Emmy

Имам фейсбук. На кратко, съм на мнение, че ако не се прекалява, и се използва по предназначение, могат да се извлекат много ползи от него (както е с всяко друго нещо на тоя свят). Върши страхотна работа като средство за комуникация, поддържане на връзка с хора, с които не съм в състояние да разговарям толкова често, или нямам желание, или просто нямам какво да обсъдя с тях. И стига човек да не се увлича с разните игри (и всякаквите други глупости, които поглъщат внимание на килограми) и не изливат всичката си възможна лична информация в профила си, не мисля, че може да има сериозни вреди от фейсбук.

Мдаа... познато. Съвсем скоро един колега ме укори с "аргумента", че вегетарианството правило хората глупави. Че било "научно" доказано. Да оставим факта, че изобщо не е логично, защото все пак плътта, която консумират месоядците е изградена благодарение на растителни и зърнени храни. Месоядните животни не стават за ядене. (бааа.... представяте ли си това как би ни се отразило... ако ядяхме животни, които се хранят с други животни... и освен ако не се намери кой да изяде нас, би се получил кармичен гръмотряс върху главите ни ) Та, някъде измежду разговора, моя колега започна поучителната си реч, с която се опитваше да ме убеди как кравите и прасетата (и козите, явно) имат стомаси, по-висши от човешките, което им позволява да оцеляват само на расителна и зърнена храна. Кравата особено, защото има няколко стомаха. (така твърди той) Абе, да им имам разсъдъка на тези хора. Съвсем отделен е въпроса, че ако дадеш Сникерс на една крава (тоест, ако и го набуташ насила в устата... защото иначе няма да го изяде), и десет стомаха да има, пак ще получи диария, колики, ще повърне, или заболее. Естествено, аз не открих много логика в думите на моя колега, но за съжаление той беше много словесно агресивен и не успях да го убедя. Пък и винаги съм смятала, че идеите на вегетарианството се възприемат най-трудно от хора, които не са имали животни, или не са били в близост до животни. Според мен най-жестокия напор, който поразява всички вегетарианци идва преди всичко от липсата на толерантност в поведението на останалите. От множеството предразсъдъци, които всеки приема без да помисли дори за секунда. Месото не ме изкушава, няма да го проям никога, колкото и вкусно да ми мирише. Това, което ми е най-неприятно е отношението... факта, че някои (повечето) от месоядците имат животните за буци месо, лишени от всякакви усещания и съзнателности.

На част от беседа на Учителя (=

Попадала съм на доста подобни. Повечето, които съм чела са имали доста допирни точки по между си. Много ми е интересна цялата тази концепция. Предпоолагам, че пасва на идеята за Божието съдилище, споменавана от Учителя... За голямото помитане, след което, тези, които са достигнали определено ниво ще бъдат "възкресени", демек, въведени в по-висш живот. А останалите ще трябва да чакат следващия цикъл, и следващото "чистилище", за да натрупат необходимия опит, и да дойде и техния ред да се въздигнат. Въпрос на време и Божия воля. От тази гледна точка, никой не губи... Звучи естествено и логично. От гледна точка на катаклизма, разбира се, всички губим. Но това е материалистичното становище.

Източник: http://www.24chasa.b...rticleId=859257 Почистете без отрови дома – само за 2 лева Толкова сме свикнали със силните препарати за почистване, че когато стане дума за щадящи средства, е вероятно някой да се похвали как използва "само обикновена белина и прости хлорни препарати, никаква химия". Звучи като виц за блондинки, защото всъщност хлорът е дебютирал като бойно отровно вещество през Първата световна. За секунди обгазените започват да се задушават. Ефектът е познат на много привърженици на силните препарати за дезинфекция. Макар и в далече по-лек вариант, синдромът е наричан от лекарите задухът на чистачката. В най-добрия случай заблудата за безопасната битова химия се плаща с осезаем разход от семейния бюджет. Все по-често обаче смеси, рекламирани като вълшебни помощници, водят до алергии. Най-често при децата. Даже да не причинят непоносимост, задължително дразнят очите и кожата, белите дробове и лигавиците. А в глобален план цапат въздуха и водата на планетата. Което според еколозите ще докара климатична катастрофа. Преди да изберете лесния начин и да посегнете към шишето с поредната отрова, помислете отново - тя ще ви тормози не само по време на хигиенизирането. Цялото семейство ще влиза в контакт с коварните съставки. Защото те не се изпаряват с края на чистенето. Илюзия е, че могат да бъдат отстранени напълно от повърхностите в мокрите помещения. Лошите химикали ще продължат да атакуват кожата, докато не бъдат отмити напълно от течаща вода. Според зелените активисти - не по-рано от две седмици. Тогава вие и близките ви се отървавате, но отпадъчната течност няма къде другаде да отиде освен в земята. И да се върнат под някаква форма при вас. Колкото и да сме отлагали голямото пролетно чистене, наближаващият Великден топи колебанието. Има смисъл да опитате зелени средства срещу мръсотията. Вероятно недоверието ви ще се стопи, ако си припомните бабините изпитани рецепти. Само с оцет, сода за хляб, сол, топла вода къщата от детството ви светваше. Защо не опитате? Освен всичко друго ще струва 1-2 лева. Ако при гледката на гадните няколко косъма в сифона на банята и помътнелите стъкла на прозорците не посегнете към химията, ще преодолеете и останалите предизвикателства. Няма нищо по-противно, но и по-неизбежно от остатъците по пътя на оттичащата се в канала вода. Въпреки конкуренцията на другите изненади в банята и тоалетната. Безсъмнение в тези помещения най-важно е да се справим с нашествието на микробите. Ако останат сили и за програма максимум - фаянсът и плочките да блеснат, а коварната плесен във фугите да изчезне. Според еколозите масовите антибактериални препарати съдържат общо към 300 вредни вещества. Прибегнете до тях само ако мръсотията не се даде на алтернативните методи. Косми, мъхчета от хавлиите и остатъци от козметични трици най-лесно се отстраняват механично. Здрави домакински ръкавици ще ви държат на разстояние от гадорията, а непукизмът пред гледката е въпрос на воля. Мислете, че си спестявате мека форма на химическа война, задух, парене в очите, гадене. Когато махнете всички видими остатъци, изсипете в сифона 3/4 чаша сода и отгоре 1/2 чаша оцет. с След час промийте с 3-4 л вряла вода. Само микрофибърна кърпа и вода стигат, за да блесне фаянсът, плочките и огледалата. Може да улесните процеса още, като преди почистването пуснете да тече топла вода - парата ще овлажни всички повърхности и ще разкисне налепите. Ако подозирате, че има нужда от по-груби средства, опитайте с мек парцал, напоен с чаена чаша 6-процентов оцет, в която сте разтворили и лъжичка сода бикарбонат. Правите ли го веднъж седмично, става почти без усилие. В случай че по мивката или тоалетната чиния има петна от ръжда, а под душа - оттенъци от боя за коса, облейте проблемните места с оцетно-содената смес. Оставете да действа 30-ина минути, за всеки случай помогнете с малко"кърлинг" и отмийте. Раздвижването на раменния пояс и ръцете се отразява особено добре на жените, твърдят лекарите. Според най-любопитните хипотези точно движенията, характерни за чистенето, пазят гърдите от тумори. Така че защо да не заменят една фитнес тренировка. Срещу котлен камък пробвайте отпор с оцет. В районите с варовита вода домакините го препоръчват като най-евтиния помощник срещу белия налеп. Местата, върху които се натрупва, се покриват с мека кърпа и се заливат с топъл оцет или лимонена киселина. Ролята на тъканта е да задържи по-дълго течността, което удължава и действието й върху натрупания калций. Процедурата има и избелващо действие. За тесни и неудобни места около крановете си помогнете със стара четка за зъби. Оцетът е идеалният убиец на плесени. Ако в мокрото помещение няма добра вентилация, досадните спори превземат постоянно влажните места. Най-често това са ъглите и фугите. Сложете в шише с пулверизатор от киселата течност (възможно най-концентрирана) и напръскайте обилно. След изсъхване повторете. И така, докато мухълът не изчезне. За да си спестите усилията за изморително чистене наведнъж, може да оставите пулверизатор с оцет в банята и да пръскате уязвимите зони след всяко къпане. А благодарение на антимикотичните свойства на оцета ще имате защита 2 в 1 - с профилактиката срещу натрупването на варовик ще отрежете пътя и на плесените. Щедро фъскайте и върху стените на душкабината или завесата. Можете с него да измиете и огледалото, и прозорците. Не се притеснявайте от обонятелната асоциация със салата - изсъхналите повърхности не миришат. Алтернативен вариант за поддържане на хигиената в мокрите помещения е редовното забърсване с влажна гъба и натриев бикарбонат. При нужда от по-упорито търкане увеличете содата, която става и за и мек абразив, подобно е действието и на солта. За още по-голям ефект вместо с вода гъбата се мокри с оцет. Ефективен гел за почистване можете да си приготвите от 2 чаши сода, 1 чаша вода и по половин чаша натурален сапун и оцет. Хромираните повърхности заблестяват като нови след третиране със сода или обикновена паста за зъби. Лошата миризма от килимчето в банята ще изчезне и без ароматизатори - те само временно маскират вонята, просто обилно поръсете със сода на прах и след 2-3 часа изтупайте. (24часа) Срещу бацили - лавандула в прахосмукачката Търсенето на положителни емоции в голямото чистене е трудна работа. Още по-лицемерно е да се говори за наслада. Обаче има и методи, които компенсират досадата и умората. Малките шишенца с етерични масла, които познаваме от кабинета на рехабилитаторите и ароматерапевтите, имат сила да лъснат всяка вещ, а домът освен на чисто да ухае и на любимото ви растение. Единственото условие е да използвате кърпи и гъби от естествени материали и да не нанасяте върху пластмаса, защото маслата могат да реагират с нея. Както и да четете етикетите на шишенцата, за да не ви продадат синтетични ароматизатори, които са само за освежаване на въздух. Дори и за тази цел е по-добре да се ползват естествените масла - те имат и лечебни свойства. Нетрадиционен начин за парфюмиране на апартамента е да капнете няколко капки от масло от лавандула или здравец върху торбичката в прахосмукачката - докато работи, ще насища с аромат стаите. И ще обезврежда бацилите. Като антимикробни средства във водата за миене може да се използват по няколко капки масло от лавандула, канела, карамфил, евкалипт, мащерка, грейпфрут, чаено дърво. За замърсен под добавете към сапунения воден разтвор лимон, бор, смърч. По 3-5 капки масло от мента, бор, портокал, лимон ще дезинфекцират миялната машина толкова качествено, колкото и химическите препарати, които наливаме веднъж месечно. (24часа) Талк вместо гелове маха мазното в кухнята Невидимият, но осезаем мазен филм, който покрива всичко около готварската печка, вбесява всяка домакиня. Да не говорим за пръските около котлоните и във фурната. Типичната реакция е емпирична проверка на всяко от шишетата от рафта с обезмаслители в супермаркета, които обещават чудеса. Те обаче рядко става, а газовете от препаратите спират дъха. После пък химикалите трябва да се отстранят по най-трудния начин - с многократно бърсане с влажна гъба, защото няма как да бъдат измити с течаша вода. Алтернативата за чувствителни повърхности е талкът на прах. С едно стандартно пакетче от аптеката ще почистите всички шкафове. На местата, които понасят по-грубо въздействие и повече влага, използвайте сода за хляб. Усетът ще ви подскаже кога да търкате на сухо и кога да приготвите гъста кашичка. Кухненските пердета също се изпират перфектно в сапунена вода, в която е разтворена шепа сода. (24часа)

Макар че ми става доста неприятно като говоря за това, ще ви споделя че сега и пред мен (както и пред много хора на моята възраст) стои избора: дали да напусна България в търсене на по-качествено образование, възможности за реализация, социални условия и т.н.? Или да остана тук и да се намеря в задънена/и улица/и? В днешно време европейските университети предоставят много възможности свързани не само с образователни програми за чужденци, но и с финансиране ( стипендии, теглене на заеми от тамошни банки с доста ниски и без никакви лихви) Въобще, трябва да ви кажа, че е доста примамливо. Но от друга страна не искам да изоставя България. Сред по-младите хора, стане ли въпрос за положението у нас и повдигне ли се въпросът "Ще се оправим ли някога?", най-обикновено приказката се извърта на към "Няма да се оправим, не искам да живея тук, ще кандидатствам в чужбина и се махам." И това е... Никой дори не се замисля, че ако България не беше изгубила целия този народ, който се разпиля по европейските ни съседки, може би сега щяхме да живеем в една доста по-различна държава. Ако всички онези, които се "евакуираха", ако мога така да се изразя, бяха останали, приноса им щеше да бъде грамаден само благодарение на самото им присъствие като добри и квалифицирани хора, имащи желание да живеят в едно нормално и цивилизовано общество. И аз искам качествено образование, и аз искам да гоня онези неща, които ме влекат, но не искам да напускам страната. Или... дори и да реша да уча в чужбина, най-вероятно бих поискала да се върна тук след като завърша и да се опитам да реализирам нещата, които съм научила на българския пазар.

Пиша това защото имам силна нужда да споделя: Тази сутрин се събудих към 6 без нещо от един леко страшен и разтърсващ сън, който беше толкова реален за мен, че на момента можех да се закълна, че е истинско преживяване. Сънувам, че съм в къщи (къщата ми беше малко по-различна на сън) с цялото си семейство... живи и починали (бяхме наистина МНОГО хора). Спомням си, че всички си имаха занимания. Имаше разговори и всевъзможни неща, които окупирваха вниманието ми от тук и от там... но вече не си ги спомням. Помня само най-съществената част, която ми направи толкова силно впечатление, че после ми беше трудно да заспя. По време на разговор с роднина... или... някой си (не си спомням точно кой)... започнах да усещам, че нещо ме лази и щипе. Опипах мястото, открих кожата си в областта под дясната ключица и видях една сравнително къса, но сериозна резка, рана... зачервена и налазена от мравки. Много се стреснах и моментално изтупах мравките от себе си. Свалих горната си дреха. Опипах раната, само за да видя, че има още една такава, пак в гръдната област (само от дясната страна), и още няколко по гърба ми. Наподобяваха тънки разрези, 1.5 - 2мм широки, сякаш от острие. А мравките ме бяха налазили навсякъде около тези рани. Не бяха дълбоки... но определено ме уплашиха много. Веднага отидох в банята, където да можех да огледам резките както трябва без да се притеснявам от никого. Направи ми впечатление, че една от резките беше разполовила връхчето на дясното ми зърно съвсем лекичко. Самите рани не изглеждаха съвсем пресни... бяха леко зачервени, но около тях не течеше никаква кръв, бяха сухи, червени разрези. А тези по гърба ми нямаха никакво зачервяване, а бяха образували корички. Най-голямата започваше от гърба и стигаше до гръдния ми кош. В момента, в който ги открих (което прекъсна разговора с човекът, когото не си спомням), ме обзе страшна паника... Какви са тези рани, от къде ги имам, защо не съм ги видяла до сега... от къде са дошли тези мравки и защо чак сега ги усещам. Колко време съм стояла на едно място, че така да ме полазят? Хората около мен също се панираха... Майка ми веднага каза, че ще извикаме бърза помощ, за да им сложим превръзки, шевове и т.н.. Всички започнаха да се вихрят около мен в опити да ми помогнат, говореха на висок глас в своята разтревоженост, помагаха ми да се обличам и събличам така че да не разраня нещо. Помня как братовчед ми ми описваше резките на гърба ми, защото както се бях съблякла не можех да ги видя сама а и нямах огледало. Въпреки случилото се като цяло в атмосферата имаше и много семейно задружие, загриженост и топлота, идваща от всички около мен, които искаха да ми окажат съдействие. Самата аз не изпитвах болки от раните, но след като ги открих започнах да ги усещам по тялото си ... чувствителността на наранените местности и всеки полъх по тях и около тях. Въпреки това, болка нямаше. Единствено ме стреснаха ощипванията от мравките. Страшното за мен беше шокът, уплахата, чистия ужас... които ме превзеха, когато видях всичко това, както и неизвесността.... факта, че не можех да си обясня станалото. Сякаш за мен това беше нещо като пробуждане ( в съня ми)... внезапно и болезнено. В момента, в който започвам да усещам себе си както трябва, забелязвам, че до настоящия момент съм понасяла вреди, които сега трябва да поправя и излекувам (раните). Незнайно как, не-ясно кой... но бях ранена. След като атмосферата поулегна малко започнах да изпитвам нещо като успокоение: добре, че се осъзнах навреме; добре че раните ми не са дълбоки; добре че има кой да ми помогне да ги излекувам; добре че съм жива... и т.н. Една деликатна благодарност и смирение. Но в момента, когато видях всичко това, в тялото ми навлязоха големи дози адреналин, цялата се разтресох. Всички въпроси, които нахлуха в главата ми и параноята свързана с мравките... непрекъснато гледах по пода, да не би да се появят от някъде. Сякаш бяха свръхестествени мравки. Всичко беше толкова реално, детайлно и точно за това ме порази по такъв начин. Абсолютно съм сигурна, че... да ми се беше случило наистина, щях да реагирам по абсолютно същия начин. След това се случи нещо странно. По някаква причина реших, че тези рани биха могли да имат общо с някаква кармична обвързаност, или нещо, което е трябвало да платя на някого. Веднага се обърнах към една от починалите ми баби (спрямо която винаги съм изпитвала някаква вина след като поотрастнах... макар че не е имало сериозни проблеми между нас... просто бях много малка и не обичах лигави слюнчести целувки). Та, отидох при тази баба. Бях в една стая с нея и дядо ми, нейният съпруг, който също е покойник. Освен това, тя е майка на баща ми, който преди години изчезна от живота ни безследно и спря да се интересува от мен въобще. Влязох в разговор с нея, попитах я дали съм била причина за някакви нейни проблеми, дали тези рани биха могли да са свързани с нещо, което кармично ме е прихванало в тяхната родова линия. Тя помоли дядо ми да напусне стаята и да ни остави сами. Той сякаш беше недоволен, че не му е позволено да присъства на това и излизайки каза, че би се смирил пред всичко, за да ми помогне да бъда щастлива. Задавах много въпроси на баба си в готовност да разреша този проблем на всяка цена. Накрая, тя ми каза, че има някакъв проблем, но не си спомням точния и отговор, защото малко след като започна разговора се събудих. В първите моменти след събуждането, много ясно усещах раните и мравките по тялото си под формата на финни енергийни тръпки, което ме стресна... Като цяло бях и доста шокирана... за това прекарах известно време в разсъждения и отправих въпросите си чрез молитва. Благодаря за платформата! (= Сега се чувствам по-олекотена, след като го изписах и споделих.

Напълно съгласна с borislavil! За това съм на мнение, че няма нищо по-хубаво от една мирна и улегнала връзка, изпълнена с приятелство и доверие, в която двамата партньори да могат обединено да отдават необходимата почит на Божественото и да се развиват заедно.

Идеята ви е страхотна! Дали би могла да се осъществи под формата на цяло селище със собствена инфраструктура? Аз по-скоро мисля, че не =/ Според мен, едно братско село би могло да се реализира само и единствено ако Учителя беше сред нас.... Това, което аз считам за възможно (и много се надявам, че няма да имате нищо против ако дам скромното си мнение) е ако се съберат тези от вас, чиито семейства са близки, познати едни на други... имащи общи цели, еднакви ценности и преди всичко да обичат по-скромния живот, далеч от шумотевиците и драмите на големите градове. В противен случай... бихте имали проблеми още от самото начало. От тази гледна точка, една братска махала е сравнително осъществима. Трудно, но осъществимо. Трябва да ви кажа, че... тази инициатива би донесла много добро ако бъде реализирана, най-малкото защото селата в България са в процес на изпразване. Хората нямат желание да са близо до природата. Посещават горите само с големи машини и само за дърводобив. Вече не виждам планинари по поляните. В селата всичко запустява и имотите поевтиняват. Мога да дам свидетелство за селото, в което моето семейство има малка къщичка... за 10 години населението е сведено до под 500 души (може и паметта да ме лъже, но мисля, че беше толкова). Годишния данък за имота и всичко свързано с него не надвишава 10 лева. Водата и електричеството също са по-евтини, особено водата... На много места има и възможност за прокарване на независим водоизточник, особено в онези села, които са в планинска местност. Като цяло, мисля че едно подобно начинание би било много плодородно и за вас и за дечицата ви <3 Познавам семейство на средна възраст, което в продължение на 20 години събира пари за закупуването на имот на село - с голям двор, градина, природа и т.н. И какво стана... купиха си къщата, която искаха В момента обработват земята, престрояват, ремонтират... не-лека работа ги очаква. Когато се пенсионират ще се преместят там окончателно и ще си заживеят спокойно. Но като цяло, колкото по-рано, толкова по-добре.

Днес циментирах част от стената в стаята си! (= Имах възможност да науча много интересни и полезни неща, за което страшно се радвам и съм благодарна.

Здравейте! Един въпрос и от мен. Имам позната (на средна възраст), която страда от артроза на коленете. Дали съществуват някакви хомеопатични средства, които биха могли да и помогнат? Най-малкото да облекчат болките и? (разбира се, сме на ясно че е нужна консултация, просто мисля че би склонила по-лесно ако и бъде казано със сигурност, че съществуват методи, чрез които може да и се помогне) Предварително благодаря за иформацията!

Днес се разходихме до покрайнините на Стара Планина, до едно малко скромно селце. Такова слънце, такава красива природа... такова спокойствие и чист въздух сред гората. Толкова ми липсваше планината... нарадвах и се, макар и за кратко. Поизморих се. Взех си пръчка, с която си помагах по стръмнините Гледката от върха беше неописуема! (= Беше много хубаво и нямам търпение да отида пак!

Всички отбелязахме имената си в подписката. И мисля, че мога да говоря от името на много хора, като кажа че наистина мислим и се притесняваме за бъдещето на България във връзка с всички настоящи и предстоящи промени в ЕС. Неизбежно е, все пак ще ни засегне директно. Ако не дай си Боже стане наистина лошо... ще ни изстиска животеца. Разграничението идва между тези от нас, които избират да не се гневят, а да се молят, да медитират, да се надяват, да бъдат позивитни и да вярват че все ще излезе нещо добро от всичко това... и използват това време за работа върху себе си и околните. И второто представителство - онези, които се ядосват, хвърлят обвинения, затъват в опасения за неблагоприятно бъдеще, тревожат се, вайкат се.... сгорчават собственото си ежедневие със страха от събития, които са отвъд прекия им контрол. Лично разбирам и едните и другите, и съм вкоренена и в двете позиции. И на мен често ми идват тежки опасения и думи... ядосвам се, става ми лошо и ме обзема страх. Това за мен е по-голямата горчивина... Установила съм, че на някои моменти просто ми е било необходимо, но не съм си помогнала много така. Ако живея с постоянен страх... ако стигна до параноя, как ще живея? Не мисля, че има смисъл от такива крайни думи, при положение, че всички сме в една кошница и искаме да постигнем едно и също. Ако можехме по някакъв пряк и очевиден начин да положим усилия, чрез които да променим ставащите събития, или поне да извъртим посоката им на към нещо по-човешко, нямаше ли да го направим?

Oh, Great Spirit Whose voice I hear in the winds, And whose breath gives life to all the world, hear me, I am small and weak, I need your strength and wisdom. Let me walk in beauty and make my eyes ever behold the red and purple sunset. Make my hands respect the things you have made and my ears sharp to hear your voice. Make me wise so that I may understand the things you have taught my people. Let me learn the lessons you have hidden in every leaf and rock. I seek strength, not to be greater than my brother, but to fight my greatest enemy - myself. Make me always ready to come to you with clean hands and straight eyes. So when life fades, as the fading sunset, my Spirit may come to you without shame. (Native American prayer)

Откритост, добреее.... да видим как ще се справя! 1. Спокойствие - без драми, без интриги... просто, спокойно и приятно. В момента, в който настанат усложнения - ми става ясно че има нещо скрито, нещо за изправяне. 2. Сродност (a.k.a => ако е заклет месоядец и садист/мазохист/сатанист/анархист, едва ли ще се получи ) 3. Приятелство! 4. Доверие и искреност 5. Някакво пламъче... (че и да е преходно) Знаменит принц на бял кон, с бляскава броня, ангелско лице и благородни намерения! Като всяко момиче, и аз от време на време си представям "идеалния" образ, който най-би ми паснал като партньор. И разбира се, той е перфектен... всяка жена си го е представяла на сън - мил, лоялен, галатен, забавен, интелигентен.... бла бла бла бла.... Но това настрана, мисля че не можем да намерим такива хора докато сме тук... изцяло отговарящи на представите и очакванията ни. Още повече че самите представи вредят... и на нас, и на реалните ни партньори. Така че, не виждам смисъл да давам живот на моя "идеален" партньор с тези редове. Дори и мислите за него не биха имали смисъл... не могат да донесат нищо хубаво на никого. Предпочитам реалността... определено е по-интересна. Избирам - преди всичко спрямо характера и ценностите, поне до колкото са видими на съответния етап. Влюбвам се - пак в характера, макар че няма да отрека - не съм от НАЙ-опитните и ми се е случвало да си помисля нещо романтично само на базата на нечие хубаво лице... и ми е било наистина приятно, до момента, в който този човек не реши да проговори Бих дала всичко, което мога и което трябва да дам. Зависи от човека, който седи срещу мен и неговите желания. Зависи от много неща, всъщност. Преди всичко, най бих се радвала да дам нещата, които изброих като отговор на първия въпрос. От всичко, което е зад мен се надявам, че съм научила всичко, което е трябвало да науча... като резултат сега имам доста по-адекватен разсъдък спрямо поведението на другия пол и знам какво да търся. Не, не мисля, че ми влияят по някакъв начин, който не е свързан с горното изречение. Като цяло, може би най-ценното нещо, което съм научила е че и сам да си остане човек, не е страшно. Ако няма да се грижа за съпруг и деца през този живот, има по-важни неща, на които с радост ще отдам вниманието си.

Днес ми донесоха термо кана! Йей!

Мисля, че въпреки всичко не бива да се отчайваме. Вярно, условията не са особено добри за България в момента. Но трябва да имаме повече вяра в плановете за бъдещето, от които така или иначе няма да можем да избягаме. За нас, тук, най-важното е да съхраняваме учението, да разказваме за него на приятели, да обнадеждаваме хората и преди всичко да не се отказваме от България. Сигурно наистина ще имаме тежки глобални перипетии в следващите 20 години, но те могат да бъдат само за добро.

Преди всичко ми се иска да има повече общение и отзивчивост между хората. Да бъде по-лесно общуването, приятелството... искреността. Преди 20 години съседите в България са се канели и събирали за обеди и вечери по големите празници, а сега едвам едвам си промълвяват по един поздрав веднъж месечно. В днешно време българина дори не познава съседа си. Мисля че топлотата и задружието са били сред най-уникалните ни качества като народ... Качества, които човек много трудно би могъл да открие на запад. Там хората са в пъти по-студени и затворени. Много ме натъжава като виждам как И в България топлотата постепенно се превръща в апатия и дръпнатост, както във всички останали "напреднали" нации. Ако изгубим и това, наистина не знам какво ще ни остане. Днес, хората сякаш се делят много по-крайно. Всеки седи сам и кисне в собствените си недоволства и разочарования, прекалено зает за да се сети да погледне от хубавата страна на нещата. Колкото по-възрастен става човек, толкова по-трудно може да завърже едно искрено приятелство, защото с времето у хората се трупат предразсъдъци, задръжки, страхове и болки, с които никой не може да им помогне. Много ми се иска да видя обрата на това докато съм жива. Да видя една по-ясна осъзнатост у хората... представата, че всички сме заедно на това бойно поле и се борим срещу едни и същи врагове, които се спотайват дълбоко в нас. Че пътят ни е един и същ, създателят ни и един и същ, и щастието и насладата ни ще бъдат в един тон когато най-накрая достигнем великия духовен подем, който ни е бил отреден като раса. Чак на стари години, българинът си припомня всичко онова, което е забравил. Разговаряла съм с много възрастни хора (и нека се надяваме, че няма да е само това поколение), и трябва да кажа, че голямата част от тях са толкова благи и спокойни, колкото са и крехки физически. Старите хора се обръщат към Господ и в скуката си започват да размишляват за смисъла на живота и смъртта и всичко онова, което води до съзнателно просветление. Това ме лъхва с наистина големи надежди. Иска ми се да видя и насърчаване на повече промени в Българската социална и икономическа инфраструктура... и в образованието. Правим едни и същи грешки от толкова много време, и въпреки това продължаваме да бъдем инталиви консерви. Новото никога не вреди... най-много да научим някой друг урок, който да ни помогне да скъсим периода си на развитие. Вярвам, че ще постигнем това скоро. И много силно се надявам, че няма да стане в момента, в който бъдем обединени от някой огромен, злокобен и труднорешим проблем, а ще намерим сили да се изцелим сами, благодарение на Бог и неговите усилия.

Молитвите със собствени думи винаги са били по-истински за мен. Ако чета или произнасям чужди думи, предпочитам или да се запозная с тях предварително, така че мога да се „настроя“ към тях и след това да ги произнеса искрено. Най-добрата възможност за мен е промяната на текста на някоя молитва. Просто довършвам редовете с подходящи според мен думи, или добавям някой друг ред... винаги се получава. Но мисля, че собствените думи имат доста повече сила от молитвите, които се заучават... чрез тях човек може да прокара и насочи енергията си по-сполучливо.

Дали можем да го правим веднъж седмично? Или веднъж месечно? (=

Случайно да търсите сервитьорки?

Тази статия също е доста красноречива: http://www.24chasa.b...rticleId=845175 Да се надяваме, че великите промени ще дойдат скоро...

В началото на този клип се споменават статистики свързани със здравеопазването, образованието и икономика в България. На последно място сме в почти всички аспекти, от целия Европейски Съюз. Не знам колко е вярно, но на този етап май не сме добре : Като цяло е много интересно.