Здравейте, може ли да се включа и аз в темата и по точно да попитам нещо?''Страхът е липса на Любов! Тоест, страхът от хората е липса на любов към хората!'' -Орлин. Специално това твърдение, аз не мога да го разбера нещо.Аз имам паническо разтройство,панически атаки,но само такива,които са предизвикани от нещо,което ме плаши,става дума за изроден страх и неоправдани и нереални страхове ,знаете.Та, да се върна на въпроса ,който посочих по-горе,относно любовта,излиза така ,че нямам любов,нямам любов към хората,щом съм пълна със страх,обаче ,аз твърде добре познавам чувствата и емоциите си и искам да ви кажа,че при мен специално,защото знам себе си ,е точно обратното.Аз имам голяма любов към хората и винаги съм я имала,просто така,много милостив човек съм също,обаче емоциите на съпреживяване и милост,които изпитвам не мисля,че са нормални.Никога не съм искала зло за някого,винаги съм била коректна или поне съм се опитвала да бъда,правила съм много добро на хората,които са били в обкръжението ми,помагала съм и т.н.Винаги съм се чудила ,как някой ,с който си бил до вчера на една маса,ял си ,пил си,били сте приятели и този човек,в един момент ти забива нож в гърба!Много хора са зли и никога не съм разбирала защо трябва да правиш зло на някого,защо трябва да постъпваш нечестно,защо трябва да прецакваш някого,да имаш користни цели и т.н...е това не съм аз и ако човешкото щастие зависеше от мен,щях да направя всички щастливи.Пак казвам ,аз обичам хората и то много,обаче много са ме наранявали,макар и да не съм заслужавала, даже напротив!Проблема при мен си мисля,че тази дълбока любов ,която имам към тях,не зная как да я изразявам и много трудно я изразявам,става дума ,като емоции,а не като действия.При мен проблемът е с емоциите,не мога да ги изразявам правилно,често се е случвало да ги задържам или да проявявам емоция обратна на тази,която имам,много тъпо ,честно ))Преди хората ме мислиха за студена,защото в началото на всяко взаимоотношение се държа така,резервирано и стегнато,не допускам до мен някой как да е,само че напоследък взе да се случва,така че с някои хора се държа доста отпуснато,може би защото почвам да си освобождавам чувствата и емоциите(променям и начина си на мислене).Аз много се променям и мисля ,че е към добро ) Надявам се да съм на прав път!Всъщност тази любов ,която имам не знам какво да я правя...Когато някой иска да ме прегърне или нещо такова,се чувствам странно,не го приемам,некомфортно ми е,обаче си мисля напоследък ,че и аз искам да прегръщам близките на сърцето ми хора(освен родителите,при тях няма такъв проблем),примерно искам да прегърна приятелка,когато се видим в знак на радостта която изпитвам ,че я виждам,но се смущавам от този акт на действие,има много чувства в мен и емоции и може би ме е страх да ги изразявам.Някои от тях мисля,че като ги проявявам ще съм смешна ,а бе срам ме е,нещо такова.Мнението на хората за мен още ме интересува,преди повече,сега по-малко ,и мен ме страх да не се изложа и т.н.Получавам панически атаки в автобуси,асансьори,знам как се овладяват,но работата е малко по-друга,не мога да се справя с тях сега.Май трябва да спра с приказките,че много нещо написах и то е само част от всичко останало,но бях провокирана от тези ваши думи г-н Орлин Баев и ми стана много чудно,ако може малко повече да обясните това ваше становище,защото от моя страна изглежда напълно погрешно )))) (за моя случай говоря)
Благодаря! )))
Аз искам да попитам,хора с тревожни разтройства болни ли са?Ако съдим ,че са регистрирани като психични ЗАБОЛЯВАНИЯ,то излиза,че да!Един вид това са болести на душата,предписват се медикаменти и т,н,следователно са болести и тези хора са болни.Мисълта,че съм болна е много депресираща,много подтискаща меко казано и всичко следващо от това,убива куража и т.н