Osman Aga

Аз съм на 27г., както казах, а окр проблеми имам от дванадесет годишен. Така че не знам дали не попадам в изключенията.
Страхът ми от смъртта, а преди това чуството за вина, "повлачиха" със себе си "черногледство" и нихилизъм към почти всичко и особено чувството ми за недостиг, малоценност, което години наред "компенсирах" с други неща. И когато всичко това се стовари върху теб нямаш нито силата, нито желанието, нито откриваш смисъл да се развиваш, да себориш или просто да излезеш с приятели. Нямам самоубийствени мисли за разлика от преди десет месеца, но си мисля колко страдания биха ми били спестени, ако не бях се раждал. 

На 12г. започнаха проблемите ми, но коренът е по-назад, бях на 6г. когато бях свидетел на домашно насилие от страна на баща ми. За жалост след това живях още няколко години с него.

Прав сте и го знам - имам самочувствие и увереност в себе си за много неща, но в един по-общ план се се страхувам и се съмнявам в себе си, в доброто, в смисъла на света въобще,
Точно за сериозна работа съм готов и то от години, само ми трябва правилния път Успехи и радост и на вас

Първо се извинявам, ако не е било редно, писах а г-н Баев по мейл и фейсбук. Бях прочел някъде как е получавал писма и отговарял на тях. Извинявам се, ако не е било редно, беше ме срам (колкото и глупаво да звучи) да пиша тук пред повече хора.

Мисля, че имам ОКР. Натрапчиви мисли ме преследват може би от 8-ми клас. Сега съм на 22 години, момче. Като бях на 6 годинки баща ми вилня и би семейството ми, включително и мен. Скоро след това бе отново допуснат да живее у нас, уж за да не раста без баща. След 4 години, той отново издивя, майка ми ме кри, изхвърлихме го с полиция. Междувременно през тези 4 години така и не го приех, а с майка ми се караха за пари, той криеше и си спестяваше, а аз с детската си душа осещах, че той е виновен и, че това не са обикновени семейни скандали. Напикавах се нощем по едно време. Вярвам, че тези стресове с баща ми са оставили голяма рана у психиката ми. Споменът за събитията ни най-малко не е болезнен за мен, но е логично, ако не бях преживявал всичко това да бях един по-уверен и спокоен човек. След първият побой бях едва на 6, както ви казах, тъкмо лятото преди училище, бях в стрес, не исках да излизам навън, с много усилие ме накараха да излизам пак.

През годините имах и други стресове - подигравки, унижения в училище, в квартала. Никога обаче не съм бил аутсайдер, но явно по-тежко приемах обидите, отколкото друг на мое място би. В гимназията събрах много омраза в себе си и подигравки, в тези си години се бях някак свил, в прогимназията примерно, като ме ядосаше някой се биех, но в гимназията не смеех. Междувременно в 6ти клас едно момче ми изгърмя някаква пиратка до ухото, две седмици не посмях да кажа на майка ми, а ушите ми жужаха, отново стрес. След едно сбиване отново в 6ти клас отново сякаш изпаднах в страх, че нещо съм се увредил в боя, нищо ми нямаше. Неусетно се почна една "драма" след друга, почнах като хипохондрик да се страхувам ирационално от болести или увреждания по тялото си. В осми клас май почнаха натрапчивите ми мисли - тогава ме почнаха полюции и розови сънища, отново голям стрес, не бях виждал такъв досега, уплаших се. Колко глупаво от моя страна, но бях едно уплашено дете... Една година не посмях да кажа на майка ми, която иначе е и беше толкова мила и обична. В тази една година си втълпявах какво ли не, молех се вечер на Бог да не ми праща тези сънища, чувствах се виновен, избягвах с поглед жените по улицата за да не се възбудя същата нощ. Вече ми се губят спомените, но там някъде сякаш почна всичко. Натрапчиви мисли срещу мъртви роднини, икони, църкви, и не само. И тогава и сега, това вътре в мен гледа да удари където и както е най-болезнено.

Имам и друго притеснение. Не знам вече кога, мислите преминаха и върху близките ми, да, защото ги обичам, реакция на подсъзнанието, логично, но и върхъ непознати хора, въобще при всякакви ситуации, но при непознати е по-рядко. Лошото е, че минаха и на сексуална тематика. От една страна тези дни много се изплаших и получих чувство за вина (а в това да се чувствам виновен съм "специалист", често се обвинявам в най-страшното), тъй като четох какво г-н Баев е писал за порното. До скоро гледах рядко, но от 9ти клас до миналата година да речем беше често, придружено с онаниране. Дадох си сметка, че в дадени периоди може би наистина съм бил зависим, но тогава ми се е струвало нормално влечението,а и никога не съм бил асоциален, а и когато в 12ти клас реших, че вече ми трябва момиче не ми пречеше, притеснявах се, защото бях неопитен, но винаги действах спрямо момичето. Като почнах да правя секс също не ми пречеше. Последно време спрях порното, отдавна се канех, знаех, че ми е време вече, не стана от раз, но нямах моменти на абстиненция, не ми беше трудно, не ме тегли обратно към него. Години наред любимите ми клипове бяха с орален секс и изпразването върху женското лице. Наистина се притесних, че трябваше отдавна да спра, но все пак никога не минах на скат и тн,, сексолозите казват, че е нормално да се практикува между партньори, ако им харесва, приятелката ми беше навита. Впрочем самото правене на секс май допълнително настрои мисълта ми все да виждам или да асоциирам думи, действия със секс, дълго време имах, сега пак, но рядко сънища с това, което общо взето обичах да гледам, затова се опитвам да се успокоя, че с порно и без порно, аз съм си натрапчив от преди, ако правех само секс, пак щяха да се явяват мислите. Уплаших се също, че няколко пъти имах сексуални сънища с мои близки, включително няколко, някои от които не бяха с близки, но бяха наистина стряскащи, с неща, които никога не съм гледал или виждал, но от друга страна още с полюциите в осми клас съм имал еротични и сексуални сънища с близки, а към онзи момент не гледах порно. Като цяло умът ми е такъв, често ме тормози насън, не само със секс. И с времето това, което гледах ми стана като натрапчива мисъл спрямо хората. Натрапчивостите ми като цяло, не са винаги да си го представям, а дори само идеята - сега си в църква, дори да не се разпсуваш на ум, това обикновено правиш - т.е. асоциацията, спомена, че имам такива мисли с даден обект си стои. Затова и така се отчаях наскоро, как ще се излекувам, въобще ще мога ли някога.

Моля ви, кажете ми, нали не съм виновен?? Отчаянието от собствената си евентуална вина ме прави изключително неспокоен, казвам си, ти си само едно дете на семейството, толкова много вложиха в теб, а ти да си допомогнеш да се сбъркаш психически. И това порно да не беше, старите натрапливости, които и сега си ги имам са все с неща от филми на ужасите все едно, а аз такива не гледам. Дори ако не се лъжа още, първи, втори клас се оплаках на нашите, че касапници ме преследват в ума.

Имам нужда от сериозна помощ. Знам какво казват терапевтите - нужна е висока мотивация, ИМАМ Я. Аз бях и още мисля, че съм, много амбициозен човек, не само за да зарадвам близките си, а и заради себе си, защото искам да стана "човек", да имам семейство, да бъда любящ баща. А моята личност не е самоо това горе - имам приятели, не ми липсва женско внимание, взимам си изпитите с отличен по хубава дисциплина, говоря добър английски, владея малко два балкански езика, като малък ми вървеше немския, който мисля пак да си въстановявам и тн. Само, че към момента НЯМАМ пари за продължителна терапия, склонен съм да отделя пари за транспорт и за 2,3,4 сеанса и нататък да получа напътствия от терапевта накъде да продължа сам. От всичко прочетено дотук топлината и човечността на г-н Баев ме карат да му се доверя, знам, че той няма направо да ме извика при себе си, затова очаквам предложение и за други опитни и наистина справили се с ОКР терапевти.

Последно да помоля, за в краткосроче план, кажете ми как да се успокоя, че не съм виновен, че не съм обречен заради собствената си глупост, че няма да предам очакванията на семейството ми (не мислете, че като дете са ме юркали да имам само шестици и тн., каквито случаи съм чел в книги по психолохия )