Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Osman Aga

Участници
  • Общо Съдържание

    17
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Osman Aga

  1. В допълнение, може ли с билки ии други немедикаментозни средства да се облекчава тревожността? До колкото знам няма. Най-непосредствената ми нужна не е да съм щастлив и спокоен, а да имам кондиция на работното място.
  2. Аз съм на 27г., както казах, а окр проблеми имам от дванадесет годишен. Така че не знам дали не попадам в изключенията. Страхът ми от смъртта, а преди това чуството за вина, "повлачиха" със себе си "черногледство" и нихилизъм към почти всичко и особено чувството ми за недостиг, малоценност, което години наред "компенсирах" с други неща. И когато всичко това се стовари върху теб нямаш нито силата, нито желанието, нито откриваш смисъл да се развиваш, да себориш или просто да излезеш с приятели. Нямам самоубийствени мисли за разлика от преди десет месеца, но си мисля колко страдания биха ми били спестени, ако не бях се раждал. На 12г. започнаха проблемите ми, но коренът е по-назад, бях на 6г. когато бях свидетел на домашно насилие от страна на баща ми. За жалост след това живях още няколко години с него.
  3. Здравейте, В момента провеждам терапия с психотерапевт във връзка с окр, тревожност и в следствие на тях двете - депресия. Тя ми предложи без да ме убеждава да се консултирам с психиатър, който да ми предпише антидепресанти. Отначало отказах, но започвам да усещам нужда да пия, въпросът ми е: да го направя ли, какви са вредите от него и какво става при прекъсването му, но ето малко предистория: В началото на тази година бях започнал при друг терапевт, тогава емоционалното ми състояние беше ужасно тежко, стигащо до суицидни мисли - тогава пих Ксетанор. Подейства ми много добре - тъй като за пръв път пих антидепресант не знаех какво да очаквам - не се чуствах "надрусан", нежаланите мисли просто минаваха през ума ми без да причиняват емоция, а през повечето време даже "забравяха" да минат. Тогава аз направих следното след третия сеанс спрях да ходя при тогавашния терапевт, неправилно или не, го счетох за неподходящ (макар че сегашния го намира за подготвен) и си продължих само на Ксетанор. Дори започнах да се чудя как бях попаднал в тази дупка, в която бях, и когато след изтичане на един месец кутийката свърши не си купих друга. Да, разбира се, че не съм псотъпил правилно тогава, но аз бях надъхан колкото се може по-бързо да оставя тази дупка зад гърба си, реших, е съм достатъчно силен. Симмптомите, естествено, полека лека се върнаха. Тъй като тогава натрапливостите ми бяха свързани най-вече с вина, успях успешно да направя анализ на нещата, за които се чувствах виновен, разбрах че всъщност нямам повод за вина. Тревожността обаче отново се засили ВЪПРЕКИ рационалните доказателства, които уж бяха хванали декиш за известно време. След това пък тревожността и натрапливостта се прехвърлиха на друга плоскост, където рационалното няма как да "успокои" - страхът от смъртта. Много пъти съм се улавял как, когато една тревога дали ригидна или "обикновена" отстъпи назад, напреден план идва друга, която до скоро дори не си считал за нещо съществео. Така стана и сега. И докато лятото, както описах горе, имах "светъл" период, сега състоянито ми отива все по стремглаво надолу - отчаяние, безсилие, загуба на интерес и мотивация за каквото и да е. Усещам се, че трябва да се подпра на патерицата наречена антидепресант. Добре знам, че макар самите хапчета да не решават проблемите, а само да потискат симптомите, те често са нужни за да подпомагат самата терапия и явно го знам, щом веднъж вече съм пил. Проблемът е, че ме е страх от две неща: 1. Отражението върху тялото ми след приемане им по-дълго време и 2. Когато започна да ги спирам (до колкто знам си има програма затова, изготвя се от психиатъра, спирането е постепенно и т.н.) се опасявам, че щом ги спра всичко ще е по старо му. Майка ми знае, че посещавам терапевт (аз съм на 27г.) тя ме свърза с нея, но не знае, че съм пил ксетанор, не би научила и сега - ако и кажа, при все че е интелигентен човек с две висши образования, ще се уплаши и ще ми каже "Луд ли си да им се навираш в ръчичките на психиатрите". Питал съм психиатъра за вредите от ксетанор, не ми каза нищо конкретно освен, че си заслужава щом хората могат да водят пълноценен живот благодарение на него.И наистина, нямам особено доверие на психиатрите в общия случай - знам, че ще ме укорите затова, но българите масово нямаме доверие на лекари и добре знаете, че не е тръгнало от нищо. Има и друго, макар че не бих го изтъкнал като трета причина да отбягвам антидепресанта - част от мен вижда пиенето на лекарства като признак на слабост и малодушие. До голяма степен съм на път тази седмица да се свържа с психиатъра, явно, че имам отговори на притесненията си, все пак ще се радвам да чуя вашите съвети и отговори на съмненията ми. Благодаря предварително.
  4. Това са двете неща, с които съм твърдо решил да се занимавам и до колкото знам са тясно свързани. Въпросът ми е с какво и как да започна, ще ми се някой "врял и кипял" да ми даде простичка насока. Прегледах темата за медитацията, но там всеки пише какво е правил, как знае той, литература на пазара колкото щеш, книги имаме и у дома, но и в тях е различна информацията - а аз не искам да се занимавам между другото, а да започна с това, което е за абсолютните начинаещи и да имам идея с какво се продължава за усъвършенстването на нивото ми.То ест имам намерения сериозно и за дълго да се занимавам. Питането ми е и за медитацията и за отварянето на чакрите. Може би не е редно да обвързвам двете неща, но не съм много вещ в материята, а прочетеното дотук даже май ме и пообърка Ще се радвам за насоки
  5. Има ли днес у нас друг човек, който да умее да пророкува и/или да лекува? По ме интересува лекуването. Предполагам, че има такъв човек или хора, безспорно не със дарбите на леля Ванга, но и когато тя беше жива и след смъртта и имаше и има тук таме хора, за които се знаеше, че могат някакви неща и хората ходеха. Не говоря за шумно рекламирани по вестници и така нататък, тия по кабеларките и т.н., там работата е ясна. Не веднъж съм бил свидетел на адски точно ясновидство..., но някой да лекува днес? Моля, ако имате информация, споделете, въпросът може да ви се струва наивен, щом питам значи има защо.
  6. Винаги на платено е по-качествено обслужването, но на всички ни е ясно, че липсата на вътрешно равновесие може да доведе до какви ли не болести на тялото, лекувайки тялото, лекуваме само симптома не първопричината. Терапията да е само платена ми се струва като очните лекари и уши-нос-гърло да са също само платени
  7. очаквах да чуя чуждо мнение, не моето, но преповторено
  8. Не мога да кажа завист ли е точно, или само понякога. НО като цяло аз не искам другите да са зле, на мен просто ми се иска да бъда "като тях" страшно страшно много! Без чувства за вина, без стресовете,които съм преживял и обременяването, без страховете и обсесиите си. Не искам "Вуте да му е зле", а аз да стана като Вуте. Наясно съм какво ще ме посъветвате - да знам, че всеки има свой път на тази земя, че има свои задачи, свои препядствия, свое ниво на развитие и т.н., наясно съм, но как, КАК да се боря с егото си (мисля, че това е всъщност "нещото". Смиреността, за която се говори в Библията, аз разбирам именно като това, което ми е нужно, а и не само на мен - не липса на активност и малодушие, а спокойствие и приемане пред това, което ни предлага живота. Но насила не мога да се приуча, може трябва да търся духовното, да чета духовна литература - да привикна с мисълта за преражданията, кармата, а предполагам трябва и да развивам Вярата си в Бог, в добри замисъл на света, ярата си в себе си, но тук опираме всъшност до това как да стана вярващ въобще... Е какво бихте казали на един младеж, търсещ духовно и нравствено израстване като мен?
  9. Наясно съм колко наивно звучи, но все пак. Може ли личната ми лекарка да ме прати при специалист, който може да ми свърши подобна работа на на терапевта. Скоро надали ще имам пари за терапия, а обсесиите са изключително тормозещи, винаги са ме тласкали и към депресивни състояния, когато чувствам вина за нещо, вкусът на живота се губи изцяло и усещаш само смъртта като възможно облекчение, но аз не съм безотговорен човек и така съм в патов измъчваща ситуация. Често джипитата имат направления, които са "кът" и трябва да си питаш за тях или да си техен човек, е аз съм "човек" на личната си... Ще ми се поне специалист да може да ме изслуша и да чуя (предполагам това би трябвало да е истината), че не нося вина за обсесиите си и не съм извратеняк, пак би било нещо. Знам, че психиатрите просто предписват химии и хапове, каквито не искам и няма да пия. Моля ви, помогнете...
  10. Прав сте и го знам - имам самочувствие и увереност в себе си за много неща, но в един по-общ план се се страхувам и се съмнявам в себе си, в доброто, в смисъла на света въобще, Точно за сериозна работа съм готов и то от години, само ми трябва правилния път Успехи и радост и на вас
  11. Ще последвам съвета ви, дано не грешите за доверяването - градът е малък, но истинският терапевт е дискретен и преди всичко добър човек, мисля аз, не ми остава друго освен да се доверя
  12. Благодаря! А някакви ръководства и/или техники за неврозата? Доктор Шварц има ръководство, предполагам не е единствения... Също открих кундалини йога за моя случай, въобще всичко, с което мога да си помагам ме интересува, никой отвън не може да ни помогне, ако сами не си помогнем
  13. Първо се извинявам, ако не е било редно, писах а г-н Баев по мейл и фейсбук. Бях прочел някъде как е получавал писма и отговарял на тях. Извинявам се, ако не е било редно, беше ме срам (колкото и глупаво да звучи) да пиша тук пред повече хора. Мисля, че имам ОКР. Натрапчиви мисли ме преследват може би от 8-ми клас. Сега съм на 22 години, момче. Като бях на 6 годинки баща ми вилня и би семейството ми, включително и мен. Скоро след това бе отново допуснат да живее у нас, уж за да не раста без баща. След 4 години, той отново издивя, майка ми ме кри, изхвърлихме го с полиция. Междувременно през тези 4 години така и не го приех, а с майка ми се караха за пари, той криеше и си спестяваше, а аз с детската си душа осещах, че той е виновен и, че това не са обикновени семейни скандали. Напикавах се нощем по едно време. Вярвам, че тези стресове с баща ми са оставили голяма рана у психиката ми. Споменът за събитията ни най-малко не е болезнен за мен, но е логично, ако не бях преживявал всичко това да бях един по-уверен и спокоен човек. След първият побой бях едва на 6, както ви казах, тъкмо лятото преди училище, бях в стрес, не исках да излизам навън, с много усилие ме накараха да излизам пак. През годините имах и други стресове - подигравки, унижения в училище, в квартала. Никога обаче не съм бил аутсайдер, но явно по-тежко приемах обидите, отколкото друг на мое място би. В гимназията събрах много омраза в себе си и подигравки, в тези си години се бях някак свил, в прогимназията примерно, като ме ядосаше някой се биех, но в гимназията не смеех. Междувременно в 6ти клас едно момче ми изгърмя някаква пиратка до ухото, две седмици не посмях да кажа на майка ми, а ушите ми жужаха, отново стрес. След едно сбиване отново в 6ти клас отново сякаш изпаднах в страх, че нещо съм се увредил в боя, нищо ми нямаше. Неусетно се почна една "драма" след друга, почнах като хипохондрик да се страхувам ирационално от болести или увреждания по тялото си. В осми клас май почнаха натрапчивите ми мисли - тогава ме почнаха полюции и розови сънища, отново голям стрес, не бях виждал такъв досега, уплаших се. Колко глупаво от моя страна, но бях едно уплашено дете... Една година не посмях да кажа на майка ми, която иначе е и беше толкова мила и обична. В тази една година си втълпявах какво ли не, молех се вечер на Бог да не ми праща тези сънища, чувствах се виновен, избягвах с поглед жените по улицата за да не се възбудя същата нощ. Вече ми се губят спомените, но там някъде сякаш почна всичко. Натрапчиви мисли срещу мъртви роднини, икони, църкви, и не само. И тогава и сега, това вътре в мен гледа да удари където и както е най-болезнено. Имам и друго притеснение. Не знам вече кога, мислите преминаха и върху близките ми, да, защото ги обичам, реакция на подсъзнанието, логично, но и върхъ непознати хора, въобще при всякакви ситуации, но при непознати е по-рядко. Лошото е, че минаха и на сексуална тематика. От една страна тези дни много се изплаших и получих чувство за вина (а в това да се чувствам виновен съм "специалист", често се обвинявам в най-страшното), тъй като четох какво г-н Баев е писал за порното. До скоро гледах рядко, но от 9ти клас до миналата година да речем беше често, придружено с онаниране. Дадох си сметка, че в дадени периоди може би наистина съм бил зависим, но тогава ми се е струвало нормално влечението,а и никога не съм бил асоциален, а и когато в 12ти клас реших, че вече ми трябва момиче не ми пречеше, притеснявах се, защото бях неопитен, но винаги действах спрямо момичето. Като почнах да правя секс също не ми пречеше. Последно време спрях порното, отдавна се канех, знаех, че ми е време вече, не стана от раз, но нямах моменти на абстиненция, не ми беше трудно, не ме тегли обратно към него. Години наред любимите ми клипове бяха с орален секс и изпразването върху женското лице. Наистина се притесних, че трябваше отдавна да спра, но все пак никога не минах на скат и тн,, сексолозите казват, че е нормално да се практикува между партньори, ако им харесва, приятелката ми беше навита. Впрочем самото правене на секс май допълнително настрои мисълта ми все да виждам или да асоциирам думи, действия със секс, дълго време имах, сега пак, но рядко сънища с това, което общо взето обичах да гледам, затова се опитвам да се успокоя, че с порно и без порно, аз съм си натрапчив от преди, ако правех само секс, пак щяха да се явяват мислите. Уплаших се също, че няколко пъти имах сексуални сънища с мои близки, включително няколко, някои от които не бяха с близки, но бяха наистина стряскащи, с неща, които никога не съм гледал или виждал, но от друга страна още с полюциите в осми клас съм имал еротични и сексуални сънища с близки, а към онзи момент не гледах порно. Като цяло умът ми е такъв, често ме тормози насън, не само със секс. И с времето това, което гледах ми стана като натрапчива мисъл спрямо хората. Натрапчивостите ми като цяло, не са винаги да си го представям, а дори само идеята - сега си в църква, дори да не се разпсуваш на ум, това обикновено правиш - т.е. асоциацията, спомена, че имам такива мисли с даден обект си стои. Затова и така се отчаях наскоро, как ще се излекувам, въобще ще мога ли някога. Моля ви, кажете ми, нали не съм виновен?? Отчаянието от собствената си евентуална вина ме прави изключително неспокоен, казвам си, ти си само едно дете на семейството, толкова много вложиха в теб, а ти да си допомогнеш да се сбъркаш психически. И това порно да не беше, старите натрапливости, които и сега си ги имам са все с неща от филми на ужасите все едно, а аз такива не гледам. Дори ако не се лъжа още, първи, втори клас се оплаках на нашите, че касапници ме преследват в ума. Имам нужда от сериозна помощ. Знам какво казват терапевтите - нужна е висока мотивация, ИМАМ Я. Аз бях и още мисля, че съм, много амбициозен човек, не само за да зарадвам близките си, а и заради себе си, защото искам да стана "човек", да имам семейство, да бъда любящ баща. А моята личност не е самоо това горе - имам приятели, не ми липсва женско внимание, взимам си изпитите с отличен по хубава дисциплина, говоря добър английски, владея малко два балкански езика, като малък ми вървеше немския, който мисля пак да си въстановявам и тн. Само, че към момента НЯМАМ пари за продължителна терапия, склонен съм да отделя пари за транспорт и за 2,3,4 сеанса и нататък да получа напътствия от терапевта накъде да продължа сам. От всичко прочетено дотук топлината и човечността на г-н Баев ме карат да му се доверя, знам, че той няма направо да ме извика при себе си, затова очаквам предложение и за други опитни и наистина справили се с ОКР терапевти. Последно да помоля, за в краткосроче план, кажете ми как да се успокоя, че не съм виновен, че не съм обречен заради собствената си глупост, че няма да предам очакванията на семейството ми (не мислете, че като дете са ме юркали да имам само шестици и тн., каквито случаи съм чел в книги по психолохия )
×
×
  • Добави...