Raia

Благодаря, ще се опитам да спра защитните ритуали. Смятате,че спирането на прането и чистенето зависят от мен, а за промяна на характера ще имам нужда от помощ, така ли? Колко време след спирането на ритуалите ще чувствам тревожност? Какво ви е работното време, приемате ли след 17.30ч. в делничните дни, а в събота? Хубава вечер!

Прочетох няколко пъти Вашия анализ и се убедих, че сте вникнал в дълбините на моята психика. В описанието на ригидния характер открих качества, които притежавам, някои са по- омекотени при мен, други липсват, но като цяло това е моята същност.Съзнавам, че трябва да поработя върху характера си и очаквам да ми посочите пътя към промяната. В двете си писма, в които ви разказах за себе си и за моите близки, за чувствата и мислите, които ме вълнуват, съм се постарала да бъда обективна. Не съм сигурна дали съм описала всичко детайлно и разбираемо, така че да се доловят и най- малките нюанси, които може би са съществени за изграждане на моя психопортрет. Някои спомени изплуват в съзнанието ми по- късно. Бих желала да допълня следното: 1. По отношение характера на майка ми: тя е нерешителна също като мен, чувствителна, лесно се разтройва; с властен характер е, но в обществото не го проявява. Само когато постъпят несправедливо с нея, реагира остро. Не е с високо самочувствие. Не може да мрази. /Аз също не изпитвам лоши чувства към никого с изключение към онова момче, трудно ми е да простя и да забравя как ме е наранявал./ Майка ми се ядосва, но бързо й минава. Понякога ми се сърди, но винаги е мислела най- доброто за мен според нейните разбирания и винаги ми е помагала. Карали сме се, сега също отвреме- навреме, и двете сме инатливи и държим на своето, но аз съм по- склонна да отстъпя. Критикува ме, прави ми забележки, казва, че е за мое добро. Може да бъде много внимателна и нежна към мен, но може да бъде и като буреносен облак. Винаги се е чувствала неудобно от семейния си статус- разведена, аз също се срамувах, но сега не се притеснявам толкова, тъй като много познати и колеги са разведени, това вече се възприема за нормално. И двете са притесняваме дали сме постъпили правилно, дали сме казали точно каквото трябва, да не сме сбъркали нещо и т.н. Мнението на хората за майка ми е важно, затова винаги е спазвала утвърдените норми на поведение. Моралистка е. Приятелките й знаят, че могат да разчитат на нея, че ще ги изслуша и подкрепи. Тя първа усети, че нещо не е наред с онова момче /въпреки че не споделях, неудобно ми беше/ и взе мерки, за да ме спаси от него навреме. 2. Няколко думи за характера на баба /която ме е отгледала/: не можеше да прощава, но не таеше омраза в себе си. Казваше, че някои хора не са й приятни, но не ги мрази. Помнеше лошото и се възмущаваше от хора, които са я засегнали. Не беше отмъстителна.Чувстваше превъзходство над дядо ми. Рядко признаваше, че е сгрешила /за разлика от майка ми/.Държеше на мнението на хората, трудно понасяше някой да я критикува или да каже нещо против нея. Беше общителна /аз и мама не сме/, но внимаваше какво говори пред хората, не си е позволявала да злослови зад гърба на другите. Не споделяше неща за себе си и за нас. Учеше ме да не разказвам лични неща, за да не предизвиквам приказки, клюки и злорадство. Не трябваше да се говори на двора, за да не чуят съседите и да си правят техни тълкувания. 3. Затова в разговори с приятелки и до ден днешен не обичам да се разкривам, запазвам някои неща за себе си, преценявам какво е уместно да кажа и какво не. Тактична съм и внимателна към другите, винаги съм стояла настрана от клюки, никого не съм обидила и не съм казала лоша дума зад гърба на някого. Винаги съм се пазила от тези неща. Имам чувство за справедливост, безпристрастна съм; не постъпвам лекомислено, много размишлявам и се колебая преди да взема някакво решение. Плаха и стеснителна съм. 4. По отношение на момчето: може би има няколко положителни качества, но те са като капка в морето. Не мога да търпя невъзпитан човек, без обноски, с освободено и неуважително поведение, присмехулник. Опитвах да го променя, търсех положителното в него, но той не признаваше грешките си и най- безсрамно извърташе нещата, че аз да изляза виновна. Червената лампичка ми светна като чух как нагрубява близките си, но „такъв си му бил тона”.Той е плод на баща тиранин и майка, свикнала да я унижават и обиждат мъжете в семейството. У тях непрекъснато се караха, и то по много грозен начин. Най- важното за тях е да направят ракията и да се напият. Той /момчето/ беше вечния недоволник- мърморещ и намръщен, агресивен. Дори си позволи да ми посегне веднъж- и то в началото на връзката- писала съм за това. Подминах го, но още тогава трябваше да се замисля сериозно. Той сам си тръгна след като моите роднини се надигнага срещу него, майка ми му каза, че не одобрява поведението му /по деликатен начин/.И той като разбра, че е разкрита истинската му същност и няма да получава материални облаги от моя страна /беше голям използвач/, се прибра в топлото гнезденце при майка си- там, където всичко получаваше наготово. По мое мнение много го търпях, дори веднъж му дадох втори шанс след една негова проява /преди нея беше плесването по ръката и някои други/. Случаят беше следния, ще го разкажа без много подробности: бяхме на сватбата на негов приятел и дойде моментът за хвърляне на букета. За мен това е глупав обичай и няма нищо общо с традиционните православно- християнски обреди, но станах. Не успях да хвана букета, но той улови жартиера. Тогава водещият каза: „Хайде сега, момчето, уловило жартиера и момичето, хванало букета да танцуват на романтична песен специално за тях двамата”. И той, без дори да ме погледне, се втурна към дансинга, обзет от еуфория на фона на ръкоплясканията на сватбарите. Още в началото на сватбата майка му, която също присъстваше, дойде при нас да съобщи, че момичето, което по-късно хвана букета, го харесва /направи го, за да му повиши самочувствието, не е било нищо нагласено/. Впоследствие кумът ми каза, че му е предложил да продължи той танца с дамата, хванала букета, но той не искал да пропусне „звездния си миг”. По- късно приканиха друга двойка, но момчето отказа да излезе на дансинга и водещият съобщи, че бил много срамежлив. Намери се друг партньор за дамата. Без да го интересуват моите чувства продължи с номерата- дори се надигна от стола, сякаш пак отива да танцува с онова момиче. На тази сватба имаше и други неприятни моменти- непрекъснато ме оставяше сама на масата, за да ходи насам- натам. Казах му някои неща тихо, защото не беше удобно пред хората да повишавам тон, въпреки че той не се погрижи за моя авторитет. На сутринта си заминах за София. Разбрах, че родителите му са ходили у нас, за да го оправдават. Той им казал, че съм обидена. Но водещият бил казал така и трябвало да се изпълни. Той също говорил с майка ми. Настояваха за сватба, но слава богу, че не се случи. Оправдавах го, правех отстъпки /сега се срамувам за това/. Дори имахме разногласия с моите роднини, защото всички бяха категорично против него, а аз го защитавах. Угаждала съм му, дори съм се престаравала, а не е трябвало. Не знам дали щях да събера смелост да му кажа в прав текст да си тръгне. След раздялата страдах 2,3 месеца- първите няколко седмици се тревожех за него, защото беше с лабилна психика, може и да съм се привързала; след това имаше спокоен период, но от известно време започнаха да ме връхлитат лошите спомени.Чувствам се омърсена. Знам, че не го е правел нарочно, бил си е такъв. Важното сега е да се отърся от това бреме. Ще изпълня с голямо старание вашите предписания, защото искам да съм спокойна и да се радвам на живота. Какви стъпки за промяна ще ми предложите? Моля, имайте предвид изложенията в предишните ми писма. Благодаря!

Родителите ми са се развели, когато съм била на 1 година. Тогава с майка ми сме се върнали в родния й град в провинцията при нейните родители. Там учих до седми клас. След това майка ми сключи втори брак и се преместихме в София- описала съм го в първото си писмо. Единствено дете съм. Ранното ми детство беше хубаво. Бях обгрижвана от близките ми, особено от братовчедките ми, които са доста по- големи от мен и страшно много ме обичат, всеотдайни са и се отнасят към мен сякаш съм тяхно дете. В момента живеят в чужбина, но непрекъснато се чуваме по скайпа и няколко пъти в година им гостувам. Баба ми /майка на майка ми/ основно се грижеше за мен /вече не е между живите/. Беше властна, но ми е била опора, разбираше ме и ме подкрепяше, разчитах на нея да ме успокои и да ми даде съвет. Беше със силен характер и нищо не можеше да я сломи. Спомням си, че между нея и дядо ми имаше напрежение и караници. Той беше добър човек, но явно характерите им не бяха съвместими. Леля ми- сестрата на мама също ме обича, но има малко особен характер. С майка ми сме преминали заедно през доста изпитания. Винаги сме били свързани, в момента живеем заедно. Случвало да живеем в различни градове за по няколко години- докато бях студентка и през още един период. Знам, че ме обича и иска да се чувствам добре. По характер е съвестна, изпълнява служебните си задължения отговорно, възпитана е, образована, взира се в детайлите. Настроението й е на приливи и отливи, изнервена е. може да бъде много внимателна към мен, но когато се ядоса, жестоко ме нагрубява. Професията й е доста напрегната. Винаги е споделяла с мен какво мисли, чувства и какво й се е случило, плакала е. По отношение на изисквания към мен- не ме е притеснявала за оценки, но й се искаше да получавам отлични оценки. Самостоятелна бях в подготовката на домашни, майка ми не ме е проверявала и изпитвала. Но аз се стремях да съм на ниво. Майка ми се ме хвалеше пред хората, че съм отлична ученичка и че уча в елитно училище. Спомням си, че първата година не ме приеха в университета и тогава имаше упреци, караници, беше й неудобно от колегите в работата, от познати, както и на мен, срамувах се дори да излизам от вкъщи. За отношенията с баща ми: тъй като живеехме в различни градове /той в София/, а и по други причини, не успяхме да създадем връзка помежду си, рядко се виждахме. През ваканциите с майка ми гостувахме на баба ми- наговата майка в София. Когато мама се омъжи повторно и се преместихме в София, аз посещавах баба ми и при нея понякога се виждах с баща ми. Тя се опитваше да ни сближи. Но втората му жена му изобщо не желаеше да ме вижда, камо ли да ме покани у тях на гости, а баща ми не искаше да си разваля отношенията с нея. Откакто почина баба ми- преди 3 годи изобщо не ме е търсил, нито аз него. Майка ми не ме е зленастройвала към него, казвала ми е, че ме обича по свой начин. Упрекваше се, че се е разделила с него навремето и смяташе, че нейните близки са й повлияли да вземе това решение и че не е трябвало да се намесват, понякога ги обвиняваше. От баба ми-майката на майка ми също не съм чувала лоши думи за баща ми, но когато стане въпрос за него, леля ми винаги го е обиждала. Майка ми ме научи да не лъжа, да се отнасям към другите с уважение, да не говоря зад гърба на хората. Критикуваше ме, че не излизах с приятели, а предпочитах да си стоя вкъщи и да чета. Както споменах по- горе, когато е разгневена ме е обиждала, но не и за външния вид- винаги ми е казвала, че съм нежна и красива. Като малка винаги съм избирала чистите игри, за да не се цапам. Майка ми е имала изисквания към мен за чисота и ред. Но не за всичко.Не си спомням конкретни ситуации. Баба ми също държеше на хигиената, но в границите на допустимото, не е била педант. Леля ми- сестрата на майка ми не се притеснява от тези неща, и изобщо не я дразни хаоса в нейната къща. Когато живеех с едно момче, за което писах в първото си писмо, всички мои близки се тревожеха за мен. Той се оказа използвач, свикнал само да получава от другите и нищо да не дава и без да се старае да помага с каквото може. Дори живя в София два месеца и си беше въобразил /не знам дали съзнателно/, че аз и моите близки ще го издържат, а той по цял дел ще мързелува. Все недоволстваше от някой или нещо, все другите му бяха виновни и с цялото си безочие се осмеляваше да ме критикува и да ми повишава тон. Вместо да погледне себе си, той все другите обвиняваше за собствените си неудачи. Съжалявам, че го допуснах до себе си, той е най- голямото ми падение. Искам да уточня, че в началото на връзката се виждахме само през уикендите и явно затова по- късно прозрях истинската му същност. Но това не ме оправдава. Не мога да се отърся от това, че се унижих толкова, че го търпях и дори си мислех, че аз допускам някаква грешка, смятах, че той е отреден за мен. Опитах се да го променя /въпреки че знаех, че е невъзможно/, но той изобщо не разбираше какво му казвам и дори се чудеше от какво съм недоволна. Ниското самочувствие, липсата на опит и база за сравнение ми изигра лоша шега. Поне да бях разпитала познати и съседи за него и за семейството му. За отношенията си с този човек не споделях много с майка ми. Отчитам го като грешка, защото можеше да се отърва от него по- рано и да си спестя много проблеми. Искам да съм по- уверена, по- спокойна и решителна, да не съм толкова притеснителна, да не се подценявам,да имам по- високо самочувстие, да общувам без притеснение и да изчезнат натрапливите мисли от главата ми. Искам да престана да извършвам тези ритуали по чистене и бърсане. Пера постоянно. Почиствам всичко, до което се е докосвал. Ще Ви бъда благодарна, ако анализирате това, което споделих и ми дадете съвети как да се успокоя и да се преборя с моя проблем. Каквото зависи от мен, ще го направя. Бих желала да се срещнем лично, но по- нататък, когато събера смелост. Благодаря!

Здравейте! Моля за съвети и препоръки от специалистите от рубриката "Онлайн терапия",особено ще се радвам , ако получа отговор от г-н Орлин Баев, тъй като знам, че активно изучава материята, свързана с натрапливостите. Впечатлиха ме неговите съвети във форума и имам чувството, че ще ме разбере и ще ми помогне. От известно време съм обзета от натрапливи мисли и извършвам ритуали за дезинфекция, миене, пране, чистене на всичко, което ми се струва мръсно, защото да речем е докосвано от неприятен и лош човек или по други причини, също толкова нелогични. Почиствам всичко с препарати и забърсвам с мокри кърпички. В момента се успокоявам, че всичко е чисто, но след няколко дни с нова сила ме връхлитат мъчителните мисли и започвам да повтарям тези действия. По характер съм притеснителна, боязлива, взирам се в детайлите и се стремя всичко да е изпипано до съвършенство, склонна съм към размишления, не съм много разговорлива, при общуване съм стеснителна и тревожна. Все ми се струва, че не съм направила или казала точно каквото трябва. Нерешителна съм. Не мога да си обясня защо се пораждат тези мисли и защо извършвам тези действия. На моменти се страхувам от бактерии, от които да ми се появят пъпки, тъй като човекът, с когото имах връзка имаше много пъпки по лицето и тялото. В друг момент микробите не ме притесняват, но пак ме обзема тревожност. В миналото имах мания за ред. Всички дрехи в гардероба бяха прилежно сгънати, всеки предмет си имаше точното място,като спазвах строга симетрия. Но с течение на времето това отмина. Сега нямам много време, сутрин излизам рано и оставям вкъщи разхвърляно, но това не ме притеснява. Преди години живеехме с втория мъж на майка ми. Те не се разбираха, а свекърва й наливаше масло в огъня.Започна да създава интриги и да предизвиква напрежение и скандали. Когато идваше при нас, нощувахме двете в една стая. Спомням си, че една сутрин, когато се събудих, ми стана много лошо и повърнах. Веднага след това ми олекна и отидох на училище. Мама предположи, че бабата ми е придала отрицателна енергия и зотова съм се почувствала зле. Впоследствие започнахме да намираме разни предметни магии по дрехите на майка ми. Изнесохме се тримата на квартира, но там нещата станаха още по-зле. С майка ми се пренесохме у баба ми- майката на баща ми за няколко месеца, докато ремонтираме апартамента, който беше лично мой и където с мама отидохме да живеем впоследствие. И така, когато видех няколко косъма с нишка, ми се струваше, че това е магия, и тичах в банята да си мия ръцете. В училище бях много старателна. Завършила съм елитна гимназия в София с отличен успех, но няма да уточнявам коя. Имам и висше образование, в момента работя по специалността. Но натрапчивите мисли много ме измъчват. Моля за съвет как да се справя с проблема и да се отърся веднъж завинаги от този проблем. Имам приятелки, които ме търсят, когато са в трудна ситуация, за да им дам кураж или пък споделят тайните си с мен, защото знаят, че могат да ми се доверят. А аз се чувствам неудобно да раздавам съвети, а аз самата да не успявам да преодолея натрапливостите, които са ме завладели. Наскоро приключих с една връзка, която нямаше бъдеще. Не съжалявам изобщо за момчето /беше с много отрицателни качества/, но сега пак с нова сила ме е обзела мания за миене, чистене, бърсане, за да изтрия следите от неговото присъствие. Пера изпрани дрехи втори път, защото си мисля, че са се допирали до неговите или пък съм ги прала заедно с неговите. Не мога да спра да го правя. Внушила съм си, че са останали следи от всякъв род от него и искам да ги премахна, за да живея спокойно. Не мога да гледам полилея, който той сложи, тъй като докато го постави вдигна страхотна врява /мърморене, псуване/ за това, че не знаеше как да го направи, и аз излязох виновна, и дори си позволи да ми плесне ръката, защото я вдигнах, за да му помогна. Това е само една от многобройните му непристойни и невъзпитани прояви през съвместното ни съжителство.Беше егоист, използвач, арогантен, циничен и притежаваше ред други отвратителни и отблъскващи качества. Понякога имам и други натрапчиви мисли, но те не са толкова обезпокоителни и бързо преминават. Започвам да търся причинно- следствена връзка за неща, които обикновено извършвам в ежедневието, както и за вещите, които докосвам, дори се въздържам от някои неща, ако мислите надделеят. Може да съм пропуснала нещо в изложението, но мисля, че главното съм го изяснила. При необходимост ще дам допълнителна информация. Ще съм благодарна на всички, които ми дадат препоръки и съвети как да изляза от този порочен кръг.