Милкана

Ще се опитам да подготвя коментар на книгата и да отговоря на поставените въпроси. Но ще ми трябва малко време, не бъдете нетърпеливи Като филолог, бродил из старобългарската литература, ще трябва да се базирам на всички достъпни и недостъпни научни и ненаучни факти

Орлине, във всеки човек има красота и който има очи, ще я види, дори да е скрита под маска, купчина кал или скъпоценни камъни. Никой не е само красив или само грозен, само лош или само добър. Един може да помогне на друг да развие себе си в определена насока. Но това е възможно само ако има хармония в общуването. Не всеки си допада с всеки. Дори пред теб да се разкрие възможно най-съвършената човешка жена, ти може да не я понесеш. Идеално съвършенство не бива да очакваме и не бива да търсим. Трябва да бъдем с този, с когото сме в хармония - и двата свята... След такива разриви приятелството трудно може да се запази, защото е съществувало нещо повече, за което няма нужда да си едно ниво с другия. Болката, причинена от раздялата ще се появява винаги, когато видиш другия, ще се появява и желанието да бъдете заедно както преди...Ако човек успее да надрасне гнева и физическите изкушения, значи е порастнал и помъдрял. Приятелството без секс се основава най-вече на духовна сходимост и нужда от споделяне и развитие. А приятелството със секс включва и физическото допълване, което слива душите в човешкия им облик. Пожелавам всекиму такова щастие.

Задушници прави не само православното християнство, католиците също почитат паметта на мъртвите през ноември, т. напр. чехите наричат този ден Душички. При тях хризантемата е траурно цвете, защото цъфти по това време. Приблизително по това време е и всеизвестният празник Вси Светии, който също се родее с култа към мъртвите. Или както казват на латински In commemoratione omnium fidelium defunctorum - в памет на всички починали вярващи. Съботата преди Архангеловден е Архангелова Задушница, редом с пролетната Черешова задушница е повод да се отдаде почит на починалите. Като ритуал се ходи на гробищата и се раздават храни и жито на хора, които срещнеш - да /с/поменеш близък, който вече не е сред нас. Не се оставя храна на гробовете, защото това се счита за оскверняване - мъртвите такава не ядат. Храната, която се раздава, е наследство от езическите жертвоприношения /животински и житни/. Ако разглеждаме символа на този своеобразен празник на мъртвите, трябва да го разглеждаме като едно цяло с деня на Св.арх.Михаил /8,11/, който е ден на смъртта и нейния главен повелител. Почитта към мъртвите предци е култ от времето на древния хомо сапиенс, съзнателния човек, който пази връзката с корените си, с отвъдния свят, запазвайки целостта на две привидно отделни реалности - физическата и нефизическата форма на живот. Фолклорната диалектика възприема смъртта като междинно звено между два живота. Затова и нейната уродливост изчезва, за да бъде заменена от красотата и спокойствието, предхождащи вечността... Така народният светоглед актуализира древния митологичен тричлен живот-смърт-нов живот, спрямо който раждането на този свят е смърт по отношение на отвъдното, а смъртта тук е раждане в света на предците.

Медът не е лошо нещо, независимо дали е златен прашец или медена пита, но понякога медът само прилича на мед и вкусът му е различен, затова Птицата търси друга "храна". Или просто в момента медът му е втръснал, затова предпочита масло Така че ако може по мед и масло да му върви, ще е най-добре, но пък тногава ще трябва да си купи обувки с големи грайфери ))

Да, Благост, може би си права....В приказката Птицата е Земя, Котката - Въздух, а Пчелата - Огън. Земята е неподвижен знак, активен е въздухът, който може да предизвика вълна, която да изгаси огъня.

Приказка без край Срещнаха се на място, на което човешки крак не бе стъпвал, по време, когато отрупаната с плодове Венерно бавно слизаше от хоризонта, по земните измерения бе двадесет и третия ден на месеца, наречен септември. Той – Птица, а Тя – Котка. Земя и въздух се срещнаха. Птицата откъсваше кленови листа, гравираше с човката си знаци, а въздушните течения отнасяха нежните послания при Котката. Тя говореше неговия език и разчитеше знаците, защото тя говори всички земни и неземни езици. Листата падаха при нея с вълшебен звън, който я събуди от дългия унес на несподелената самота. А един ден, вместо лист, при нея кацна Птицата. Толкова отдавна не се бяха виждали, че не бяха сигурни дали ще се познаят, защото тогава, отдавна, той не беше Птица, а тя не бе котка. Срещнаха се на Върха на нейния Свят, на място, откъдето се виждаше миналото и бъдещето. Миналото им, такова, каквото е, и бъдещето – такова, каквото те го желаеха. Той я понесе на крилете на своите мечти и я обгърна с радостта на обичта, а тя усети отново, че е жива. Но това бяха само два кратки мига. Птицата отлетя в своите селения, като остави вдъхновение, надежда и любов у своята Котка. Но птицата си имаше една Пчела-Царица на много кошери, пълни със златен уханен мед. Котката нямаше нищо друго, освен малко чудодейно кътче в Планината. Пчелата не можеше да лети на духовните висоти на своята Птица, защото крилцата й бяха твърде малки, а кошерите твърде много..., но умееше да постила леглото им с мед. Медът полепваше по крилата на Птицата, той се задавяше от сладост и споделена радост, но...не можеше да разпери криле, за да отлети при Котката. Виждаше два пътя, но не можеше и крачка да направи. Пчелата кръжеше наоколо му и жуженето й заглушаваше вибрациите, които се носеха между него и Котката. Котката стоеше на другата пътека, гледаше го с големите си, потънали в щастие тъжни очи. Скри се в своята Планина и запя онази песен за бялата жена и високия, потънал в мъгла Карлък. Ако ходите там, където човешки крак не стъпва, ще ги срещнете - Птицата и Котката. Пчелата не, защото тя няма ключе за този свят. Какъв ще е краят на приказката, как мислите вие и какъв трябва да бъде?

Да, Латина, съгласна съм с теб. Доверието значи да даваш вярата си на другите, да я споделиш, своята собствена вяра и тяхната. Само че тук има един тънък момент - доверието често е свързано с нещо дълбоко, лично, дори интимно и независимо дали някой е злоупотребил или не с твоята откровеност, фактът, че се раздаваш по този начин е достатъчно показателен. Все едно откъсваш част от себе си, даваш я на друг - а той я подминава с безразличие или просто те предава. После, както всички знаем, много боли. Преди години ми се случи нещо невероятно. Вървейки по улицата чух разговор между двама мъже. Не ги познавах нито те мен. Но те говореха за трети, когото познавах и за една жена. При това доста вулгарно. Е, обекта на приказките им бях аз, сега ми е много забавно, но тогава... Този случай ми показа, че нещата си идват на мястото и нищо не остава скрито-покрито. Е, показа ми що за човек е бил обекта на моето доверие. Затова и сега продължавам да се доверявам на хората, защото знам, че ако те използват това срещу мен, аз дори без да искам намирам начин да го разбера

С детска наивност продължавам да се доверявам, въпреки многобройните удари, които съм понесла. Не знам защо не си вземам поука, кой знае още какво трябва да ми случи, за да стана "нормална"

Тази вечер в едно предаване по телевизията темата беше за сектата на Муун, или както един журналист бе нарекъл вожда им Му(у)нчо , хе-хе по асоциация с милия луд Вазов герой. В предаването журналист и философ приравниха сектата /в частност Муунската/ с Ванга и всички гледачки и ясновидки. Доколко сравнението има основание според вас ?

Хубаво, а не мислите ли, че сектата може да се превърне в религия ?

По въпроса "Как да Го наричаме?" Той е известен с многото си имена. Някой запитвал ли се е обаче как Той иска да го наричаме, кое е предпочитаното от него име и дали за Него това има значение? И дали ни е дадено да знаем истинското му име. Може би нарочно има много имена, но звукосъчетанието, с което се идентифицира Неговата личност е табу. Значението Му, посланието Му, ролята Му сред нас е в Неговата универсалност - за да бъде близък на хората от различни култури, Той трябва да влезе при тях със съответния си облик /име/. Много по-лесно би било всички народи да Го наричат с едно име, но явно има защо това да не се е получило. Относно многото Му имена учените могат да напишат цели трудове, в които да търсят причините и обосновките за това или онова звучене. Накратко мога да спомена само, че когато се превежда от един език на друг, преводът се съобразява с изходния, но най-вече с приемния език. Това най- често става чисто фонетично /звуково/ и затова закономерно се появяват толкова различни варианти от един изходен модел: Иисус, Йежийш, Йежи, Джисъс, Хесус и т.н. Някои имена биват превеждани, за да остане понятен смисъла им. В европейските езици Христос не е преведено име, но в гръцки е преводно, на гръцки означава Спасител /и всъщност е нарицателно, а не собствено име, епитет към собственото му име/. Зависи от волята на преводачите и преписвачите. В нашия случай така се е наложил гръцкия превод, който обаче скрива от носителите на друг език значението и само звуково името е започнало да търпи промени, за да го срещаме като Христос, Крист, Кристус и т.н. Той може да име много имена, но те не променят Неговата същност, тези имена влияят единствено на рецепцията на тази Същност. И под което име Го приемем, с него Той ще ни е близък. Когато Го споменаваме на английски да речем, никой българин не Го изрича на български, а в английския му вариант, нали. Но това не Го прови за нас, българите, по-малко близък. Защото Той стига до нас не през ушите, а през сърцето.

До Невена, мила момиче, искам да ти кажа какво значи твоето име. Да, това е онова малко слънчево цвете. Но названието му идва от старобългарското НЕВЕНД - "който, което не вехне". Твоето име е пожелателно - да си като цветето невенче, мило, красиво ...неувяхващо !

Приятелите, родителите ме наричат с цялото ми име, нямам съкратено. Всъщност имам едно и то е КАнКА / това КА....удвоено- с него ме наричат само братовчедките, сестра ми, батко ми, племенницата и още един човек..., той знае кой е, много му хареса . Като малка на въпроса как се казвам, аз съм отговаряла "Канка". Което идва от Милканка

Нямам проблеми с обидата - много бързо ми минава. А аз гледам да не обиждам, хехе, дипломатична везна, какво да се прави.

Има и две квадратури и два съвпада, но най ме впечатли графичният вид на картата, още не съм имала време да я поизследвам.

ДО ВСИЧКИ АСТРОЛОЗИ Вчера бях поразена от една рождена карта - от аспектите в нея. Тя е като...нарисувана ! Нямах време да я разгледам по-подробно, но наистина е удивителна на пръв поглед, представете си тригони и секстили...огледални...Не искам да публикувам данните на човека, но ако някой се заитнересува, мога да му ги пратя.

Днес е Димитровден, 26 октомври. Честити да са празнуващите ! Знаете ли, че най-разпостраненото мъжко име сред българите е Димитър. Посветеният на богинята Деметра. ЗА ДИМИТРОВДЕН -------------------------------------------------------------------------------- През октомври има един голям празник, който е дал и името на месеца, наречен някога Димитровски. Разбира се става дума за Димитровден. Черковният празник е в чест на Светия великомъченик Димитър. Житието му разказва, че Свети Димитър е роден в град Солун. След смъртта на баща си той станал градоначалник, приел Христовата вяра и учил жителите на Солун да не се кланят на идоли, а да отворят сърцата си за Христа. Затова император Максимилиян заповядал да го заключат в тъмница. Дори и затворен, Свети Димитър продължил да разпространява вярата си сред народа, заради които бил погубен – промушен с копие в реброто. След време, при разравянето на някакъв ров, били открити мощите на Св. Димитър, които излъчвали целебно и благовонно миро. В църковните песнопения Св.Димитър се възпява като мъченик, пазител на царете, поборник на войните, обогатител на нищите и “пристанище на прибягващите за неговата помощ”. Последните му образи, възпявани в песнопенията, намират и място във фолклорната обредност. Като начало на зимното полугодие денят в чест на св. Димитър Солунски се свързва с поговорката “Дойде ли му денят, идва му и снегът”. Счита се за по-голям брат на Св. Георги, който довежда лятото. Вярва се също така, че св. Димитър е брат и на архангел Михаил (душевадника) - покровителя на отвъдния свят - на умрелите предци. Като предвестник на зимата и студа Св. Димитър се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите задушници. Характерни са и трите дни след Димитровден - т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените. На този празник стопаните се разплащат с наетите за летния сезон работници, овчари и ратаи. Димитровден се характеризира с обредното полазване – гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича “булезене”, “булезване” или “полязка”. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момченца, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодородна и благополучна. На Димитровден стопаните гледат дали луната е във фаза пълнолуние. Ако “месецът е пълен”, вярват, че кошерите ще са пълни с мед, а кошарите – с агънца. На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват “сглядно” хоро пред погледите на ергените и техните родители. Така възрастните избират своите бъдещи снахи. КУХНЯ -------------------------------------------------------------------------------- За празника на свети Димитър се приготвят различни ястия от птици и зеленчуци. Салата от пиперки и патладжани Необходими продукти: 2бр. патладжани, 8 бр. зелени пиперки, 4бр. домати, 50г. орехови ядки, 50мл олио, 4 скилидки чесън, 1 /2 връзка магданоз, сол, оцет. Начин на приготвяне: Изпечете патладжаните и пиперките на силен огън. Вкусът им ще бъде неповторим, ако ги изпечете на жар. След това ги обелете и нарежете на ситно. Прибавете счуканите орехи и чесън и подправете на вкус с част от олиото, оцета и солта. Разбъркайте добре получената смес и я сипете в чинията, в която ще сервирате салатата. Отгоре подредете нарязаните на тънки филийки домати. Поръсете ги със ситно нарязания магданоз и ги залейте с останалото олио. Това е една идеална есенна салата, която отваря апетит за основното ястие. Не е подходяща за хора с болни бъбреци.

пол и полюс са сродни думи, но назовават различни обекти...

А ти как мислиш, Викторе Разбира се, че душите не са нито мъже, нито жени - поради простата причина, че нямат детеродни органи. Затова се въплътяват в тяло, защото иначе подобна поляризация, конфронтация и сливане няма как да им бъдат познати. Опа, споменах поляризация, това е полът. Също като при полюсите + и -, северен и южен... Всъщност мисля си /без да съм имала прозрения или видения за това/, че душите също са поляризирани и в този смисъл ПОЛови, но на друго ниво. Освен това душата, когато е Там, носи силния отпечатък на последното земно превъплъщение и съзнанието за женска или мъжка характеристика. Докато се отърси от него през времето на почивка и учене. Това, че нося панталон не означава, че съм мъж Така и душата - превъплътява се ту в мъж, ту в жена. По този начин преминава през свят, който иначе е недостижим. В този смисъл ние, въплътените души имаме шанса да постигнем повече, или да се сгромолясаме с по-голям трясък от душите, които не са се виждали като човеци земни.

Ехо, внимавайте с оцета, нищо, че е ябълков - горкото ви стомахче...

За ГАЛЬОВНИЦИТЕ Това е думата в родопските говори , но смисълът вложен в нея е ВЛЮБЕНИ, които се обичат, ГАЛЬОВНИЦА е ЛЮБИМА. ГАЛЬЕМ значи обичам.

До Tactic Mind Чудесно знам какво - от другата страна Най-ужасното е, когато ревността стане фантазна. Има положения в рождената карта, които са предпоставка за ревността. Аспектите могат да ти посочат как да я овладяваш. Но за това трябва да ти помогне специалист. Много трудно се опитомява това чувство, много - сега говоря като ревнивка, така де, с таз Венера скорпионска в 5. дом

До Рара Анализът ми е много повърхвостен и общ, липсва му задълбоченост, защото не те познавам - не знам какво те вълнува, как реагираш, какво е обкръжението ти, състоянието ти. Така че ако насложиш писаното от мен върху всички субективни твои обстоятелства, ще получиш задоволително обяснение. В такъв случай до самата същност на съня можеш да достигнеш най-добре ти, стига да си откровена със себе си. Аз само те насочих.

Орлине, ти пък няма за какво да се притесняваш, майките да му мислят. Защото майката жертва кариера и т.н., ако реши да има дете. Не че двете са несъвместими, но предполагам ще е по-трудно. Имам примери около мен всякакви. Тъй като на мен в романтичните междуполови отношения не ми е вървяло особено, отворих вратата на науката и взех да катеря стъпалата. Така виждах бъдещето си, макар че не ми допадаше особено, но какво да се прави... Бяхме във втори курс и на 8-ми дек. аз и моята приятелка състудентка бяхме интервюирани за ТВ с въпроса: "Как виждате реализацията си, бъдещето?". Тя каза, че не вижда реализация и е скептично настроена. Аз, естествено, се виждах като научен работник Сега тя има 6 год. син и щастлив брак, а аз съм кандидат-доктор без брак и без деца.

"Тук ,май има някои с много силни Нептуни " - каза Кабала Даа, аз напр. И при това ми е в 5. дом заедно с Афродита, на всичко отгоре асц. Луна /пардон, Рак, грешката беше нарочна :)/. А с Хелиос /везни!/ Посейдон прави секстил, и със Зевс прави секстил и е върхът на един равностр. триъгълник /който не знам какво значи, ама подозирам/. Летя ли, летя, а нямам крила, дано кацането не е много натъртващо