[Натрапчиви тревожни мисли за смърт]

Здравей,относно темата,за да отшумят натрапчивите мисли за смърт и да спрат можеш да приложиш едно ''симптоматично лечение'',както аз го наричам ,а то е спри да им вярваш!Когато осъзнаеш,че това са само проекции на твоя ум и са нереални,невъзможни ще спреш да им вярваш и те няма да те вълнуват така ,и именно чрез вяра в тях ти ги подхранваш,а когато спреш да ги храниш,те ще отшумят постепенно и ще изчезнат и няма да те плашат,защото страхът от нещо засилва същото нещо.Просто спри да вярваш на тези мисли и ще видиш ,че сравнително доста бързо ще изчезнат.Търси мира в себе си и промени начина си на мислене-това е основата!Успех! )))

[Характер и паника]

С повечето неща,които казахте съм съгласна,а другите все още не мога да ги разбера.)))) Иначе, наистина аз съм си дете в душата Имам много идеали и наистина много изисквам,защото и много давам...както и да е ,тя е дълга и широка...обаче за да не прекъсвам вашата тема и да не се отклоняваме от настоящите въпроси на студент-21,прекъсвам да се обяснявам ),но искам да попитам как мога да задавам въпроси към вас,дали може лично чрез съобщения или трябва да направя група или нещо такова,просто за първи път ползвам форум и всичко ми е жива индия )))))) Извинете за безпокойството )))

Поздрави! )))))))

[Характер и паника]

Здравейте, може ли да се включа и аз в темата и по точно да попитам нещо?''Страхът е липса на Любов! Тоест, страхът от хората е липса на любов към хората!'' -Орлин. Специално това твърдение, аз не мога да го разбера нещо.Аз имам паническо разтройство,панически атаки,но само такива,които са предизвикани от нещо,което ме плаши,става дума за изроден страх и неоправдани и нереални страхове ,знаете.Та, да се върна на въпроса ,който посочих по-горе,относно любовта,излиза така ,че нямам любов,нямам любов към хората,щом съм пълна със страх,обаче ,аз твърде добре познавам чувствата и емоциите си и искам да ви кажа,че при мен специално,защото знам себе си ,е точно обратното.Аз имам голяма любов към хората и винаги съм я имала,просто така,много милостив човек съм също,обаче емоциите на съпреживяване и милост,които изпитвам не мисля,че са нормални.Никога не съм искала зло за някого,винаги съм била коректна или поне съм се опитвала да бъда,правила съм много добро на хората,които са били в обкръжението ми,помагала съм и т.н.Винаги съм се чудила ,как някой ,с който си бил до вчера на една маса,ял си ,пил си,били сте приятели и този човек,в един момент ти забива нож в гърба!Много хора са зли и никога не съм разбирала защо трябва да правиш зло на някого,защо трябва да постъпваш нечестно,защо трябва да прецакваш някого,да имаш користни цели и т.н...е това не съм аз и ако човешкото щастие зависеше от мен,щях да направя всички щастливи.Пак казвам ,аз обичам хората и то много,обаче много са ме наранявали,макар и да не съм заслужавала, даже напротив!Проблема при мен си мисля,че тази дълбока любов ,която имам към тях,не зная как да я изразявам и много трудно я изразявам,става дума ,като емоции,а не като действия.При мен проблемът е с емоциите,не мога да ги изразявам правилно,често се е случвало да ги задържам или да проявявам емоция обратна на тази,която имам,много тъпо ,честно ))Преди хората ме мислиха за студена,защото в началото на всяко взаимоотношение се държа така,резервирано и стегнато,не допускам до мен някой как да е,само че напоследък взе да се случва,така че с някои хора се държа доста отпуснато,може би защото почвам да си освобождавам чувствата и емоциите(променям и начина си на мислене).Аз много се променям и мисля ,че е към добро ) Надявам се да съм на прав път!Всъщност тази любов ,която имам не знам какво да я правя...Когато някой иска да ме прегърне или нещо такова,се чувствам странно,не го приемам,некомфортно ми е,обаче си мисля напоследък ,че и аз искам да прегръщам близките на сърцето ми хора(освен родителите,при тях няма такъв проблем),примерно искам да прегърна приятелка,когато се видим в знак на радостта която изпитвам ,че я виждам,но се смущавам от този акт на действие,има много чувства в мен и емоции и може би ме е страх да ги изразявам.Някои от тях мисля,че като ги проявявам ще съм смешна ,а бе срам ме е,нещо такова.Мнението на хората за мен още ме интересува,преди повече,сега по-малко ,и мен ме страх да не се изложа и т.н.Получавам панически атаки в автобуси,асансьори,знам как се овладяват,но работата е малко по-друга,не мога да се справя с тях сега.Май трябва да спра с приказките,че много нещо написах и то е само част от всичко останало,но бях провокирана от тези ваши думи г-н Орлин Баев и ми стана много чудно,ако може малко повече да обясните това ваше становище,защото от моя страна изглежда напълно погрешно )))) (за моя случай говоря)

Благодаря! )))

Д-р Първанов, опасявам се че не сте разбрал правилно какво имам впредвид под "излекуване". Споменавайки думата "излекувам", имам впредвид не лечението на някакъв здравословен проблем, а на грешния ми начин на мислене, който продуцира симптомите. Аз много добре знам, че съм в перфектно здраве и съм се убедил в това отдавна. Проблемът е само "в главата ми" и по-точно в начина на мислене и в погрешните мисли, които ръсят адреналина и той ми дава неприятните усещания. Приемам забележката, че "излекуване" не е подходяща дума в случая и отново ви напомням че нямам предвид излекуване в здравословен и физически аспект. Затова попитах дали след като започна да мисля нормално и повиша самооценката си, мога да очаквам това състояние да изчезне.

Аз искам да попитам,хора с тревожни разтройства болни ли са?Ако съдим ,че са регистрирани като психични ЗАБОЛЯВАНИЯ,то излиза,че да!Един вид това са болести на душата,предписват се медикаменти и т,н,следователно са болести и тези хора са болни.Мисълта,че съм болна е много депресираща,много подтискаща меко казано и всичко следващо от това,убива куража и т.н