Милкана

Чак пък такива събори....представяте ли си - нагласени, начервени /не само външно.../, един,та втори, та трети, все духовни, ама трябва на кастинг да минат, иначе току си се разминал с истинския. Досмеша ме, извинете ме за ироничния тон. Струва ми се малко преекспонирано и пресилено. Все едно си тръгнал на пазар за едър рогат добитък. За чифтосване. Ако му е писано, човек си среща половинката, някъде в пространството, по някакъв начин, само да не се вманиачава да търси и да чака, защото предизвиква да не се случи щастливата среща. Освен това не съм чула някой да проповядва, че до духовно израстване се стига, само ако създадеш семейство и деца. Точно обратното - казват, че това отвлича от Пътя, препятсва пълното отдаване и служба, черпи от енергията, която иначе би вложил за благото на всички. Всеки си има мнение и решение. Само не унивайте и не се предавайте на отчаянието-то не отваря порти, зад които цъфтят рози, а спуска кепенците, за да не влиза светлина...

Аз я казах: "слаби са ми/ти/ме/й/ни/ви/им ангелите". Което ще рече: ангелите пазители са твърде слаби пред тъмните сили, които вземат надмощие. По-простичко да се изразя - такъв човек не може да устиска да не се поддаде на изкушението, волята му е слаба /както знаете волята е свързана с половите органи/ и падне ли му, действа...Ето ти я изневярата, ето ти я полигамията, все неща житейски, които те държат далече от ангелите и духовния свят, много далече. Борбата със себе си е най-трудната борба и най-успешната. Може би молитви, отправяни към ангела хранител, помагат.

За бълнуването са възможни няколко обяснения и всичките са верни. - спомени от минал живот - бурно общуване с други същества по време на сън - тревожно настояще - страхови състояния, вълнения, стрес - силна чувствителност, впечатлителност и уязвимост Обикновено причините за бълнуването са негативни. Трябва да бъдем чути - викаме, ритаме - това е зов за помощ - да ни чуят и да ни спасят /събудят/.

Разликата е там, че не обичаш всеки, който ти допада, поне не с тая любов, която даваш на един любим мъж. Венциславе, изобщо не си краен, а прав

"Никога не изоставяй този, който обичаш, за този, който ти допада,защото този, който ти допада рано или късно ще те изостави заради този, който той обича!" Цитирам откъс от едно циркулярно писмо за приятелството и обичта, което получих от непознато момиче днес.

Тази вечер, както си се занимавах с моите си неща в компютъра, може би преди час време, изведнъж се сетих за една поговорка и сега като прочетох за Сведенборг и ангелите, подскочих. Мислех да я напиша като въпрос-предизвикателство за разтълкуването й в темата за секс, духовност, но и тук да я напиша, няма да сбъркам. Нали често казваме за някого че са му слаби ангелите...

Само да се внимава да не вкисне, че тогава ефектът ще е обратен.

Изгрев, ние, тук пишещите жени, не убеждаваме никого да ни вярва. Таня, а и ти сте цитирали част от моето разсъждение върху конкретния пример, даден от Явор. Опит за анализ на поведението на описаната от него жена. В интерес на истината, повечето от жените си търсят секс досущ като мъжете и налитат на де що има без преразсъдъци, без страх, без мисъл, без скрупули, без вина, без отговорност, без любов. Ей, така, заради удоволствието. Едва ли не го превръщат в смисъл на съществуванието си. Ден за ден. Мъж за мъж. Полигамните жени са много повече от моногамните. Същото е положението и при мъжете. Почувствах се засегната от ироничното ти хихикане в поста, понеже не се смятам и не ме смятат за числяща се към споменатото мнозинство. Никого не извинявам за предприетите изневери. Има причина да се изневерява и тя не е у другите, а у нас. Простима ли е изневярата? Да, простима е. Но винаги остава белег, който няма как да се скрие или изтрие.

Извенерих. Веднъж. Една последна нощ някъде далеч...Тука във форума съм писала за това, не помня къде. За да не се повтарям, разгледайте ми постовете. Съжалявам за това, причината беше в огромната ревност към мен и вложената обида към мен и в една взаимна симпатия, може би и в догонването на нещо, което считах за неизживяно. Това беше реакция, която няма извинение и оправдание и никога не бих я повторила. Въпреки, че то ми донесе огромна промяна и впоследствие, след месеци, среща с моята половинка. Това не ме оправдава, нито оправдава други. животът е твърде сложен, за да го вместим в границите на нашите изисквания.

ИМЕННО ! Очакванията се пораждат от обещания и не сме виновни, ако очакваме вярност, за която ни е дадена дума-хвърлен камък. Ако действително обичаме някого и ни е грижа за него и неговите чувства, за обещанието, което сме дали и за очакванията, бихме могли да направим жертва и да не се поддаваме на съблазните, които ще поглезят собственото ни его, но ще разстроят човека, на когото уж държим. Чувала съм хора, които са ми казвали, че са изневерявали от обич и всяка такава връзка е била резултат от любов. Това не е никаква любов, а егоизъм - да получаваш доказателства за своята привлекателност, да бъдеш желан, да ти се повдигне самочувствието, без да те е грижа какво причиняваш на другите, а впоследствие и на себе си. Защото както казват, всичко се връща, под някаква форма. Така че помислете преди да изневерите - ако не за другите, за себе си ще помислите, защото знайте, че процесите на причинно-следствените отношения вече се развиват с бясна скорост, в рамките на един живот. Който наистина обича, не изневерява.

Ревността има много общо с изневярата. Но може да се прояви преди всякаква изневяра, а може и логически да е следствие от изневяра. В първия случай - опасение, че има вероятност да се случи изневяра, особено ако миналото на ревнувания човек е било доста...интензивно и наситено с подобни прояви на физическа невярност и сексуална зависимост. При мен така става, че все завързвам сериозни връзки с хора, които не живеят в моя град. Включително и в настоящия момент. Не крия, че проявявам ревност към приятеля си, тъй като сме се разбрали да сме искрени и да си споделяме. И така научавам напр., че негови колежки го "задирят" и го търсят, искат да се срещат и му казват открито, че го харесват като мъж. Или че той проявява нездрава според мен общителност да се запознава с девойки. В първия вариант, е поне не е негова инициативата, но във втория, честно казано се стряскам - уж не е свободен, има си приятелка, а се заплесва по други. Не че не трябва да общува с хората, но има вероятност да изтълкуват вниманието му в смисъл, че той се интересува от съответната девойка както мъж се интересува от жена. Посъветвах го да се пази от подаването на грешни сигнали, не е честно, ако няма намерения за близост, все пак момичето отсреща ще се засегне да бъде излъгано в очакванията си. Но понеже познавам приятеля си, знам добре, че първопричината за завързване на подобни контакти е съвсем прозаична и импулсивна..., макар да твърди, че вече, от няколко месеца, се е променил и е надживял и изживял миналото си. Някой нещо ми спомена за вълка, нрава и козината по тоя повод, ама нали съм си абдалче, все вярвам в добрите намерения и понеже съм си колеблива везна, допускам и съмнението да ме разтрисва. Това горното написах в отговор на Орлин за връзките от разстояние. С бившия ми приятел имахме такава връзка също, след няколко месеца той се премести в моя град, до това се стигна и до още 3 г. дружба. Наистина си зависи от хората, аз например не бих изневерила, в никакъв случай, дори се ограничавам умишлено, до такава степен се чувствам обвързана с моя човек. По принцип съм интроверт, който ходи на работа и вечер си стои вкъщи и поставя стена пред евентуалните ухажори, независимо дали си има приятел или не. Но това не пречеше на бившия ми приятел да ме ревнува и да мисли, че го лъжа. Не можеше да повярва, че е възможен такъв начин на живот и си изгради фантазен свят на мои въображаеми връзки. Какво да говорим за момента, когато отидох в чужбина и вече не водех интровернтен живот...Него аз почти не ревнувах, с изкл. на 2-3 епизода, за разлика от настоящия ми приятел. Никак не е хубаво това, защото може момчето да не прегрешава и знам как боли, когато неоснователно си подозиран. Ревността е доста деструктивно чувство и много пречи. Но съм оптимистка и вярвам. Това, което на мен ми липсва при такава дистанционна връзка е на първо място невъзможността вечер да излезем на разходка, да си бъбрим за разни неща, да му сготвя нещо вкусно и изкусно, да си перем заедно дрехите,да ходим двамата на кино, а не поотделно, да му звънна да дойде в магазина и да види добре ли ми стои полата, която съм си харесала, да ходим заедно на йога и да ни духа един и същ вятър. Но ако двама души спазват обещанията си и не се поддават на изкушенията, които са продиктувани от разстоянието, липса на физическа /и сексуална/ близост, ако чувствата им на любов са искрени и са отдадени на стремежа си към съединяване, няма да допуснат да се нараняват - т.е. да правят неща, които водят до ревност и до предателство. И ще направят така, че да се съберат и да...броят звездите над небето, блещукащи над техния град.

Таня, като типична везна /на правосъдието /, аз съдя и себе си...Защото сме отговорни не само пред себе си, а пред всички, с които по някакъв начин сме свързани.

Една от моите любими теми за дискусия Но нека тръгнем от самото начало.... Щом ревнуваш някого, значи има причина за това. Нещо е подало сигнал за събуждане на ревността. Причините могат да бъдат разни, тривиални са, няма да ги изброявам..., може дори фактът, че жената е красива сам по себе си да е повод за ревност. Ревността действително е породена от страха да не бъдеш изоставен, отхвърлен, унизен, недооценен, пренебрегнат. А кола, на която двигателят се движи с горивото страх, поема по грешни пътища. Ревността не идва от любовта, ревността идва от егоизма. Независимо дали един човек е ограничаван или не от друг, решението за постъпките си взима сам, без влиянието на другия. Никакви забрани и никакви свободи и ревности не биха ме възпряли да направя нещо, което аз реша - така е с всеки. И в избора на постъпката има голяма мъдрост, как да бъдем себе си, независимо от обстоятелствата. Защото който има поведение, подбуждащо ревност, ще го има , докато не промени сам себе си - друг няма да извърши трансформацията. Който ревнува - с повод и без повод, трябва да работи с преодоляването на тази слабост. Често пъти правим грешката да очакваме, че и другите хора ще са като нас и оттам идва недоверието и съмнението. Изградили сме си еталон на поведени и се появява някой, който не се вмества в него - всяко отклонение от правилното /според нас/ поведение действа като светване на сигнална лампичка "внимание". Така напр. аз не бих дала номера си на случайно срещнат в трамвая мъж, нито бих поискала неговия, ако имам сериозна връзка /приятел, съпруг/. Камо ли да почна да възхвалявам достойнствата на чужд мъж пред моя. Съответно, ако моят приятел/съпруг направи нещо подобно, ще се почувствам засегната - защо той прави това, което аз не бих направила ?? Това беше само пример за илюстрация. И започват - съмнения, въпроси...с една дума - ревност. Аз самата съм била много ревнувана. В началото само ми е било намеквано, а по-късно бях засипвана с порой от неоснователни подозрения. Знам колко е тежко, но въпреки това ми е трудно да се боря с ревността, която понякога проявявам. Тази реакция е до голяма степен предварително оформена - семейна среда, житейски горчив опит, излъгана наивност. Но смея да твърдя, че е и генетично-астрологично предопределена. Както и да е - най-добре ще е поне да не създаваме поводи за ревност, да сме максимално открити и искрени, защото дори и малката лъжа, и скритата истина се разкриват и пораждат недоверие. Да се опитаме да живеем така, че да зачитаме и уважаваме любимото същество без да го нараняваме. Едва ли някой мъж ще има в двора кошери, ако знае, че жена му е алергична към ухапвания на насекоми...Освен ако не иска те да я ухапят

От представеното от Явор излиза, че тази жена изневерява, след като към нея е започнато насилие. Но аз се питам дали би изневерявала, ако насилие няма? И защо търси оправдание за постъпките си у другите, като това рефлектира в крайна сметка у нея? Може би иска да нарани този, който я наранява, но с това затваря порочния кръг на взаимонараняване, от който изход има единствено, ако той престане да я бие или тя престане да спи с други мъже. Казаното от Донка е напълно вярно. Всъщност жената по този начин се чувства реванширана и вероятно смята, че изневерите й са напълно оправдани. Или иска да дава любовта си, но знае, че съпругът й не я заслужава и търси други обекти. С тези изневери тя търси физическо отдаване и приемане като проява на топло чувство, което не може да получи от съпруга си или ако получава, то не и е достатъчно, то е елиминирано от грубото му поведение. Щом намира заместител на някого, източник на приятни /емоционални или дори само физически/ изживявания, трябва да се замисли кого обича. И дали обича най-вече себе си. В случая тя е два пъти жертва - веднъж на съпруга си и втори път на изневерите си. Освен всичко, съвместяването на повече от двама в една връзка води до доста неприятни последствия - преплитане и утежняване на кармите. На всички нива се "загазва". Тя притъпявала мъката си с изневерите..., а защо има мъка, която да ги предпоставя?Вместо да се дистанцира, да се изправи срещу неволята, тя й се подчинява и позволява да й диктува поведението. Изневярата не е решение на въпроса, нито е оправдана. Тя е само факт, следствие. Което води до други неприятни последствия. За мен нищо не може да оправдае една изневяра, била тя и еднократна и "неволна", а да не говорим за умишления й избор като начин на живот.

Че то, Иване, лошо няма да се пише лекция, докторантура и професура и изобщо да се пише - с или без повод. Пише този, който иска да каже нещо с писането си на другите. Иначе ще си пази /по-/знанието за себе си и няма да го споделя. И ако съумее хем да е полезен на другите, хем и на себе си, по-хубаво няма. Не мисля, че някой от нас тук се чуди къде да си дява времето...инак, тежко и горко на четящите Ако някой ви посвети част от времето си, благодарете му. Та по темата все пак - психологията и астрологията били двете страни на една и съща монета, казват... Защо ли...?

http://www.eunet.bg/bgnews/show_story.html...story=319503245 Това е линк към статия, в която се отхвърля консумацията на прясно мляко. За мен лично - изпивам по литър на ден понякога и нищо не ми се случва, никаква реакция на дискомфорт. Дори се чувствам прекрасно.

Основният белтък в кравето, овчето, козето и биволското мляко се нарича казеин. Заради него те са по-трудно смилаеми от човешкото, кобилешкото и магарешкото. Здравият организъм се справя добре с казеиновите млека, особено когато са подквасени. При млечно-киселата ферментация белтъкът се превръща под въздействието на бактерии в лесноусвоими продукти. Затова на бебетата се дава подквасено, а не прясно мляко. А някои бебета не понасят дори кърма и трябва да се хранят изкуствено. Кравето мляко съдържа 80% трудно смилаемия протеин казеин и 20% водноразтворимия протеин албумин Хранителните алергии и непоносимостта към храни не са едно и също нещо. Непоносимостта към храни е невъзможността на организма да обработва правилно храната, което обикновено се дължи на липсата на някои ензими, а хранителната алергия е когато имунната система генерира отговор с антитела към смляната в организма храна. Алергичната реакция се получава, когато податливия организъм е изложен на действие на специфичен белтък. Тъй като тялото възприема този протеин (алерген) като заплаха, то започва да произвежда специфично вещество антитяло - имуноглобулин Е (IgE). Податливите към алергии са склонни да произвеждат по-големи количества IgE. След подлагане на този специфичен протеин организмът реагира като произвежда голямо количество от тези антитела. Тези току що произведени антитела се свързват кум специални клетки на кръвта, наречени басофили и специални клетки в меките тъкани наричани маст . Тези клетки след това са "симулирани" да освободят хистамин, който причинява алергични симптоми. Или другояче казано имунната система освобождава големи количества вещества, включая хистамин за да предпази тялото. Тези вещества отключват редица алергични симптоми, които могат да повляят върху дихателната система, гастроинтесиналния тракт или сърдечно съдовата система. Орли, имаш алергия към млякото прясно.

Здравейте, мили приятели Отварянето на тази тема бе провокирано от една скорошна дискусия, в която моят събеседник се изказа против прясното мляко. Бях леко шокирана, тъй като не съм чувала до сега теза, според която то е вредно. Прясното краве мляко, което най-често консумираме, е изключително богато на протеини и аминокиселини, някои от които бавно разграждащи се. Това създава проблеми у доста хора, които се изразяват под формата на алергия или колики, съпроводени с диария. Причината за подобни оплаквания е, че лактозата /млечната захар/ се разгражда от ензима лактаза, който у някои хора липсва по рождение или с възрастта намалява/изчезва. Така за тях прясното мляко се оказва трудно поносима, та дори вредна храна.

Знам , че не боли и няма да тежи...Но ето го основният проблем - ако живеех сама или с човека, който споделя и разбира подобни методи за пречистване, лечение и хармонизиране на енергиите, няма да има никакъв проблем...Настоящата ситуация е доста деликатна по отношение на междуличностните отношения и рискувам да навлека неприятности от страна на медицинските лица, с които живея)). Затова споделих, че няма да ми е възможно - как да се крия и да бягам от масата, та това може да стане за ден-два, но за по-дълъг период...трябва да ида някъде на почивка ). Е, хубаво, ще почна, ще пробвам, пък да видим каква алтернатива ще измисля

Гума не гума, вкусно не вкусно - гълташ го! Яде се не за да се дъвче, а за дасе поема храната, не да се изплюва. Имам съмнения, че ще успея да го проведа този житен режим, най-вероятно ще приложа някоя оригинална схема. Аз обичам да съм като себе си, а не да следвам стриктно някакви правила. Има и друга причина..., но няма да я споделя. Ще кажете - ето я тази, тя изобщо няма да спази режима. Ще яде жито, но не по предписаната рецепта и ще го редува с други храни. Това не е никакъв житен режим. Няма значение - за мен ще е. Ще ям жито всеки ден и то във формата, в която ми харесва, в която ми е вкусно. И без това съм злояда и много неща не обичам. Но ще ям с усещането, че правя нещо за себе си, пък да видим дали ще има някакъв ефект. Понякога съм такъв инат !

Хайде да не обиждаме преподавателите. Има мисли, които са си чисти оксиморони и се харесват, защото са странни и..новаторски, ха-ха.Много оригинално, нема що!

Вижте какво правят хората по света - не се женят, живеят заедно, а понякога се случва да получат предложение за ...договор за съвместно съжителство - нещо средно между брак и небрак. Вие как ще го коментирате това? При нормалния брак договор няма, освен ако изрично не е подписан такъв. В споменатия случай обаче говорим само за сключване на договорни отношения, които подсигуряват освен двамата бъдещи родители, също и децата им. Само че на мен това по-скоро ми прилича на търговска сделка...И дали е по-добре така, с договор, отколкото без нищо? Може би това е формата за брака на бъдещето - посещение при адвокати, може и без бяла рокля, без цвете, без пръстен, нищо, та това са глупости и отживелици, на кого са му изтрябвали, ей на, слагаме си подписите, окачваме договора в рамка, той всъщност е в два идентични екземпляра, ще трябват две рамки, така че всеки да си прибере за спомен единия, когато валидността изтече. Ако много мислиш за раздялата и последствията от нея още преди да си се обвързал по закон / или по договор/, то връзката си е направо обречена.

Дори и в съновниците има някаква истина- шаблон, който обаче не може да пасне на всекир не им се доверявайте много. Универсалността се състои в т.нар. архетипове - това са общи за хората образи-сиволи, носеща определена информация от подсъзнанието.

Човека, който ми препоръчаха, се занимава с ирисодиагностика и билколечение, казва се Георги Петров. Живее в село Радуил - близо до Боровец. Ако някой се интересува от телефона му - моля, на ЛС. Аз не съм ходила при него, но моя позната му се е доверила и го познава.

Винаги, когато от планината се връщам в големия град, страдам...Не съм родена там, едва след 12-та си година имаше къде да ходя лятото - в едно село, където баща ми правеше къща. Едва ли не цял живот съм си мечтала да ида да живея извън България - чужбината винаги ме е привличала с екзотиката на непознатото и невидяното. Но веднъж, когато пътувах с автобуса към града, се вгледах в облите меки върхове и си казах: "Нима мога да изоставя тази планина!?" Щях да се разплача, ако бях сама. Планини има навсякъде по света, всякакви- красиви, самотни, голи и брулени, тъжни и страшни, пъстроцветни и многолистни, величествени и обикновени, скалисти и полегати, високи и ниски, стари и млади...И в тях ще намерим частица от Рила, Родопа, Стара планина или Пирин. Но най-силно въздейства това място, което е най-близо до сърцето. Затова преди година време направих този непрофесионален сайт http://petkovo.bravehost.com/ Планината на мен така действа : успокояващо, действено, зареждащо и най-вече - творчески