай. Но тези хора сигурно просто си вършат работата и не са виновни. Може би този урок изисква от теб малко смирение (не съм казала много).

Успех ти пожелавам. Искрено!

Вижте, важно е едно нещо да знае човек - няма идеален вариант, има оптимален. Вие искате и да се разделите, и жилището да остане изцяло за Вас, и той никакви проблеми да не създава, и да е съгласен, едва ли не желаещ и той това. Няма как да стане. Просто правите избор и живеете с него. Ако изберете да останете заедно заради жилището, значи ще е логично да се постараете да направите живота ви заедно по-поносим и да се разбирате. Ако наистина искате раздяла, той няма как да Ви спре, но има права над жилището и не разбирам защо си мислите, че трябва да се откаже от тях при условие, че и не желае раздялата и иска да е с децата си. Толкова той има право на борба за интересите си, колкото и Вие. В живота всяко нещо си има своята цена - децата са и грижи, и радости. Бракът е любов, но и съобразяване. Работата носи пари, удовлетворение, но отнема от времето. Сънят почивка, но също прекарваме 1/3та от живота си в сън. Изобщо..... всичко е избор между едни или други последствия. Вие в момента имате две противоречиви желания и искате да имате и двете. Няма как да стане. Ще трябва да изберете. Това е ситуацията Ви.