Viva Caselli

Думата има гръцки произход и означава любов към мъдростта. За кого е предназначена философията? В какво се изразява нейната същност? Каква е ползата от философията? Как се философства? * * * Можете да споделите мнението си. Аз ще го направя по-късно.

И двете песни са страхотни. „Натали“ от Беко я познавам много добре. Скътал съм я дълбоко в сърцето си. „Пада сняг“ от Адамо не бях я слушал, но е повече от страхотна. Веднага я качвам на флашката, ще пътувам на нея. Понякога вярвам в прераждането. Все си мисля, че в предишен живот съм бил французин. Сантиментите ми към този език и към Франция са големи и необясними. Има неща, които ме спират да напусна България, но нещо все тегли духа ми към Франция. Може би един ден ще живея там, там ще умра. http://www.youtube.com/watch?v=Slp50B4GKq4 За теб

Много, много чувствена и любима моя песен! http://www.youtube.com/watch?v=pV5Oy2tFCC8 Ето ти мъж.

Така си е, Донка, май не бях с целия си разсъдък, когато отворих темата, а забравих г-жа шансон, великата Пиаф. Радвам се, че с тази песен съм те върнал назад в спомените. Аз пък заобичах френската музика при сблъсъка ми с тази песен. Беше далечната 2009 година. То не беше вчера, но аз го помня, сякаш да беше вчера. Бях отведен от един приятел в едно кафене на плажната ивица на Ларнака, Кипър. Там чух ето това: http://www.youtube.com/watch?v=2jcPoYoU37w

О, страхотно, Донка! Много любима моя песен. Очите ми се насълзяват при гласа на Мирей! Ето, това е за теб.

До Станимир, Опитвам се да обясня, че да си добър в критичен момент не винаги е в резултат от добра (свободна) воля. Аз не съм много сигурен, че в критичен момент действаме с наша воля. Тук ми се ще да попитам. Какво чувстваме, когато помагаме? Въобще чувстваме ли нещо? Например, скачаме да спасим давещо се дете. Нещата се развиват толкова бързо, че сякаш нещо ни тласка да скочим. Дълженствуваме на нещо. Отделно от това по-горе. Съгласен съм с теб, че човек трябва да възпитава една добра воля, извън рамките на морала. Но се съмнявам доколко може да я възпита, ако е лишен морални императиви.

Когато извършваме добра постъпка, ние не знаем защо сме я извършили, а казваме, че сме я сторили по съвест. Безпричинно сме се почувствали длъжни да защитим по-слабия. Как да го кажа. Ние не стоим до бабата пет минути, не мислим длъжни ли сме да й помогнем или не сме. Оказваме й помощта си първосигнално и бързо. В такъв смисъл нещо ни задължава да й помогнем. Просто в такъв момент моралът подчинява волята.

О, каква беда! Колко много теми посветени на музиката има в този форум, само не и такава посветена на френската музика — най-великата! Когато някой е тъжен и скърби, го насърчавам да слуша френска музика. Кълна се, че френският език, освен че е благозвучен, е лек за всяко неразположение на духа.

Ей сега ще я обогатя. Ето нещо наистина полезно, което още днес ще закупя, което не може да бъде срещнато из нета. Книгата е подходяща за истински философи, отдали се изцяло на философията, както и за обикновени философи, които просто обичат да се развличат с философията. Философски речник

Морал има. Пример: На улицата видях паднала старица. Почувствах се длъжен да й помогна. В този случай човек не е свободен. Той се ръководи от детерминирана морална мотивация. Ти представяш ли какъв щеше да е светът, ако бяхме свободни? Който иска да е освободен от морал, иска нещо зло и мръсно.

Кратък философски речник

Много добре казано.

gorrad, между нас да си остане, но твоето откровението ми се стори наивно, да не кажа глупаво. Нещата, които представяш за болезнени всъщност заслужават присмех.Те са измислени и украсени от лъжливи чувства. Ако има поука в твоите страдания, то тя е, че потвърждаваш златното правило: всеки е толкова ощетен, за колкото се смята. Ще ти дам един съвет, чрез който да се добереш до душевен мир. Гаранция, че ще подейства и при теб не мога да дам, но да се закълна, че е успешен, съм готов. Понеже и аз като теб имам обичая да унивам по излишни неща (например, днес се разтроих, че Григор не успя да надвие Надал), когато посърна правя следното: затварям очи и чрез илюзорна слепота живея в миналото. Правя го толкова вглъбено, че ако искаш вярвай, забравям, че не съм сляп! Помня само, че някога съм виждал. Започвам да си мисля наум какъв е бил животът ми, преди да ослепея. Правя го цветно и с вкус към детайла. Тъмни облаци ни закрилят, искрящо слънце ни пече. В трибуните на Филип Шатрие сме заедно с една приятелка. Какъв страхотен тенис! Какво съм бил, а в какво съм превърнал. Защо да е жив този слепец, а да е мъртъв човекът, който виждаше, се питам. Това е трагедия, зарад която си струва да проклеш съдбата и да напуснеш живота. Ах, пусто е и тъмно, а беше светло и оживено в цветове. След като отворя очи, което става след около половин час, започвам да гледам с радост и мир на заобикалящата ме действителност. Дали съм ощетен от нещо? — напротив — имам си всичко.

Здравей, Ако ще те успокои това, знай, че не се случва само на теб. Познато ми е усещането, което описваш. И аз се будя посред нощ, особено ако спя сам, тоест без жена до себе си. Мъжете сме много зависими от жените. И психически, и физически. Когато съм жена(приятелката ми) и се случи да се събудя посред нощ, аз я побутвам лекичко, така че ме прегърне и да изсмука това неприятно чувство за откъснатост. Винаги успява и получавам душевен покой. Женската енергия е много силна! Обаче обратното. Когато съм сам и се събудя по някое време на нощта, започвам да изпитам едно чувство на обреченост, изоставеност, безпомощност... Интересно е, че няма конкретна причина, поне на съзнателно ниво, върху която да се тревожа. Просто в тоя момент, сякаш съм без себе си. Някакво метафизично усещане. Не изпитвам страх, а изпадам във върховно състояние на самооткъснатост от света и от самия себе си. Ако ме попиташ защо, каква е причината, ще ти кажа, че няма причина. Ей така нещо ме връхлита и мъчи духа ми, докато съм сънен и ме напуска, но след като е взело своето. Обикновено трае 10, 20 минути.

Виж какво си написала! Вероятно си искала да напишеш „ад“, но си написала „аз“. Всъщост, не си объркала, това ти желая и аз — да се умори и най-после да кротне този егоистичен Аз. Това няма как да се случи, ако не се въоръжиш с търпение и готовност за промяна.

Vessy.K, не съм толкова глупав, че да ти давам съвети. Все едно да показвам изгрева на сляп по рождение. При теб ревността е крайна, може би иманентна. Просто се обърни се към психолог ако искаш да си здрава, свободна и щастлива, заедно с него ще работите върху емоциите и чувствата. С негова помощ би трябвало, ако не да се освободиш от чувството за ревност, то поне да го озаптиш. Избери си психолог

http://www.youtube.com/watch?v=PSRrCwvIgFc

Силна изповед! Невероятно е, момиче, с каква лекота гневът е подредил думите, направил словоизлиянието и стегнато, и обобщено. Сякаш не изпускаш гняв, а го предаваш. Честно, гневът ти ме обзе. Както съм ядосан, веднага съм готов да заема твоята страна. Ще срещнеш хора, които ще осмислят живота ти. Ще се омъжиш, после деца... О, какво светло бъдеще те чака! И така, помисли, дали е нужно да страдаш по чужди грешки. Знам, чувствата са неподвластни на волята, но, моля те, опитай да се изтръгнеш от хватката на гнева. Ще викна на помощ и Ницше, който казал, че животът е като картина: трябва да я гледаме от разтояние, за да разберем красотата й, а не да впиваме поглед в нея, инак ще видим нишките на платното, но не и рисунката. Когато се взираме прекалено дълго в едно чувство, започваме да не виждаме, че животът е многолик.

„Сага за Йоста Берлинг“ е завладяващ роман, който трябва да се прочете, от който не е особено учтиво да се вадят цитати, тъй като всичко от първата до последната думичка тече в непрекъсната цялост. И все пак ето един фаталистки, но, кълна се, верен цитат. „Горко ни, че подобно нещастие може да сполети човек, стоял допреди малко толкова високо! Горко ни, че може така лесно да се озовем в най тежка неволя! Как да не се боим от живота? Кой плава в сигурен съд? Навред около нас страданието бушува като бурно море. Вижте как стръвните вълни лижат стените на кораба; вижте как връхлитат, за да нахлуят в него! Ох, докъде очи виждат, няма устойчива опора, няма суша, няма сигурен кораб - само едно чуждо небе над океан от страдания!“ Изкушавам се да изложа и това: „Вечерно небе, обсипано с искрящи звезди, червени рози в тъмни женски коси, тревожно блаженство във вечерния въздух, неподправена гъвкавост на движенията, любов, която извира от земята, ръми от небето, долита с хладния повей — имаш ли всичко това, маестро*? Ако не, защо ни караш да бленуваме за подобни неща?“ * * * (...) „а Йорнеклу се пренася в стари времена. Ето, тук стои той, а там стои тя, Розали фон Берер. (...) А сега танцуват. Ах, както се танцува под яблани и смокини. Тя го отбягва, той става дързък, тя — горда, той — огорчен, тя — благосклонна. Когато накрая пада на колене и я поема в отворените си обятия, през балната зала преминава въздишка — въздишка на възторг. (...) Каква грация! Биха могли да го изваят от мрамор.“ Селма Лагерльоф, „Сага за Йоста Берлинг“, 1891 *Въпросът се отнася към Лилекруна, който свири на цигулка Ла качуча(испански народен танц), докато Рютгер фон Йорнеклу лежи на легло, скован от подагрени болки.

Всъщност, аз нямам талант. Имам малък бизнес, който няма нищо общо с таланта, а с дисциплината, понякога с малкия риск, друг път с предпазливостта. Правя много неща, които осмислят съществуванието ми, вероятно кучешки. Имам приятелка, следователно един ден ще имам деца. Обичам да пътувам по света. Имам любими места по света, едно от тях е един пиано бар в Естония, Талин, казва се Ингверг. Понеже съм крайно сантиментален се стремя веднъж годишно да го посещавам. И куп други влечения... „Не оспорвам че здравето е ценно,но защо да е мерзост да искаш да откриеш истинската си принадлежност в живота?“ Добре, щом мерзост звучи крайно, заменям го с глупост. Глупаво е да съсредноточаваш до такава степен в бъдещето, че да се плашиш от него. Казвам ти, че има много по-важни неща от дреболиите, заради които се отчайваш. Не че има нещо лошо в това да намериш своето място в живота, лошото е да се самосъжаляваш, че за теб няма място, каквото по презумпция смяташ, че ти е отредено. Аз не знам практически как можеш да откриеш таланта си, тъй като е възможно въобще да ти липсва такъв. Затова те посъветвах, понеже видях, че изпитваш нужда да се сравняваш с останалите, когато го правиш, прави с хора, чиито живот хич не е лесен, но въпреки това го обичат.